Все по-малко са желаещите да дарят кръв

Вузове скочиха срещу намаления прием в некачествени специалности

Ректори на висши учипища в Североизточна България се обявиха LJ завчера твърдо против промените при определянето на приема на студенти тази година. Според приетата в НС през 2015 г. Стратегия за висшето образование и съответните промени в Закона за висшето образование от миналата година, финансирането на вузовете по брой приети студенти, постепенно ще се заменя с финансиране чрез коефициент за качество с оценки за нивото на обучение, хабилитиран състав, научна дейност, реализация на завършилите и пр. Бройките за прием ще се определят според броя на приетите в държавна поръчка миналата година и коефициента за качество. Тази промяна се прави в последния момент, възразиха обаче ректорите и поискаха да влезе в сила от догодина. Тя ще намали броя на студентите и съответно парите на висшите училища, са аргументите на шефовете на Икономическия университетварна, на Великотърновския университет, Стопанската академия в Свищов, Шуменския университет и др.

Държавната субсидия не трябва да зависи от оценките в рейтинговата система, защото това създава дисбаланс между вузовете, смятат още ректорите. Проверка на ДУМА в регистрите на акре-дитационната агенция, МОН и в рейтинговата система за 2016 г. показа, че в Икономическия университет-Варна например от завършилите направление администрация и управление в последните 5 г. само 26,4% работят на позиции за висшисти, от икономика - 31,6%, от туризъм -само 17,6%. Кметът на Бургас Димитър Николов пък написа остро писмо до служебния министър проф. Николай Денков, че се готвело "драстично" намаляване на приема за крайно необходимите за района медицински сестри и специалисти за туризма в Университета "Проф. Асен Златаров", който обаче е с химико-технологичен профил.

Досегашното финансиране "на калпак" доведе до разкриване на всякакви специалности, неприсъщи на профила на вузовете, до бум на студентите, от които половината след дипломиране не работят на позиции за висшисти, напомни проф. Денков на спешна среща със Съвета на ректорите вчера. Създадени са огромни дисбаланси в системата - една трета от студентите учат икономика и администрация, тежък недостиг има пък в природните и инженерните науки, математика учат само 100 младежи в страната. Ако през 2010 г. гимназия са завършили 70 507 деца и студенти с държавна субсидия са станали 62% от тях, през 2016 г. процентът на приетите е стигнал 79%. С промените сега с държавен прием ще бъдат приети 69% от завършилите, а през 2018 г. - 62%, т.е. колкото и през 2010 г., посочи проф. Денков. Коефициентът за качество ще се измерва с оценка за учебната дейност (от акредитационната агенция), за научната дейност (по международните бази данни) и за реализация на студентите (по данните от НОИ). Допълнително ще се дадат средства за въведените приоритетни направления и защитени специалности. Парите за наука, които според ЗВО са 10% от издръжката на всеки вуз, реално са 2,67%, а оттук нататък ще се дават също след оценяване на научното ниво в конкретния вуз. А за направленията с най-нисък коефициент на финансирането - около 1 (педагогика и икономика), ще се дадат допълнително средства. Частта за качество в субсидията според закона ще расте постепенно, като за 2018 г. трябва да е вече 50%, а през 2020 г. да достигне 60%, напомни Денков.

Служебният министър отчита, че промените в приема затрудняват "някои водещи вузове" извън София, където трудно се намира работа и заплатите са ниски, от което оценката става по-ниска. Затова МОН ще въведе за компенсация регионален компонент във финансирането на висшите училища. Това обаче ще вдигне твърде много тежестта на регионалната оценка, която и сега я има в рейтингите, за сметка на оценките за обучение и за наука, подозират специалисти. В МОН има ресурс и за специфични програми за устойчиво развитие, които ще помогнат на вузовете да се развиват не чрез прием в некачествено обучение, а чрез наличния брой на техните студенти, разпределени към качествените специалности, каза Денков.

Работодателите пестят 100 милиона чрез здравни застраховки

Интересът към здравното застраховане се засилва. Показва го брутният премиен приход на дружествата, които предлагат този вид полици. Според данни от Комисията за финансов надзор за последната година приходите на общозастрахователните и животозастрахователните дружества по застраховката "Заболяване" и Постоянната здрава застраховка са се увеличили с 16.5% - от 64.5 млн. лв. през ноември 2015-а до 75.1 млн. лв. през същия месец на 2016-а.

"Компаниите - корпоративни клиенти по тези полици непрекъснато се увеличават. Расте и интересът на служителите им към тези продукти. Лечебните заведения също започват да предпочитат коректните партньори, което в крайна сметка ще се отрази положително върху отношението им към застрахованите лица", смята изпълнителният директор на "FiHealth Застраховане" АД Никола Бакалов.

Очакванията на бранша са, че през 2017-а ръстът му ще продължи, но с по-умерен темп - от около 10 процента.

Пазарът на здравното застраховане в България все още е доминиран от корпоратиВните застраховки

При груповото застраховане работодателят предоставя като допълнителна придобивка на служителите си здравна застраховка. В последните години се оформи и тенденция фирмите да избират комплексен пакет за служителите си, който включва извънболнична и болнична помощ, както и възстановяване на разходи.

"От години здравните застраховки са популярен и утвърден начин за стимулиране на служителите на работното им място. Те са и предпочитана инвестиция за всяка компания, която държи да има здрави, мотивирани и лоялни служители", напомни изпълнителният директор на ЗД "Евроинс" Румяна Бетова. По думите й семейните здравни застраховки формират около 10% от общия им обем.

"Все още работодателите, за съжаление, гледат на здравното застраховане като на допълнителен разход за фирмата. А по наши изчисления само от това, че се прекратява разкарването на персонала по лекари, бързо се решава здравният проблем на служителя, здравното застраховане спестява на работодателите в България около 100 млн. лв. годишно", коментираха експерти от ЗАД "България". йените на полиците_ зависят от това какви услуги желае да включи работодателят и от броя на обхванатите служители. Премиите могат да варират от 20 лв. до 120 лв. на човек на месец. Повечето компании избират пакети на цена максимум за 60 лв. на месец на служител, защото по закон за разходи до тези суми има данъчни облекчения. Все по-често в практиката си по-големите компании ползват два пакета - един стандартен - за служителите, и съответно - луксозен за мениджърите, а в него често се включва и международно покритие.

Най-често продължителността на договора е една година.

"Бързо се увеличава делът на договорите с продължителност две години. Това носи ползи и за двете страни - застрахователят спестява част от разходите

- за производство на нови здравни карти и за участие в тръжни процедури. По този начин си осигурява по-дългосрочно партньорство, а на корпоративния клиент не му се налага да прави подбор на застраховател всяка година, а получава и отстъпка от годишната премия, макар и несъществена, в резултат от намалените разходи на застрахователя", обясни изпълнителният директор на "FiHealth Застраховане" АД

Никола Бакалов.

Пакетите които покриват риска от тежки заболявания, стават все по-популярни сред потребителите. Причина за това е ръстът на заболелите, както и качеството на здравната услуга у нас - клиничните пътеки предлагат безброй изпитания на хората, изпаднали в тежко здравословно състояние.

Такъв тип услуга първо предложи ЗАД "Алианц България Живот'' под названието Ailianz Best Doctors.

"В случай на тежко заболяване застраховката осигурява второ лекарско мнение от чуждестранни специалисти и медицинско лечение в някои от най-добрите болници в света. Застраховката покрива разходите за лечение до 1 млн. евро за една застрахователна година и до 2 млн. евро за целия период", обясниха спецификата на продукта хората от компанията.

Подобна полица може да бъде сключена и с "FiHealth Застраховане". Тази застраховка включва обстойни профилактични прегледи и лабораторни изследвания с цел рано да се диагностицират тежки заболявания", обясни изпълнителният директор на компанията Никола Бакалов. По думите му в покритието на полицата могат да влизат и задължителните периодични медицински прегледи на работниците, определени от Министерството на труда.

Обхватът на полицата може да се определя и според индивидуалните желания на клиентите. Подобен продукт е например "Алианц Здраве Голд". При него към основния пакет за болнично лечение могат да добавят и допълнителни пакети, които покриват извънболнична и профилактична помощ, дентални услуги, както и за покриване на разходи по време на бременност и майчинство. Застраховката покрива лекарства и консумативи, хирургически операции, трансплантации на органи, рехабилитация и физиотерапия, както и периодични здравни прегледи. При тази застраховка лимитите за основните планове на покритие са различни. За най-ниския план лимитът е в размер на 500 000 евро, а за най-високия достига 2 250 000 евро.

Друга тенденция, която се очертава като водеща за 2017-а, са международните здравни застраховки_

Подобна полица - "Здраве без граници", предлага ЗАД "България".

"Стартирахме продажбите на новия продукт, съвместно с една от най-големите застрахователни компании в света - АХА. Полицата предоставя възможност за ползване на пълния аспект от здравни услуги както в България, така и в Европа и в целия свят", разясниха от застрахователното дружество.

Клиентите на FiHealth пък предпочитат традиционните пакети, обясниха от дружеството. "Болнична помощ", например е застраховка, надграждаща покритието на лечение по здравна каса. При тази полица застрахователите заплащат непокритите дейности и стоки от рода на избор на екип или плащане на консумативи при операции и раждане. Пакетът включва диагностика и лечение в клиники, в многопрофилни и специализирани болници за активно лечение, манипулации и операции, избрани от застрахования.

***

'За да се случи това, трябва да се остойностят медицинските услуги. По този начин ще стане ясно за какво здравната каса има пари и за какво няма. Останалото, за което средствата не достигат, трябва да се купува от лицензиран застраховател. Тази система може и да се надгради с една стъпка, като се определи кои хора трябва да се застраховат допълнително", разясни Светла Несторова.

По този начи би се решил и вечният спор между болници и здравни застрахователи - за какво точно се плаща.

"Проблем в сектора най-често се явява фактът, че болниците не описват във фактурата това, за което застрахователят плаща", обясни Светла Несторова. Например при заплащане на избор на екип и консумативи в сметката може да бъдат включени допълнителни услуги към здравната каса, без да е ясно какво точно представляват те. Ако медицинската полица включва дадената услуга, няма да има проблем. Но не е рядкост в сметката да са дописани разходи като чехли или ползване на интернет, които дружествата отказват да заплатят.

"Това, което би дало силен тласък на пазара на здравни застраховки в България, е позабравената идея една малка част от задължителните здравни осигуровки, които в момента са в размер на 8% от осигурителния доход, да се управляват от здравните застрахователи. Това би донесло редица ползи както за здравната система като цяло, така и за потребителите, тъй като тази част от вноските им за здраве ще се натрупват по техни индивидуални партиди и здравноосигурените лица ще получават по-адекватно здравно обслужване", коментира изпълнителният директор на ЗД "Евроинс" АД Румяна Ветова.

Огромна полза за застрахованите, особено в посока на оптимизиране на разходите, носи и контролът, който здравните застрахователи ще осъществяват над изразходването на средствата за лечение. Този контрол е особено важен в контекста на нерефомирания здравен сектор и трудностите, които НЗОК изпитва с осъществяването на такъв контрол.

Статистиката сочи, че около една пета от стойността на болничната помощ, или близо 400 млн. лв. годишно, се заплаща допълнително от пациентите, Въпреки че правят вноски в НЗОК. При извьнболничната помощ сумите, които пациентите вадят допълнително от джоба си, скача до 50%, което се равнява приблизително на 570 млн. лева.

За година сумата, платена от домакинствата за лекарства, надхвърля 2 млрд. лева. Този частен харч генерира 81% от разходите за лекарства, докато касата успява да покрие едва 19% от тях. Една трета от рехабилитационните процедури, които също би трябвало да бъдат покрити от държавата, също се заплащат допълнително от хората, а това са около 900 млн. лв. годишно.

В Европа ситуацията със здравното осигуряване е решена по различни начини. Като цяло съществуват три основни модела.

Заместващото здравно застраховане е вид частно застраховане, което изключва ползването на държавното здравно осигуряване (такава е системата в Германия и в Чехия).

Допълнителното здравно застраховане пък може да осигурява покрития, които не са включени в пакета на държавното здравно осигуряване или да покрива плащания над сумите, предвидени за заплащане от пакета на държавното здравно осигуряване (така е в Дания, Унгария, Белгия, Латвия, франция и Словения).

При третия вид - допълващо здравно застраховане, се осигурява същото покритие, което се осигурява от държавното здравно осигуряване, но се гарантират по-добро качество и по-бързо обслужване (такава е системата във Великобритания).

У мае работи "хибридна" форма на здравно застраховане: в извънболничната помощ застрахователите заменят НЗОК, а в болничната я допълват.

Полиците функционират по два начина. Единият е да се възстановят средства, а вторият - т.нар. абонаментно обслужване. В първия случай застрахованият сам плаща на място за дадена медицинска услуга, а след това застрахователят му възстановява разхода. В другия случай при постъпване в болница застрахованият показва издадената му здравна карта и не плаща нищо. А неговият застраховател възстановява платените средства на болницата.

Важно е да се уточни, че въпросното абонаментно обслужване е различно от договора за абонамент, който предлагат някои болници.