се различават безличните глаголни форми (Mjerznje)

Минало време изразява предходност на действието по отношение на изказването. В горнолужишкия език съществуват три вида форми, сигнализиращи минало действие. Това са: перфект (perfekt), аорист (aorist), имперфект (imperfekt), плусквамперфект (pluskwamperfekt).

Перфект – Perfekt

Перфектът сигнализира за действие, извършвано преди момента на говоренето, при което глаголната форма не дава информация дали това действие е свързано с определен момент от времето.

Примери за образуване на перфект:

2. sy był, -a, -o; sy čitał, -a, -o;

3. je był, -a, -o; je čitał, -a, -o;
Мн. ч. 1. smy byli, byłe; smy čitali, čitałe;

2. sće byli, byłe; sće čitali, čitałe;

3. su byli, byłe; su čitali, čitałe;
Дв. ч. 1. smój byłoj, smój čitałoj;

2. staj / stej byłoj, staj / stej čitałoj;

3. 
   staj / stej byłoj, staj / stej čitałoj.
   

1. 
   В заглавия на книги, филми, вестникарски статии често се изпуска формата на спомагателния глагол в трето лице единствено, двойствено и множествено число, срв.: Michał Nowak so habilitował. Serbscy wučerjo w Budyšinje wuradźowali .
   
2. 
   Формите на спомагателния глагол не се повтарят при всяко от еднородните сказуеми, употребени в перфектна форма, срв.: Spisowaćel Nowak je we swojej knize spóznaća wjesneho hólca wopisał a z tym rysował wobraz serbskeho žiwjenja.
   
3. 
   Формата на перфекта има установен ред в рамките на изречението. При положителната форма на края на изречението стои ł-вото причастие, а при отрицателната форма на края на изречението стои формата на спомагателния глагол. Възможни са обаче и изключения. Например: Stare město Budyšin su wobydlerjo rjenje z girlandami wupyšili. Něšto tajke hišće widźał njejsym. Но и: Tajke něšto njejsym hišće widźał.
   
4. 
   В разговорния вариант на горнолужишкия език в множествено число не се прави разлика между мъжколична форма (smy čitali, smy byli) и немъжколичната форма (byłe, čitałe). Като формите на –łe се възприемат вече за архаични.
   
5. 
   Примери за употреба на перфект: Što da sće wčera činili? Ty sy hłupa była? Što tam nan poprawom chcyše, sym zabył. Smy běrny zběrali a rěpu domoj wozyli. Hdźe je wowka swoje zuby wostajiła? Nětko wobaj hólca pytnjetaj, zo je awto wotjěło. Widźiš, zo je so tu dešćowało, tu je tola wšitko mokre! Što ha je so tule stało? – Wagnerec dom su wurubili a wšo hódnotne pokradnyli. To sym runje zhonił. Što maš tam w ruce? List wot nana? Što ha je pisał?
   

Простото минало време (jednory preteritum) в горнолужишкия език се изгражда от формите на имперфекта и аориста. Те изразяват представа за локализираност на миналото действие във времето. В съвременния език обаче формите на имперфекта и на аориста са съвпаднали вече. Различават се само по окончанието в трето лице единствено число и по това, че имперфект образуват само глаголите от несвършен вид, а аорист – само глаголите от свършен вид.

Ед. ч. Дв. ч. Мн. ч.

1. л. –ch; -chmoj; -chmy;

2. л. –ø; -štaj / -štej; -šće;

3. л. –ø; -štaj / -štej; -chu.
Окончанията –ch, -ø, -ø се срещат при глаголите с основа на гласен звук. Окончанията –ech, -e, -e се срещат при глаголите от свършен вид, чиято минала основа завършва на съгласен звук. Пред окончанията настъпва редуване на съгласните t : ć, d : dź, st : sć, срв.: wućekł – wućekny, wumjetł – wumjeće, napřadł – napředźe, wurostł – wurosće.

Примери за образуване на аористни форми при глаголи от първо спрежение (в 3. л. ед. ч., сег. вр. завършва на –e ):

wumolować – wumolowach, wumolowa…,wumolowachu,

wupić – wupich, wupi…,wupichu,

popřeć – popřach, popřa…,popřachu,

wusmjeć so – wusmjach so,

nawuknyć – nawuknych,

wućahnyć – wućahnych,

rjec – rjeknych,

zastać – zastach,

wzać – wzach,

zajeć – zajach,

zebrać – zebrach,

pósłać – pósłach,

napjec – napječech,

přemóc – přemóch,

donjesć – donjesech,

přiwjezć – přiwjezech,

wumjesć – wumjećech,

nakłasć – nakładźech,

narosć – narosćech.

При глаголите от типа на započeć настъпва редуване на гласните a / e:

Přečitać: přečitach přečitachmoj přečitachmy

Ед. ч. Дв. ч. Мн. ч.