След 2-ра корекция нашият Баща се грижи Елън Уайт

В дома на изкупените няма да има сълзи, нито погребални шествия, нито траурни лентички. „И жителят няма да рече: Болен съм; на людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им“ (Исая 33:24). Изобилен поток от щастие ще се лее и натрупва с течение на вечните векове.

Нека с по-голяма ревност мислим за рая, който ни очаква. Нека вярата ни пронизва всеки тъмен облак и да съзерцаваме Онзи, Който е умрял за греховете на света. Той ще отвори портите на Рая за всички, които Го приемат и вярват в Него. Нека скърбите, които ни носят такава тежка болка, се превърнат в поучителни уроци, които ни наставляват да се стремим към наградата на нашето висше призвание в Христос. Нека се насърчаваме при мисълта за скорошното завръщане на Господа. И тази надежда да радва сърцата ни.

Вървим към дома. Този, Който ни е обикнал толкова много, че е дал живота Си за нас, е построил град за Своите деца. Новият Ерусалим е нашето място за почивка. Няма да има тъга сред Божия град. Няма да има скръбен стон, нито погребални песни на съкрушени надежди и погребани чувства – нищо подобно няма да се чуе. Много скоро дрехите на теготата ще бъдат сменени със сватбени одежди. Скоро ще бъдем свидетели на коронясването на нашия Цар. Хората, чийто живот е бил скрит в Христос, които са водили добрата битка на вярата, ще бъдат озарени от славата на Изкупителя в Божието царство.

Не след дълго ще видим Този, в Когото е нашата надежда за вечен живот. И в присъствието Му всички изпитания и трудности на този живот ще изглеждат незначителни. Гледайте нагоре, повдигнете очи и нека вярата ви непрестанно да расте! Нека тя ви напътства по тясната пътека, която ще ви отведе пред портите на Божия град в славното величие там – в онова неизмеримо, безкрайно бъдеще на слава, приготвено за изкупените.

Нашето висше призвание

Често си мислим, че служещите на Бога имат повече изпитания от невярващите, и че пътеката, определена за тях, е камениста. Но нима грешникът се наслаждава на земните удоволствия и радости без проблеми? О, не. Има мигове, когато той е страшно обезпокоен. Страхува се, че Бог не го обича.

Нима злите са лишени от разочарования, трудности, земни загуби, бедност и тревоги? Мнозина от тях страдат от продължителни болести и си нямат Някой силен и могъщ, на Когото да се облегнат; нямат си подкрепяща милост от по-висша Сила, която да ги подкрепи в тяхната слабост. Осланят се на собствените си сили. Не получават никаква утеха, гледайки напред към бъдещето, но виждат само плашеща несигурност. По този начин затварят очи в смъртта без капчица радост в очакване на утрото на възкресението, защото нямат блажената надежда, че ще участват в първото възкресение.

Християнинът също страда от болести, разочарования, бедност, укори и тревоги. Но сред всички тях той обича Бога, избира да върши волята Му и не оценява нищо така високо, както Неговото одобрение. В трудните изпитания и в променящите се сцени на този живот той знае, че има Един, Който го познава и обича, Един, Който отваря ухото Си за вика на скърбящите и потиснатите. Един, Който може да съчувства на всяка скръб и да облекчи острата болка на всяко сърце.

Сред всички тези беди християнинът има силна утеха. И ако Бог допусне той да страда от продължителна и тежка болест, преди да склопи очи в смъртта, той може с радост да понесе това. Верните копнеят за бъдещето с небесна наслада. Една кратка почивка в гроба и след това Животодателят ще разчупи оковите на гробниците, ще освободи пленените и ще ги изведе безсмъртни от прашните им смъртни легла, за да не познаят никога повече болката, мъката или смъртта. О, каква надежда е тази! Нека тя бъде и моя! Нека бъде и твоя!

Нашето висше призвание

Ваша е мисълта, че грешките и прегрешенията ви са толкова тежки, щото Господ няма да уважи молитвите ви и няма да ви благослови и спаси. Колкото по-близо идвате до Исус, толкова по-грешни ще изглеждате в собствените си очи, защото духовното ви зрение ще се проясни и ще видите несъвършенствата си в по-ясен контраст спрямо Неговото съвършено естество. Но не се обезсърчавайте. Това е доказателство, че заблудите на Сатана са изгубили силата си над вас; че съживителното влияние на Божия Дух действа във вас и вашето безразличие и апатия преминават.

Няма как дълбока любов към Исус да обитава в сърце, което не вижда и не осъзнава своята греховност. Душата, която е променена от благодатта, ще се възхищава на Неговия Божествен характер. Но ако не виждаме моралното си несъвършенство, това е непогрешимо доказателство, че не сме зървали красотата и великолепието на Христос. Колкото по-малко неща за похвала виждаме в себе си, толкова повече ще оценяваме безкрайната чистота и красота на Спасителя. Гледката на нашата греховност ни тласка към Този, Който може да прощава.

Бог не се отнася към нас както смъртните хора се отнасят един към друг. Неговите мисли са мисли на милост, любов и нежно състрадание. „Той ще прощава щедро“. Бог казва: „заличил съм като тъмен облак вашите грехове“.

Погледнете нагоре вие, които сте уморени, изкушавани и обезсърчени! Повдигнете очите си. Винаги е безопасно да се гледа нагоре; фатално е да се гледа надолу. Ако гледате надолу, земята ще се люшка и поклаща под краката ви – нищо не е сигурно. Но небето над вас е спокойно и стабилно, и за всеки изкачващ се е осигурена небесна помощ. Десницата на Безкрайния се протяга над небесните кули, за да хване вашата в силната си прегръдка. Могъщият Помощник е близо, за да благославя, повдига и насърчава най-грешните, най-провинилите се, стига само да гледат към Него чрез вяра. Но грешникът трябва да вдигне очите си нагоре.

Нашето висше призвание

Кажете с цялото си сърце: „Ще ходя в Твоята истина“. Всяко решение, изразено в страх от Господа, дава сила на вярата и каузата. То ще стимулира и смири, ще подсили и утвърди. „Ще ходя в истината Ти“. Истината заслужава нашето доверие не по-малко, защото светът е препълнен с басни. Щом фалшът и измамата са налице, това доказва, че някъде там съществува и истина, пълната истина.

Не ни е достатъчно само да чуем истината. Бог изисква от нас и послушание. „Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят“ (Лука 11:28). „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“ (Йоан 13:17).

Можем да ходим с наслада в истината. Тя не бива да е за нас поробващо иго, но утеха, радостна вест, която съживява сърцата ни и ни предизвиква да отправяме хваление към Бога. Чрез търпението и утехата на Писанието имаме надежда. Християнската надежда не е мрачна и безутешна. О, не, не! Тя не ни хвърля в затвора на съмненията и страховете. Истината прави свободни тези, които я обичат и са осветени чрез нея. Те живеят в славната свобода на Божите деца.

Ние, които твърдим, че вярваме в истината, трябва да изявяваме нейните плодове в своите думи и характер. Трябва много да напреднем в познаването на Исус Христос, в приемането на Неговата любов към Бога и към ближния, за да може небесната светлина да грее в нашето ежедневие. Истината трябва да проникне и в най-дълбоките кътчета на душата и да изчисти всичко, което не е в съгласие с Христовия Дух. Полученият вакуум нека се запълни с чертите на Неговия характер, който е чист, свят и неопетнен. Така всички извори на сърцето ще бъдат като цветя – ароматни като парфюм, със сладък мирис, с ухание от живот към живот.

Съхранената в душата истина е тази, която ни превръща в Божии хора.

Нашето висше призвание

4 Април

Нека Исус ни води

Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен (Йоан 14:6).

О, дано ние, които сме странници и пришълци в тази чужда земя, да схванем Христос – пътя, истината и живота. Той казва: „Никой не идва при Отца, освен чрез Мен“. Пътят, който е очертал, е така ясен и отличителен, че и най-големият грешник, натоварен с вина, да не може да го пропусне. Нито един отруден човек не бива да се провали, търсейки истинската пътека и ходенето в чиста и свята светлина, защото Исус е нашият Водител по пътя.

Пътеката е толкова тясна, толкова свята, че грехът не може ни най-малко да бъде толериран в нея; и все пак достъпът е осигурен за всички, и нито една отчаяна, съмняваща се и обременена душа не трябва да каже: „Бог не се грижи за мен“. Всеки човек е скъпоценен в Божиите очи. Когато Сатана триумфира като княз на света, когато твърди, че светът е негово царство, когато сме опетнени и омърсени от грях, Бог изпраща Своя Вестител от небето – единородния Си Син, за да прогласи на всички земни жители: „Разполагам с откуп. Открих начин да се избегне всяко наказание. В Мен е вашият документ за освобождение, подпечатан от Господаря на небето и земята“.

Не поради някакъв недостатък в изкупената титла вие не я приемате. Не защото милостта, благодатта и любовта на Отец и Сина не са достатъчни, или не са безплатно подарени, та по тази причина да не се радвате на опрощаващата любов. Ако се погубите, това ще бъде заради факта, че не сте пожелали да дойдете при Христос, за да имате живот.

Бог очаква да излее благословение и прощение за греховете ни, да оправдае несъвършенството ни, да подари правда на всички, които вярват в любовта Му и приемат спасението Му. Христос е готов да каже на покаялия се грешник: „Ето, отнех от теб беззаконието ти“ (Зах.3:4). Той е свързващото звено между Бога и човека. Неговата кръв е красноречивата жалба от името на грешниците.

Нашето висше призвание

Характерът на Христос се отличава с неподражаемо великолепие, обхващащо всичко чисто, праведно, красиво и почтено. Не знаем някога да е посещавал парти на удоволствията или бална зала; при все това, Той си остава съвършен в елегантност и вежливи обноски. Отличава се с високи интелектуални способности още в ранните години на живота Си. Неговата младост не е пропиляна в леност, нито в плътски удоволствия, себеугаждане или в безполезни неща. Нито един от Неговите часове от детство до зрялост не е прахосан или неправилно използван.

Исус е безгрешен и няма склонност към греха. С това изключение положението Му е същото като вашето. Няма трудност, която да не се е стоварила със същата тежест и върху Него; нито има скръб, която да не е преживяна от Него. И Неговите чувства са наранявани от пренебрежението и безразличието на близки приятели, както са и вашите. Трънлива ли е вашата пътека? Христовата е десетократно повече. Измъчен ли сте? И на Него му е познато това чувство. Колко добре е, че Христос е наш пример!

Боговдъхновеният доклад ни казва за Него: „А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и пред човеците“ (Лука 2:52). Напредвайки във възраст, Той расте и в познание. Живее умерено, скъпоценните Му часове не са пропилявани в празни удоволствия. Притежава истински здраво тяло и силно способен ум. Физическите и умствените Му способности се развиват и разширяват като вашите или на който и да било друг млад човек. Божието слово е Неговия учебник – така както би трябвало да е и вашият.

Нека Исус бъде стандарт за вас. Подражавайте на живота Му. Обичайте характера Му. Живейте както Той е живял. Нови сили ще се дадат на умствените ви способности и по-широк кръгозор – на мисленето ви, ако свързвате ума си в жив контакт с вечните реалности, които са далеч по-огромни и по-велики.

Нашето висше призвание

Бих се молила за необходимостта нашите младежи и девойки да изберат сериозно своето призвание. Умолявам ви да не се занимавате със случайна или несигурна работа, която би засегнала вашите вечни интереси. Така ще загубите щастието си, мира, утехата и надеждата в този живот и ще се лишите от безсмъртното си наследство.

Мои млади приятели, чрез Христовата благодат можете да сте послушни на Божиите заповеди и ежедневно да се сдобивате с твърдост и сила на характера, за да не се провалите и обезсърчите. Небесната благодат е изобилно осигурена за всяка душа, така че всеки да участва в борбата и да излезе от нея победител. Не бъдете лениви; не се залъгвайте, че може да се спасите, като живеете съобразно с естествените черти на характера си. Че можете да се носите по всеобщото течение на света, да си угаждате и в същото време да сте способни да се противопоставите на силите на злото във време на криза, като излезете победоносно, когато битката се развихри. Нужно е всеки ден да се учите на послушание на заповедите на Господаря на Господнето войнство.

Мои млади приятели, молите ли се? Възпитавате ли себе си да отправяте молитви за чисти мисли, за свети стремежи, за чисто сърце и чисти ръце? Възпитавате ли устните си да пеят хвалебни песни на Бога и стремите ли се да вършите Божията воля? Ето това образование ще има най-голяма стойност за вас; защото ще помогне у вас да се оформи Христоподобен характер.

Не сядайте на удобния сатанински стол, не казвайте че всичко е безсмислено и че не можете да спрете да вършите грях, че нямате сили за победа. Няма да имате сила, ако сте отделени от Христос, но е ваша привилегията да Го имате пребъдващ в сърцето си чрез вяра. Той може да победи греха във вас, когато съдействате на усилията Му. Можете да бъдете живо евангелие, познато и прочитано от всички хора. Не трябва да сте мъртво писмо, но живо и свидетелстващо пред света, че Исус може да спасява.

Нашето висше призвание

Мнозина стоят на омагьосаната земя на врага. Маловажни неща – глуповати социални партита, песни, подигравки и шеги – замъгляват умовете им и те служат на Бога с разделено сърце. Заявлението на Христос „Никой не може да слугува на двама господари“ се пренебрегва.

Една от най-характерните черти на земните жители в дните на Ной е тяхната силна заинтересованост от материалното. Те превръщат яденето и пиенето, купуването и продаването, жененето и омъжването, във върховни житейски цели. Не е грешно да се яде и пие, стига това, което е необходимо, да не се доведе до крайност. Сам Бог е постановил брака, когато е подарил Ева на Адам. Всички Божии закони са чудно пригодени да посрещат нуждите на човешкото естество. Грехът на допотопните хора е в извращаването на нещата, които сами по себе си са законни. Те покваряват Божиите дарове, като ги използват, за да служат на себичните си желания.

Прекалената любов и посвещение на нещо, което самό по себе си е законно, води до погубване на хиляди по хиляди души. На маловажни въпроси често се отдават умствени сили, които биха могли напълно да се посветят на Бога. Нужно е винаги да се пазим да не стигаме до крайности с нещата, които – правилно използвани – са законни. Голям брой хора са изгубени поради факта, че са участвали в неща, които биха били безвредни, ако бяха правилно извършвани. Но тъй като са извратени и погрешно използвани, се превръщат в грешни и неморални.

Ако постоянно мислим и се стремим към нещата от този живот, не бихме могли да насочваме мислите си към небесните реалности. Сатана се бори да отдели ума ни от Бога и да го насочи към модата, обичаите и прищевките на света, които носят болести и смърт.

В този свят трябва да придобием годност за по-висшия. Бог ни е облякъл в доверието Си и очаква да използваме всички свои способности в помощ и за благословение на нашите ближни. Изисква най-дълбоката ни обич и върховното ни посвещение.

Нашето висше призвание

8 Април

Над мъглата от съмнения

Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на Господа! (Пс.31:24).

Дори християни с дълъг опит често са нападани от най-ужасни съмнения и колебания. Не трябва да смятате, че вашият случай е безнадежден поради тези изкушения. Надявайте се на Бога, уповавайте се на Него и си почивайте в обещанията Му.

Когато дяволът идва със своите съмнения и неверие, затворете вратата на сърцето си. Затворете и очите си, за да не гледат дяволските сенки. Погледнете нагоре и съзерцавайте вечните неща, и така ще имате сила всеки час. Изпитът на вашата вяра е много по-скъпоценен от злато. Прави ви способни да се борите в Господнята битка.

Сатана се свързва с всеки, който се свързва с него. Ако успее да получи тези, които имат опит в религията, те ще бъдат най-ефективните му агенти за достигане до подобните на тях. Така ще обгърне душите им с неверие. Не трябва да си позволявате да допускате каквито и да било съмнения в съзнанието си. Не угаждайте на дявола дотолкова, че да разказвате за ужасното бреме, което носите. Всеки път, когато го правите, дяволът се радва на способността си да ви контролира и на факта, че сте загубили от погледа си Исус Христос, вашия Изкупител.

Трябва да изявяваме Него, Който ни е призовал от тъмнината в Своята чудна светлина. Именно чрез жива вяра си почиваме в тази светлина. Чрез жива вяра се радваме ежедневно в нея. Не трябва да изговаряме на глас съмненията и изпитанията си, защото те нарастват все повече винаги, когато говорим за тях. Всеки път, когато ги разказваме, Сатана печели победа. Но когато заявяваме: „Ще поверявам душата си на Него – Верния Свидетел, тогава показваме, че сме се предали на Исус Христос безрезервно и че Бог ни подарява светлина и радост в Него.

Човекът, който обича Бога, се издига над мъглата от съмнения. Сдобива се с ярка, обширна, дълбока и жива опитност и става смирен човек с Христоподобен характер. Душата му е посветена на Господа и е скрита с Христос в Бога.

Нашето висше призвание

9 Април

Как да запазим своето благочестие

Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христос Исус. И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти (Римл.6:11,12).

Някои хора се отнасят към греха като към нещо толкова маловажно, че са лишени от всякаква съпротива срещу угаждане на греховете си и срещу техните последици.

Ако само за миг допуснете, че Бог се отнася лековато към греха или прави изключение, за да можете да продължите да вършите зло, или че душата ви няма да понесе наказание за това, вие сте под влияние на ужасната измама на Сатана. Всяко доброволно нарушение на праведния закон на Йехова излага душата ви на пълно завладяване от дявола.

Когато занемарявате съзнателното си благочестие, вие ставате бойно поле за Сатана; имате съмнения и страхове – достатъчни да парализират енергията ви и да ви доведат до обезсърчение.

Помнете, че изкушението не е грях. Колкото и трудни да са обстоятелствата, в които човек е поставен, нищо не може да отслаби душата му, докато той сам не се поддаде на изкушението, вместо да запази своето благочестие. Най-съществените ваши интереси могат да бъдат опазени единствено от вас. Никой не може да ги засегне без ваше съгласие. Всички сатанински легиони не могат да ви наранят, освен ако не отворите душата си за стрелите на дявола. Никога няма да паднете в грях, освен по собствена воля. Ако умът ви е чист, цялата нечистота на заобикалящата ви среда не може да ви опетни.

Вечният живот ни струва и всичко, и нищо. Само онези, които полагат постоянни усилия и неуморно старание, както и ревностно желание, пропорционално на стойността на обекта на техния стремеж, само те ще се сдобият с този живот, който е съразмерен на Божия живот.

Имаме примера на Адам и Ева и резултатът от тяхното прегрешение би трябвало да кара всеки човек да избягва греха, да се отвращава от него като от нещо омразно. И предвид страданията, които грехът със сигурност носи, да чувстваме, че е по-добре да изгубим всичко, отколкото да се отделим дори от най-малката от Божите заповеди.

Нашето висше призвание

„Елате при Мен“

Мнозина, които чуват тази покана, макар да копнеят за почивка, продължават да се блъскат по черната пътека, притискайки своето бреме плътно до сърцето си. Исус ги обича и желае да понесе товара им и самите тях в силните Си ръце. Той би отнел страховете и несигурността, които съсипват мира и покоя им, но е нужно първо те да дойдат при Него и да Му споделят тайните неволи на душата си.

Понякога изливаме тревогите си в човешки уши и разказваме скърбите си на тези, които не могат да ни помогнат. Пренебрегваме необходимостта да ги споделим с Исус, Който е способен да промени скръбния път с пътека на радост и мир.

Той предлага да бъде наш Приятел, да върви с нас през всички трудни житейски пътеки. Казва ни: Аз съм Господ, твоят Бог; върви с Мен и ще изпълня пътя ти със светлина. Исус, величието на Небето, предлага да бъде Придружител на всички, които идват при Него с товарите, слабостите и грижите си.

Поканата Му към нас е призив за чист, свят и щастлив живот – живот на мир и покой, на свобода и любов, на богато наследство в бъдеще, както и на безсмъртен живот. Наша е привилегията да се радваме ежедневно на спокойно, близко и щастливо пътуване с Исус.

Ще намерим покой, когато изоставим всяко себеоправдание, всяко разсъждение от себелюбива гледна точка. Пълно посвещение и приемане на Божиите пътища е тайната за идеална почивка в любовта Му. Правете точно това, което ви е казал, и бъдете уверени, че Бог ще изпълни всичко, което е обещал. Дошли ли сте при Него, отричайки се от всички заместители, от своето неверие и себеоправдание? Елате такива, каквито сте – слаби, безпомощни и готови да умрете за себе си.

Каква е обещаната почивка? Това е осъзнаването, че Бог е истинен и че никога не разочарова идващия при Него. Прощението Му е пълно и безплатно; приемането от Него означава покой за душата, почивка в Неговата любов.

Нашето висше призвание

Последната ви мисъл нощем и първата ви мисъл сутрин трябва да бъде за Него, в Когото е центрирана надеждата ви за вечен живот.

Мнозина неохотно се отнасят към моментите, прекарани в размишление, в изследване на Писанията и в молитва, сякаш така прекараното време е изгубено. Иска ми се всички да видите тези неща в светлината на Бога, защото тогава ще превърнете небесното царство в свой най-важен и първи приоритет. Както упражненията увеличават апетита и дават сила и здраве на тялото, така упражненията в бдение и молитва увеличават благодатта и духовните сили.

Чувствата трябва да се съсредоточат върху Бога. Размишлявайте за Неговото величие, за Неговата милост и великолепие. Нека добротата, любовта и съвършенството на характера Му да пленят вашето сърце. Разговаряйте за божественото Му очарование и за небесните жилища, които Той приготвя за верните. Този, чиято тема на разговор е небето, е най-ползотворният християнин за всички около себе си. Думите му са полезни и освежителни. Имат променящо влияние върху тези, които ги слушат.

Съществува постоянна нужда от лично общуване с Бога. Необходимо е да приемем Христовия Дух, ако искаме да Го предаваме на другите. Не можем да се изправим срещу обединените сатанински и човешки сили, ако не прекарваме достатъчно време във връзка с Източника на всяка сила. Има моменти, когато трябва да се откъснем от звуците на земния шум и от човешките гласове, и в усамотено място да слушаме Исусовия глас. Така ще вкусим от Неговата любов и ще приемем Неговия Дух. Ще се научим да разпъваме себе си на кръст. Този модел на поведение може да изглежда невъзможен за човешкия ум. „Нямам време“ – може да казвате вие. Но когато осъзнаете важността на този въпрос, не губете никакво време; защото, когато си осигурите силата и благодатта, идващи единствено от Бога, не вие ще вършите делото. Исус е истинският Работник. „Без Мен, не можете да сторите нищо“ (Йоан 15:5). Размишлението и усърдната молитва ще вдъхновят желанието ви за полагане на свети усилия.

Нашето висше призвание