Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0088

Промишлената политика в ерата на глобализацията

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

PE445.790

Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията (2010/2095(INI))

– като взе предвид член 173 от дял XVII от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 157 от Договора за създаване на Европейската общност), който обхваща индустриалната политика на ЕС и се отнася, наред с други неща, до конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

– като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“¹,

– като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят²,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2009 г., озаглавено „С поглед към бъдещето ни: разработване на обща стратегия за главните базови технологии в ЕС“ (COM(2009)0512 окончателен)

– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно средносрочния преглед на индустриалната политика – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС³,

– като взе предвид неофициалната среща на Съвета относно конкурентоспособността от 14 и 15 юли 2010 г.,

– като взе предвид заключенията на 2999-то заседание на Съвета относно конкурентоспособността от 1 и 2 март 2010 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г., озаглавено „Инициатива за суровините - посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ (COM(2008)0699),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г. относно Европа 2020 – водеща инициатива „Съюз за иновации“: „Съюз за иновации“: (COM(2010)0546),

– като взе предвид документа от 26 април 2010 г. на ГД „Предприятия и промишленост“ на Комисията относно преработвателната промишленост на ЕС: предизвикателства и възможности през следващите години?¹,

– като взе предвид работния документ на Комисията, озаглавен „Доклад за прилагането на SBA“ (COM(2009)0680),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика (COM(2008)0397),

– като взе предвид доклада, озаглавен „Насърчаване на иновационните бизнес модели с ползи за околната среда“ от ноември 2008 г., изготвен от името на Комисията,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 4 юли 2007 г., озаглавено „Средносрочен преглед на индустриална политика – Принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2007)0374),

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по регионално развитие (A7-0022/2011),

А. като има предвид, че световната икономическа криза оказа сериозно въздействие върху европейската промишленост, като направи по-трудно адаптирането спрямо предизвикателства като глобализацията, изменението на климата, изчерпването на ресурсите, демографските промени и преминаването към основана на знанието и ефикасността промишленост, които засягат дълбоко промишленото развитие, пазара на труда и перспективите за бъдещето,

Б. като има предвид, че за да може да преодолее въздействието на кризата и да посрещне тези предизвикателства, на ЕС е необходим подход към промишлената политика, който да съчетава конкурентоспособност, устойчивост и солидна работа и същевременно да може да стимулира икономиката, да увеличи заетостта, да намали влошаването на околната среда и да подобри качеството на живот,

В. като има предвид, че успешната промишлена политика в Европа е възможна само ако се основава както върху една нова архитектура на финансовия сектор, която насърчава иновациите и възпрепятства спекулациите, така и върху макроикономическа политика, която насочва данъчната, икономическата и бюджетната политика на ЕС към устойчив растеж и заетост,

Г. като има предвид, че някои европейски индустрии са в постоянна криза в резултат на нелоялна конкуренция от трети страни, особено в областта на трудовите отношения, околната среда и защитата на интелектуалната и индустриалната собственост,

Д. като има предвид, че европейската промишленост е изправена пред нарастващата конкуренция в световен мащаб от индустриализирани страни и от страни с бързо развиващи се икономики като Китай, Индия, Бразилия по отношение на достъп до ресурси, технологични иновации и квалифицирана работна сила, както и целенасочена и амбициозна промишлена и иновационна политика,

Е. като има предвид, че стратегията на ЕС да насърчава:

• 
  силни човешки ресурси и човешки капитал с голям творчески потенциал и активно участие в иновациите и развитието,
  
• 
  нови и иновативни технологии/процеси/решения, които генерират добавена стойност,
  
• 
  научноизследователски и развойни дейности, насочени към изискванията за устойчиво развитие,
  
• 
  ефективна верига на доставки за производството на висококачествени стоки и услуги,
  
• 
  по-ефикасно организирани системи за производство и управление,
  
• 
  по-голяма ресурсна ефективност, водеща до намален въглероден отпечатък,
  
• 
  разходно ефективни и устойчиви видове транспорт,
  
• 
  интелигентна и ефективна логистика и висококачествена инфраструктура,
  
• 
  консолидиран и пълноценно функциониращ единен вътрешен пазар,
  
• 
  равностойни условия в търговските отношения с трети страни,
  

Ж. като има предвид, че водещата роля на европейската промишленост в световен мащаб среща все по-големи предизвикателства от страна на разширяващата се промишлена база в държавите с бързо развиваща се икономика и че основните конкуренти като САЩ, Япония и Китай следват силна и активна промишлена политика, подкрепена от широки инвестиции във водещи новаторски продукти и услуги, и като има предвид, че поради тази причина е от изключително значение да се поддържа и развива конкурентоспособността на европейската промишленост, за да запази тя ролята си на двигател за устойчив растеж и заетост в Европа,

З. като има предвид, че е възможно да се постигне промишлен напредък чрез съчетание на подходящи рамкови условия, интелигентно, ориентирано към бъдещето и целенасочено регулиране и стимулиране на пазара въз основа на точни очаквания за развитието на пазара и в подкрепа на глобалните тенденции към чисти, устойчиви и иновативни форми на производство, разпространение и потребление,

И. като има предвид, че общата политика на подпомагане на инвестициите в промишлеността и услугите трябва да бъдат макро-икономически приоритет на ЕС, особено в период на криза, като сега, когато инвестициите (по-специално в качество в сравнение с производителност) са първият вид разход, който се ограничава; има предвид, че държавите-членки, ЕС и регионалните и местните органи следва да си поставят публични инвестиционни цели (т.е. какъв дял от общите публични разходи трябва да бъдат предназначени за инвестиции), включително в плановете за икономии,

Й. като има предвид, че една амбициозна индустриална политика на ЕС трябва да се основава на силен вътрешен пазар, както в границите на ЕС така и във външното му измерение; в тази връзка като има предвид, че всички инструменти на индустриалната политика (като политиката за научноизследователските и развойни дейности, регионалната политика, политиката в областта на конкуренцията, регулаторното сближаване и търговската политика) трябва да се мобилизират в борбата с възможностите и предизвикателствата на глобализацията,

К. като има предвид, че деиндустриализацията в Европа е установен факт, който излага на риск нашата технологична и икономическа позиция, като се имат предвид нарастващата глобализация и силната конкуренция от страна на страните с бързо развиващи се икономики,

Л. като има предвид, че бюрокрацията, с която се сблъскват предприятията трябва да бъде драстично намалена, а засягащата ги законодателна и регулаторна рамка трябва да бъде опростена в съответствие с принципите на по-доброто законотворчество;

М. като има предвид, че търсенето на суровини и ресурси се увеличава непрекъснато в световен мащаб, което води до загриженост относно възможни нарушения в доставките,

Н. като има предвид, че според германската статистическа служба до 45% от разходите на една производствена единица се състоят от разходи за материали, и като има предвид, че поради това интелигентното използване на суровините и ефективното използване на енергията са от съществено значение за европейската промишленост;

О. като има предвид, че въпреки постиженията на някои държави-членки, ЕС е загубил дял от пазара; като има предвид, че присъствието на ЕС в сектора на високите технологии не е такова, каквото би трябвало да бъде, по-специално по отношение на новите ИКТ (13% от добавената стойност в Съединените щати в сравнение с 5% в ЕС); като има предвид, че производителността в преработвателната промишленост на ЕС намалява,

П. като има предвид, че преработвателната промишленост е основният източник на ръст на производителността, както в рамките на самата промишленост, както и в други сектори на икономиката, и като има предвид, че промишлените нововъведения са един от основните катализатори за развитие на нови услуги и по този начин, за дългосрочен растеж, особено с оглед на демографските тенденции в ЕС,

Р. като има предвид, че промишлеността е съществена част от икономиката на ЕС, с дял от 37% от БВП на ЕС (когато се разглежда заедно със свързаните с нея услуги), 80% от разходите за научноизследователска и развойна дейност и 75% от износа,

С. като има предвид, че традиционните сектори на ЕС са важни, и че техният експертен опит трябва да бъде използван добре,

Т. като има предвид, че международните ни конкуренти, като Съединените щати и Азия, са възприели активна индустриална политика на базата на мащабни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в ключовите сектори,

1. Приветства факта, че със Стратегията „Европа 2020” и със съобщението относно интегрирана промишлена политика на ЕС Комисията най-после признава значението на една процъфтяваща промишлена и по-специално производствена база за устойчив растеж и заетост в Европа и се ангажира с една интегрирана промишлена политика въз основа на принципите на социалната пазарна икономика;

2. Приветства предложението за интегрирана промишлена политика, представено от Комисията, и отбелязва неговата насоченост към възстановяването на конкурентоспособността на промишлеността в ЕС; във връзка с това подчертава, че с оглед на глобалните предизвикателства е от съществено значение енергийната и ресурсната ефективност да са в основата на европейското промишлено обновяване, ако европейската промишленост иска да запази конкурентоспособността си в бъдеще;

3. Подчертава факта, че е необходимо различните мерки, предложени от Комисията, да бъдат финансово достъпни за потребителите, особено във време, когато европейската икономика, по-специално в новите държави-членки, все още се възстановява от най-тежката криза за последните десетилетия;

4. Подчертава факта, че устойчивото развитие съгласно определението от Конференцията в Йоханесбург през 2002 г. следва да се основава на три стълба: икономически, социален и свързан с околната среда, и че за да се постигне възможно най-конкурентна икономика, е необходимо промишлената политика да бъде подкрепена от балансирано съчетание на тези фактори;

5. Призовава Комисията и държавите-членки да разработят амбициозна, екологично ефективна и „зелена” промишлена стратегия за възстановяване на производствения капацитет на територията на ЕС и за генериране на висококвалифицирани и добре платени работни места в ЕС;

6. Подчертава необходимостта от дългосрочна регулаторна предвидимост и стабилност, които са от съществено значение за промишлеността от гледна точка на инвестиционното планиране; поради това призовава Комисията, съвместно с Европейския парламент и Съвета, да разработи цялостна визия за европейската промишленост през 2020 г., която да е насочена към конкурентоспособност и устойчиво развитие на промишлеността и да очертава насоки, например за енергийната и ресурсната ефективност с оглед развитие на растежа, заетостта, а оттам и на просперитета в Европа; във връзка с това изразява съжаление поради липсата на реални предложения в съобщението на Комисията;

7. Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че във връзка с промените в учредителните договори на ЕС, които в момента се разглеждат, заетостта се поставя на равна нога с борбата с инфлацията сред целите на Европейската централна банка;

8. Подчертава, че не може да има развитие без солидна и силна индустриална база; признава, че развитието може да допринесе създаване на повече работни места и за запазване на жизнения стандарт на гражданите;

9. Призовава държавните органи към намаляване на бюрокрацията, предотвратяване на дублирането на формалностите и увеличаване на прозрачността по отношение на сроковете за приключването на процедурите;

10. Подчертава, че това ще бъде възможно само при една основаваща се на знанието промишленост със силна индустриална база;

11. Подчертава, че една нова устойчива промишлена политика може да постигне успех единствено чрез интегриран, междусекторен подход, основаващ се на практически секторни и хоризонтални инициативи, основаващи се на обективна икономическа аргументация, съсредоточени върху общи въпроси със значителни последици за редица сектори и носещи реални резултати както за бизнеса, така и за потребителите на европейско, национално, регионално и местно равнище;

12. Подчертава колко са важни сектори като енергетиката и транспорта в рамките на структурата на разходите на европейската промишленост; счита, че конкурентоспособността на тези сектори трябва да се подобри допълнително посредством приватизация; имайки предвид това, изразява убеждение, че е необходимо ограничаване на публичното финансиране в дружества, които осъществяват дейност на свободните пазари и да се предприемат стъпки с оглед на свободното предоставяне на услуги във всички видове транспорт;

13. Счита, че трябва да бъдат установени макроикономически рамкови условия, в които европейската промишленост може да процъфтява, като се отчита в достатъчна степен реалността на недостига и изчерпването на ресурсите; в този контекст счита, че Европа трябва да си постави за цел не само насърчаването на конкурентоспособността в настоящия момент, но преди всичко осигуряването на бъдещата конкурентоспособност;

14. Счита, че промишлената стратегия на ЕС следва да установи стратегическите области, в които да инвестира, и призовава Комисията и държавите-членки да отразят тези приоритети в бъдещата финансова перспектива, годишните бюджети и политиките на ЕС;

15. Счита, че е важно да се приеме интегрирана промишлена политика, в рамките на която европейските инициативи във всички области да се допълват, а не да са в противоречие с общата цел за развитие;

16. Настоятелно призовава Комисията да ускори доизграждането на единния пазар на ЕС, тъй като това е предпоставка за една конкурентна промишленост и за иновации;

17. Подчертава факта, че лоялната конкуренция и отвореният пазар са от съществено значение за възникването на нови и динамични индустрии;

18. Изразява убеждението си, че не само публичният, но и частният сектор ще имат съществена роля за инвестирането в преструктуриране и развитие на нови промишлени сектори, което ще гарантира както създаването на работни места, така и прехода към ресурсно ефективно и нисковъглеродна икономика; счита, че следователно е от съществено значение да се създаде подходяща рамка за стимулиране на тези частни инвестиции;

19. Подчертава, че за новия интегриран подход е необходимо едно изключително ефективно сътрудничество в рамките на Комисията и съгласуваност между различните политики на Комисията; за целта призовава Комисията да създаде постоянна работна група по промишлената политика, която да носи отговорност за координирането и приспособяването на насоките и мерките в рамките на настоящата нова и интегрирана европейска стратегия за промишлената политика и за наблюдение на тяхното изпълнение;

20. Призовава Комисията да се съсредоточи повече върху аспектите на конкурентоспособността в процеса на оценка на въздействието („изпитване на конкурентоспособността“) и предварителната/последващата оценка („проверки за целесъобразност“) и да изпълни тази съществена част от интелигентното регулиране във всички служби на Комисията възможно най-бързо; подчертава факта, че устойчивостта е от съществено значение за непрекъснатата конкурентоспособност и за една ресурсно ефективна и нисковъглеродна икономика;

21. Подчертава, че Европейският съюз може да създаде най-конкурентната индустрия в света посредством, наред с другото:

• 
  нови стандарти за качество и ефективност,
  
• 
  съкращаване на времето за достигане до пазара на нови продукти с помощта на напреднали инструменти, методи и процеси на ИКТ за анализ, проектиране, производство и поддръжка,
  
• 
  улесняване на развитието на малките и средните предприятия и на сектора за оборудване в рамките на веригата за доставки;
  
• 
  по-решителни усилия за взаимно съчетаване на гражданските и военните изследвания;
  

23. Подчертава, че една нова устойчива промишлена политика може да бъде ефективна само ако бъде осъществявана в тясна координация с промишлените политики на държавите-членки, и във връзка с това призовава Комисията през 2011 г. да предприеме инициативите, предвидени в член 173, параграф 2 от Договора от Лисабон, под формата на насоки, показатели, обмен и разпространение на най-добри налични практики и технологии, процедури за мониторинг и оценка;

24. Призовава Комисията, съвместно с Европейския парламент и Съвета, да разработи нова рамка, която ще позволи и насърчава дружества от различни държави-членки да работят заедно по-ефективно при определяне и постигане на техните промишлени приоритети; счита, че това ще подобри конкурентоспособността на европейските изделия и ще подобри реакциите спрямо променящите се глобални пазарни условия;

25. Изразява убеждението си, че успехът на новата устойчива промишлена политика зависи от участието на всички заинтересовани страни, включително на социалните партньори, регионалните и местните органи, представители на МСП и гражданското общество; във връзка с това призовава Комисията да заложи ясни принципи на партньорство във всички области и мерки; това включва съвместно текущо прогнозиране и оценка на очакваното развитие и съответно проверка на стратегиите / мерките / програмите;

26. Счита, че „Промишлена политика на ЕС в ерата на глобализацията“ може да постигне своите цели, само ако се занимае със степента, в която политиките на Общността са адаптирани към бъдещите предизвикателства, пред които са изправени или ще се изправят в идните години европейските региони и тяхната местна промишленост, и само ако съответните европейски политики доведат до увеличаване на ефикасността и конкурентоспособността на МСП, които са главните участници в европейската промишленост; във връзка с това подчертава, че въздействието на икономическите, демографските, климатичните и енергийните промени трябва да бъде допълнително анализирано по отношение на тяхното регионално измерение, като се отчитат и потенциалните регионални неравенства, които тези предизвикателства ще породят, като по този начин ще засегнат равномерния растеж на промишлеността в ЕС; подчертава първостепенната роля на регионите за даването на тласък на едно истинско екологично сближаване на промишлеността и за подкрепа за развитието на възобновяеми енергийни източници;

27. Отбелязва, че промишлената политика зависи до голяма степен от защитата на промишлеността на Съюза от нелоялната конкуренция от трети страни;

28. Призовава Комисията спешно да разработи конкретен график за мониторинг на изпълнението на тази стратегия и да представя ежегоден доклад за напредъка; счита също така, че Комисията следва да прави ежегодно преоценка на ефективността на тези насоки и инициативи, за да се идентифицират всички проблеми, които са възникнали по време на изпълнението, и да се установят допълнителни цели с цел да се гарантира, че промишлената политика на ЕС винаги е начело на напредъка;

29. Посочва, че интернационализацията е ключов фактор за конкурентоспособността на бизнеса, и във връзка с това призовава Комисията да увеличи усилията си за възможно най-голямо насърчаване на знанията, придобити в рамките на бизнес мрежите за подкрепа, така че дружества, които са в процес на интернационализация, да могат да се възползват от тях;

30. Подчертава, че паневропейските структури и инфраструктури, които имат за цел обединяването на източници и ресурси, могат да поставят началото на паневропейска промишлен модел, способен да се конкурира на световния пазар;

Финансиране

31. Призовава за амбициозно финансиране за промишлената политика и за инфраструктурни обекти (по-специално за изследвания и енергетика, телекомуникации и транспорт (мрежата TEN)) – тоест за „обществените услуги“, които изграждат корпоративната среда; счита, че за тази цел от съществено значение е да се издават облигации на ЕС (еврооблигации или облигации по проект), с цел да се даде възможност на Съюза за финансиране на иновациите, инфраструктурата и повторната индустриализация;

32. Подчертава, че иновациите са основната двигателна сила на промишлената политика и растежа и че всички инициативи в подкрепа на иновациите трябва:

• 
  да се основават на една широкообхватна дефиниция на иновациите, която да включва продукти и производствени системи, услуги, обучение, процеси, организация, качество, управление, разпространение и защита;
  
• 
  да вземат предвид осъществяваните в трети страни политики и да правят необходимите корекции на някои от нашите вътрешни политики, като например тези, които уреждат държавните помощи за научни изследвания, развитие и иновации,
  
• 
  да обхващат по-специално проектирането, производството и композирането на продуктите и услугите по цялостната верига от процеси и създаване на добавена стойност, посредством предоставяне на подкрепа до етапите, предхождащи предлагането на продукта на пазара,
  
• 
  да са технологично неутрални;
  
• 
  да са насочени на първо място към осигуряване на благоприятна среда, така че дружествата да инвестират в научноизследователска и развойна дейност и иновации чрез ефективни схеми за финансиране и по-задълбочено сътрудничество между участниците в рамките на отделните промишлени сектори и между тях и в рамките на веригите за създаване на стойност, изследователските институти и университетите;
  
• 
  да се фокусират върху ролята, която производството играе в иновационната фаза; ако цялото промишлено производство се премести в други части на света, индустрията на знанието ще загуби своята база в Европа и също ще се премести, тъй като идеите, произведени на чертожната дъска, няма да могат да бъдат проверени незабавно на практика;
  
• 
  да насърчават творчеството и иновациите, предлагани от работниците и служителите на публични и частни организации;
  

34. Счита, че по-специално създаването на критерии и стандарти се е доказало като мощен двигател за насърчаване на иновациите и устойчивата конкурентоспособност в няколко промишлени сектора; призовава към укрепване на европейската система за стандартизация чрез мерки, които насърчават опростяването, прозрачността, намаляването на разходите и участието на заинтересованите страни;

35. Обръща внимание на необходимостта от по-добра координация между държавите-членки и по-тясно сътрудничество между бизнеса чрез бизнес клъстери, мрежи и центрове за върхови постижения;

36. Подчертава, че конкурентоспособността на ЕС зависи в голяма степен от възможностите за новаторство, от структурите за научноизследователска и развойна дейност и от свързването на новаторството с производствения процес;

37. Призовава за значително увеличаване на разходите за изследвания за следващия период на финансиране след 2013 г. (8-ма РП) (цел на ЕС: 3% от БВП за научно-изследователска и развойна дейност, 1% от БВП за публични финанси) като приоритет, така че да се запази водещата роля на европейската промишленост в технологично отношение и нейната конкурентоспособност в световен мащаб, като по този начин се гарантира ефективното използване на частните инвестиции; посочва, че освен силен фокус върху изследванията в иновационния процес, управлението, организацията и включването на работниците и служителите в иновациите, са необходими и изследвания в областта на базовите технологии с широко приложение; освен това подчертава необходимостта от опростяване на административните процедури и процедурите за получаване на достъп до финансиране;

38. Изтъква, че увеличаването на регионалните различия по отношение на възможностите за развитие на научноизследователска и развойна дейност е предизвикателство, на което трябва да се отговори не само в рамките на политиката за сближаване, но и посредством самата политика за научноизследователска дейност и иновации; по отношение на това призовава, в допълнение към финансирането за изследователската дейност, за преразпределяне на средствата в рамките на една и съща оперативна програма, за да се подкрепи новаторството и разгръщането на изследователската дейност в търговски решения за обществото;

39. Отбелязва, че едно значително увеличаване на инвестициите в научноизследователски и развойни дейности, както на частните, така и от публичния сектор, е от съществено значение за да може промишлеността на ЕС да остане лидер в технологиите и да запази своята конкурентоспособност в глобален план, в области като възобновяемата енергия и ефективността на транспорта; отбелязва, че с цел подкрепа на повече частни инвестиции в научноизследователски и развойни дейности, са необходими функциониращи пазари за новаторски продукти и стабилна среда за инвестиции; счита, че е необходимо увеличаване на публичното финансиране в научноизследователски и развойни дейности, за да се даде тласък на частните инвестиции и да се насърчава сътрудничеството, и че опростяването на процедурите за получаване на публично финансиране, особено в рамковите програми на ЕС, е предпоставка за увеличаване на участието на от страна на промишлеността;

40. Признава обаче, че за да може Европа да достигне равнището на инвестиции, необходимо за да могат иновациите да бъдат движещата сила на икономическия растеж, частният сектор трябва да увеличи своето финансиране на научноизследователски и развойни дейности; поради това призовава Комисията да проучи пречките, които възпрепятстват бизнеса в Европа да инвестира равностойно на своите международни партньори, например САЩ, и да предприеме подходящите законодателни и незаконодателни мерки, които сметне за необходими;

41. Счита, че съвместните технологични инициативи (като например „Чисто небе“) са изключително полезни средства за мобилизиране на финансиране от държавите, ЕС и частния сектор за иновативни проекти със силен страничен ефект; призовава финансирането да продължи да бъде отпускано за съществуващите проекти, така че те могат да бъдат завършени и счита, че за новите проекти е от съществено значение да бъдат разработени в перспективни сектори (като биотехнологиите, нанотехнологиите, космическите технологии, енергията от възобновяеми източници, новите средства за транспорт и новите материали);

42. Призовава за последователно използване и засилване на съществуващите научни и технологични познания в държавите-членки, по-специално в областта на главните базови технологии (KET);

43. Приветства назначаването на експертна група на високо равнище за изготвяне на обща дългосрочна стратегия и план за действие за главните базови технологии, така че техният потенциал да може да бъде използван изцяло;

44. Подчертава успеха на Инструмента за финансиране с поделяне на риска (ИФПР) като важна форма на финансиране на изследванията, развитието и иновациите за МСП чрез ЕИБ; насърчава настоятелно Комисията да предостави значително по-големи средства, включително чрез револвиращи иновационни фондове от средствата на ЕФРР, и да насърчава преките частни инвестиции и иновационните механизми за финансиране на високорискови иновационни проекти и такива, в които участват подходящи МСП; подчертава също така колко е важно програмите за иновации да станат по-достъпни за МСП чрез намаляване на бюрократичните тежести;

45. Изразява безпокойство относно слабото усвояване на структурните фондове от предприятията за финансиране на техните новаторски проекти; счита, че управляващите органи следва да се постараят да направят оперативните програми по-известни сред предприятията и да им окажат цялата необходима помощ за осъществяване на техните проекти;

46. Призовава Комисията да изготви списък на най-добрите практики на съществуващите и планирани механизми за финансиране, данъчни мерки и финансови стимули за насърчаване на иновациите и призовава за ежегодно актуализиране и преглед на ефективността на мерките;

47. Призовава да се помисли за въвеждане на нови, алтернативни механизми за справяне с недостига на финансови средства за бизнеса в ЕС, по-специално за малките и средните предприятия; счита, че подобни механизми трябва:

• 
  да се основават на публично-частни партньорства, които си поделят рисковете между частните и публичните инвеститори,
  
• 
  да гарантират, че публичните инвестиции имат възможно най-добър ефект на лоста, като по този начин генерират значителни частни инвестиции,
  
• 
  да отчитат специфичните нужди на иновативните МСП, които не разполагат с необходимите капитал или активи за набиране на средства чрез заеми,
  
• 
  да насърчават търговската реализация на европейски научни открития, както и трансфера на технологии към МСП, и
  
• 
  да подкрепят действията на Европейската инвестиционна банка,
  

• 
  Европейски фонд за финансиране на иновациите (ЕФФИ), чиято роля би била да инвестира в началните етапи и етапите на развитие, въз основа на рисков капитал,
  
• 
  Европейски патентен фонд за улесняване на трансфера на технологии между изследователските центрове и предприятията, по-специално новаторските МСП,
  
• 
  заеми с по-благоприятни условия от онези, които могат да се получат на пазара;
  

49. Призовава Комисията да създаде среда, благоприятна за предприятия в начална фаза на развитие и във фаза на отделяне чрез услуги със специално предназначение, даващи възможност на млади предприемачи да преодолеят традиционни бариери пред започването на нови производствени дейности (инфраструктурни бариери, достъп до информация, разходи за услуги, управление на интелектуалната собственост);

50. Призовава, на последно място, ЕС да намери отговор за разпокъсаността на европейския пазар на рисков капитал, като определи схема на ЕС за създаване на паневропейски фондове;

51. Подчертава факта, че инвестирането в научноизследователски и развойни дейности и иновации може да се направи чрез национални данъчни стимули и достъп до специализирано финансиране, като например рисков капитал;

52. Призовава за по-нататъшно стимулиране на технологиите за устойчиво развитие, начало на което бе дадено с Плана за действие в областта на екологичните технологии (ETAP) чрез свързване на изследователските, екологичните и икономическите стратегии, призовава за разработване на амбициозен последващ план ETAP, в който изследванията, образованието, обучението и промишлеността да обединят своите усилия, и призовава за отделяне на подходящи финансови ресурси за неговото изпълнение; подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането за Европейския стратегически план за енергийните технологии (План SET);

53. Призовава промишлеността да бъде ангажирана в екологични иновации, за да се увеличи потенциалът й да предлага трудова заетост; във връзка с това отбелязва, че информирането на предприемачите чрез запознаване с нови бизнес възможности ще бъде важно за успеха на стратегията, насочена към развитието на ефективни по отношение на използването на ресурсите икономики и устойчиви промишлени отрасли;

54. Предлага да се обмислят също и други форми на финансиране за подпомагане на развитието на новаторски технологии, като се обединят различните заинтересовани страни на различни равнища (европейско, национално и местно), както и да се използва набор от инструменти, включително публично-частни партньорства и рисков капитал;

55. Призовава да се обърне специално внимание на подкрепата за иновациите за ефективно и устойчиво използване на суровините;

56. Припомня, че обществените поръчки, които представляват 17% от БВП годишно в ЕС, играят важна роля за единния европейски пазар и за стимулирането на иновациите; посочва, че конкурентите, като например Китай и САЩ, са си поставили амбициозни цели за създаване на иновационни и екологични продукти; призовава държавите-членки и Комисията да опростят и подобрят правилата за възлагане на обществени поръчки на национално равнище и равнище ЕС, където е необходимо и в съответствие с правилата за прозрачност, безпристрастност и недискриминация; призовава Комисията да предостави информация за съществуващите възможности за включване на свързани с иновациите и устойчивото развитие критерии в търговете съгласно съществуващите правила на ЕС за възлагане на обществени поръчки, в съответствие със Стратегията „Европа 2020” и да насърчават използването на тези възможности; подчертава, че е от съществено значение да се осигури реципрочност на достъпа до външни пазари за обществени поръчки, така че да се даде възможност на предприятията от ЕС да се конкурират при равни условия в международен план;

57. Отбелязва, че възлагането на обществени поръчки преди пускането на пазара може да даде решаващ начален тласък на новите пазари за новаторски и "зелени" технологии, като същевременно подобри качеството и ефективността на публичните услуги; призовава Комисията и държавите-членки да подобрят комуникацията с публичните органи във връзка със съществуващи възможности за възлагане на обществени поръчки преди пускането на пазара;

58. Счита, че значението на обществените поръчки за стимулирането на новаторска промишлена база следва да не се подценява; във връзка с това призовава държавите-членки на ЕС да използват целия потенциал на възлагането на обществени поръчки преди пускането на пазара като движеща сила за внедряване на нововъведения и като инструмент за подобряване участието на МСП във възлагането на обществени поръчки чрез определяне и ефективно стимулиране на водещите пазари за европейския бизнес;

59. Призовава Комисията към засилени мерки срещу трансфера на знания от ЕС по целия свят, по-специално към Китай, който често е едностранен;