Слънце след буря Георги Томалевски Есета същност на изкуството

Да се спрем на второ място при една друга особеност, за която се говори твърде много и се спори оживено, дори с озлобление и в нашата страна. Това е расата. Да се разпространим на дълго и на широко по този въпрос, ще рече да преповторим дългото учение за расите, по което са се изказали компетентните от всички страни и народи. Но, все пак, за да няма празнота в нашето изложение, ще споменем в много едри линии най-същественото от учението за расите.

Свикнали сме да мислим, че има само бяла, (кавказка) раса, жълта (монголска) раса и черна (негьрска) раса. Към тях, обаче трябва да причислим и тия раси, установени като резултат от известни антропологични особености на дадена бройка хора, населяващи известна част от земното кълбо. Тези раси са следните: 1. Северната, 2. Алпийската, 3. Медитеранската (Средиземноморската), 4. Динарската и 5. Източнобалтийска. За всяка една от тях има строго установени морфологични особености, както и цвят на кожата.

Всички европейски народи, без изключение, са плод от кръстосването на тия пет раси тъй, че спо­ред някои биолози, всеки народ има своя специфична расова смес. Ще видим по-долу, дали подобно из­ясняване характерните особености на даден народ е достатъчно и задоволително.

Нека вземем кой да е народ от фамилията на европейските народи. Вярно е, че бихме могли да подберем един човек между-целия народ, който би представлявал един среден, (сборен, синтетичен) тил, и крито би изразил най-добре '.целия народ, но още по-вярно е това, че в всеки народ могат да се открият представители от всички раси, с всичките възможни техни комбинации.

Дали това, което наричат национален харак­тер е продукт на тая расова смесица, или е нещо независещо от нея? Гледището на някои биолози по тоя въпрос е крайно. Те казват, че физиономията на един народ може да се изменя с процентното съдържание на съставящите го расови компоненти. След стабилизирането на новото процентно съотно­шение, стабилизира се и новата физиономия на народа.

Учението за расизма от гледището на някои съвременни биолози заслужава един малък анализ. То почива върху наследствеността.

Биологичният расизъм намира много против­ници, които разглеждат въпроса от чисто социално гледище, тъй като — казват те — човек не е само биологична смес, а същество, чието развитие се регу­лира и от законите на общественото развитие. У нас отявлен противник на тоя несъстоятелен биологичен расизъм е професор Д. Михалчев, който в няколко студии, даде своите социални възгледи върху расо­вата проблема. Оригиналната мисъл на проф. Ми­халчев, с която той атакува биологичния расизъм е тази, че расистите излизат от конкретната история и след това търсят расовата смес. След като я наме­рят, те я обявяват безоснователно като определител на расата.

Дали ще застанем на становището на биоло­гичния расизъм, или на другото становище, което дава преднина на социалното въздействие върху ин­дивида и общността, това ще стане ясно по-долу. Ние поддържаме, поради единството на живота, че всички съществуващи фактори указват своето въз­действие, но в едно процентно съотношение, което ще се опитаме да изясним. За сега ще споменем само това, че ние бихме възприели безрезервно био­логичното начало само тогава, когато ще се яви един такъв изследовател, който от представените му ня­колко епруветки с кръв, ще каже коя е германска, коя е албанска, коя е английска и коя е японска Такова нещо не съществува. Следователно, ние ще-търсим характерните особености на един народ не предимно в състава на кръвта, не изключително в биологичната му предпоставка, а в нещо друго. Това се налага, още повече, и от обстоятелството, че и самите расисти - биолози и антрополози твърдят, че няма народ с чиста раса, както твърдят несведущите и заинтересовани хора, които се осведомява!¹ за научните истини от популярни, дори и булевардни брошурки. За каква чиста раса може да става дума, когато всички народи, особено европейските, са сме­сица в различно процентно съотношение от споме­натите в началото пет расови групировки ? В Европа, някога, през едно далечно време, се стекъл един гра­маден поток от хора, дошли от Северна Африка. Тогава се е поставило началото на различните раси. Разпределението на тия раси, обаче, не съвпада с разпределението на националностите. В рамките на една нация ние намираме няколко от тия расови .подразделения. Това смешение на антропологичните елементи показва, че признакът на расата не е при­знак на националността.
РЕЛИГИЯТА

Друга особеност, която смятат също като признак на нацията, е религията. Няма съмнение, че религията на един народ е огромен фактор, който е в състояние да моделира твърде чувстви­телно физиономията на един народ, но и тя не може до се приеме като единствен белег. Ние знаем, колко различни народи изповядват една и съща религия и как, от друга страна, един и същ народ има две, или три религии. Православни са русите, българите, сър­бите, гърците и ромъните, но са били и си остават отделни народи. Двете религии — протестантска и католическа не пречат на немците да се считат един народ. „Славянофилите - както се изразява Милюков - са склонни да мислят понякога, че католичеството е едва ли не специфична национална черта, но то не пречи на французи, италианци, немци и испанци — все католици, да се считат отделни на­роди и, когато стане нужда, да насочат един срещу други гърлата на своите оръдия."

Ролята на религиозното чувство, извисено до степен на реално, лишено от фанатизъм и кухи догми средство за сближение на човеците, ще изиграе един ден огромна роля, но то ще се сбъдне по-после, във времената, когато ще стане ясно, че религия е само онова, което трябва да поощрява обичта на човек към човека, а не бездна за разделение и за ненавист.

Религиите се менят, както всяко нещо в тоз свят, подложено на вечния, велик и неотменим закон на развитието, затова не могат да се нарекат белег за националност. Нещо повече, запазвайки своята на­ционалност, хората могат да променят своята религия.

Езикът, наистина, играе решителна роля и не рядко се издига в култ и се тачи като свята цен­ност. Това има своето обяснение. Езикът е, именно, онова могъщо средство, чрез което ние правим до­стояние на другите трепетите на своята душа. Ези­кът, матерният език е нещо, с което човек е свързан фатално и с голяма сила. Езикът израства като едно скъпо, неповторимо цвете. Той крие в себе си най-интимните вълнения на един колективен живот. В него е отразена цялата заобикаляща действителност: шумът на вятъра, плисъкът на морските вълни, тро­потът на дъждовните капки и екът на дъбравите. Но, при все това, и при наличността на тая могъща завладяваща сила, каквато е езикът, той не може да се нарече още единствен н най-решителен белег за една националност. Езикът и тогава даже, когато се явява като единствена връзка, запазваща целостта, на една нация, и тогава, когато е бил знаме, около което са се групирали за борба с потисничеството, все пак, не може да се каже, че е бил единственият бе­лег н душата на една нация.

В историята има примери, които показват, как различни групировки запазили един и същ език, са се оформили в отделни националности, а от друга страна, компактни национални единства, говорят -раз­лични езици. Днешна Ромъния — древната Дакия—е запазила един диалект, който сочи на ромъните като на племе с латински произход, но днешните ромъни не са никакви потомци на някогашните римляни, за­щото готи, хуни, славяни, авари, унгарци, цигани и ред други племена, са изменили съвсем неговата народостна физиономия. Същото може да се каже и за сегашните гръци, които нямат нищо общо с древна Елада.

Другият пример, който ни илюстрира народ чийто език изчезва, а запазва своята националност, са евреите. Евреите отдавна са прекъснали връзката с някогашния староеврейски език, който сега изку­ствено възкресяват. Балканските евреи говорят на един испански диалект, останал от XV век, а неточно» европейските евреи — на едно немско (франкфуртско) наречие от XVII век. Освен това, има евреи по ли­цето на земята, които не знаят друг език, освен тоя,. който се говори в страната, в която са се родили,. В една книга на Милюков се казва: „Покоре­ните народи в римските провинции не станаха рим­ляни, макар че почнаха да говорят на развален ла­тински език. В латинска Америка няколко нацио­налности говорят на езика на испанските и порту­галски завоеватели, а населенията на Северна Аме­рика, които говорят английски език, никак не се считат англичани."

Да вземем на края последния белег. Той е народостният бит—крави, обичаи, традиции. Вярно е, че всяка нация е богато украсена с специфични етно­графски елементи, с свои песни и декорации. Вярно е и това, че различните народи, различно празнуват празниците си, имат най-разнообразни поверия и ле­генди, различни форми на своето суеверие, но все пак, при тяхното определяне, трябва да бъдем крайно внимателни, защото хората по лицето на земята имат невероятно голяма подражателност. Никой не може да налучка пътищата, по които идват влиянията от един народ до друг народ. Никой народ не е създал нещо, което да може да се затвори в непристъпните видове на своето огнище. То разбива преградите и отива неподозирано далеко. Ако ние се вгледаме в нрави, обичаи, поверия, народни шевици, бродерии и архитектурни форми на народите, населяващи Бал­канския полуостров, ще намерим поразително еднакви неща. В България, Югославия, Гърция и Румъния, ние имаме елементи в декоративната живопис, в ше­виците и украсите на националните носии, които представят различни варианти на едно общо на­чало. От една страна, това може да се обясни с го­лемия факт, че всичките тия локални култури, са черпили от големия извор на византийската култура, а от друга страна, с подражанието. Не може, следо­вателно, нравите, обичаите и етнографските декори, колкото и специфично разнообразни да бъдат на пръв поглед, да приемем като белег на дадена националност.

От досегашното кратко изложение се вижда, че всеки от отделните признаци на националността, сам по себе си, е недостатъчен за нейното пълно опреде­ляне. Национализмът, следователно, е нещо, което е скрито между тях. Той се мени по качество, развива се заедно с общата еволюция на света. Нацията не е един истукан — завършен .и статичен. Нацията, това е живот. И както в живота има възходи и слизалия, така и в нея има възходи и сливания, което показва, че тя е от царството на живота, а не от музеите на мъртвилото. Като е така, и чувството за нацията трябва да се мени, да расте, да се култивира, за да дойде в хармония с законите на мировия живот и на вечността. Това ще рече, че нацията е нещо като човека. Той с дотолкова отделност, доколкото носи съдбовната повеля да осъществи някаква ценност на духа в себе си. Иначе, той е отломък от вечната ка­нара на Едното, което не се дели. Така и всяка нация трябва да се чувствува дотолкова отделност, докол­кото се осъзнава натоварена с мисията, да даде'на света безсмъртните плодове на духа, който я ръко­води. Дотолкова самостоятелна и самобитна, докол­кото е необходимо това, за да се съсредоточи в себе си и да извади оттам скритите сили, потребни за прогреса на света. Иначе, пред лицето на вечната истина, отделните нации нямат никакво оправдание,

Обединението на няколко нации в един народ, както това става вече на много места по лицето на земята, е явление, което показва, че между отдел­ните национални \групи настъпва едно споразумение относно еднаквите задачи, които тия нации си по­ставят и е признак за побратимяването на отделните групировки. То е вече на лице и на него се радват всички, които обичат мирния, творчески живот на народите. Ако досега са съществували национално­сти, които са хвърляли народите в изтребителни борби, нека сега да цъфнат народи, които да обе­динят враждуващите нации.

И тъй, като нещо живо и променливо в своя облик, нацията има своята тежест в настоящето. Чо­век всякога изпитва едно тъжно чувство, когато е в музей. Наистина, музеят дава много неща на науката и културата, от които реставрираме живота на някоя епоха, но тоя живот е отминал, той е напуснал вече тия мъртви исторически черупки. Музеят има заслу­гите, за да възстановим с нашето въображение един отминал живот, но по него ние не можем да мерим величието на нацията, защото, ако то, наистина, съще­ствува, трябва да го видим в нейното настояще. Един народ може да живее в столетията само чрез спомените, които е оставил неговият творчески гений. Историята на войните и завоеванията са в някои случаи само спомени за човешката алчност и стръв, когато литературата, живописта, скулптурата, архи­тектурата са форми, в които винаги е запазен миг от живота, трепетите и копнежите на някой жив човек, Когато една нация излива само топове, без да дяла скулптура, без да рисува картини и да пише книги, тя приготовлява саркофага на своята смърт в бъдещите столетия. Безсмъртието се извоюва само по пътя на обич, мъдрост и свобода, а те се изявя­ват, както видяхме в първото есе, само чрез изку­ството, което храни както нацията, така и цялото човечество.

Нашият възглед, накратко изказан, е, че една нация представя група хора, които имат между другите белези и обща историческа съдба, еднаква мисия, едно съдбовно поръчение, което се корени в ирационалната същност на тия, сбрани в едно чо­веци. Една нация, това е един орган от световния организъм, който работи и живее за напредъка на общото.
МНЕНИЕТО НА СОЦИОЛОЗИТЕ

Да се спрем и върху различните мнения за на­цията, дадени от социолозите, тъй като н социоло­зите претендират за първенство в разбирането на тоя въпрос. Някои от тях упрекват биолозите, че си при­свояват правото само те да говорят за раса и нация. Проф. Д. Михалчев в една своя студия казва: „Чо­векът, взет с своите природни, расови особености, е същевременно социално животно, живущо като та­кова в една особена действителност — това е обществената действителност, подчинена на закономер­ности, които нямат нищо общо с предмета на при­родознанието."

Сорокин определя националността като група, интегрираща колективно психологическите резултати на по-дългото и по-късото взаимодействие. Думата интегриране, в случая е употребена успешно, като събиране в един непрекъснат процес всичките без­крайно малки прояви на това взаимоотношение. В общението — казва той — се създават ония не­знайни връзки, които определят по-ярко от всичко друго националността. Подражанието, при създава­нето на националността, играе също съществена роля. Всяко социално сходство произхожда от подражаване.

Тард казва, че обществото, това е подражание. Обществото, или нацията могат да се определят като сбор от човешки същества, в средата на които се създава процесът на взаимното подражание.

Дова, което наричаме родово съзнание, е при­ближаване към някой постоянен тип на действие, или характер. Всяко общество или племе обладава свой собствен социален разум. В това се корени и причината, че някои общества и народи не могат да закрепнат, защото техният социален разум не е още създаден, 'той е в противоречие с разума и волята на отделните съставящи това общество единици. Ценейки тия характерни черти на обществото, споено в едно, се ражда любов към своето. Когато пък едно обще­ство и народ грози разпадане на тия връзки, тогава като противодействие се явява едно чувство, наре­чено патриотизъм. Всяко поколение преживява своя собствен опит, който никога не се явява като пълно повторение на предидущето. То осъществява известни ценности със съдействието на всички и ги пази в себе си като един ценен принос, който ще отиде в об­щата съкровищница на човечеството. За да могат тия народни съкровища да се завардят и да се свър­жат в едно, необходима е една съзнателна памет.

Всеки народ би трябвало да има такава специална памет и технически способи, които да я завардят в редицата поколения. Докато не е сформирана тая съзнателна памет, това самочувство за тачене своето, като свято и като продукт от мъката и опита на редицата дълги поколения, дотогава това общество или народ живее несъзнателен или полусъзнателен живот. Той е податлив лесно на денационализиране и разпадане. Такъв един колективитет, несвързан с тия връзки, не е още нация в истинския смисъл на думата, а етнографски материал. За да стане нация, трябва да има свой орган на национална памет,"

Майчини казва: „Нация е едно натурално обще­ство от хора, при единство на територия, произхо­ждение, обичай и език, общество, приспособено към; жизнено общение и социално съзнание."

Мадам де Стал, преди Майчини, дава следното определение: „Различието на езика, естествените гра­ници, спомена за една и съща история — всичко това съдействува за създаването сред хората на една голяма индивидуалност, наречена нация."

Дюркхайм — „Националност е човешка група, членовете на която по етнически или просто исто­рически основания желаят да живеят по един и същ закон и да образуват едно господарство."

„Културната общност — казва Ото Бауер, — на всички, които някога в Германия водиха рицар­ски живот, е свързала господствуващата класа на немците в една класа. Тази връзка се създала бла­годарение възможността за постоянно сношение ме­жду замъците и владетелите на различните област:-:. Това е дало възможност да се установи над морете от диалекти един национален език, на който са пели поетите от рицарската епоха. След това, неусетно се развива градският живот. Градската буржуазия дава вече специална физиономия на националния процес. Засилило се книгопечатането, което тласнало напред социалното общение и заменило потребността певците да ходят от замък на замък със своите песни Лютер с реформацията дава вече общия немски език, след което се явява градската интелигенция — мозъкът и паметта на един народ.

Обръща се сериозно внимание на факта, че макар върховете на един народ да са началото, все пак нито вождовете, нито дворянството, нито воен­ната каста създава националността. Тя изхожда от там, но истинско национално движение има само то-газа, когато широките народни маси са обхванати от този обединителен процес, нещо, което е възмож­но само тогава, когато в ума и сърцето на всеки член от нацията пламти една и съща идея."

Ето, това са няколко от схващанията за на­цията от чисто социологично гледище. Те се отли­чават от биологично - антропологичното схващаме по това, че биолозите смятат, че различните човешки спешения, дават расова смес, в която се крият всичка възможности за развитието и творчеството на да­ден народ.

От направените цитати е ясно, какви са сега двете господствуващи мнения относно същността на нацията. Тя е нещо, което не зависи нито от един от изброените външно социални променливи белези, а е тяхната общност — интеграл от безкрайно мал­ките им варианти. От друга страна, биолого-антропологичното гледище за нацията твърди, че тя не е расата, тъй като по лицето на земята няма нито един народ с чиста раса.

Да видим сега, какао друго може да се каже за нацията след всичко това.

Има мислители, които твърдят, че хората се раждат почти оформени. Тая идея ще срещне най-решителна съпротива от страна на педагози, био­лози и всички останали, които смятат, че човек е същество, което може да се моделира съобразно с желанието на моделиращия фактор — възпитанието-от една страна, и условията от друга. Ние твърдим, при това, че не е достатъчно обяснението, наречено комбиниране на гените, за да си дадем ясна сметка за удивителното разнообразие, което съществува между човешките индивиди от един и същ произход, живели и възпитали се в досущ еднакви условия. Майката, която отглежда най-отблизо децата, може да открие непримиримата разлика, която съществу­ва между тях още от най-ранната, бебешката въз­раст. Нещо говори на майчината интуиция, че едното дете коренно се отличава от другото, че едното е съвсем друга индивидуалност. В начина, по който едното дете възприема храната, в начина, по който то реагира към дадени неща, майката вижда дру­гия човек, съвършено различен и вече даден в не­говите едри линии. „Той си е такъв от бебе" — казват често жените за своето дете, когато то се прояви в нещо, което обръща внимание на околните.

Ако се вгледаме в физиономиите: в очите, но­совете, ръцете, главите и всички форми на различ­ните телесни части, ще видим, че отделните инди­види имат нещо специфично и че тия морфологични особености отговарят по един странен начин на психичните прояви на индивида. Всеки роден инди­вид има нещо, което го причислява към известна ка­тегория характери: сангвиничен, меланхоличен, хо­леричен к лимфатичен.

Някогашните херметисти, а заедно с тях и вид­ни представители на съвременната философска и научна мисъл, смятат, че различните хора, които се раждат по лицето на земята, имат различни склон­ности, дадени веднъж и неповторимо в тяхното ду­ховно аз и ясно изразени в тяхната морфология. Хо­рата не само от една раса, от' един народ, но даже и от едно семейство, са различни типове и имат различни психологични склонности. От това гледище, следователно, не може да очакваме биологични ра­сови еднаквости, а характерите, склонностите, дар­бите и постиженията на отделните хора, не могат да зависят изключително от „расовата смес". Тя, както ще видим, е само един фактор. То е все едно да кажем, че гениалното произведение на ня­кой знаменит скулптор, зависи от качеството на глината, с която той борави. Линиите на духа,. които очертават индивида, моделират от всяка „смес", своите модели. Един негодник, не може да направи нищо и от най-хубавия мрамор, а даровитият скулптор ще даде велико творение и от най-грубия камък. За да бъде тая мисъл по-ясна, намирам за твърде полезно да дам няколко ци­тати от много ценната книга върху характерите и темпераментите, умело написана от докторите Гастон и Андре Дюрвил, прекрасно илюстрирана от френ­ския художник Емил Баий:

„Всяка жива форма е завършек на едно еволютивно минало, сиреч, завършек на цял ред усилия на една творческа мисъл, защото мисълта създава формите. Нещо повече дори — съвършенството на една форма определя онова стъпало на развой, на което се намира мисълта, що я е създала. Най-завър­шените форми принадлежат на най-напредналите същества. Човешката форма — най-великолепната от всичките форми—а негли и най-хубавата, изразява творческата мощ на мисълта на цяла низа поколения, които са ни предхождали. Или както казва Йожея Льодо: „Всяка форма има интелектуален смисъл. Тя е израз на една идея. Да четеш формата, ще рече да четеш идеята. Тая книга е отворена — остава само да се запретнем да четем в нея."

Като доказателство, че в формата е скрита всякога една определена идея, може да приемем факта, че Цезар е казал следните бележити думи: „Мен не ме е страх от грейналото лице на Анто-ниевци и Долавеловци, но ме е страх от мършавите, бледи и мрачни лица на Брутовци и Касиевци." Вро­дената у римския император физиономична наука — казва Дюрвил — не го бе излъгала. Историята на неговата смърт доказа това."

От казаното се вижда, че от едно по-друго гледище, не особено популярно сред конвенционал­ната наука за расите, всяка форма е израз на една .идея в природата. И тъй като тия форми се срещат у всички народи и раси, следва, че расовата смес е само суровата материя, от която се изгражда човек. По-същественото е конкретната идея — духовният човек. Следователно, това, което прави физиономията на един народ, не ще да е расовата смес, а нещо друго, което е имало само литературно значение, -било е само едно понятие. То, обаче, е сбор от духовните образи на отделностите, и дава онова, ко­ето наричат душа на народа.
ЗА ДУШАТА НА НАЦИЯТА

Как се образува оня елемент, който е особен за един народ и който наричат негова психологична определителност? За да отговорим на тоя въпрос, трябва да го анализуваме. Ние ще се приобщим към биологично-антропологичния възглед на нацията до­толкова, доколкото унаследените биологични качества указват до известен процент своето влияние. Всеки от­делен индивид можем да разглеждаме като съставка от следните три фактори: 1) наследствени качества, 2) възпитание и въздействие на околната среда и 3) ин­дивидуална особеност — негова същност, която крие своето начало в генетично - ирационалното у него, Така е и с един народ. У него една част е онова, което му придава, расовата смес, втората част — обще­ственото възпитание: въздействието на обществената структура, училището, църквата, улицата, пейзажа, вярата, езика, бита, обичаите и културата, а оста­налата част, е нещо неопределено и самобитно. То се движи като невидима връзка между народа, като медиум, в който е потопен той. В тоя процент на неуясненото и неопределимото се крие съдбата на тоя народ, възможностите му и неговата мисия.

Въпросът за нацията до сега е бивал разгле­ждан чисто механично. Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава поставените до сега въпроси за човека,. за нацията и за целокупната човешката общност, могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя свят, сред който живеем, е направляван в своята цялост, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен с сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на на­родите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за подържане общия неделим живот на цялото. Тогава е ясно, че без кой да е орган в „организма" ще настъпят не­благоприятни промени.

Когато един индивид се ражда сред един на­род, той носи не само историческото, но и едно свръхфизично предопределение, което му повелява да развие сред тоя народ известни страни на своята природа, за което тук, именно, има най-добри усло­вия. Това е необходимо, както за личната еволюция на индивида, така и в връзка с възможностите тоя индивид да стори нещо за общото повдигане на ко­лектива, след като се потопи, заживее и обикне исто­рическата му съдба, страданията му и неговите ра­дости. Ние отричаме напълно, като решителен фак­тор за облика на един индивид, биологичния раси­зъм, но за сметка на това приемаме една духовна общност, която може само условно да наречем „ду­ховен расизъм". Един англичанин няма в своята кръв-никакви специфични съставки, но той има нещо, което е характерно за английската нация. То е съз­дадено освен в непрекъснатата общност, освен в приемането на вътрешните н външни белези на ан­глийската култура, което от социолозите, ако си спомняте, беше наречено подражание, но и от духов­ната атмосфера на тая нация. Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен, синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба каче­ствата на този народ. Тоя тип ще има средния ръст .между статистическите показвания за ръста на от­делните му сънародници. Да му припишем и сред­ната предполагаема интелигентност, средната издържливост, средната смелост, средната мисловна проникваемост в проблемите от стопанско и метафизично естество, средните склонности към изкуство и държавническа мъдрост, както и всичко останало. Тогава ние бихме могли да изучим по отделно тия чисти модели и бихме получили отлична представа за съответните народи. Тия отделни типове - народи, както отделните хора, ще създават най-различни про­дукти в човешката култура и цивилизация, и, ако в процеса на развитието те се освободят от нисшите животински инстинкти, общуването между тях в про­цеса на създаването общочовешки ценности ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с как­вато човечеството не е още удостоено. Немислимо е създаването на цялостна човешка култура, без уча­стието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат своята специфична компонента.

В есето озаглавено „С кервана на вековете'* з сборника „Сигнали" се опитахме да изнесем в бегла картина развитието на човека от праисторичното време до наши дни. Ясно е, че в различните епохи на това историческо развитие човек осъществява цен­ности, които представят етапи на еволюцията. Тия ценности, обаче, се осъществяват и от отделни групи хора, специфично -подготвени за това. Един народ, който се явява най-подходящ да осъществи известна страна от общия облик на културата, бива изва­ждан на повърхността на историята и за него се казва, че е в своя разцвет. Всеки опит, да се по­втори това, което е направил вече един народ спон­танно, и с самоувереност в своя духовен размах, ще бъде бледо подражание, лишено от оригиналния тре­пет и сила. Великата френска революция, която съз­даде нова структура на обществения живот на Европа, може да бъде, дело само на френския дух. Герман­ците могат да строят машини и да се организират, но те не могат да дадат една революция с тоя раз­мах и тоя устрем. Не може да се роди Марсилезата на немска земя. Германците могат да родят Гьоте, Кант и Бетховен, но ние никога не можем да си представим един германски Дантон или Марат. Ко­гато човек иде в Франция, той, разбира се, ще остане поразен от цивилизацията, от техническия напредък, от железниците, постройките и изяществото на мага­зините, но онова, което най-много завладява, то е френският дух и темперамент. Това е белегът на една нация, но той трудно се подава на анализ, за­щото е дух. Всеки казва: Французите са такива, ан­гличаните са такива, испанците са такива, но никой не може да улови в мрежата на своя анализ, еле­ментите на това специфично за всеки народ, защото те не са изследваеми така, както се изследва химич­ния състав на виното, или на някое съединение, взето в епруветка.

Идеалът на човечеството не е да се създават силни народи, които да подчинят под своята власт и с оръжие малките и по-слабите, а да се създаде едно човешко общество, в което отделните нации, независимо от своята физическа мощ и големина, да участвуват с равноценна стойност при попълване на общото. В един организъм има малки органи, чиято важност е неподозирано голяма. Подчинението на един народ от друг народ с средствата на насилието, е варварство, което не отговаря на идеалите на чо­века през всички векове, нито на нашата съвремен­ност. В живота на народите може да има само духовно и културно надмощие и съревнование. Всяко насилствено завладяване създава аномалия в струк­турата на международния живот, която рано или късно става гангрена в тялото на човечеството. Няма нито един случай в историята, когато едно насилие да е останало ненаказано. Духът на справедливостта, който работи тайно и с вътрешна мощ, винаги на­мира начин да разкъса омразния обръч на прину­дата. Могат да бъдат завладявани и владени само полудиви, получовешки племена, които нямат дори и зачатки на култура. Но това продължава дотогава, докато в тоя народ не се появи искрата на осъзна­ване, докато в душата на някой от тия мълчаливи роби, избрани и белязани от съдбата, не се пробуди духът на свободата.