Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| йерархичността, защото все пак е Държава, с мрежовостта, за да бъде способна да дава адекватен и гъвкав отговор на новите рискове. В днешната сложна и рискова среда за сигурност, Държавата, която изгради ефективна хибридна организационна мрежа, ще спечели стратегическата инициатива. Това означава стремеж към структури, чиято йерархичност е с по-малко нива (да не се създават нови йерархични нива) и по- плоска (колкото е възможно структурата да бъде „сплесквана”), като постепенно се преминава към мрежова архитектура с минимално необходима йерархия и с максимално адаптивна конфигурация, в която да се набляга предимно на консолидацията и интеграцията, както и на координацията и децентрализацията, за сметка на командването и централизацията. Ако 44 противникът е с променлива геометрия и институциите, с които ще се изправим срещу него трябва да бъдат с такава геометрия. Ценностите са специфичните маркери на Системата, свързани с нейната култура, памет, традиции и обичаи. Те са понятие, с помощта на което се характеризират социално-историческото значение за обществото и личностният смисъл за човека на определени явления от действителността 98 Ценностите спояват елементите на системата и ги отграничават от елементите на други системи. Относно безусловността на Ценностите Системата би могла да каже: „При нас е така!”. Ценностите са синтезни знаци и метафори, които се формират най-вече под доминиращото влияние на общностната култура, определяна от американския антрополог Клифърд Гиърц (Clifford Geertz, 1926—2006) като "исторически предаван низ от значения, въплътени в символи" 99 , а от британския социален антрополог Ърнест Гелнер (Ernest Gellner, 1925—1995 като „система от идеи и знаци, от връзки и начини на поведение и общуване” 100 Ценностите биват различни по тип и характеристика, например 101 : — материални (храна, облекло, жилище, средства за производство, други продукти на материалната дейност на човека, необходими за обезпечаване на неговия живот и осъществяване на културната му дейност и развитие и т.н.); — екзистенциални (жизнени), т.е ориентирани на възпроизводството на живота (живот, труд, семейство, държава, родина); — морални и нравствени (почтеност, честност, вярност, искреност, непричиняване на зло, отговорност, справедливост и т.н.); — правни и политически (държава, национална сигурност, политическа свобода, мир, разделение на властите и т.н.); — гносеологическu (език, истина, знание, вяра, смисъл и т.н.); — естетически (прекрасно, възвишено и т.н.); — религиозни (Бог, свещени книги, Божия добрина, истина и красота, рай, църква и т.н.). Когато в Системата се внедряват и прилагат нови модели на управление, трябва да се отчитат нейните Ценности. В противен случай колкото и съвременни и ефективни да са тези модели, ако бъдат прилагани буквално, те няма да функционират по същия ефективен начин и биха могли дори да се провалят. Ценностите могат да бъдат разпознати и по това, че за обезпечаване на тяхното спазване Системата не изгражда задължително репресивни структури (органи), а санкциите обикновени са морални — отхвърляне, изолиране, остракизъм LXIII , заклеймяване. Установяването на това дали Ценностите се спазват или не също се определя преди всичко от самите Ценности. Ценностите са устойчиви и са дълбоко вградени в Системата нейни характеристики. Но това не означава, че те са непроменими и вечни. Всяка идентичност има като минимум две съставки. Първата е непроменимата част на Идентичността, там трябва да се „пипа” внимателно, защото разрушаването LXIII Остракизъм — метод за политическа борба в Атина и други полиси на древна Гърция. Изразява се в прогонване на даден гражданин от полиса, след като всеки, имащ право на глас, изписва на глинен чиреп, т.нар. „остракон" (чието първо значение е „мидена черупка”, с каквато се е гласувало в началото), името на този, когото смята за опасен за демокрацията. Осъденият с мнозинството от гласовете е изгонван от полиса за определен срок (в Атина — 10 години), като наказанието при евентуално връщане в полиса е смърт. Остракизмът не е форма на съд — всеки гласува според мнението си, без да се обсъждат аргументи за гласуването. В широкия смисъл остракизъм е презрение, отхвърляне от обществото, осмиване от членовете на това общество. 45 й би могло да дезинтегрира самата Система, да я „разпои” и да задейства в нея центробежни сили. Втората е придобитата част на Идентичността и е свързана с възприемането на нови елементи, нови нагласи и установки, с адаптирането към изискванията на стратегическата среда. С присъединяването към ЕС България трябва да надгражда към българската си идентичност нови елементи, идващи от европейската идентичност на общността, към която се присъединяваме. И това трябва да стане по начин, по който оставайки си българи, да станем и европейци, така че, както веднъж сподели акад. Георги Марков да бъдем европейци в България и българи в Европа. Следователно Ценностите могат и трябва да претърпят Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|