В центъра на вниманието на БСК през изтеклия период беше политиката по насърчаване създаването и развитието на малките и средни предприятия. Тази своя дейност БСК осъществяваше чрез обобщаване на информацията от браншовите и регионални организации и чрез участието си в националните органи, формиращи държавната политика за насърчаване на МСП – Консултативния съвет за насърчаване на МСП, парламентарни комисии и работни групи и др.
Обобщените позиции и предложения на своите членове БСК представи и защити при измененията и допълненията на Закона за малките и средните предприятия и привеждането му в съответствие с европейските норми и определения.
Ключов акцент при отстояването на интересите на българските предприятия БСК постави върху иновативно ориентираните МСП, вкл. при формирането на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на РБ 2014-2020.
БСК участва активно в защита интересите на българските занаятчийски предприятия. Освен нейната главна роля при приемането на Закона за занаятите в началото на изминалото десетилетие, постоянната връзка и методична помощ, която оказваше на новосъздадените занаятчийски камари, БСК застана зад интересите на българските занаятчии, формите на занаятчийските предприятия и системата на занаятчийско обучение при изменението и допълнението на Закона за занаятите през 2011 г. Сега на дневен ред е възстановяване на основните положения в закона за занаятите от 2001 година и БСК продължава да стои зад отстояваните до момента принципи, базиращи се на най-добрите европейски практики.
Международно икономическо сътрудничество
През изминалия период БСК осигури експертно участие в редица постоянни съвети и работни групи за подпомагане на външноикономическата дейност, експортен потенциал и експертиза на колективните и индивидуални членове в следните направления:
-
Обмен на информация с чуждестранните търговски представителства в България и на българските в чужбина, както и с български ведомства, сред които МИЕТ, МФ, АМ, БАИ, ИАНМСП, ДАМТН, МВнР, НСИ;
-
Участие в работата на съответните звена в BUSINESSEEUROPE, Международен търговски център - Женева, Работна група Интернационализация, Съюз на черноморско-каспийските конфедерации на индустриалците;
-
Поддържане на актуални външноикономически бази данни, изготвяне на анализи в помощ на колективните и индивидуални членове на БСК;
-
Информационно осигуряване на членовете на БСК относно външноикономическата дейност на национално и европейско ниво, преговори в рамките на СТО и др.;
-
Активно участие в дебата по Национална експортна стратегия, актуализиране на външноикономическата политика и приоритети, и др.;
-
Подготовка и подкрепа на предприятията за работа на единния европейски пазар;
-
Осъществяване на външнотърговско представителство на група фирми от един сектор на базата на т.нар. публично-частно партньорство.
В помощ на международната дейност на фирмите бяха разработени пакетни и индивидуални услуги, като:
-
„Изнесен търговски офис” за малки износители без собствен експертен персонал;
-
Намиране на потенциални партньори и пазари, маркетинг проучвания на българския и чужди пазари, продуктови и секторни проучвания, пазарен достъп, външнотърговски и митнически консултации, анализи, информация и статистики;
-
Организиране на делови посещения, фирмени презентации, семинари, обучения и форуми;
-
Инвестиционно консултиране, подпомагане и насочване при сливания и придобивания.
В резултат от усилията на експертите на БСК, редица членове на камарата намериха нови чуждестранни партньори, увеличиха износа си, решиха проблеми с пазарния достъп, пребориха се за по-ниски мита за целите на производството им и получиха помощ в прилагане на мерки за търговска защита.
Какво още направи БСК в сферата на външноикономическото сътрудничество?
-
БСК първа организира среща с търговско-икономическите дипломатически представители в София веднага след присъединяването на България към ЕС;
-
Камарата беше първа и при насочване вниманието на българските производители към нарастващия потенциал на китайския пазар;
-
БСК активно подпомогна интернационализацията на клъстерите „медицински туризъм” и „електромобили”;
-
Камарата поддържа свои представителства в Китай, ЮАР, арабските страни, Брюксел;
-
Изграден бе консорциум от фирми за осигуряване на дипломатическа подкрепа при износ на специална продукция;
-
Чрез участието си в Enterprise Europe Network камарата предоставя широко многообразие от услуги, консултации и намиране на чуждестранни партньори;
-
БСК е утвърден партньор при организиране на специализирани събития с посолствата на САЩ, Австрия и др.;
-
Камарата издава редовно бюлетин с информация за търговски и инвестиционни възможности, търгове в чужбина, търсене на партньори по европейски рамкови програми, важни събития за разширяване на деловия хоризонт.
Околна среда
През периода 2008-2013 г. БСК участва активно в диалога „бизнес – околна среда” на всички нива – Народно събрание, Министерство на околната среда и водите, работни групи и др. Експерти на БСК участват в работата на:
-
Работна група 20 към МОСВ – за обсъждане на европейските директиви и предлагането на текстове за приемане в българското законодателство;
-
Работна група по управление на околната среда към ТК 15 „Околна среда” (БСК председателства работната група);
-
Българския съюз по стандартизация,
-
Съвета по акредитация към Българската служба по акредитация,
-
Националния съвет по метрология;
-
Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда”.
БСК активно участта в дебатите по формирането на европейската и националната политика по изменение на климата:
-
Ясната негативна позиция на БСК по резултатите от Конференцията по климата, (Копенхаген 2009) стана част от становището на BUSINESSEEUROPE, в което бе изразено разочарованието на европейската индустрия относно липсата на ангажименти от страна на големите развити и развиващи се държави - основни емитенти на парникови газове. В позицията си БСК обърна внимание върху приетата с Пакета „Климат и енергетика” общоевропейска цел за едностранно намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % през 2020 г. спрямо 1990 г. и наложеното дискриминационно изискване за България да съкрати парниковите газове с 50% спрямо нивото от 1988 г. (базова година за България по Протокола от Киото).
-
БСК предложи основни промени в националната политика по изменение на климата, вкл. в т.нар. схема за зелени инвестиции с цел разширяване на обхвата на проектите и включване на бизнеса като бенефициент по проекти, финансирани от продажбата т.нар. предписани емисионни единици (AAU) при консултиране на ЗИД (2010) на Закона за опазване на околната среда и Закона за климата.
-
Експерти на БСК и заинтересовани браншови организации взеха активно участие в Работната група за подготовката на Национални планове за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове. Представени бяха многобройни становища във връзка със сроковете на разработка на националните планове, както и по използваната на методика (ПРИМЕС). Проведени бяха срещи с оператори на инсталации, включени в схемата за търговията с емисии на парникови газове, за обсъждане на разрешителния режим, мониторинга, докладването и верификацията на емисиите.
-
Бяха проведени неколкократни срещи със заинтересовани страни и бяха изразени становища за включване на Р България в процедура за дерогация по член 10в от Директива 2009/29/ЕО за разпределяне в периода до 2020 г. на свободни квоти за инсталации за производство на топлинна и електроенергия, вкл. за инсталации с комбинирано производство на топлина и електроенергия. Това позволи задълженията на съответните дружества за закупуване на квоти да обхванат само 30% от емитираните количества през 2013 г., като постепенно се увеличават до 100% от общите емисии през 2020 г.
През отчетния период БСК подготви и защити становища и предложения по значителна част от проектите на нормативни документи в областта на околната среда.
-
През 2008 г. БСК инициира и осигури техническата подготовка за промяна на Закона за околната среда с цел улеснено съгласуване и ускоряване с 5-6 месеца на издаването на т.нар. комплексни разрешителни и приемане на ОВОС.
-
След обсъждане с представители на засегнати промишлени предприятия бяха подготвени конкретни предложения към проекта на Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети за допълване и използване на улеснения и приложими финансови инструменти, намаляващи общата тежест върху задължените лица и бизнеса.
-
БСК осигури активен експертен принос при подготовката за Закона за почвите.
-
Камарата организира обсъждане на алтернативни варианти за изпълнение на задълженията по закриването и следексплоатационните грижи за депата за отпадъци (2008).
-
В БСК бяха проведени поредица от обсъждания с организации по оползотворяване, предприятия и организации по рециклиране и браншови организации и предприятия от преработващата промишленост по внесения през 2011 г. проект на Закон за управление на отпадъците (ЗУО). Между БСК, БАМИ, БАР, „Феникс-ресурс” и Асоциацията на рециклиращата индустрия беше подписано споразумение за сътрудничество и беше изготвен проект на нов ЗУО. Бяха подготвени общи становища по проекта на ЗУО през 2011 и 2012 г., подкрепени от КНСБ, КТ „Подкрепа” и отрасловите синдикати. Внесено бе искане в Конституционния съд от група н.п. от 41 НС за обявяване на противоконституционност на отделни текстове, а БСК бе конституирана като страна по делото и представи становище.
-
Под егидата на БСК работодателските организации подготвиха обща позиция относно продуктовите такси за отпадъци от опаковки и състоянието на диалога на бизнеса с МОСВ, и защитиха интересите, както на бизнеса, така и на потребителите. Във връзка с влизането в сила на продуктовата такса върху полимерните торбички, БСК предложи да бъде отложено прилагането на новия размер на таксата от 01.10.2012 г. и да се подготви оценка за въздействието върху заетостта, потреблението, околната среда, жизнения цикъл и хигиенните изисквания (HACCP), при сравняване на различните алтернативни варианти – хартиени, биоразградими полимери, торбички за многократна употреба и др.
-
Представени бяха предложения за промяна по Проект на Наредба за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. Във връзка с влизането в сила на изискването за разделно събиране на отпадъци от притежатели на търговски обекти, БСК отправи предложение за създаване на необходимата инфраструктура за прилагането на мерките.
Макар все още да не са довели до задоволителен краен резултат, заслужава да бъдат отбелязани продължаващите повече от 10 години усилия на БСК за въвеждане на справедлив размер на такса битови отпадъци (ТБО):
-
По сигнал на БСК, Комисията за защита от дискриминация обяви за дискриминационни по отношение на бизнеса текстове от Наредбата на Столичен общински съвет. В Решението си КЗД отправи препоръки до общинските съвети, МОСВ и НСОРБ за промяна на таксата в съответствие с разпоредбите на Закона за управление на отпадъци и Директива 2006/12/ЕО, така че ТБО да не води до явно несъразмерни разходи спрямо обема на отпадъците.
-
По време на 39÷42 Народно събрание БСК многократно е изпращала предложения за изменение и допълнение на ЗМДТ и промяна на основата за определяне размера на ТБО, проведени са многократни срещи с народни представители, ресорните парламентарни комисии и с НСОРБ.
-
Отправена бе жалба до Омбудсмана на Р България, в резултат на която бе приета препоръка към МС и НС за промяна на основата на ТБО в зависимост от количеството генерирани и третирани битови отпадъци.
-
През 2012 г. БСК отправи предложение и до Президента на РБ с искане за сезиране на Конституционния съд за обявяване за противоконституционен на чл. 62, ал. 2 на ЗМДТ.
-
В резултат на усилията на БСК, в края на 2013 г. бе променен ЗМДТ, като за МС е регламентиран краен срок - средата на 2014 г., за подготовка и приемане на методика за определяне на ТБО на основата на генерираните количества.
БСК ще продължи да отстоява прилагането на следните принципи:
-
Въвеждане на единна задължителна основа за определяне на ТБО и еднакви ставки за гражданите и бизнеса, свързани с количеството генерирани отпадъци и алтернативни варианти, отразяващи различията между общините, каквато е практиката в ЕС;
-
Събирането и третирането на битови отпадъци да се предлага алтернативно като пазарна, конкурентна услуга за бизнеса и гражданите (вкл. в режим на етажна собственост) за сгради, които имат необходимата инфраструктура;
-
Свободно определяне на размера на таксите от общинските съвети и/или на цените от страна на оторизирани конкуриращи се оператори, в зависимост от специфичните за всяка община местни условия, инвестиционни ангажименти и технологични решения.
Неколкократно през отчетния период БСК е настоявала с аргументи за закриване на Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) и пренасочване на средствата към държавния бюджет в централизиран фонд за регионално развитие към, който да финансира само проекти на бизнеса. Основните мотиви за това предложение са свързани с обстоятелството, че основен източник на приходи в ПУДООС са средствата, събирани от бизнеса под формата на такси, глоби и санкции, а същевременно предприятието финансира изключително проекти на общините.
Сподели с приятели: |
