Същност, значение и развитие на свързаната реч (СР)
Работа върху монологична свързана реч
Изтегляне 110 Kb.
|
Свързани:
Създанието от Джекил Айлънд - Едуард Грифин - 4eti.me, provedeni-uroci-v-nachalno-uchilishte-1-vi-klas
| Работа върху монологична свързана реч
Tеоретични и монологични аспекти на работа върху преразказ в ДГ Монологичната свързана реч (МСР) е по-сложната форма на устната реч, защото предполага конструиране на речево съобщение по зададен критерий - предмет, цел, жанр, адресант и адресат, като спазват нормите на българския книжовен език. Устните текстове, които децата създават са свързани с изпълнението на определена дидактическа задача. Компесаторните елементи присъщи на ДР, които я правят по - лесна за реализиране , за монологичната реч не са типични. Децата трябва да структурират изложение - цялостно, свързано изговарящо нещо разбираемо от адресата. Формулирането на репродуктивни и продуктивни умения е изложено в основите на ДОИ и е осигурено конкретно от учебната програма. По отношение на терминологичната устойчивост върху преразказ се налага по - голяма еднозначност. Според типологията на Маргарита Георгиева и Елка Петрова репродуктивните ученически текстове са: - прерзказ, - резюме, - реферат, - конспект, а видовете преразкази се делят на: - регламентиран преразказ - подробен, цбит, подборен и трансформиращ - нерегламентиран преразказ - свободен преразказ, за ДГ е актуален само свободния преразказ и това е мотивирано от възрастовите особености и възможности на детето, от равнището на тяхната езикова подготвеност. Тези причини мотивират по - опростената парадигма на детските устни текстове, както и по - общото дефиниране на дидактическите задачи. Съдържателните и формално езикови характеристики на свободния преразказ са сходни с признаците на другите видове, но различни във възможности за избор и комбинация на преразказни техники за повторно предаване на съдържанието на първоизточника. Вариантите за избор са ограничени в детския избот, по - бедна е речта на детето, тепърва се формулират и развиват умения за преразказване. Оригиналните текстове са кратки по обем, с опростена фабула, етапите в развитието на сюжета са лесно разпознаваеми. Фактът, че в някой случаи условието на дидактическата задача съдържа уточнения като: разкажете кратичко, разкажете подробно, разкажете момента, който най - много ви харесва, разкажете приказката от името на героя, вече в подготвителна група, не е причина да говорим за видове преразказ в ДГ. Конструирайки свободен преразказ децата имат възможност да избират начина на репродуциране на текста без ограничения. Преразказа на децата възпроизвежда всичко или нещо от съдържателния план на първоизточника. Децата казват повторно нещата изговорени в оригиналния текст, оценявайки устните преразкази учителя следи до колко детето е предало съдържанието на оригиналния текст вярно, точно, последователно и цялостно без собствени коментари и оценки. Това са съдържателните критерии, на които трябва да отговаря преразказа. Формално езиковите характеристики насочват към правилен и устен подбор на думите и граматическите форми, вярно построени изречения свързани в текст. Третолична форма на преразказване, единно време на “л”, “ла”, “ли”, превръщане на пряката реч в непряка. Учителя следи за интонационното оформяна на устния текст, височина на гласа, тембър, сила, паузи, интонация. Свободния преразказ се представя в начална степен в I и II клас назован само преразказ и чак след това заапочва изучаването на други видове. При съставянето на преразказ децата се възползват от свободата на избор на преразказни техники, но несъзнателно. Свободния преразказ е методически най - целоесъобразен в ДГ, защото ограниченията при него са най - малки. Децата се съсредотозават върху представянето на съдържанието предшествано от разбиране на текста. Произведението за преразказ трябва да отговаря на следните изисквания: - литературната ворба да е с висока художествена стойност - да има занимателен и опростен сюжет и ограничен брой действащи лица - да бъде с ясна композиция и разбираема последователност на действията във времето и пространството - да се отличава с динамичност и лаконичност, образност и изразителност - да бъде с умерено присъствие на пряка реч - да са използвани несложни форми на речта - да не съдържа голям брой непознати думи - произведението да бъде подходящо по обем за устно детско преразказване с оглед особеностите на паметта и вниманието - да бъде близкко до жизнения опит на детето Най - подходящи за приказките, басните, кратките разкази. Възможно е да се предложи текст, който е част от по - голям текст, но само ако тази част носи белезите на микротекст - тема, цялостност, завършеност, изразени сюжетни елементи, свързаност и т.н Учителя трябва да се съобразява с възрастта, с населеното място и бита в региона, с равнището на владеене на езика. Произведението може да е познато на децата от работа в други педагогически ситуации, куклен теарър, детско филмче, но текста може и да е непознат, информация за това може да се получи от проведена анкета с децата или родителите. Структурата на ПС включва: - уводна част - чрез нея се провокира интераса на детето като се използват различни похвати: подходящо стихотворение, гатанка, картина, музика, портрет на автора и книжка, изложба, презентация, разговор по същата тема и др. - основната част - четене на произведението, възможно е да се работи исъс зрителна основа върху изходния текст. Целта на този прочит е цялостно възприемане на текста, не се поставят дидактични задачи, детето слуша, разбира и съприживява, да задава въпроси, чиято цел е децата да възприемат произведението: - запознаване със съдържанието и структурата на текста, първоизточника - определяне на тематичното му ядро, героите, основните моменти и тяхната последователност - активизиране на езиковия запас - обясняване на непознати думи - активизиране на думи от пасивния речник - упражняване изговора на по - сложни думи - насочване на детското внимание към художествените средства - епитети, сравнения, умалителни думи, метафори, към синонимите и омонимите Обикновено въпросите, които се задават са за: Какво се разказва в текста?; Какво научихте от него? Кои са участниците? Определете началото,развитието,края Как автора е казал …? Как е опредлена постъпката на героя в текста? В хода на тази беседа многократно децата се връщат към текста, а ние погаме с нагледни материали и защото в ДГ е актуална амо устната форма на речта, задължително съдържанието на първоизпочника трябва да е лесно за работа. Коментара на заглавието също помага за възприемането на текста - то се съотнася със схемата, а думите в него са ключови думи в текста: “Лисицата и щъркела”; “Дядо и ряпа” В беседата се включват всички деца, за да се поддържа вниманието и интереса на детето се редуват словесни, нагледни и игрови похвати, напр: избор на картина, подреждане на илюстрации според хронологията на случките, групиране на героите според качествата им, според времето на случване в случката. Следва повторно четене на произведението за да се запомни от децата. Те вече знаят за дидактическата задача - да разкажат приказката. Втория прочит според някой автори не е задължителен ако произведението е познато. Имайки предвид малкия обем на текста, с който работим произведението трябва да се прочете втори път, защото вече поставената дидактическа задача за преразказване мотивира различно поведение и отношение на детето към текста - концентрация на вниманието, активизиране на мисълта, наблюдателност, целенасочено слушане. Следващ момент преразказване на текста от децата - най - важния структурен момент в хода на регламентираната ситуация, за него времето е най - голямо, всички или повечето деца се включват. Учителя поощрява децата, помага с въпроси, с думи, с връзки между частите на текста. Обикновено започва дете с по - добро езикова подготовка и неговия преразказ е модел за другите. За да не се разсеят децата, и да не загубят интерес заради многократното повторение учителя използва различни техники: - стимулиране на децата чрез въвеждане на нов адресат “да зарадваме мама”; “да се подготвим за дядо Коледа” - работа в екип и разказване от представител на групичка - разказване на отделни части от различни деца според илюстрация от приказката, която детето е получило - преразказване на текст след подадено начало Всички преразкази се оценяват от учителя, те могат да бъдат записани, прослушани, грешките да се извадят, класифициране на типичните грешки се обсъждат в специално занятие. След това учителя прави обобщение на преразказа и коментира как е изпълнена задачата, след което поставя задача, децата да разкажат текста у дома. Възможно е в края на зянятието да се включи подвижна игра, музика подходяща, но всичко трябва да е в някаква връзка (формална, асоциативна, тематична на схемата на текста на преразказ) Чрез преразказването детето усвоява готови речеви модели, обогатяват речта си, развива се познавателната активност, обогатява се емоционалната сфера на детската психика. Методическите похвати които се използват са: - въпроси - речев образец - дидактична игра - план на текста Резултатна практика за овладяване не само на изразителна, но и на логически свързана реч е драматизацията. Обикновено децата предават текста с логическа последователност, но с репликите на героите. Децата овладяват диалогичната реч, осмислят съдържанието на текста, вживяват се в настроенията на героите, но драматизацията не е преразказ, а помага на детето в обучението по преразказване тъй като преразказа присъства в образователното съдържание от I до IV група, има деференцииране на работата с оглед усложняване на задачите. В методически аспект това усложняване може да се предстви по следния начин: - децата преразказват цялостно приказка, първо позната, после непозната - разказват последователно на части една и съща приказка като използват илюстрации - преразказват епизода, който най им харесва - преразказват отделни епизоди от две или повече приказки - разказват избирателно отделни епизоди от една или няколко приказки с помоща на картини - разказват от позицията на героии - когато детето преразказва то отнася промяна предимно в езиковото оформяне на текста и по-малки промени в структурата. Този преразказ притежава белезите на репродуктивен текст, но в същото време съдържа и компоненти, които са резултат от продуктивна дейност. Такива преразкази се правят в ПГ и чрез тях децата се подготвят за конструиране на продуктивни текстове, творчески съчинения. Подобни задачи развиват творческото мислене, въображението и фантазията на детето. В някой дидактически пособия тези преразкази се наричат творчески, но истината е че е размита границата между продуктивен и репродуктивен текст, това е типично за ДГ и особено неясна е тази граница при преразказване на приказка с нов край или продължаване на приказката. В този случай не е толкова важно как ще се определи текста, а по-скоро че такива дидактични задачи обогатяват речта на детето, развиват познавателната активност, повишава се тяхната комуникативна компетентност и емоционална интелигентност. Изтегляне 110 Kb. Сподели с приятели:
|