Д-р Н. Веднага след смъртта ли ще заминеш за духовния свят?
К. Не. Трябва да се сбогувам с майка си, но се налага да почакам, докато й съобщят новината.
Д-р Н.Има ли друг човек, когото би искала да видиш, преди да отидеш при майка си?
К.(след известно колебание, с пресипнал глас.) Да... Имам един бивш приятел... Казва се Фил. Първо ще намина при него...
Д-р Н.(тактично.) Разбирам, влюбена ли беше във Фил?
К.(пауза.) Да, но не се оженихме... Просто... Искам още веднъж да го докосна. Няма да установя истински контакт, защото той е заспал дълбоко и не сънува. Не мога да остана дълго, защото искам да стигна до майка си, преди да научи за мен.
Д-р Н. Няма ли посещението ти при Фил да бъде твърде кратко, защо не изчакаш подходящ съновен цикъл, за да оставиш послание?
К.(решително.) Фил не е бил част от живота ми от години. Отдадох му се, когато и двамата бяхме много млади. Едва ли все още мисли за мен... И... Изведнъж да ме срещне насън... Възможно е да пропусне съобщението. Засега е достатъчно да оставя следи от енергията си, защото в духовния свят отново ще бъдем заедно.
Д-р Н. И след като се отбиеш при Фил, отиваш при майка си?
К. Да. Започвам с по-конвенционално мисловно общуване, докато е будна, но не стигам доникъде. Толкова е тъжна. Скръбта на майка ми, че не е била до мен, я е обзела изцяло.
