jěm jěmy jěmoj
jěš jěsće jěstaj, -ej
jě jědźa jěstaj, -ej
Повелително наклонение: jěs;
Сегашно деепричастие: jědźo;
Минало деепричастие: (na)jědši so;
Деятелно причастие: jědźacy;
Страдателно причастие: (na)jědźeny;
Ł-во причастие: jědł;
Имперфект: jědźach;
Аорист: zjěch;
Отглаголно съществително: jědźenje.
-
Глаголът měć.
Ед. ч. Мн. ч. Дв. ч.
mam mamy mamoj
maš maće mataj, -ej
ma maja mataj, -ej
Повелително наклонение: měj;
Сегашно деепричастие: mějo;
Минало деепричастие: (wot)měwši;
Деятелно причастие: mějacy;
Страдателно причастие: (wot)měty;
Ł-во причастие: měł;
Имперфект: mějach;
Аорист: (wot)měch;
Бъдеще време: změju, změješ;
Отглаголно съществително: měće.
-
Глаголът směć.
Ед. ч. Мн. ч. Дв. ч.
směm směmy směmoj
směš směće smětaj, -ej
smě smědźa smětaj, -ej
Сегашно деепричастие: smědźo;
Ł-во причастие: směł;
Имперфект: smědźach;
Отглаголно съществително: směće.
-
Глаголът wědźeć.
Ед. ч. Мн. ч. Дв. ч.
wěm wěmy wěmoj
wěš wěsće wěstaj, -ej
wě wědźa wěstaj, -ej
Повелително наклонение: wěs, wěsće, wěstaj, -ej;
Сегашно деепричастие: wědźo;
Минало деепричастие: (do)wědźawši so;
Ł-во причастие: wědźał;
Имперфект: wědźach;
Аорист: dowěch so;
Отглаголно съществително: wědźenje.
Някои други неправилни глаголи:
rjec: rjeknu, rjeknješ, rjeknje; rjeknjemoj, rjeknjetaj / -ej, rjeknjetaj / -ej; rjeknjemy, rjeknjeće, rjeknu;
spać: spju, spiš, spi; spimoj, spitaj / -ej, spitaj / -ej; spimy, spiće, spja;
móc: móžu, móžeš, móže; móžemoj, móžetaj / -ej, móžetaj / -ej; móžemy, móžeće, móža;
dobyć: dobudu, dobudźeš, dobudźe; dobudźemoj, dobudźetaj / -ej, dobudźetaj / -ej; dobudźemy, dobudźeće, dobudu;
žwać: žuju, žuješ, žuje; žujemoj, žujetaj / -ej, žujetaj / -ej; žujemy, žujeće, žuja.
Време на глагола - Čas słowjesa
Чрез времето на глагола се показва отношението на действието към изказването. Отношението се характеризира с признаците “предходност, едновременност и следходност”. За формалното изразяване на тези признаци горнолужишкият език използва следните глаголни времена:
-
Сегашно време (praesens, přitomnosć):
hladam, čitam, kupuju, njesu (сега, в момента);
hladam, wohladam so (въобще);
-
Бъдеще време (futurum, přichod):
2.1. Аналитично бъдеще време: budu hladać, budu spać, budu kupować;
2.2. Синтетично бъдеще време: wuhladam, wuspju so, nakupju, póńdu, ponjesu, poćahnu;
-
Минало време (praeteritum, zańdźenosć):
3.1. Перфект, аналитично минало време (perfekt): sym hladał / wuhladał, sym spał / so wuspał, sym kupował / kupił;
3. 2. Плусквамперфект, аналитично минало време (pluskwamperfekt): běch hladał / wuhladał, běch spał / so wuspał, běch kupował / nakupił;
-
Имперфект и аорист, синтетични минали времена (imperfekt, aorist): hladach / wuhladach, spach / wuspach so, kupowach / nakupich.
В горнолужишкия език категорията време на глагола е в най-тясна връзка с категорията вид на глагола.
Сегашно време- Přitomnosć
Сегашно време изразява едновременност на действието по отношение на изказването.
Сегашно време образуват само глаголите от несвършен вид (hladam, spju, kupuju, njesu и др.). Например в изреченията: Na čo ty hladaš? Je něšto widźeć? Ně, ničo njewidźu!. Формите на неактуално сегашно време се използват много често в пословици и поговорки, напр.: Kamjenski nós hižo znazdala čuje. Формите на сегашно време могат да се използват и в преносен смисъл (това е т. нар. граматична неутрализация):
-
В значение на минали действия (това е т. нар. praesens historicum): Hdyž běch ja w tajkich myslach zanurjeny, wubudźi mje křipjenje durjow, ja so postróžany wobroću a wuhladam – nana.
-
В значение на бъдещи действия (това е т. нар. praesens propheticum): Jutře jědu do města. Přichodny tydźeń pisamy dźěło. Přestań a smój hotowaj.
Формите за сегашно време се изразяват с помощта на окончанията:
a-спреж.: i-спреж.: e- спреж.:
Ед. ч. 1. л. –m, –u, -u;
2.л. –š, -iš, -eš;
3. л. –ø, -i, -e;
Дв. ч. 1. л. –moj, -imoj, -imoj;
2., 3. л. –taj, -tej, -itaj, -itej, -itaj, itej;
Мн. ч. 1. л. –my, -imy, -emy;
2. л. –će, -iće, -eće;
3. л. –(j)a, -(j)u, -a, -u, -eja, -a.
Образуването на сегашно време по-подробно е дадено в раздела “Спрежение на глаголите”.
Бъдеще време – Přichod
Бъдеще време изразява следходност на действието по отношение на изказването. Бъдеще време в горнолужишкия език има две форми – проста (синтетична) и сложна (аналитична).
-
Просто бъдеще време образуват глаголите от свършен вид. Те нямат сегашно време и използват за образуване на просто бъдеще време личните окончания на сегашно време, срв.: přečitam, přečitaš, wuspju so, wuspiš so и др.
-
Глаголите от несвършен вид образуват сложно бъдеще време по модела: просто бъдеще време на глагола być + инфинитива на пълнозначния глагол: budu čitać, budźeš čitać, budu spać, budźeš spać и др. Формите на просто бъдеще време на глагола być са:
budu, budźeš, budźe (ед. ч.);
budźemoj, budźetaj / budźetej, budźetaj / budźetej (дв. ч.);
budźemy, budźeće, budu / budźeja / budźa (мн. ч.).
Отрицателните форми са:
njebudu, njebudźeš, njebudźe;
njebudźemoj, njebudźetaj / njebudźetej, njebudźetaj / njebudźetej,; njebudźemy, njebudźeće, njebudu / njebudźeja / njebudźa.
Примерна парадигма:
Ед. ч. Дв. ч. Мн. ч.
1. budu pisać, budźemoj pisać, budźemy pisać
2.budźeš pisać, budźetaj / budźetej pisać, budźeće pisać
3. budźe pisać, budźetaj / budźetej pisać, budu pisać
1. njebudu pisać, njebudźemoj pisać, njebudźemy pisać
2. njebudźeš pisać, njebudźetaj / njebudźetej pisać, njebudźeće pisać
3. njebudźe pisać, njebudźetaj / njebudźetej pisać, njebudu, njebudźeja
/ njebudźa pisać
В двойствено число формата budźetaj се отнася за одушевените съществителни от мъжки род, а формата budźetej за всички останали.
Само синтетична форма за бъдеще време имат глаголите hić, njesć, wjesć, wjezć, lećeć, lězć, jěć, ćěrić, ćahnyć. Тези глаголи образуват бъдеще време с помощта на префикс po-, като не променят вида си, т. е. остават си глаголи от несвършен вид:
hić-póńdu,
njesć - ponjesu,
wjesć - powjedu,
wjezć - powjezu,
lećeć - poleću,
lězć - polězu,
jěć - pojědu,
ćěrić / hnać - poćěrju, poćahnu и др.
Примери за употребата на тези глаголи: Jutře póńdu na wopyt k přećelej. Ponjesu blešku palenca. Mać powjedźe choreho syna k lěkarjej. Jelizo chceće, powjezu jeho z awtom do chorownje.
Глаголът měć образува бъдеще време с помощта на префикс z-: změju, změješ, změje. Пример за употребата на този глагол: Jutře změju chwile, přińdź, prošu, zdypkom w pjećich.
И на книжовно, и на разговорно равнище в горнолужишкия език се допуска образуването на форми за аналитично бъдеще време и с глаголи от свършен вид, срв.: budu wohladać, budu namakać, budźe so zwjeselić, budźemy poswjećić, zapłaćić to budźemy и др.
Минало време - Zańdźenosć
Сподели с приятели: |