Седмичник ипи
Изтегляне 371.51 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Положителните развития
- Икономическата свобода по света: 2005 Годишен доклад, Институт Фрейзър , Канада
Размер на правителството (4.4) – социалните осигуровки остават основен проблем пред стопанската свобода, който не е претърпял промяна в сравнение с миналите издания на индекса. Наред с тях, държавните трансфери и субсидии, както и правителственото потребление отбелязват влошаване за 2003 г.Правна структура и защита правата на собственост (4.7) – безпристрастността на съдилищата и независимостта на съда са оценени най-ниско сред всички показатели, съставящи индекса за България.Регулиране на пазара на труд (5.0) – наличието на минимална работна заплата, както и малката гъвкавост при наемане и уволнение на работниците са основни проблеми. Положителните развитияНай-висока оценка получава развитието на кредитния пазар в страната (8.0), както и достъпа до сигурни пари (8.8). Това е следствие от ниската инфлация, която е относително постоянна през годините. Друга положителна промяна е регистрирана в регулирането на бизнеса и по-точно в посока на улесняване на започването на бизнес, намаляване на изгубеното време заради бюрокрацията, както и редуциране на неофициалните плащания на държавни служители. Въпреки това много остава да се направи в тази посока. Икономическата свобода по света: 2005 Годишен доклад, Институт Фрейзър, КанадаБългария
Бележка: Всеки показател се измерва по скалата от 1 до 10 като 1 означава минимална стопанска свобода, а 10 – максимална.
Приносът на частния сектор към реформата в образованието Красен Станчев Публикуваното от нас преди година, доведе до някои промени в намеренията за сътрудничество между някои бизнес организации, например БИБА и някои университети. Вместо да се лутат в търсенето на начини за поддържане на неефективни системи в образованието, сега управляващите също могат да се поучат от онова, което установихме преди година. През юни 2004 г. “Джей И Остин и съдружници” (J.E. Austin Associates – www.jeaustin.com ), Центърът за развитие на образованието (www.gwit.org) и ИПИ, проведоха две фокус групи по тази тема; едната в София, а другата - в Пловдив. В първата участваха членове на Българската международна бизнес асоциация - БИБА, Бизнес клуба на студентите в Софийския университет и Центъра Елиеф на Американския университет. Във втората – членове на Търговско-промишлената камара Пловдив, Регионалното бюро по заетостта и дейци от системата на образованието (БИБА и БТПП бяха съорганизатори на упражнението, срещата в Пловдив бе под патронажа на кмета на града.). Идеята Замисълът бе да се провери доколко в България са налице традиционните, работещи във всяка обществена ситуация, механизми на среща на образованието и потребностите на предприемачеството. Стремяхме се да видим какви са нагласите, а не да измерим колко пари предприемачеството дава на образованието, било то висше, средно или професионално. Теоретически погледнато обаче липсата на мостове означава липса или ограниченост на възможностите за достигане на конкурентност на работната сила, което пък означава допълнителни разходи на бизнеса за нейното създаване. Това е така, защото, когато не съществуват или са слаби връзките между образованието и бизнеса, възниква проблем на срещата на търсенето и предлагането на нужното качество на работната сила. Тогава тези две общности са като два острова в морето, между които трябва да се намерят канали на общуване и размяна. Най-добре е общуването да става по добре установени пътища или мостове. Това бе и основната метафора на оценката на сегашното състояние. Основите на “островитянското” съзнание Причините за битуването на предприемачеството и образование на различни, островоподобни, разделени от външна среда, континенти са много. Исторически в образованието са заложени цели, много различни от онова, което днес е нужно на бизнеса. Интернет и другите технологии разрушават монопола на старите професори и учители върху знанието. Съвременната конкуренция между фирмите – както обикновено – е също конкуренция на въображението и стратегиите на фирмите и предприемачите, но протича бързо и на много широка и разнообразна основа в областта на знанието и технологиите. Понякога става въпрос за икономия от мащаба. Както каза управителят на най-голямата (и конкурентна според най-високите световни стандарти) фирма в електрониката у нас, дала работа на около 1 200 – 1 300 специалисти: “Проблемът е, че сме сами. Ако имаше още няколко фирми като нас, бихме могли или да обучаваме съвместно, или да подпомогнем университет, който да образова хората, които са ни нужни. Сега ние губим от това, че сме единствени в електрониката”. Много често мостовете между островите на образованието и предприемачеството започват да се изграждат, но остават незавършени. Онези, които тръгват по тях или падат във водата, или им се налага да се връщат. Общуване и размяна между университети и фирми В долната таблица даваме кратко описание на това как изглеждат десетте моста, по които обикновено протича размяната на хора, средства и знание между икономиката (фирмите, предприемачите, гражданите и сделките между тях) и образованието. За по-голяма яснота, ние говорим преди всичко за университети. Но казаното, mutates mutandis, се отнася за всички форми на образование, акредитирани или не акредитирани, финансирани от държавата с пари на данъкоплатците, или подкрепяни на частни начала.
Как изглежда сегашното състояние? Участниците в обсъжданията в София и Пловдив бяха помолени да се изкажат за това дали тези форми на сътрудничество са налице и ако “да” – да ги оценят по шестобалната система. За Пловдив общата оценка е между 2 и 3, а за София – между 3 и 4. Ако се върнем към метафората на островите можем условно да приемем баловете, които съответстват на състояние в следната таблица.
Резултатите За обществеността в България е добре известно, че реформата в образованието “забоксува”, като това е валидно не само за висшето образование, но и за средните училища. Един от най-логичните начини за мерене на успеха на образователната система е оценката на бизнеса, тоест на конкретните потребители. Освен това, съществуващите връзки (мостове) между бизнеса и университетите са показателни доколко всички заинтересовани страни работят заедно за постигане на общата цел – конкурентна работна сила, или връзката се прекъсва някъде и ...образованието и бизнесът се превръщат в два изолирани острова. Именно по тази причина разпространихме въпросник в тези две фокус групи, който да оцени състоянието в момента на “десет моста” между бизнеса и образованието. Използвахме оценъчна скала между 2 и 6, където 6 е отлична, а две слаба оценка.
Прави впечатление, че оценките на различни участници в два града на страната са твърде близки и показват незадоволително качество на връзките между бизнеса и образованието. Разбира се това е агрегирана оценка и съществуват някои изключения (добри практики). За нас тези анекдотични примери (двете фокус групи) са достатъчно илюстративни, за да направим извода, че отношенията бизнес-образование са по-скоро изключение, отколкото правило. Резултатът е разминаване между предлагането (завършилите студенти) и търсенето (работодателите), което намалява конкурентоспособността на работната сила и засилва конкуренцията между фирмите за привличане на работници с по-висока квалификация. Нарастването на инвестициите (вътрешни и външни) води до нарастване търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса. Този процес е особено интензивен през последните шест, седем години. Ако образователните институции не са способни до отговорят на нарастващото търсене с необходимото качество, се стига до ограничаване на бизнес активността, защото фирмите не могат да наемат на трудовия пазар необходимите им работници. При това положение бизнесът има две възможности. Първата е да инвестират и сами да обучат търсените работници, а втората - да се ориентират към друга страна, където биха могли да наемат необходимия персонал. Изборът между първата и втората възможност зависи от разходите за постигането им, но практиката показва, че в редица случаи за фирмите е по-ефективно да инвестират там където могат да наемат необходимите работници при относително малки разходи за допълнителна квалификация. Съществуват редица ограничения пред създаването на частни университети в България, което намалява гъвкавостта на пазара на висше образование и възпрепятства бързото увеличаване на предлагането, което да отговори на нарастващото търсене. Един от съществените митове в България е, че работната сила е с отлична квалификация. Проведените разговори с редица работодатели показаха, че това далеч не е така и че те трудно намират на пазара на работна сила нужните им кадри. Една добра идея в тази връзка е, бизнесът да започне да класира университетите и съответно специалностите и да публикува резултатите за широката общественост. Това ще спомогне за по-добрата ориентация сред студентите, за това кои учебни заведения предоставят търсената от бизнеса квалификация, което означава високи шансове за намиране на работа. Конкуренцията между университетите може да се засили и съответно де се създадат стимули за подобряване на качеството, ако държавата не субсидира директно университетите, а разпределя субсидията между кандидат-студентите, които сами решават какъв университет да изберат – държавен или частен. По този начин държавната субсидия ще зависи от броя на записалите се студенти в даден университет и специалност. Тоест, разпределението на бройките по специалности и университети няма да става с административно планиране, а ще зависи от изборът на кандидат-студентите.
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме weekly -> Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина Изтегляне 371.51 Kb. Сподели с приятели:
|