Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Хърбърт Спенсър
| организъм, т.е. че тя проявява воля за живот, съпротивлява се срещу вредните въздействия от външната среда, бори се да осъществи своята цел, стреми се да управлява ефективно сигурността си. Подобно сравнение не е лишено от смисъл, то придава в метафоричен вид (в духа на споменатото във Въведението разбиране на Робърт Низбет за метафора) едни от най-важните характеристики на сложните, самоорганизиращи се системи, а именно, че те не съществуват и не функционират случайно, като непрекъснато полагат усилия да минимизират хаотичността, да оптимизират структурата си, да реагират адекватно на предизвикателствата, да поставят рисковете под контрол, да минимизират щетите от кризите — все елементи, присъщи на живия и жизнен организъм. По-късно ще видим, че за да бъде организмът жив, той трябва да има интереси, но това е само необходимото условие, достатъчното условие е да се бори за отстояването на интересите си, т.е. да бъде жизнен. Сложната, самоорганизираща се система е жива и жизнена по абсолютно идентичен начин. И това кара вече близо две столетия различни изследователи — антрополози, социолози, психолози, политолози — да анализират системата, понякога да използват за целта дори най-сложни методи и модели, но при все това да я мислят, провиждат и описват като организъм. Разбира се, едно подобно разглеждане и анализиране на системата еволюира, то постепенно надраства и изчерпва първоначалния биологизъм, т.е. по-простите, механични биологически аналогии, и започва да разкрива други, по-сложни, социални механизми, с което системата като обект на изследване все повече се превръща от биологическо в социално същество, което надгражда над чисто биологическите императиви на оцеляването и развитието социални такива, а те са от по-висш порядък и съответно, съвсем естествено, изискват научни модели от по-висш порядък. Аз, обаче, съм призван и призован да отдам дължимото на големите творци, които стоят в основата на днешната ултрамногообразна палитра от подходи и похвати в изучаването на системите, като отбележа накратко уникалния им принос, защото върху техните прозрения и върху тяхната, понякога рискована дързост като учени, изпреварили своето време, се крепят съвременните успехи в теорията (или по-скоро в теориите) на сложните, самоорганизиращи се системи. LXIV Да се знае какво, кой, кога и как. 48 И ако някой от тези интелектуални пионери заслужава да бъде споменат най-напред, това е бащата на позитивизма LXV , основателят на социологията, френският философ Огюст Конт (Auguste Comte, 1798—1857). Той създава „организмическата” интерпретация на обществото, за да обясни как то възниква и се развива. Обществото за него е разновидност на биологическия организъм и именно затова може да бъде изучавано с използването на биологическите концепции за структура и функции 111 . Днес този директен пренос на знания от биологията към теорията на социалните системи изглежда като твърде силно опростяване, пропускащо да забележи свойства и процеси, присъщи на социалния, но не и на биологическия механизъм. Обаче ние сме задължени на Огюст Конт за това, че той извежда социалните системи (човешките общности и общества) от схоластичната, мистична, в голяма степен ирационална рамка и ги поставя на прагматична, сравнително лесно за формализиране и достатъчно достъпна за наблюдение и анализ плоскост. Друга голяма личност, своеобразен продължител на научните търсения на Огюст Конт е Хърбърт Спенсър (Herbert Spencer, 1820—1903). Той е свързван повече (и поради това името му като правило присъства в крайно негативен контекст) със социалдарвинизма LXVI . Ако в икономическите отношения Хърбърт Спенсър е дарвинист, то по отношение на живия свят Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|