Сим Николов, 1995 г
Изтегляне 8.03 Mb.
|
162Навеждаш се колкото може по-ниско и се оглеждаш. Пред теб е ниският заоблен хълм, от който изчезна професор Холинджър, вдясно се издига висок хронален връх, за който не знаеш почти нищо, а от лявата ти страна се простира равна, леко наклонена местност. В далечината стърчат към небето няколко върха с различни нюанси на синьото, но засега те не те интересуват. Можеш да извикаш баща си – мини на 246, да го потърсиш сам – отиваш на 21, или да поискаш помощ от Харк – попадаш на 33. 163Най-сетне Дорис излиза от вцепенението, в което се намира от падането си в пропастта. Ръката й се протяга към куката, хваща я, после я придърпва и я закача на колана си. Иде ти да извикаш от радост, но е твърде рано за това – протритото въже се скъсва и Дорис отново пропада в хроналната пропаст, само че този път Харк и професор Холинджър успяват веднага да я задържат. Всички хващате края на въжето. Бавното изкачване започва отново. След няколко минути Дорис минава край един изпъкнал камък. Ще стъпи ли тя на спасителната издатина? Да – мини на 226, не – отиваш на 40.
164- Ние не може продължи – казва Зенраб, най-мълчаливият от шерпите. Обикновено гласът му не се чува, затова имаш чувството, че обаждането на този мълчаливец е лош знак. Кой знае защо, мислиш си, че ако проговори Зенраб, сигурно ще стане земетресение. - Какво има? – питаш го. - Зенраб ударил крак. Алек Стюарт иска да го прегледа, но шерпът клати отрицателно глава – в царството на времето единственият лечител е Харк Ихее. Вождът хвърля поглед върху раната, намазва я с жълтеникава мас, превързва я с някакъв парцал и групата пак е готова за тръгване. Ще промените ли маршрута? Да – мини на 241, не – отиваш на 203. 165След хроналния дъжд всички изглеждат по-спокойни, по-весели и по-жизнени. Връщате се бързо на мястото, където оставихте групата. Алек, Дорис и двамата шерпи са изчезнали. Дълго търсите някаква бележка, някакъв знак от тях, но не намирате нищо. Чувстваш се безкрайно объркан, а трябва да направиш нещо, за да спасиш експедицията във времето. Ако решиш да тръгнете без подготовка, мини на 42. Ако Харк поиска да се уедини за малко, отиваш на 126. Ако Харк направи опит за връзка, продължи на 298. Ако не губиш надежда да откриете следи, отгърни на 300.
166- Кевин се маха, Харк намери негов баща – вика срещу вятъра вождът на шерпите. - Ще дойда с теб – отвръщаш ти и вечно спокойният вожд на шерпите става нетърпелив. Ветровете и пъстрите вихри, които фучат край вас, само подхранват тревогата на Харк за баща ти, за теб, за всеки човек от експедицията. Ще се подготвиш за нова опасност – мини на 284. Ще те споходи странно усещане – продължи на 71. Ще ти помогне Харк – отгърни на 3.
167Високо сухо дърво под билото на хроналната верига привлича погледа ти. Това е идеално място за наблюдение. Ако експедицията не е скрита зад далечните хълмове или в някоя дълбока клисура, ще успееш да я видиш. Дънерът на сухото дърво е много висок, но има с какво да се покатериш на него. Сваляш раницата от гърба си, после прехвърляш въжето през най-ниския клон и след минута вече си на върха на дървото. Дълго оглеждаш веригата на времето с очакване да забележиш огън, дим, оранжево яке, друга някаква следа от групата. Надеждата ти бързо се стопява. По цялата верига на времето, докъдето стига погледът, не виждаш признаци на разумен живот. Неприятно, разбира се, но трябва да приемеш истината. Слизаш бързо от дървото, мяташ раницата на гърба и с нова надежда продължаваш пътя си. Ще потърсиш ли следи по земята? Да – мини на 306, не – отгърни на 244. 168Колоната от пътници във времето, свързани с въжета по двойки, продължава пътя си напред. Вляво остава дълбоко дефиле, разделящо хроналната верига, вдясно се издигат три ниски заоблени върха, покрити с рядка растителност. - Какво е това, Харк? – питаш водача на експедицията и сочиш дефилето. След отделянето ти от групата вождът те слага на второ място, веднага след себе си. Сега той често се обръща назад и те поглежда изпитателно с черните си очи. Разбираш го много добре – той те прие в експедицията и ако не те върне здрав и читав, цял живот ще се кори за тази грешка. - Това прекъсва време – казва Харк. – Много лошо. Лошо за богати, лошо за бедни, лошо за всички. - Ами това? – сочиш към заоблените върхове. - Тука спокойно отглежда царевица, жито, картофи. Хора бедни, но не умира – обяснява водачът. - Кога?
- Преди десет пъти по десет лета. - Ясно, в края на миналия век. Къде стават тези неща, в коя страна? - Във ваша страна. Там много бели, много черни. Нататък по-интересно. Ти вижда тоя син връх? Там един висок слаб мъж с малка брада говори пред много хора. Този мъж много умен. - Как му е името? - Линкълн. Човек казва, не иска черни хора бъдат роби. Всеки, който прави черен човек роб, негов враг. - Кога става това? - Преди 13 пъти по десет. Не, малко повече. Иска чуе какво казва Линкълн? - Разправяш ми приказки. Не ти вярвам. Харк Ихее слага ръце на слепоочията ти. В главата ти гръмва речта на Ейбрахам Линкълн, който обявява войната между Севера и Юга. Това е историческото му решение от 15 април 1861 година, веднага след започване на войната с бомбардирането на форт Съмтър в Чарлстън. Чуваш гласа на Линкълн: - Трябват ни 75 хиляди войници със срок на служба три месеца и ние ще сложим край на безредиците в нашата страна, за да я направим достойна за всички хора. - Сега вярва? Да, вече му вярваш, сам чу гласа на Линкълн. Ако послушате съветите на Харк, мини на 303. Ако не искаш да се изложиш на опасност, насочи вниманието си към твоя шерп – отиваш на 52, или продължи пътя – попадаш на 155. Ако искаш да предложиш нещо, отиваш на 255. Ако очакваш предложение от Дорис, отгърни на 63, ако предложението излиза от баща ти, прехвърли се на 192. Каталог: Sherpi na vremeto Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Изтегляне 8.03 Mb. Сподели с приятели:
|