Същност, смисъл и съдържание на сигурността

38 толерирани и изолирани), неформални кръгове (от „лакеи”, „свита”, „везири”) и неформални йерархии (не въз основа на обективни, а по субективни критерии).
В йерархичните структури правилата и процедурите, по които те функционират, играят стабилизираща роля, създават надежден ред в организацията, но много често се превръщат в „спирачка” пред възприемането на новото. По принцип йерархиите трудно „понасят” иновациите, особено тези, които искат преустройство на структурата, потоците от информация и взаимодействието между звената и хората. Дори иновацията да бъде все пак възприета, йерархичната структура я инкорпорира в своите правила изключително мудно
74
Контролът е слепващо вещество, свързващата материя в йерархичните структури, където „подчиненият на моя подчинен е и мой подчинен”; докато в структурите, където йерархията се сплесква, а мрежовостта се засилва, това е доверието, като там „приятелят на моя приятел е и мой приятел”. В йерархичните структури водещи са формалната власт, принудата и въздействието; а в мрежовите — лидерството, мотивацията и влиянието. В структури с нарастваща мрежовост и намаляваща йерархичност не е нужно да има пъдари, които да следят как работят останалите и да контролират всеки в организацията. Не са необходими и филтри за пресяване на информацията нагоре и надолу. Не трябват и кучета пазачи (watch-dogs), които да стоят ревностно пред вратата на лидера, за да не могат да влязат при него хора от по-ниските нива в йерархията.
Две йерархични структури, дори да са еднородни, си взаимодействат основно по волята на тези, които ги ръководят — на управленско ниво, докато две мрежови структури, дори да са разнородни, си взаимодействат чрез взаимно проникване, чрез преплитане. Проблемът с йерархичните структури е, че те могат и да дават добри резултати в нормалния живот, но са много неадекватни в екстремална ситуация и са уязвимо място в кризисния мениджмънт, защото в тях хората обикновено се опират на привичното, на добре познатото и създаващото комфорт; вниманието им лесно се приспива; целите се размиват; представата за реалността се изкривява.
Разсъждавайки над проблема как да се съчетаят предимствата на йерархичните структури с преимуществата на мрежовите структури, Кейрън
Стивънсън (Karen Stephenson) лансира тезата, за оптималната организационна структура като „вечен хибрид” на йерархиите и мрежите, които трябва да бъдат
„впрегнати” завинаги заедно, като „Ин” и „Ян”
LVI
— за да осигурят баланса и отговорността: „Всяка мрежа може да разнищи йерархията и всяка йерархия може да смачка мрежата. Йерархията без мрежа е твърде строга, мрежата без йерархия е анархия”
75
Цветан Семерджиев споделя сходния възглед, че е добре „да се комбинират предимствата на йерархичната и мрежовата архитектури, като се използва „сплесната” структура, в която чрез експлоатиране на модерни информационни технологии се елиминират средните (междинни) равнища на взаимодействие и се разкриват възможности за вземане на решения на ниските равнища”
76
LVI
Ин и Ян — в китайската философия те са съществена част от концепцията, която описва как двете привидно противоположни сили, енергии и принципи се допълват взаимно и преливат една в друга. Този принцип е известен и като дуализъм или хармония на противоположните. Ин е пасивен елемент на упадъка (т.е. който клони надолу) и се свързва с водата, въздуха, нощта и Луната. Ян е активен елемент на развитието, съзиданието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, земята, деня и Слънцето.

39
И Васил Проданов твърди, че йерархичните структури, които са
„ригидни
LVII
, огромни по мащабите, пирамидални, монолитни, бюрократични организации”, днес се заместват от плоските структури, „които се намират в доминиращи отношения не на субординация, а на координация и гъвкаво променящи правилата на взаимодействие”
77
Все повече се налага като закономерност да се преминава към дисперсирани на сравнително малки групи организации, където участниците мислят за себе си като за звена от мрежова структура и се настройват към комуникации, координация и поведение в мрежови структури и с мрежов манталитет.
Мануел Кастелс (Manuel Castells) пише, че мрежите са основният материал, от който новите организации са и ще бъдат направени. Според него основната промяна може да се характеризира като преминаване от вертикална бюрокрация към хоризонтална корпорация, която е динамична и стратегически планирана мрежа, базирана на децентрализацията, участието и координацията на независими, самопрограмиращи се, самонасочвани и дори конкуриращи се във все по-голяма степен елементи в рамките на единната обща стратегия
78
Цветан Семерджиев систематизира някои от най-важните различия между йерархичните и мрежовите структури:
— В йерархичните структури при всяка по-сериозна промяна в околната среда се появява съществена неустойчивост поради наличието на силна взаимосвързаност между градивните им елементи; докато мрежовите структури много по-лесно се адаптират към промените в околната среда поради високата адаптивност на компонентите им.
— В йерархичните структури много трудно се изграждат нови варианти на взаимодействие и сътрудничество; докато в мрежовите структури възниква огромно множество от варианти на взаимосвързаност, тъй като всеки елемент е свободен да установи взаимоотношения с останалите.
— В йерархичните структури вътрешната функционална неопределеност е минимална и осигуряващият коригираща обратна връзка информационен канал работи с незначителна пропускателна способност; докато в мрежовите структури вътрешната функционална неопределеност е максимална и осигуряващият коригираща обратна връзка информационен канал работи със значителна пропускателна способност.
— В йерархичните структури входно—изходната зависимост е пропорционална (линейност), цялото е равно на сумата на съставните части, причинно-следствените връзки са очевидни, вътрешното многообразие е ниско и подходът на изучаването им е редукционистичен; докато в мрежовите структури входно-изходната зависимост е непропорционална (нелинейност), цялото не е равно на сумата на съставните части, причинно-следствените връзки не са очевидни, вътрешното многообразие е високо и подходът на изучаването им е холистичен
79
Според Мануел Кастелс: „Мрежата е най-слабо структурираната организация, за която изобщо може да се каже, че притежава структура [...]
Всъщност мрежата е единствената структура, в която едно множество от абсолютно дивергентни компоненти може да запази своята взаимoсвързаност.
Нито една друга подредба — било то верига, пирамида, дърво, окръжност или звездовидна cиcтeмa — не може да съдържа в себе си истинско разнообразие, ако функционира като едно цяло”
80
LVII
Ригиден — неподвижен, неогъваем, твърд, труден за промяна.

40
Мрежовите структури се създават чрез самоорганизация, в чиято основа е поддържането на хомеостатично поведение, осигурявано чрез закономерни преходи от едно към друго състояние на подреденост като непрекъснато се запазва определено равнище на организираност
81
. Всички процеси при мрежовите структури се отличават с най-малкото слаба нелинейност.
Комплексността е „ключова характеристика на структури, които са далеч от състоянието на равновесие. А мрежовото общество е естествено неравновесна структура”
82
. Или както много ефектно се изразява Александър Олескин
(Александр Олескин): „Мрежата е ажурна и се състои от клетки (ядки). Това е фрактална структура или най-малкото се стреми към такава с нарастването на броя на клетките. Много фрактални обекти се отличават с взаимно проникване на вътрешното (принадлежащото на системата) и външното (извънсистемното).
Фракталните обекти са холографични
LVIII
— имат свойството „самоподобие”
(„автомоделност”), благодарение на което малка част от структурата е като умалено копие на целия обект. Всеки участък от мрежата носи структурните и функционални характеристики на цялото”
83
Цветан Семерджиев пише относно сложността на структурите: „Съгласно закона за необходимото многообразие, за да може да се поддържа хомеостазата в една мрежа и тя да се развива устойчиво в околната среда, нейната вътрешна сложност трябва да е адекватна на сложността на околната среда”
84
В мрежовите структури работи правилото на Четирите „С”:
Самоорганизация, Сътрудничество, Солидарност, Синергия.
Повечето известни структури наистина могат да се класифицират като два типа — първият тип е на такива с твърди, закрити (затворени), ясно установени граници; а вторият — с гъвкави, открити (отворени), не съвсем ясно установени граници. Към първия тип принадлежат обикновено йерархичните структури, а към втория тип най-често принадлежат мрежовите структури
85
В йерархичните структури преобладава организирането „отвън” и „отгоре”
— тях нечия външна или върховна воля ги структурира и контролира по еднопосочната (и на практика еднократна) връзка „заповед → изпълнение”. В мрежовите структури преобладава самоорганизирането „отвътре” и „отдолу” — те се самоструктурират и самоконтролират — чрез двупосочната (и на практика циклична, т.е. от възлагането се върви към изпълнение, а от изпълнението — обратно към възлагането, но вече оптимизирано) връзка „възлагане → наблюдаване на изпълнението → изводи от изпълнението → оптимизирано възлагане”, с други думи, имаме двупосочната релация „възлагане ↔ изпълнение”.
В йерархизираните структури конкуренцията е по-силна от сътрудничеството и повече деструктивна, отколкото конструктивна. Затова тези структури са главно от Нютонов
LIX

тип — приличат на машини, в тях всичко е строго подредено, механично, сякаш без душа, елементите са като болтчета и външната среда се възприема като постоянна.
LVIII
Холография — метод за получаване на обемно изображение чрез осветяване на предмета с лазер и вторично осветяване на специално обработения фотонегатив с такива лъчи. Холографическият метод е изобретен през 1947 г. от унгарския физик Денеш Габор (Gábor Dénes, 1900—1979), който през 1971 г. получава Нобелова награда по физика за това свое изобретение.
LIX
Според Нютон пространството и времето са абсолютни и независими едно от друго; съществуват строги и познаваеми закони, които предопределят съществуването и развитието на материалните и нематериалните обекти и тези обекти не могат да влияят нито на пространството и времето, нито на законите, на които се подчиняват — това е един механистичен свят, свят на предписани и неподлежащи на промяна правила.

41
В мрежовите структури сътрудничеството е много по-силно от конкуренцията и много повече конструктивно, отколкото деструктивно. Затова тези структури са основно от Пригожинов тип — приличат на живи организми, в тях всичко е подвижно, самооптимизиращо се и гъвкаво, елементите се осъзнават като интегративна част от цялото, действат не толкова по заповед или от страх, а по-скоро по вътрешна необходимост и чрез разбиране на общите цели, ценности и интереси, а външната среда се възприема като непрекъснато променяща се и изискваща постоянна будност на сетивата.
Владимир Аршинов, Юлий Данилов (1936—2003) и Владислав Тарасенко посочват, че мрежовата структура се характеризира с такива качества като цялостност и единство, че тя е самоорганизираща се, сложна и самореферентна комуникативна система, която има емерджентни (внезапно появяващи се, неочаквани) свойства, за описването на които трябва да се отчитат дори някои принципи на квантовата механика
LX86
Според Мануел Кастелс ефективността на дадена мрежа ще зависи от две нейни основни качества: свързаност (структурната й способност да осигурява комуникация между своите компоненти) и съгласуваност (степента на съответствие между целите на мрежата и тези на съставящите я компоненти)
87
Макар че индивидуалността на отделните участници в мрежата се съхранява и всеки от тях има свой собствен глас, към тези гласове се присъединява и още един глас — този на цялата мрежа, докато в силно йерархичните системи единственият глас на Боса заглушава всички останали гласове
88
Бруно Латур (Bruno Latour) противопоставя „мрежа” (network) на „работна мрежа” (worknet): „Работните мрежи (worknets) позволяват да се види работата, която се извършва при полагане на мрежите (networks): първите са активен медиатор, вторите — стабилизиран набор от посредници. По-точно е да казваме „работна мрежа” (worknet), а не „мрежа” (network). Акцентът трябва да се постави върху работата, движението, протичането и промените”
89
По принцип могат да бъдат разбрани онези, които отстояват вярата си в йерархичните структури и както преди 30 години смятат, че преимуществото на подобни структури е в простотата на организацията на информационните потоци; в минималността на противоречащите си влияния в тях; в бързината на пораждане на управляващи сигнали. Наистина, при липсата на опит за действие в новата среда, е лесно да се предположи, че в ситуации с ясно определена цел, където е важно съкращаването на времето за постигането й, както и когато функциите са разпределени строго, йерархичните организации изглеждат оптимални. Така през 1976 г. смятат и авторите на сборника
„Управление, информация, интелект”, но още тогава те подчертават, че ако в заданието на процеса се допуска свобода, т.е. локалните цели не са определени еднозначно, йерархичната структура започва да се чувства по-зле и съвсем нищо не може да направи, когато целта е формулирана недостатъчно строго: тогава тази структура губи своите преимущества и не може предварително да постави ясни задачи на изпълнителите на всички нива, не е в състояние също да образува и нови, нужни й връзки
90
А ето какво казва за мрежовите структури Робърт Рийч (Robert B. Reich):
„Вместо като пирамида, високостойностното предприятие изглежда по-скоро като паяжина. Стратегическите посредници са в центъра, но съществуват всякакви видове връзки, които не ги засягат пряко, и нови връзки се предат през цялото време. Членовете на групата се учат как може да си помогнат един на
LX
Квантовата механика е фундаментална физична теория, описваща поведението на микроскопичните частици.

42 друг, за да работят по-добре, кой какво може да допринесе за отделния продукт, как най-добре могат заедно да придобият опит. Всеки участник търси идеи, които ще придвижат групата напред”
91
Както поетично казва Джоузеф
Камбъл (Joseph Campbell, 1904—1987): „Егото се разтваря, в мрежата не остава нищо освен живот, който е навсякъде и завинаги”
92
Джереми Рифкин (Jeremy Rifkin) също анализира мрежовите структури:
„В мрежата участниците се превръщат в едно цяло, ангажирайки се в обща задача за определен период от време. Ключовете към успешната мрежа са взаимните задължения и доверието. Всеки член на мрежата работи, изхождайки от „добра воля”, като се чувства задължен да сътрудничи и да помага, а не да се възползва за сметка на останалите участници. Доверието е в сърцевината на мрежовите взаимоотношения. Колкото по-ангажирани стават индивидуалните играчи помежду си, толкова по-голяма е вероятността да си разменят ценни знания и опит. Онова, което е мое, е и твое. Онова, което някога е било граница, отделяща страните, се превръща в общо игрище.
Свободата се съдържа в споделените отношения, а не в изолацията. Пазарите се основават на недоверие, мрежите — на доверието. Пазарите се основават на преследването на личния интерес, мрежите — на общия интерес. Мрежите събират заедно участници с общи интереси и конкретна цел, като обединяват ресурсите и рисковете, за да се намалят загубите. Мрежите изискват да позволяваш, да си готов да се довериш, да се вслушваш в другите, да отвръщаш и да правиш компромиси. Многопластовите управленски мрежи са като гигантски лаборатории за емпатия
LXI
“
93
Жак Атали (Jacques Attali) сякаш е продължил горния цитат: „Когато единият и другият са ангажирани в обща задача, когато са част от мрежа, която изпълнява дадена функция, на всекиго е необходимо не само другият да съществува, но и той да постига максимален успех, да изпълнява възможно най-добре своята роля в мрежата. Колкото повече хора са включени в мрежата, толкова по-голям интерес може да има от нея всеки и толкова по-голяма стойност ще има самата мрежа”. Атали смята още че: „Първо сред богатствата на всекиго в бъдеще ще бъде принадлежността към някакви мрежи. Новият елит, който ще си присвои основната част от създаваната стойност, ще бъде съставен от създателите на мрежи и от онези, които умеят да си запазват привилегировани мрежи. Средната класа ще иска да афишира множеството от мрежи, към които принадлежи. Обратно, новата бедност ще се състои в това, да не принадлежиш към никоя мрежа. Някога да бъдеш беден означавало да не притежаваш. Утре това ще значи да не принадлежиш към. За да помогнеш на слабия, уместно би било да му дадеш възможност да се включи в мрежите”
94
След йерархичната пирамидална структура; в която да имаш власт означаваше да контролираш и да командваш, казва Жан-Мари Гуно (Jean-Marie
Guéhenno), идва структура на децентрализация на властта, на многобройни връзки, където да имаш власт означава да бъдеш в контакт, в отношение, където властта вече се определя не от владението, а от влиянието
95
. В мрежовата структура общото са ценностите и културата, доверието и идеята, каузата и ноу-хауто
LXII
. Другото е въпрос на самоинициатива, на вярна ориентация в средата и на умение да се вземат правилни решения, които да съответстват на целите и идентичността на мрежата.
LXI
Емпатия — осъзнато съпреживяване с емоционалното състояние, чувствата и мислите на друг човек без загуба на усещането за външния произход на това преживяване.
LXII
Ноу-хау (англ. know-how) — знам как; специфичното знание, необходимо за изпълнение на дадена задача.

43
Ако елемент от йерархичната структура трябва да изпрати сигнал до
Центъра за инструкции и да действа едва след завръщането на този сигнал с указание, то елементите на мрежовата структура сами проучват средата, в която оперират и която най-добре познават и сами вземат оптималното решение, т.е. мрежата има свойствата самообучаване и самосинхронизация.
„Мрежата не се „координира” от никого: участващите тела се координират сами така, че може да се говори за „автокоординация”
96
. Когато е нападната от болестотворна бактерия или вирус, нормалната здрава клетка, като част от йерархична структура, пита Центъра, Генералния щаб, Правителството,
Мозъка: „Какво да правя?”, докато отговорът дойде, изходът е вече предрешен
— бактерията или вирусът знаят какво да правят, програмата им е вградена и им е казано: „Действай!”, т.е. „Справяй се сам”, „Намирай вярното решение”, „Ти имаш мисия!”. Собственикът на „Макдоналдс” (типична мрежова структура) в някое китайско градче не звъни в Чикаго, Илиноис, да пита каква плънка да сложи в бъргъра, а решава сам и слага това, което се нрави и харчи в градчето.
И въобще елементите на мрежата не уповават на йерархия, не чакат решенията наготово, не викат неволята, а се залавят за работа, защото „знаят какво трябва да правят”
97
Акцентът се премества към гъвкавостта — гъвкави знания, гъвкави структури, гъвкави подходи, гъвкави геометрии на противодействието. Няма веднъж завинаги замръзнали организации и архитектури. След като предизвикателствата и противниците са гъвкави и мобилни, такива трябва да бъдат и институциите, и хората в тях. Трябва да се създават пулове от ресурси
— министерствата и агенциите са твърде йерархични, склонни към бюрокрация и чиновническо мислене, а трябва да правят гъвкави и мобилни коалиции от професионалисти. Специализацията няма да бъде по дейности и сфери, а по предизвикателства: престъпност, тероризъм, демографска криза, качество на живот и т.н. И ценността на всеки експерт ще зависи не от волята на прекия началник или на някоя партия, а от неговите умения и професионализъм, уникалност и способности да участва в колкото се може повече такива пулове от ресурси и гъвкави коалиции от специалисти.
С други думи, имаме мисийни стратегии и цели, мисийна насоченост и мислене, от което следва и един концептуален проблем за Държавата, а именно, че Държавата все още не може да не бъде йерархично организирана.
Това е свързано с нейния характер, с целите и задачите, които тя реализира, с начина, по който тя функционира и с процедурите, по които взема решения.
Обаче Държавата днес не може да се справя с новите рискове и опасности, опоненти и врагове, ако не възприема нови подходи, методи и средства и не започне да се „мрежовизира”. Следователно Държавата трябва да съчетава

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: