Съдът отмени наредбата, по която нзок избира кои болници да финансира


Вече действат новите правила за лечение на хепатит С



страница12/18
Дата19.10.2018
Размер0.6 Mb.
#91106
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   18

Вече действат новите правила за лечение на хепатит С


Дума  стр. 5  

От 1 март влязоха в сила новите "Изисквания на НЗОК при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18 г. в извънболничната помощ", съобщиха от НЗОК.

Изискванията за приложение на безинтерферонова терапия при лечение на хепатит С са съгласувани с националните консултанти по гастроентерология с председателя на Българското дружество по гастроентерология и с външни експерти по същата специалност.

С приемането на изискванията до края на т.г. за лекарствена терапия за домашно лечение на хепатит С НЗОК ще похарчи толкова, колкото и през 2016 г. - 21 млн. лв. Ефектът от прилагането на изискванията ще бъде значително по-голям заради почти 100-процентовата успеваемост спрямо стандартната интерферонова терапия, уверяват от касата. Освен това от лечението ще бъдат обхванати и пациенти с по-леки форми на чернодробно увреждане. Очаква се в по-дългосрочен план да намалее броят на заболелите от хепатит С, както и на хоспитализациите поради липса на усложнения от лечението. Обхващат се млади пациенти в начален стадий на заболяването, при които е възможно пълно излекуване и запазване на репродуктивните им способности.



Ще променяме ли качеството във вузовете или ще си я караме като сега?


Май никой не следи разминаването между капацитета за обучение по професионални направления и реално приетите студенти

Велиана ХРИСТОВА

Дума  стр. 11  

Внезапен скандал избухна във висшето образование, след като дойде времето реално да се приложат новите правила за приемане на студенти и финансиране на вузовете според качеството на обучението в различните професионални направления. Новият подход за слагане на ред в системата бе приет с овации от университетските общности през февруари 2015 г., когато в НС с пълно единодушие бе приета Националната стратегия за развитие на висшето образование. След това бяха направени промени в Закона за висшето образование (ЗВО), които са в сила от март миналата година, философията е да се спре порочното финансиране на брой студенти и да се замени със субсидия чрез коефициент за качество, отчитащ ниво на преподавателския състав, реализация на завършилите, равнище на научната дейност и пр. Всичко това се знае не от вчера, както се знае и това, че повече от половината от завършилите студенти у нас не работят на позиции, изискващи висше образование. Въпреки това от завчера ректори се вдигнаха на протест, че се правели внезапни промени в приема тази година, че щял да се намали броят на студентите и съответно - субсидията, която вече била разчетена по пера за 2017 г. Малка подробност е, че приемът тази година ще се отрази върху бюджета за 2018 г.

Какво всъщност става, та

от осанна стигнахме до разпни го?

Просто дойде времето за реални промени и май излиза, че те не са желани от ректорите. До 30 април МС по предложение на МОН трябва да одобри бройките за прием, като се отчетат всички нови изисквания. В последните седмици бе изговорено много за комплексната оценка за качество по определени показатели от рейтинговата система, за утвърждаване на приоритетни професионални направления, в които местата няма да се намаляват, и на защитени специалности с по-високо финансиране. Отново обаче встрани остава една тема, по която от години не се намира решение - дори законово (въпреки че ЗВО е променян 48 пъти до момента). Тази тема, от една страна, създава проблеми, от друга - повдига все повече въпроси за системата от вузове в България. Става дума за капацитета за обучение на студенти и докторанти на всяко висше училище, който се определя от Националната акредитационна агенция (НАОА).

Според ЗВО вузовете

не могат да надвишават капацитета си за брой обучавани студенти

и докторанти, а тези, които имат право да приемат платени студенти, могат да го правят само в рамките на свободните бройки до запълване на капацитета. Допреди няколко години основен проблем бе, че много висши училища обучаваха повече студенти от тези, които им бяха разрешени от НАОА. Над 10 се оказваха всяка година вузовете с надхвърлен капацитет, т.е. с повече студенти, отколкото могат да поемат наличните преподаватели, материална база и пр. Естествено, за качество на обучението бе излишно да се говори изобщо. Пред това безобразие обаче държавата се оказваше и днес се оказва безпомощна, тъй като единствената й възможна реакция по закон е да намали приема на такова висше училище за дадена година и да не дава пари за студентите, които са в повече от разрешеното - но само в държавните вузове. За частните финансовите лостове според закона не важат.

Целта на вузовете досега с приемането по всякакъв начин на повече студенти бе да получат повече пари, включително от таксите на приетите свръхкапацитета студенти. Това минаваше с пълна сила. Вузовете подаваха постоянно искания до НАОА да увеличи капацитета им. През 2007 г., когато мащабите на демографския срив в страната ни вече се очертаваха, парламентът прие една абсолютно неадекватна поправка в ЗВО в обратна посока на всякаква логика. Тогавашните депутати вписаха в закона изискване от учебната 2007/2008 г. да запълват поетапно капацитета си - с 25% всяка година. Така според ЗВО с приемната кампания за 2010/2011 г. висшите училища трябваше да са запълнили на 100% капацитета. Това законово изискване си остана на хартия, понеже демографският срив го направи абсолютно неизпълнимо. Което не попречи МС да увеличава всяка година бройките за прием така, че стигнахме до положение всяка есен да

остават до 15 000 незаети места

за първокурсници.

По принцип акредитацията се използва от държавата при определянето на политиката й спрямо висшите училища. НАОА е тази, която трябва да следи дали вузовете спазват капацитета си. Ако се установи нарушение, агенцията може да предложи на МОН да намали приема за конкретно висше училище или дори да му отнеме акредитацията. Такъв случай досега не е известен, въпреки многобройните нарушения. Към момента ситуацията е обърната в обратна посока заради физическата липса на потенциални кандидат-студенти. Какво е реалното положение ДУМА се опита да установи чрез сравняване на данните от регистрите на НАОА, МОН и рейтинговата система на висшите училища за 2016 г. Повечето вузове, дори тези, които доскоро се претъпкваха със студенти, вече са под нивото на капацитета си - което може да означава не само липса на студенти, но и раздут капацитет, даден от НАОА при акредитацията. Масов случай са тези, които запълват наполовина определения им капацитет. Като например Шуменският университет, на който са разрешени 12 000 студенти, пък той има 6139. Или ТУ-Варна, където вместо 11 000 наличните студенти са 5361. В УНСС при капацитет 24 000 обучаваните са 21 881. В ТУ-София капацитетът е 20 000, студентите са 12 344. Дори във водещия по качество Софийски университет, който има капацитет да обучава 31 500 студенти, през 2016 г. са влизали 19 527 души. Трябва обаче да отбележим, че ТУ-София и Софийският университет съзнателно не се стремят към максимално запълване на свободните бройки, тъй като това би се отразило на качеството на предлаганото обучение.

Въпреки общата картина обаче, и в момента поне 7 от вузовете продължават да надхвърлят капацитета си. Аграрният университет в Пловдив например при възможност за 4200 студенти, има 4978. Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив би трябвало да има не повече от 1100 възпитаници, а обучава 1689. Медицинските университети в Пловдив и София също са сред нарушителите и са надхвърлили капацитета си -първият вместо 4500 студенти обучава 4697, а вторият - вместо 8000 има 8253-ма. В нарушение е и Минно-геоложкият университет - при разрешени 3500 той има 4104 студенти. Националната спортна академия е надскочила разрешените й 4000 питомци с цели 1521. И УНИБИТ е в този списък - при капацитет 3400 той обучава 3625 студенти. Тук обаче трябва да се има предвид, че при наличието на чуждестранни студенти с техните високи такси медицинските, пък и други вузове могат лесно да намалят приема на българи, за да останат в рамките на капацитета си. А после няма да имаме български лекари. Така че тук опираме пак до начина, по който НАОА формира капацитетите - никак не е ясно например с какви измерители се решава какъв брой студенти могат да обучават конкретни преподаватели в конкретен университет, при конкретни учебни програми, планове и хорариуми.

Ако пък огледаме ситуацията капацитет-реални студенти

по професионални направления, кашата е огромна

Изискването да не се надхвърля капацитетът важи и за направленията. По принцип продължава необяснимият нонсенс общият капацитет на всяко висше училище, разрешен от НАОА, да е различен (по-голям или по-малък) от сбора на капацитетите по отделните направления. Само по себе си това създава хаос. А ако сравним реално обучаваните студенти във всяко от професионалните направления в 51 висши училища с разрешения им брой за всяко направление, бъркотията става вселенска. Има вузове, които като общ брой студенти са много под капацитета си, но в отделно направление го надхвърлят съществено. Други пък, които са надскочили възможностите си, в някои от направленията са под разрешения праг. А приемът се определя от МОН, съответно - от правителството, по направления. Не е известно в МОН да е направен досега анализ на ситуацията с капацитета, от който уж зависи и приемът по направления. Осезаема е липсата на унищожения от "реформатори" научен Институт за образованието, който правеше сериозните анализи.

В сайта на НАОА обаче откриваме, че следакредитационният контрол през декември 2016 г. е "обърнал внимание" на Бургаския университет "Проф. Асен Златаров", че в направлението Педагогика обучава 38 студенти над разрешеното (7,9%). И какво от това? Ще се види дали на 30 април МС ще обяви намален прием в това направление за този университет. Ще работи ли и за него бонусът, че Педагогиката е приоритетно направление? А дори кметът на Бургас вече рипна, че щели да им намалят драстично приема на медсестри или на тъй необходимите в региона кадри за туризма Първо, дали трябва създаденият като химико-технологичен университет "Проф. А. Златаров" да обучава медсестри или кадри в туризма? Второ, справките показват, че вузът има около 500 свободни места до запълване на капацитета си, но специално в направлението Туризъм е надхвърлил разрешения брой студенти със 138 човека до общо 1108 студенти. Ерго, по закон приемът му трябва да бъде намален. Освен това оценката за направление Туризъм от акредитацията не е много висока (7,6), а от завършилите направлението висшисти само 12,63 % в последните 5 години работят на позиции, за които се иска висше образование. Т.е. според новите изисквания вузът не блести с кой знае какво качество в обучението в направление Туризъм, а на туристическия бранш в региона явно му трябват среднисти, а не висшисти. Така по закон в това професионално направление повече пари заради по-висок коефициент ще отидат в други вузове, обучаващи в същото направление, където качеството е по-високо. Не е ли разумно кметът да мисли за развиването на техникум по туризъм, вместо да се жалва от законовите правила за прием на студенти? Искаме ли ред и качество във висшето образование, или така ще си я караме?

Въпреки слободията за произвеждане на професори на кило по неизтребимия закон "Игнатов" за академичното развитие, продължават препоръките от НАОА към някои висши училища да изпълнят изискванията за брой хабилитирани преподаватели. Според закона изискването за адекватен хабилитиран състав е едно от основните при акредитацията и неизпълнението му би трябвало да светне лампичката на МОН, когато определя приема. По закон да. А на практика дали?






Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница