Д-р Н. Ако се окажете на подходящото място, когато някой се нуждае от насърчение?
К. Точно така, да дадем... Лек тласък в по-добра посока в съдбовен момент (повишава тон.) ...но не решаваме важните проблеми на хората вместо тях, нали разбирате? Д-р Н. Значи можем да ви смятаме за добри духове?
К.(смее се.) За разлика от?...
Д-р Н.(опитвам се да предразполага говорещия.) От злите духове, които се намесват в живота на други същества, защото изпитват удоволствие да им вредят.
К.(рязко.) Кой ви каза това? Няма зли духове, само недоразвити... Нехайни... И безразлични...
Д-р Н. А какво ще кажеш за тъжните духове или дезориентираните, или палавите, нима не могат да навредят на някого?
К. О, да, но това не е преднамерено зло. (след пауза добавя.) Не всички сме в една и съща категория... Реещи се около Земята за забавление.
Д-р Н. За това намеквам. Мисля за призраците.
К. Те са духове, останали тук по собствена воля.
Д-р Н. А онези, които не са се прераждали на Земята?
К.(пауза.) Има други, които пътуват между измеренията. Смятаме ги за неориентирани. Като че ли нямат никакъв усет за Земята. Не познават човешката природа.
Д-р Н.(настойчиво.) И могат да създадат неприятности на живите? К.(раздразнително.) Да, понякога... Макар и неволно. Те не са лоши или зли, а просто непохватни, палави деца. По-младите ефирни същества могат да се загубят между измеренията или в тях. Развлеченията ги разсейват. Смятаме ги за непослушни малчугани. Тези палавници си въобразяват, че Земята е детска площадка, на която могат да вършат дяволии и да плашат наивните хорица до смърт. Здравата се забавляват, преди да бъдат хванати от някой патрул, изпратен да ги подгони.
Д-р Н. Често ли се случва?
К. Не мисля. Те са като деца, които понякога се изплъзват от зоркия поглед на родителите си.
