Силмарилион — под редакцията на Кристофър Толкин



Pdf просмотр
страница17/96
Дата21.06.2023
Размер3.12 Mb.
#118119
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   96
Джон Р. Р. Толкин, Кристофър Толкин - Силмарилион-1

ГЛАВА 12
ЗА ХОРАТА
В мир и покой заживели Валарите отвъд своите планини; и след като дали светлина на Средната земя, те задълго я оставили без надзор, тъй че нямало кой да оспорва властта на Моргот, освен доблестните Нолдори.
Най-често си спомнял за изгнаниците Улмо, който сбирал вести от всички води по Земята.
От онова време нататък почнали да се броят Слънчевите години. По- кратки били те и по-бързо се нижели от бавните години на Дърветата във
Валинор. Пак по онова време въздухът на Средната земя натежал от дъха на растеж и смърт, а промяната и състаряването на всички живи твари се ускорили неимоверно; животът се разпростирал по суша и вода през
Втората пролет на Арда, множали се Елдарите, а Белерианд бил зелен и прекрасен под новото Слънце.
При първия изгрев на Слънцето се събудили най-младите Чеда на
Илуватар сред Хилдориен, далече на изток в Средната земя; ала най-напред
Слънцето изгряло на запад и отваряйки очи хората погледнали първо към него, затуй и по-късно, когато бродели по Земята, най-често се отправяли нататък. Елдарите ги нарекли Атани, което означава Втори народ; но ги наричали още Хилдори, сиреч Следващи, а и много други имена им дали:
Апанонари — Къснородени, Енгвари — Болнави и Фримари —
Простосмъртни; наричали са ги Самозванци, Чужденци, Непознаваеми,
Самопрокълнати, Тежкоръки, Мракоплашливи и даже Деца на Слънцето.
Малко се говори за хора в преданията от Древните дни преди западането на елфите и възхода на рода човешки; споменава се само за онези от прадедите им, наречени Атанатари, който през първите години на Слънцето и Луната се залутали из Севера. Нито един Валар не дошъл в Хилдориен да напътства хората, или да ги призове във Валинор; затуй и хората не обичали твърде Валарите, а по-скоро се бояли от тях, понеже не разбирали целите на Всемогъщите и се борели както срещу тях, тъй срещу целия свят.
Все пак Улмо често се сещал за людете и подпомагал замислите на Манве,
като им пращал съвети от реки и потоци. Ала те никога не са били посветени както трябва в тия дела, а още по-малко знаели в далечните дни,
преди да се срещнат с елфите. Обичали водите и сърцата им се затрогвали от тяхната песен, но не разбирали смисъла на посланията. Разказват обаче,

че скоро почнали да срещат тук и там Мрачни елфи и се сдружили с тях;
тъй хората станали в своето детство спътници и ученици на този древен народ от елфически скиталци, що никога не били поели по пътя за Валинор и познавали Валарите само от далечни и стари предания.
Моргот все още бил отскоро в Средната земя и нямал голяма власт,
защото му пречела внезапно изгрялата светлина. Рядко се срещали опасности из равнините и хълмовете; а имало безброй нови неща,
замислени от Явана още преди много епохи и засети като семена в мрака,
за да покълнат и разцъфтят изведнъж. На запад, на север и юг бродели рожбите човешки и радостта им била като росно утро, когато всеки лист е зелен.
Но мимолетно е всяко утро, а денят рядко се познава по сутринта; и наближило време за пагубните войни из Севера, когато Нолдори, Синдари и хора простосмъртни се изправили на отчаяна бран срещу пълчищата на
Моргот Бауглир. Гибел им донесли лукавите лъжи, що бил посял някога
Моргот и продължавал да сее сред своите врагове, а освен туй все още било в сила проклятието, родено от Братоубийството в Алквалонде и безумната клетва на Феанор. Само за част от великите дела на оная епоха ще разкажем тук и най-често ще става дума за Нолдорите, Силмарилите и малцината простосмъртни, що преплели съдбата си с тях. По онова време елфи и люде били равни по ръст и по сила, но елфите имали повече мъдрост, сръчност и хубост; а онези, които идвали от Валинор и били виждали Всемогъщите, стояли толкоз над Мрачните елфи, колкото те пък били над простосмъртните хора. Само в кралството Дориат, чиято владетелка Мелиан била сродница на Валарите, успели Синдарите да се изравнят с Калакуендите от Блаженото царство.
Безсмъртни били елфите, мъдростта им растяла век подир век и ни старост, ни болест можела да ги погуби. Защото телата им, сътворени от тъканта на Земята, били нетленни; и в ония дни повече наподобявали телата човешки, тъй като все още отскоро пламтял в тях огънят, що бавно ги изгаря отвътре. Крехките хора обаче по-лесно загивали от нападение или злополука и по-трудно оздравявали; болести многобройни ги мъчели, а накрая се състарявали и умирали. А какво става с душите им подир смъртта
— туй не знаят даже елфите. Някои казват, че и те отивали в чертозите на
Мандос, само че на друго място; казват още, че след Илуватар и Манве единствен Мандос знае какво става с тях, щом се съберат в ония безмълвни чертози край Отвъдното море. Никой не се е завръщал от домовете на мъртвите, освен Берен, син Барахиров, чиято ръка е докосвала Силмарил;
ала подир туй никога не е разговарял с простосмъртни люде. А може би

съдбата човешка отвъд живота вече не е в ръцете на Валарите и може би не всичко е било предречено в Музиката на Айнурите.
В по-късни дни, когато победите на Моргот всели раздор между елфи и хора, както той страстно желаел, елфите в Средната земя почнали да линеят, а хората си присвоили слънчевата светлина. От тогава Куендите взели да скитат из усамотени места по далечни равнини и острови,
свикнали с бледия светлик на Луната и звездите, с пещерите и горските дебри, докато накрая се превърнали в сянка и спомен всички освен онези,
що отплавали към далечния Запад и изчезнали от Средната земя. Ала в зората на дните елфи и хора били съюзници и се смятали за роднини; някои люде даже изучили премъдростите на Елдарите и с храброст велика се прославили сред най-доблестните Нолдори. А в славата, красотата и съдбата на елфите имали дял и три рожби от връзката между двата народа
— Еарендил, Елвинг и техният син Елронд.



Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   96




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница