Раздел II. Взаимодействие с колективните членове на БСК

Браншови организации

В отделните браншови организации и съюзи членуват от 10 до над 1000 юридически лица, като най-значими в това отношение са Камара на строителите в България (КСБ), Националната транспортна камара, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Българска асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), Българската браншова камара „Машиностроене” (ББКМ), Българската минно-геоложка камара (БМТК), Съюзът на ВиК-операторите в България, Браншовата камара на железопътния транспорт, Браншовата камара по дървообработваща и мебелна промишленост и др. Важно е да се отбележи, че КСБ и Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България, БХРА и др. изградиха разгърната мрежа от териториални структури.

Всички членуващи в БСК браншови организации са пряко или косвено свързани с индустриалната сфера, отразяват съвременната и перспективна структура на българската икономика, като покриват почти всички позиции от НКПД, по които се установява съответствието с критериите за национална представителност.

Като национална работодателска организация, БСК не снема от дневния си ред утвърждаването на европейския модел на индустриалните отношения. Активното партньорство с браншовите организации в различните органи за сътрудничество и консултиране на различни управленски нива, оказва значим ефект върху развитието и конкурентостта на българската индустрия и икономиката като цяло. Представителите на браншовите организации днес са активни партньори в отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество, в отрасловите съвети за условия на труд, при сключването на браншовите колективни трудови договори. Членуващите в БСК браншови организации са активни участници в социалния диалог на отраслово и браншово равнище. По-голямата част от тях сключиха и подържат актуални действащи отраслови или браншови колективни трудови договори със съответните партньорски браншови синдикални организации. Това е още едно признание за авторитета на колективните членове на БСК, както в България, така и в рамките на Европейския социален диалог и общността на работодателите в международен план.

През периода 2008-2013 г. поредица съвместни работни документи, становища и позиции по актуални въпроси и много секторни експертизи бяха представяни в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на земеделието и торите (МЗГ), Министерството на финансите (МФ), Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Анализи за допуснати пропуски в управлението на проекти по предприсъединителните програми ФАР и ИСПА, както и по изготвянето и изпълнението на оперативните програми за реализацията на структурните европейски фондове, обсъждани от УС на БСК, бяха предоставяни на вниманието на ръководствата на отделните министерства, на МС и на комисиите към Народното събрание.

Като по-важни примери в това отношение могат да се посочат ефективните взаимодействия на: Националната транспортна камара с МТИТС; Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ), Асоциацията на млекопреработвателите в България (АМлБ) и БАХПИ с МЗГ; БК на енергетиците, ББК-Машиностроене и Националната туристическа камара, БАМИ, БКХП и БАСЕЛ с МИЕ; браншовите организации от рециклиращата индустрия – БАР и ББК „Феникс ресурс” с МОСВ. Следва да се отбележат и значимите резултати от усилията на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки при изготвянето на нормативни документи, свързани със Закона за водите, както и постоянната активност на КСБ при обсъждането на нормативни документи и решения в строителния сектор в МРРБ и в Народното събрание. По искане на Асоциацията на производителите на велосипеди в България бе оказано съдействие чрез BUSINESSEEUROPE за налагане на защитни мерки срещу некоректна конкуренция при внос на велосипеди от трети страни.

Особено активна бе дейността на БСК при търсенето на решения за съвместни действия с браншовите организации в условията на икономическа и финансова криза. Тези решения бяха насочени главно към информиране и консултиране на фирмите от различните икономически сектори за преодоляване на негативните последици за тяхната производствена и търговска дейност. Само през последните две години БСК инициира поредица от над 70 работни срещи и дискусии с браншовите организации, целящи изготвянето и съгласуването на неотложни мерки на правителството за промени в икономическата и индустриална политика. Особено внимание в тази посока бе отделяно на проблемите за стимулиране на износа на българските производители за преодоляване на икономическата и финансовата криза. За съжаление, част от инициативите на редица браншови организации не срещнаха необходимото разбиране от администрацията. В това отношение могат да се посочат затрудненията на АМБ, АМлБ, Камарата на индустриалните хлебопроизводители и сладкари, Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (СППЗ) и Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки с МЗГ до 2012 г. Особено смущаващи бяха действията на ръководството на това министерство, насочени към създаването на „приближени подведомствени“ браншови организации в областта на хранителната и питейната индустрия. Решителните действия на БСК и на браншовите организации не позволиха приемането на измененията и допълненията към Закона за храните, предложени от предишния министър на земеделието. С методическата и експертна подкрепа на БСК, Асоциацията на горските фирми в България инициира създаването на отраслов тристранен съвет по горите в сегашното МЗХ, като конкретна стъпка за възстановяване на нормалните индустриални отношения в сектора. Забавена или ниска като въздействие и ефект бе реакцията на МФ в отговор на усилията на БАМИ и на Сдружението на производителите на захар и захарни продукти за решаване на проблеми при признаване и възстановяване на ДДС.

За периода 2008-2013 г. над 50 от браншовите организации, членуващи в БСК, използваха пълномощията на БСК за представителство в НСТС на работодателите в България, като активно участваха в социалния диалог на отраслово и браншово равнище и сключиха отраслови или браншови колективни трудови договори със съответните синдикални организации. Определяща бе тяхната роля и при договаряне на праговете за минимални осигурителни доходи (МОД) през тези години и постигане на висока степен на консенсус със синдикалните организации на отраслово равнище. Тези дискусии и работни срещи протекоха особено трудно през 2011, 2012 и 2013 г., предвид на свитото производство и значително редуциране на пазарите за продукцията на българските производители. Същевременно, редица браншови организации все по-енергично поставят въпроса за целесъобразността от използване на механизма на МОД за ангажиране на работодателите и извеждане на „светло“ на трудовите и осигурителните отношения. Не може да бъде подкрепено и регламентирането на едностранна наказателна отговорност за работодателите при укриване и неплащане на осигурителни вноски, без включване на съответна отговорност за съдействащи наети лица.

През периода 2008-2013 г. се утвърди практиката за организиране и провеждане на поредица от браншови тематични координационни срещи „На чаша кафе в БСК” по актуални проблеми на конкурентоспособността и предизвикателствата пред индустрията в България и ЕС. На тези работни дискусии в неформална обстановка се обсъждаха широка гама от въпроси и се предлагаха решения, поставени от браншовите организации, вкл. по:

• 
  проекта на Закон за браншовите организации в България, вкл. някои действия на Министъра на земеделието и горите, целящи ограничаване правото на свободно сдружаване на фирмите от горския сектор и от сектора на производството на храни през 2010-2012г.;
  
• 
  проблемите с енергийната ефективност на българската индустрия и формирането на цените на енергийните носители;
  
• 
  значимостта на иновациите за развитието на българската индустрия;
  
• 
  законодателството в областта на хранителната и питейна индустрия, микроенергетиката, туризма, околната среда, управлението на отпадъци и др.;
  
• 
  нормативната база, свързана с европейските директиви за емисиите на парникови газове;
  
• 
  най-добрите възможни технологии за третиране на питейни и отпадни води с оглед опазване на околната среда;
  
• 
  новите форми на коопериране и сътрудничество (клъстерите) в различни индустриални направления;
  
• 
  проблемите на индустриалните отношения, ролята на социалния диалог и промените в трудовото и осигурително законодателство;
  
• 
  възможностите за разширяване на инструментариума за търсене на партньори в областта на конкурентоспособността в страните от ЕС, Бразилия, Русия, Индия и Китай;
  
• 
  националната инфраструктура на качеството и безопасността, в т.ч. стандартизация, акредитация, оценка на съответствието и надзор на пазара;
  
• 
  взаимоотношенията между големите търговски вериги и местните производители;
  
• 
  възможностите за кандидатстване с проекти по финансиране от ЕС за изминалия и новия програмен период до 2020 г., вкл. по програмата „Хоризонт 2020“.
  

Положителни промени настъпиха в дейността на браншовите организации по отношение на установяването на работещи и постоянни връзки с медиите, вкл. от страна на Българската минно-геоложка камара, КСБ, БАСЕЛ, БКХП, БАХПИ, БАМИ, СППЗ, ФХСБ, ББК-Машиностроене, Съюза на птицевъдите в България, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, Съюза на пивоварите в България.

• 
  През 2008-2009 г. бе разработен, одобрен и изпълнен проект на БСК по ОП „Административен капацитет” – „Усъвършенстване и укрепване на административния капацитет на БСК като национално представителна работодателска организация”. Участието в обученията по проекта, получената практическа информация и обменът на добри практики дадоха възможност на редица браншови организации да подготвят и реализират ефективни проекти в подкрепа на своите членове. В тази насока заслужава да се отбележат проектите на СППЗ, АМБ, АМлБ, Съюза на пивоварите в България и др.
  
• 
  През 2008 и 2009 г. по инициатива на БСК, с активното партньорство на БАСЕЛ, БКХП, Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите „Хляб за България” и Съюза на пивоварите в България, бяха реализирани няколко съвместни проекта за изграждане на експертен капацитет за изпълнение на проекти с финансиране от ЕС. Допълнителен ресурс за осъществяването на тези проекти осигури БСК чрез Фондация „Конрад Аденауер” и програмата МАТРА на холандското правителство.
  
• 
  БСК разработи и реализира проект за трансгранично сътрудничество със Сърбия в партньорство с регионалните асоциации от Видин и Перник и три браншови организации – Асоциацията на горските фирми, Асоциацията по пожарна и аварийна безопасност и Съюза на геодезическите фирми в България. Проектът бе свързан с проучването на възможностите за повишаване на безопасността на горите около българо-сръбската граница и, съответно, изграждането на система за ранно предупреждение за пожарите.
  
• 
  През отчетния период бяха изпълнени два проекта за подобряване на участието в социалния диалог, подкрепени и съфинансирани по Комуникационната стратегия на България за ЕС. Първият бе свързан с повишаване информираността на браншовите организации за работата на Европейския парламент и Европейската комисия, и възможностите за директни контакти с българските евродепутати. Активно участие в неговото изпълнение взеха браншови организации от хранителната и питейната индустрия и от електротехническия сектор. В началото на 2009 г. БСК подготви и реализира втори проект „Европартньорство и политики на бизнеса”, в рамките на който беше учреден форум „Добри европрактики” за обмен на информация, поставяне и обсъждане на проблеми, срещани от българския бизнес при прилагане на европейските политики и практики. Също така, бяха проведени три дискусии с цел очертаване на възловите проблеми на българската индустрия – с българските представители в Европейския парламент, с еврокомисаря Меглена Кунева и с вицепремиера, отговарящ за управлението на европейските фондове, Меглена Плугчиева.
  
• 
  През периода 2010-2013 г. бяха изпълнени четири проекта, съфинансирани от фондация «Конрад Аденауер» - за връзката на икономиката и политиката от гледна точка интересите на работодателите, за изискванията към мениджърите в условията на икономическата криза, за възможностите на регионалния и интермодалния транспорт за икономическото и социалното развитие на българските общини, за поуките от участието на българския бизнес в оперативните програма на ЕС за периода до 2013 г. и възможностите през новия програмен период 2014-2020 г. По време на работните дискусии през четирите години бяха споделени идеи и предложения от повече от 300 представители на фирми от индустрията, на общините, на неправителствени организации с интереси за развитието на българската промишленост. В хода на изпълнението на тези проекти бяха създадени нови сдружения на бизнеса в община Септември, бе учредена нова Стопанска камара в Кюстендил. Активно участие в изпълнението на проектите взеха представители на БАСЕЛ, Сдружението на предприемачите в Панагюрище, ББК-Машиностроене, БК на железопътния транспорт, Камарата на индустриалните хлебопроизводители, БК по целулоза и хартия, ЦКС, Института по икономика към БАН, Асоциацията на горските фирми в България и др.
  
• 
  С подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“ бяха осъществени анализи на браншово ниво на промените в производителността на труда, заетостта и заплащането през периодите 1985-1996 г. и 1997-2009 г. и др.
  
• 
  При изпълнението на два проекта за подпомагане на МСП за опазване на околната среда и подобряване на енергийната ефективност активно бяха включени БКХП, БАСЕЛ, БК на шивашката промишленост, Асоциация „Полимери”.
  
• 
  Практическа полза за браншовите организации донесе и изпълненият от БАСЕЛ в партньорство с БСК проект, финансиран от Комуникационната стратегия на българското правителство. Проектът беше насочен към проучване на възможностите за използване в българската енергетика на европейските «добри практики» в либерализацията на енергийния сектор, което позволи обмяна на становища и практически идеи за конкретни практически решения от полза за индустрията в България.
  
• 
  В изпълнение на проекта на БСК „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони” бяха изградени 20 Секторни консултативни съвета (СКС) и експертни екипи, гарантиращи дейността на двадесет секторни референтни звена и обвързването им в партньорска мрежа. Учредени са и функционират 10 регионални центъра за оценка на компетенциите (РЦОК), подпомагащи Националния център за оценка на компетенциите (НЦОК) при формиране на политиките и оценка на потенциала и компетенциите на работната сила на регионален принцип. Функционирането и ефективността на Информационната система за оценка на компетенциите - MyCompetence, се обезпечава от изградената Национална референтна мрежа, която обхваща на партньорски принцип работодатели, представители на синдикатите, мениджъри, специалисти, консултанти, експерти от държавни и др. институции.
  
• 
  Съвместно с Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, бяха проведени над 10 семинара за популяризиране и насърчаване инициирането на клъстери в Перник, Благоевград, Кърджали, Пловдив, Ловеч, Габрово и Велинград в областта на мехатрониката, дървообработващата и мебелна промишленост, машиностроенето, оптичните и лазерните технологии, специализираното строителство и специализирания туризъм.
  
• 
  БСК и редица браншови и регионални организации активно подкрепиха инициативата на Министерството на икономиката и енергетиката и инициираха създаването на индустриални обединения (клъстери) като ефективна съвременна форма за повишаване конкурентоспособността на българските производители. В първите учредени индустриални обединения в регионите на Средногорието и на Марица изток, освен БСК, участваха БМГК, БАМИ, ББК на енергетиците, СК Стара Загора и СП Панагюрище. Инициативи в тази насока вече са предприели и ББК-Машиностроене, БАСЕЛ, БК на дървообработващата и мебелната промишленост, СППЗ, АМБ, БС на производителите на текстил, БК на целулозно-хартиената промишленост. С изключителен авторитет в индустриалните и научните среди се ползват клъстерите „Мехатроника и автоматизация“ и „Електромобили“ (ИКЕМ), в чиито управителни органи са включени представители на БСК.
  

• 
  EUROMIN, EUROCOAL, CEPMC – Българска минно-геоложка камара;
  
• 
  EUROFAIR, EUROMETAL, CEEMET – Българска асоциация на металургичната индустрия;
  
• 
  CLITRAVI, UICBV – Асоциация на месопреработвателите в България;
  
• 
  AIBI – Браншова камара на индустриалните хлебопроизводители;
  
• 
  CEFIC, ECEG – Браншова камара на химическата промишленост;
  
• 
  ORGALIME – Българска асоциация на електротехниката и електрониката;
  
• 
  EUROWINDOOR – Асоциация “Български врати и прозорци”;
  
• 
  FIEC – Камара на строителите в България;
  
• 
  UEA, CEI-Bois – Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост
  
• 
  CIAA - Българска асоциация на хранителната и питейната индустрия (БАХПИ);
  
• 
  EURATEX – Българска асоциация по текстил и конфекция (БАТЕК), Българска асоциация на производителите и търговците на облекло и текстил (БАПИОТ), Браншов съюз на кожарската, кожухарската, обувната и галантерийната промишленост в България;
  
• 
  COTANCE – Браншов съюз на кожарската, кожухарската, обувната и галантерийната промишленост в България;
  
• 
  FIATA - Национално сдружение на българските спедитори;
  
• 
  EDA – Асоциация на млекопреработвателите в България.
  
• 
  „Пивовари на Европа” – Съюз на пивоварите в България и др.
  

Характерно за това определяне на представителността бе откровеното противопоставяне на някои от националните организации, включително и опитите да се притискат предприемачи и предприятия на регионално ниво. Атмосферата в публичното пространство определено не бе в дух на толерантност и лоялност, а напротив – използваха се различни форми на дезинформация, особено в регионален аспект. Независимо от напрегнатата атмосфера, структуроопределящи индустриални браншови организации потвърдиха партньорството и съпричастността си към БСК. В сравнение с 2008 г. са налице положителни тенденции в сектора на хранителната и питейната индустрия, електронната промишленост и информатиката, туризма, транспорта, складирането и съобщенията, образованието. БСК получи пълномощия за пръв път от Асоциацията на производителите на растителни масла и маслопродукти, Асоциацията на производители на велосипеди, Асоциацията за обучение в транспорта и др. Отстъпление беше регистрирано в сектор строителство, което не попречи на партньорските отношения с основните организации – Камара на строителите в България и Браншова камара „Пътища”. На тази основа могат да бъдат направени някои основни в организационен план изводи:

1. 
   Независимо от позитивните тенденции, които отчитаме в работата си с браншовите организации, през последните няколко години е налице определена динамика в партньорските взаимоотношения, вкл. частично дистанциране на малка част от членуващи в БСК браншови организации. Част от причините за това могат да бъдат обвързани с наличието на обособени, изведени като водещи корпоративни интереси, на масиран политически и административен натиск или на различия в част от заеманите позиции.
   
2. 
   Налице е по-голяма самостоятелност в дейността на вече утвърдени браншови организации и техните ръководства – практика, получаваща пълна подкрепа от страна на УС на БСК. При работата с браншовите организации в бъдеще трябва да се внасят нови подходи, по-разчупени организационни форми и повече прагматичност. Определящ тук трябва да е актуалният дневен ред, вкл. съгласуването и ефективната защита на общите интереси, на проблемите на партньорството с тези браншовите организации и полезността, която те могат да открият в услугите и възможностите на БСК при решаване на поставени общи проблеми на членуващите предприятия.
   
3. 
   Част от браншовите организации, инициирани и подпомагани повече от двадесет години от БСК, предоставиха своето доверие за национално представителство на други национални работодателски организации, но съхраниха членството и ефективното си взаимодействие с БСК.
   
4. 
   Необясними остават мотивите на някои ръководства на браншови организации за „неудовлетвореност от партньорството на БСК при решаване на техни значими браншови проблеми”, особено при отчитане на липсата на редовни контакти, на ограничено участие в инициативи за защита на общи интереси, участие в проекти и др.
   

• 
  Неефективно използване на съвременните информационни и комуникационни технологии за решаване на оперативни задачи и поддържане на редовни организационни контакти. Не се използват възможностите на БСК за изграждане на страници в Интернет и ефективна комуникация с членовете, малко са примерите за обединяване на усилията, необходими за постигане на отраслови и регионални цели;
  
• 
  Недостатъчна финансова обезпеченост на дейността на част от браншовите организации, което влияе на експертния им потенциал, съответно – на възможностите за своевременно реагиране на нуждите на бизнеса или на намеренията им за провеждането на съвместни инициативи (напр., Сдружение на производителите на селскостопанска техника, БК на шивашката промишленост, БАХПИ, Асоциация на горските фирми и др.);
  
• 
  Налице са завишени очаквания по отношение възможностите за застъпничество от страна на БСК и бързо разрешаване на ключово значими секторни и/или териториални проблеми. Например, независимо от всички положени усилия на БСК, вкл. опитът да бъде инициирано президентско вето, през 2012 г. НС прие Закона за енергийната ефективност, който по всеобща преценка не обслужва общите интереси и потребности на бизнеса;
  
• 
  Недооценени са възможностите за партниране с БСК при решаване на натрупани проблеми, вкл. при формирането на съвместни политики за защита на интересите на бизнеса – обсъждането на бюджетната рамка, пенсионната и здравната реформа, и т.н.
  
• 
  През последните години в резултат на продължаващата икономическа депресия и кризата на заетостта, започна да се проявява известна амортизация на част от многобройните формати на социален диалог. Част от браншови организации все още не са стигнали до сключване на секторни (браншови) колективни договори със съответните синдикални партньори. Една от основните причини за това е противоречивото законодателство, налагащо т.нар. „разпростиране“, в противоречие с принципите на свобода на КТД, регламентирани в Конвенция 98 на МОТ. Проблем е и несъответствието и/или несъвместимостта на секторното покритие спрямо икономическите дейности, определени в националния класификатор, както и необходимостта от участие на всички представителни браншови организации за съответната икономическа дейност във водените преговорите и постигане на валидни и балансирани споразумения. В това отношение са напълно недопустими и противоречащи на международното трудово право опитите да се наложат промени в Кодекса на труда, въвеждащи задължителни допълнителни механизми на т.нар. „разширение на браншови КТД“ (административно налагане на договорености, постигнати в един сектор спрямо други сектори и икономически дейности).
  
• 
  Сътресенията в производството и свиването на оборотите в резултат от икономическата криза доведе до неблагоприятни тенденции по отношение на членската маса, респективно - беше намалена финансовата подкрепа за браншовите организации. Националното сдружение на спедиторите, Съюзът на птицевъдите, Сдружението на производителите на селскостопанска техника, Асоциацията на горските фирми в България, Съюзът на търговците в България и др. изгубиха значимата част от членовете си. При организации се забеляза обратна тенденция (Сдружение „Български врати и прозорци”, Асоциация на фирмите за почистване и почистваща техника, Национална асоциация за биогорива в България, Асоциация «Екологичен инженеринг»), което е в пряка зависимост от възникването на някои нови направления в индустрията, носещи повече добавена стойност в продуктите и услугите;
  
• 
  През последните две години се прояви и една нова тенденция за преструктуриране на браншовите организации, за което влияние оказаха много външни и вътрешни фактори, вкл. икономическата криза. Особено показателни в това отношение са процесите, които протекоха в двете организации, обединяващи на федеративен принцип – Българската асоциация за текстил и конфекция (БАТЕК) и Българската асоциация на хранителната и питейната индустрия (БАХПИ). Създадени по проект на БСК с оглед уеднаквяването на позициите на българските работодатели в тези два големи икономически сектора при транспонирането на Европейското законодателство и ефективния диалог със съответната структура на ниво ЕС в Брюксел, тези асоциации изиграха много важна и конструктивна роля. Пример в това отношение е активното участие на БАХПИ при подготовката и приемането на Закона за храните, който съдържа в себе си съвременните изисквания на европейската политика в областта на храните. След реалното членство на България в ЕС от 2007 г., обаче, с различен интензитет и в двете организации започнаха да се проявяват центробежни сили и липса на интерес от членовете им за поддържането им в досегашния вид. Очевидно, търсенето на новата обединителна платформа и за двете организации предстои, като особено важно е и търсенето на възможности за институционална и финансова подкрепа за този процес.
  
• 
  Все още част от браншовите и регионалните организации нямат мотивация за реализиране на партньорски инициативи, развитие на хоризонтални връзки, вкл. с органите на местната власт. Основните причини са свързани с възприетия в страната модел на централизация на публичните ресурси, функции и правомощия (управление на оперативните програми, администриране на функции и приходни източници и др.).
  

1. 
   Неясна е законовата регламентация на представителността на браншова работодателска организации, особено в случаите, при които в икономическите сектори функционират по няколко организации на работодатели с различна степен на покритие (например, в транспорта, в хлебопроизводството, в млекопреработването и т.н.).
   
2. 
   Не е проведена предварителната оценка на въздействието от евентуалното приемане на такъв закон от гледна точка на извеждането на някои функции и дейности от администрацията. Това се отнася до финансирането за сметка на упражняване в ненужно широк формат на лицензионни, регистрационни и други дейности от браншовите организации, ограничаващи конкуренцията в отделните сектори.
   
3. 
   Възниква опасност от пряка намеса в свободата на сдружаване. Пример за намесата на държавните органи при създаване на „подведомствени браншови организации“ са приетите изменения на Закона за горите от 2010-2011г. Сред членовете на БАХПИ възникнаха нееднозначни дискусии по повод създаването на регионални офиси в областните градове на определената със Закона за храните конфедеративна структура, която практически влезе в конфликт с регионални структури на част от другите браншови организации от сектора.
   
4. 
   Възможни са и различни форми на прикрит специфичен «монополизъм», както и стартиране на евентуални процедури в рамките на СТО срещу потенциална дискриминация и прилагане на технически ограничения в търговията. Тези въпроси многократно са били обект на обсъждане, вкл. и при определяне на таксите за включване в регистър на фирмите от строителния отрасъл, за което със специален закон бе определена Камарата на строителите в България.
   

• 
  Промените в законодателството – не винаги успявахме ефективно да обсъдим с нашите колективни членове проектите на внасяните или предстоящите за внасяне в Народното събрание закони, както и подзаконовите нормативни документи,
  
• 
  Тристранния диалог и работата в отраслови съвети към отделните министерства - не е достатъчно ефективен досегашният ни подход за предварителното съгласуване и ангажираност на браншовите организации по проблемите, обсъждани в НСТС, в Съвета за индустриална стабилност и др.
  
• 
  Партньорството с държавната администрация – не успяхме да наложим разбирането в администрацията, че е необходима по-висока ангажираност за системно и регламентирано привличане на членуващите в БСК браншови организации при решаване на важни за бизнеса проблеми. Това се отнася в особена степен за изготвяне на стратегии, анализи и прогнози, при определяне на приоритетите за индустриалното развитие, при изготвянето на плановете за развитие в шестте района за планиране, при формиране на индустриалната политика и политиката по отношение на предприятията.
  
• 
  Партньорствата, свързани с изграждане на административен капацитет – в част от браншовите организации липсва експертен потенциал и практически опит за подготовка и изпълнение на проекти по програми на ЕС, чрез които да се финансират начинания и инициативи в полза на техните членове. Изключително важно е активизиране на помощта от страна на БСК за развитие на необходимия съвместен капацитет, постигане на обрат, резултати и ефективност през новия програмен период 2014-2020 г.
  
• 
  Взаимодействието между браншовите и регионалните структури - не съумяхме да поощрим активното взаимодействие на членуващите в БСК организации при изпълнение на съвместни проекти, защита на общи интереси и други инициативи. Така например, много по-ефективна би могла да бъде защитата на интересите на бизнеса от машиностроенето за хранително-вкусовата промишленост, ако бе потърсена по-активната позиция на Стопанска камара - Стара Загора, на фирмите от добивната промишленост, ако бе осъществено по-активно взаимодействие на Стопанска камара - Кърджали и т.н.
  
• 
  Привличането на европейско финансиране – все още малко са регионалните и браншовите организации, които през отчетния период успяха да привлекат допълнителни финансови средства за съвместни инициативи и услуги в подкрепа на фирмите от отделните сектори и общини. Успешни примери в тази насока са инициативите на БАСЕЛ, БК на енергетиците, Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, Българска туристическа камара, Съюза на пивоварите, АМБ, както създаването на браншови и регионални звена и съвети за оценка на компетенциите на работната сила, в изпълнение на проекта БСК по ОП „Развитие на човешките ресурси”.
  

• 
  Основополагащи за работата на БСК със своите колективни членове са насоките, приети от проведеното през 2008 г. Общо събрание. През периода 2008-2013 г. БСК многократно е разглеждала в своите ръководни органи проблемите на колективните членове, техните предложения и инициативи в защита на интересите на бизнеса. На тази основа са формирани и утвърждавани от УС политиките за работа с членуващите в БСК браншови организации. Практическите действия за реализирането на тези политики са в съответствие с основните решения на УС за дейността с браншовите организации. Основните цели и тенденции са свързани с търсенето, мултиплицирането и утвърждаването на положителни национални и европейски “добри практики”, които да се препоръчват за усвояване и приложение от колективните членове;
  
• 
  В периода до 2018 г. разнообразието от формите и моделите на сътрудничество и партньорство на БСК и браншовите организации ще се фокусира върху общи приоритети, проблеми и тенденции в социално-икономическото развитие и постигане на обрат в конкурентостта;
  
• 
  В условия на бавно икономическо възстановяване, постоянно поскъпване на енергийните ресурси и предизвикателствата пред индустриалното развитие на България, очакваното преструктуриране на индустрията, специфичните изисквания на утвърждаващата се т.нар. „зелена икономика” очевидно ще повлияят съществено и върху структурата на браншовите организации и ефективността им при защитата на интересите на бизнеса. В това отношение изключителен интерес представлява опитът в индустриалните отношения на водещите страни в ЕС, при които се търси обединяване на фирмите в организации, освен на секторен принцип, и на основата на съвременни „технологични платформи“;
  
• 
  В активен диалог следва да бъде предприета по-задълбочена оценка на проблемите пред членуващите в БСК браншови организации, причините, които ги пораждат, и постигането на успех при тяхното решаване. Добра възможност и изходна основа за това са резултатите от проекта на БСК по ОП „РЧР”. Изпълнението му създаде финансови, организационни и институционални предпоставки за провеждане на задълбочени анализи на перспективите пред основните икономически сектори. Резултатите от тези анализи, експертизи и прогнози са солидна база за по-прецизно определяне на областите на въздействие, формулиране и реализация на политики, приоритети и организационни инструменти за постигане на необходимите промени в работата с браншовите организации, членуващи в БСК. В перспективата на 2018 г. тези анализи и опиращата се върху тях организационна работа могат да доведат до развитие и укрепване на съвременна структура и мрежа на членуващите в БСК браншови организации, отговаряща на предизвикателствата пред индустриализацията, ускорените иновации и постигане на обрат в конкурентостта на българската икономика.