Спас Мавров свръхсетивност третото око Ясновидството Епилепсията

"Додето разполага с разум

нито да твори, нито да предсказва"

Сократ

Като веществен орган мозъкът отдавна е ясен на науката. Неговата физиология се изучва все по-задълбочено и все по-проблем­но. Вече рядко някой учен ще твърди, че е само една система за контрол над дейността на тялото, която е придобила веволюцията и възможността за психодейност изразена чрез нашето съзнание, разум, интелект. Самата структура на мозъка потвърждава негова­та специална роля и навежда на мисълта, че той е орган с по-особено предназначение, Едва ли цялата му дейност се изчерпва с приемане на сигнали, анализът им и издаване на ответни команди към тялото'. Разбира се, неоспорима е функцията му на главен контролен и ръководен орган, що се касае за връзката с тялото, но все по-често вече търсим отговор и на другата му дейност, проявяваща се извън възможния за сега контрол - подсъзнателната, която за разлика от съзнателната все още е непълно изследвана и анализирана от науката. Така изглежда въпросът с надпсихичната /или подсъзнателна/ дейност. Тя винаги е озадачавала изследователите и е пораждала редица нерешени и до днес проблеми. Достатъчно е само да погледнем огромния списък от наличието на хора с паранормална¹ дейност Каквито са пророците, ясновидците, гадателите и прочие феномени, наричани днес с общото име екстрасенси.

Досегашните изследвания не могат да отговорят категорично на кардиналния въпрос: КОГА и при КАКВИ условия човекът може да прояви психотронните си възможности?

От научна гледна точка въпросът остава открит.

Съвсем естествено е тогава да потърсим отговора извън грани­ците, обхванати от изследователите - някъде, където може би съществуват мисли, указания, изводи, предания, хвърлящи светлина върху проблема.

И искаме, не искаме, стигаме до религиите, до култовете, преда­нията. Там се оказва, че има какво да се открие и осмисли и то не е малко като обем и информация. Само дейността на пророците от Биб­лията да проследим ще стигнем до съществени изводи и конкретни въпроси, опиращи до една или друга проява на мозъка.. Ако надникнем още малко по-назад, ще открием цялата Индийска философия с основ­ната си школа за възпитание на тялото и подчинението на енергиите му на дейността и свръхзадачите на мозъка. Медитацията и обучени­ето за владеене на тялото е именно доказателство, че можем да говорим открито и сериозно за този проблем не само на религиозна основа. Там този вид работа на мозъка определено се нарича ТРЕТО ОКО, т.е. "Манас чакра"² или "шественечното цветче на лотоса". Дейността на това невидимо око е свързана е поглед към отвъдното, към космоса, към дълбоките предели на вселената и се основава не на обикновената ни сетивност, а на определено свръхсетивно състоя­ние, при което се разкриват допълнителни мозъчни възможности.

Раджа йога³ заявява категорично: "Съзнанието ни странствува заедно с погледа ни!" На пръв поглед това съждение е обикновена и логично. Но то поставя един сериозен аспект за разсъждения, един въпрос, чийто отговор би бил доста интересен за психологията. Ясно е, че нашето съзнание странствува и под водачеството на погледа се спира и съсредоточава върху предметите, явленията, обектите на зримата действителност. Ако обаче зрителният ни фокус напусне пределите на заобикалящата ни действителност, ако се отправи към космоса и по интуитивен път потърси сетивно невидим, но енергийно зрим обект - какво става --тогава? Каква е реакцията на нашето съзнание? А ако обекта е също съзнателен? Не търсят ли йогите именно този скрит в космоса обект, с който нашето съзнание може да контактува при особен режим на мозъчна дейност?

За да се възбуди тази скрита същност на мозъка, Раджа йога препоръчва и усъвършенствува цяла система упражнения за овладява­не на психичната енергия. Тази техника се нарича "Стрелба с лък". Научилият се да "стреля" добре в последна сметка уцелва лоното на боговете и контактува с тях. Усетът, виденията и прозренията, които получава, го възнаграждават така, че всеки ученик става ревностен последовател на йога и най-често спира да разчита на еле­ментарната и неточна информация на петте сетива.

А те са пряко свързани с цялостната работа на мозъка - те са доставчика на информация към мозъчната кора, те са външната връзка със света, същността на цялата човешка проява, защото без тяхната работа не сме в състояние нито да се ориентираме, нита да се движим или вършим каквото и да е. Самият мозък е напълно безпомо­щен в заобикалящата го действителност, ако те бъдат изключени. Тази огромна по възможностите си органична машина, можеща за секунди, да извърши колосална по обем и качество работа става безпомощна и тромава, ако сетивата не я захранват с информация. И все пак има едно изключение. Има едно състояние, при което мозъкът може да разсъждава, да анализира и да прави съответните изводи независимост работата на петте сетива - неговата интелектуална дейност. Тя не е зависима от пряката дейност на сетивата, но... се базира на всичко, което именно те са подали до този момент. Това се нарича ОПИТ. Тогава защо Раджа йога изисква да приспим петте сетива, за да отворим шестото - Третото око? Сетивен орган ли е наистина то и до каква степен може да бъде самостоятелен в ра­ботата си? Според практикуващите йога - ДА! Сетивен, самостоятелен.

Интерес за нас представлява и една от картините /фреска/ на великия италиански скулптор и живописец, поета Микеланджело Буонароти, който в специална композиция е запечатал момента когато Бог - Отец вдъхва живот на Адам, подавайки ръката си от обгръщащият го плащ /рис.1/. Вгледаме ли се внимателно, проследим ли контурите на плаща, обгръщащ тялото на Бога и свитата му, ще видим ясно, че композицията е точно графично копие на напречен срез на мозъчните дялове/ разделяйки го на неговите естествени две полукълба. Дори излизащите из наметалото крайници илюстрират местата на връзката на Главния мозък с Гръбначния /рис.2/. Приликата е поразителна и е наивно да смятаме, че е съвпадение. Ако тази рисунка вместим в кухината на мозъчния дял на човешки череп виждаме как ръката на Бога излиза извън него точно в мястото, посочено от Раджа йога като Тре­то око. Знаел ли е Микеланджело за шестото сетиво и неговото място като проекция върху черепа? Дали гю този начин той не е запечатал за поколенията след себе си своето езотерично знание за дарът на Твореца - ИНТЕЛЕКТА и че истинското познание идва именно чрез сетивността на Шеста чакра?

Цялата индийска философия⁴ се основава /школите йога/ на обрат­ната връзка с Бога, с космоса, с вселената. Основната цел на трансценденталното⁵ познание, към което се стреми всеки йога, е възможността за различаването на Емпиричния интелект от Духовния център /трансценденталния дух/, Това те постигат чрез отваряне на Третото око.

Във френологичната наука⁶ тази зона се бележи като зона на СХВАТЛИВОСТТА⁷, на възможността чрез еволюцията на вътрешното сетиво да придобием възможност за различаване на емпиричното от трансценденталното познание. Схватливостта ни дава различителна способност и към тънките материи, към космическите енергии, към владеенето на двустранната връзка Бог - Човек.

Всичко казано дотук поставя на сериозно изпитание обществена­та ни и научна интелигентност по отношение на знанията, които вековете са ни завещали. Тяхната завоалираност не е извинение за липсата на професионален интерес и търсения в света на езотеричното, на иносказателното.

Ще направим опит да навлезем колкото е възможно в тези владения на посветените, но преди това се налага да разгледаме информативно функциите на човешкия мозък, както и някои от структурните му особености:

Работата на мозъка в най-общ вид можем да разделим, базирайки се на натрупания опит на две основни дейности:

1. Контрол и ръководство на всички жизненоважни системи в организма чрез вегетативната нервна система. Осигуряване живота и дейностите на тялото като единен организъм, включително и възпроизвеждането.

2. Най-общо казано: Съзнателната дейност, като следствие на непрекъсната последователностот психични действия, изразени чрез поведението - цялата корова дейност.

Тези две дейности можем да разделим веднага по на още две. Първата: на -интуитивно - моторна, неконтролирана, каквато е сърдечната, обмяна на веществата, клетъчното деление и т.н. и психопроцеси, които чрез съзнанието могат да въздействат и променят в дадени граници инстинктите /размножаване, хранене, сърдечен ритъм и т.н./. Втората също се дели на ясно осъзната и контролирана мисловна дейност, свеждаща се до целенасочен контрол над органи и системи, подбор и контрол на информация и прочие. Съществува и така наречената интуитивна, подсъзнателна, често нелогична, неподатлива на контрол работа. Такива са внезапните хрумвания извън логиката на реда на мислене, прозренията, ясновидството, пророчеството - цялата гама от екстрасензорни прояви. В цялото по-нататъшно развитие на материала като опит за вникване в дейностите на мозъка в екстремален режим ще говорим именно за този вид.

Необходимо е да отбележим и факта, че много от езотеричнигпе науки обръщат особено внимание на мозъка по време на сън. Тогава според тях той излъчва информация /като за носител се използва мвнталното тяло/ към космоса. Последните проучвания на науката в това направление потвърждават някои основни моменти от тези твърдения. Особен интерес представляват дълбокият сън, когато сетивността на тялото е максимално намалена, сведена до нула, а от тук и дейността на мозъчната кора, тъй като невроните не полу­чават никаква информация.

Сънят е едно от интересните състояния на мозъка с изразена забавена почиваща си дейност, която в някои моменти е напълно неадекватна към заобикалящия го свят, състояние на отмора. Така поне се мислеше до скоро. Най-новите изследвания доказват точно обрат­ното. Почиват си тялото и петте сетива. Основен показател за подобни изводи е промяната в електричната активност, изразена чрез няколко вида електрични вълни, отличаващи се главно с честотата на амплитудата си.

Основните фази са четири: дрямка, лек сън, дълбок сън и парадоксален сън.

Дрямката е полусънно състояние, което е своеобразен преход от будно към сънно състояние. В тази фаза човек осъзнава състоянието си, отчита промените в околната среда и реагира сравнителна бързо и добре на различни дразнители. Неговата сетивност е още на високо ниво.

Лекият сън идва веднага след дрямката, като тялото е напълно отпуснато, но все още можем лесно да го върнем към будно състояние. Наблюдават се нискоамплитудни вълни с честота 3-6 Hz.

Още тук обаче се появяват кратки високочестотни вълни, които се предполага че са следствие от незатихнала мозъчна активност. Те постепенно изчезват, за да се появят по-късно с по-голяма сила.

По време на Дълбокия сън мозъкът генерира само високоамплитудни δ - вълни. Характерно е, че липсва каквато и да е дразнимост и съзнателно възприемане на околната среда. От ЕЕГ⁸ знаем, че амплитудите на δ - вълните са доста високи и често достигат до 200-300 mV с честота 1-4 Hz. Тяхното присъствие се свързва с болестно състояние, но това не е доказано неопровержимо още повече, че съществува и една следваща фаза на съня, в която тази аномалия става още по-силна - в Парадоксалния сън.

ПАРАДОКСАЛНИЯТ СЪН е особена фаза. До този момент науката още не е намерила достатъчно обосновано мнение за протичането на тази фаза. Най-неприемливият момент при нея е, че тя достига до 50% от съня на бебетата, при които дори самото й присъствие е загадъчно, тъй като няма никакви основания да се смята за болестен процес в мозъчната дейност, а още по-малко за усилена мисловна дейност.

Кое е най-характерно за състоянието на спящия в тази фаза?

1. Установена е пълна загуба на мускулния тонус.

2. Стига се до крайна нечувствителност на сетивните входове /петте-сетива са крайно неактивни/

3. Всичко по точка 1 и 2 става на фона на пълна десинхронизация в електричната активност на мозъка. Създава се впечатлението, че в Парадоксалния сън тялото истински спи /безпаметно/, а мозъкът обратното – развива активна непозната дейност.

4. По време на парадоксалния сън се наблюдава още учестено дишане и учестен ритъм на сърцето.

5. Бързи характерни скокообразни очни движения - като че мозъкът, въпреки дълбоко спящото си положение се стреми да "види" нещо да възприеме или намери чрез зрението някакъв обект, намиращ се извън него - в околния свят.

6. Повишената мозъчна активност води до повишена невронна активност, което от своя страна изисква засилване притока на кръв и кислород. Любопитен е фактът, че по време на съня количеството на консумирания кислород не намалява, а се запазва на ниво, което е типично за напрегнат умствен труд в будно състояние.

7. Всички събудени по времето на този сън разказват, че са сънували и помнят подробности от съня си.

8. Времетраенето на парадоксалния сън може да достигне от 10 до 25 минути. Той има добра повторяемост - до 3-4 пъти за една нощ. Около 20-25% от съня при възрастните е в тази фаза, като при бебетата може да достигне до 50% след раждането, което е около 6-7 часа в денонощието. Шест-седем часа активна мозъчна дейност при новородено бебе?! Тя определено не е умствена, тогава каква е?! За какво работи, какво обработва мозъкът на новороденото, ако приемем тезата, че по време на парадоксалния сън мозъкът обработва натрупаната през деня сетивна информация и я отсява, селекционира за паметта? Съществуването на парадоксалния сън е факт и този факт поставя под сериозно съмнение схващането, че по време на сън нашият мозък си почива!

Проведените експерименти за лишаване на хората от тази фаза на съня води до извода, че той е абсолютно необходим, защото те стават раздразнителни, неспокойни, разсеяни, с отслабена памет, понижена интелектуална и умствена активност. Невронната активност по време на този сън показва, че е настъпило повишено кръвообращение, което е нормално за активна умствена дейност, а не за почивка. Не е възможно да бъде и елементарен чувствен преглед на сетивната информация, получена през изминалия ден, защото по същество тя е вече позната на невроните и кората на мозъка. Тогава изводът, че хората се нуждаят от тази фаза на съня заради необходимостта да сънуват при активна мозъчна дейност и при нулев мускулен тонус става естествен и логичен. Естествено и логично е за мозъка да изключи петте си сетива и да активизира в същото време своята мисловна дейност. И това при повишена електрична активност, стигаща 8-14 HZ за α-ритъмът и над 14 Нг за β-ритъмът. Кое кара тогава мозъуа да понижи нормалните 3-6 Hz нискоамплитудни вълни до 1-4 Hz със сила 200-300 mV при дълбокия и особено при Парадоксалния сън?

На този въпрос ще се опитаме да дадем отговор по-късно.

Сега нека запомним, че необосновано, непредсказуемо и при нулев мускулен тонус, с активна дейност на очите, имаме протичане на особена фаза от ежедневния ни сън, наречена ПАРАДОКСАЛЕН сън, която при лишените от опит бебета стига 50%, а при възрастните е 20-25% от сънят им.

През цялото време говорим за естествена и специфична дейност на мозъка, затова се налага малко по-обстойно да навлезем и в структурите на този орган, за да ни бъде по-ясно и лесно после, когато извеждаме основните си изводи.
СТРУКТУРИ НА МОЗЪКА

Още от пръв поглед прави впечатление пълната двоичност на съставните му части. Всички отделни органи са двойни, симетрични и разположени по една главна ос, чиито краища са в средата на челото и в средата на тила, тоест разделя главата на две симетрични половини, огледално отразяващи се /рис.З/. Така се определят Лявото и Дясното полукълба, свързани чрез Мазолесттото тяло /3/. На тази ос към тилната част се намира единственият единичен орган в мозъка - Епифизата /21/. Мсже би затова Декарт е смятал, че там е местоположението на душата. Отдаваме му това право, тъй като още никой не е доказал къде се е вселила тя. Ще разгледаме обобщено само онези основни органи и функции, които имат пряка връзка към темата на изследването ни. Колкото и да отделяме обаче тяхната дейност, не бива да забравяме, че структурно и функционално пове­чето от тях са силно преплетени и често дублиращи се. Основните дялове са: Голям и Малък мозък, Мозъчен ствол, Гръбначен мозък. В частните случаи мозъкът се дели на Главен, Продълговат, Преден, Краен, Голям, Междинен, Среден, Ромбичен, Малък и т.н.

Той е първото голямо образование на нервната система, в която става разделянето на двигателните от сетивните функции. Той е едно автоматично, надеждно устройство, можещо да извършва много самостоятелни операции, свързани главно с двигателните реакции. Горният му край се влива в основата на Мозъчния ствол, и чрез него се свързва с Главния мозък, Гръбначният мозък осъществява двустран­ната връзка Сетивни органи - Мозък - Двигателна реакция. Характер­ното, което трябва да знаем е, че евентуалното му прекъсване или изключване води до пълна инертност на крайниците. Нарича се Спинален шок.

Предполага се, че именно тук се намира механизмът, който извърш­ва прекъсването на входовете и изходите на мозъка. Тази дейност е особено важна, защото се намира на мястото между двата главни дяла на мозъка - Главен и Гръбначен.

Той трябва да се разглежда едновременно с Варолиевият мост. Те съдържат някои основни ядра на вегетативната нервна система. От тук започва и блуждаещият нерв, който, регулира сърдечния ритъм, честотата на дишането и т.н. - да си припомним проявата им при Парадоксалния сън. Ядрата му управляват и контролират мускулите на лицевия дял, врата, езика и гърлото, както и някои от движенията на очите.

Най-важният за нас елемент в Средния мозък е Пирамидната система за управление на движенията /осъществяваща директна връзка Мозъчна кора - Гръбначен стълб/. Предполага се, че двигателните ядра подреждат и координират командите на Главния мозък към периферията, няколко от тях се занимават с работата на вътрешните очни мускули. Те получават ДИРЕКТНА връзка /информация/ от вестибуларните ядра за всички промени на ГЛАВАТА в пространството. Тази връз­ва е изключително важна за нас - за работата на мозъка в ЕКСТРЕМА­ЛЕН режим. Подобна роля има и Четирихълмието /10/. Двухълмието /горните два хълма на Четирихълмието/ е и център за управление движението на очите. В дълбоките му слоеве има клетки, чието електрическо дразнение предизвиква едновременно завъртане на две­те очи в точно определена посока и с точно определена амплитуда. Стресовите реакции, породени от слухови и зрителни дразнители се управляват именно от Четирихълмието.

Неговите 32 двойки ядра оказват регулиращо влияние върху почти всички дейности на организма. Чрез Задния и Продълговатия мозък се намесват в управлението на кръвообращението, дишането, сърдечна­та дейност, обмяната на веществата, отделителната система и т.н. Една от най-важните му функции е НАДЗОР над параметрите и условията във вътрешността на организма. За тази цел той разпо­лага със собствени рецепторни системи. Хипоталамусът е главен координатор на жлезите с вътрешна секреция, участва в емоционал­ните състояния и поведение, и в циклите СЪН-БОДЬРСТВУВАНЕ, както и в разширяването и свиването на зениците.

Двата зрителни хълма се отнасят, още и към Ствола на мозъка. Тяхното разположение на самия вход/изход/ към мозъчните полукълба ги прави врата към кората на мозъка. Всеки от таламусите разполага с ядра, които участвуват в много от мозъчните процеси. В тях се включват всички ВЪЗХОДЯЩИ ретикуларни въздействия. Увреждането им може да предизвика коматозни състояния поради прекъснатите активиращи пътища към Главния мозък. Таламусът в главната струк­тура, през която "Влиза" болката в главата и съзнанието на човека. При съществени поражения /или особени положения на дейност/ на таламуса могат да изчезнат болковите усещания. Неговите ядра имат връзка с управлението и движенията на мускулния тонус.

Обърнете внимание на структурата на таламусите и участвуващите в системата му органи /рис.4/

МАЛЪК МОЗЪК/2/

Чрез таламичните ядра Малкият мозък е свързан с двигателните отдели на Големите полукълба. Той според последните схващания не е свързан само с двигателните функции на организма, както се смя­таше до скоро: "Тази структура разполага с всички сведения за ПРЕДВАРИТЕЛНО /подчертаването в мое/ организиране на сложните двигателни схеми при волевите движения. Тук се получава най-добра­та информация за състоянието на всички мускули и разположението на всички части на тялото в последователни във времето моменти. Голяма част от изходите на Малкия мозък се отправят през таламуса към двигателните полета на мозъка /кората му/. В него постъпват сведения от Четирихълмието, от двигателните ядра на Мозъчния ствол и "от Вестибуларния апарат. Тази схема има освен прави, и обратни връзки и е в състояние да осигури проектирането и организирането на целенасочени движения; да осъществи СЛОЖНА, ПРЕДВАРИТЕЛНА настройка на възбудителността в коровите области, откъдето тръгват преките команди за изпълнение на движението."⁹

Намира се на границата между Мозъчния ствол и Големите полукълба. Тя е и в самия център на мозъка и е система от взаимносвързани структури, които някъде са само част от други системи и структури, каквито са например хипокампа, свързан чрез Свода с Мамиларните телца на хипокампуса, ядрата на хипоталамуса, ядрата на Прозрачна­та преградка и големите Бадемовидни ядра.

Основната й дейност е свързана с възникването и организацията на емоциите. Всички заболявания, водещи до изразени психосъстояния са свързани именно с частите на Лимбичния дял. Животинските емо­ции например са свързани с ролята на Бадемовидните ядра /ярост, ужас/. Системата е енергетизатор на емоционалните състояния. То­зи дял, както и Ретикуларната формация, могат да се разглеждат като основни подкорови структури, имащи стимулиращ или потискащ ефект върху дейността на мозъчната кора.

ЕПИФИЗА/21/

Тя е може би най-неизследваната част от човешкия мозък или поне най-неясната по отношение на функциите й. Последните изследвания на науката клонят към все по-увереното свързване на Епифизата с паметовите процеси и по-точно с отделянето на информацията от ежедневен тип и от значителен - такава, която да остане в дългата памет на съхранение.

Тези процеси се свързват със изследванията, характеризиращи специфичността на ДНК и РНК. Това е още едно основание да смятаме Декарт за прав, защото не сме наясно какво точно се крие под името Душа в древния и кодов смисъл на думата. Възможно е в посоката на разсъждения, предложена от Микеланджело да се приеме, че става въпрос за интелекта - за мисловните процеси, свързващи чистата Космична енергия /Духът/ с материалните емоционални състояния на физическото тяло, чиито реален израз е съзнанието /Душата/.¹⁰

БАЗАЛНИ ГАНГЛИИ /част от Лимбичната система/

Те са втората система от подкоровите структури, участвуващи в организацията на движенията. Свързани са с таламичните ядра, хипоталамуса, ретикуларната формация, средния мозък и малкия мозък.. Служат на кората на Главния мозък. Участват в координирането на волевите и спонтанните движения. Пораженията /или изключването/ в Базалните ганглии води до възникване на СПОНТАННИ НЕОРГАНИЗИРАНИ движения.

Предната комисура заедно с Мазолестото тяло осъществява всички връзки между двете полукълба на Главния мозък. Тя се явява като своебразен щит пред вътрешните дялове на мозъка заедно с Мазолестото тяло и Прозрачната преградка образуват предния щит около тях.

Задната комисура има същата роля, както и Предната комисура, но по отношение на връзките между Междинния и Средния мозък.

Прозрачната преградка е един чудесен резонатор, съдържащ също връзки с Мазолестото тяло и полукълбата. В светлината на нашето изследване тя има специфична роля, която ще изясним в специалната част - като екранен рефлектор.

Другите части и системи от мозъка няма да разглеждаме, защото те не са приоритет в посоката на разработката и в голямата си част само допълват дейността на горепосочените. Тяхната Специ­фичност е съществена, но не е определяща за нас. Правим това с цел изчистване и опростяване на обяснениетю.