Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и
Княз Александър Батенберг
Изтегляне 6.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 9 август, 10 часът 22 минути
- 9 август, 10 часът и 40 минути
- 9 август, 10 часът и 50 минути
- 9 август, 11 часът и 15 минути
- 10 август, 9 часът и 10 минути
- 11 август, 10 часът сутринта
- Александър I. Председател на Народното събрание Стамболов. Главнокомандующий българските войски
- 15 август
- До всичките окръжни управители и коменданти на градовете. Като прочетете слудующата моя прокламация, незабавно ще й дадете най-широка гласност, за замедляванието й ще отговаряте строго.
- ПРОКЛАМАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
- Да живее България! Да живее Негово Височество Българският княз Александър I. Председател на Народното събрание С. Стамболов.
- 18 август
- Ний, Александър I по Божия милост и волята народна княз на България
| ГЛАВА IV
Начало на разединението Княз Александър Батенберг, Стефан Стамболов, Петко Каравелов Дотук говорихме за Съединението, нататък ще се наложи да говорим за разединението на българския народ. По време на робството нашият народ бе единен - единен в страданието си, единен в търпението си, единен в позора си, може с известен риск дори да се каже, че бе единен и в съпротивата си; единен бе и по време на Възраждането, по време на църковната борба, единен бе и през първите години на свободата, единен бе по време на първата си нова война - единен бе до Съединението. След Съединението започна разединението на нашия народ. Това не е игра на думи, а игра на живот и смърт, която продължава и до днес. Победата на България над Сърбия оскърбила дълбоко Русия, а славата на княз Александър вбесила руския цар. Не знам какво е мислел тогава българският народ, но политическият и интелектуалният елит на България се разделил на две: едните - любовта им към Русия ги правела слепи за намеренията и действията на царя и руското правителство - това били тъй наречените русофили; другите - омразата си към царя и руското правителство прехвърляли върху руския народ - това били тъй наречените русофоби. Последното не е съвсем вярно, по-скоро е набеждение от русофилите и особено от съветофилите по време на социализма.
А другият русофоб - Захарий Стоянов - го казва още по-кристално ясно: - Аз никога не съм бил русофоб, няма и да бъда. Аз съм тиранофоб. Мразя всичките тирани на света, били те българи, турци и пр.1 Учили сме, че историята се твори от народите. Вече взех да се съмнявам. Без водачи народите са аморфна маса, тяло (крака, ръце и пр.) без глава, движенията им (протести, бунтове и пр.) са безцелни физиологични рефлекси; за да тръгнат към някаква цел - трябва да ги поведе някоя личност, и това все повече ме убеждава, че историята се прави от личности, а народите викат ура или ууу... Така и конфликтът между Русия и България не е бил предизвикан от руския или от българския народ, а от Александровците. Александър II Освободителят е бил влюбен в България и в племенника си Александър Батенберг - ако беше останал жив, едва ли щеше да се стигне до този конфликт. Александър III наопаки: ненавиждал до смърт братовчеда си Александър Батенберг (ах, тази братска омраза!) и заради него е бил готов за зачеркне и България. Тази омраза на руския цар към българския княз се пренесла и в България: за русофилите Батенберг бил враг на Русия, предател на България, австрийски, немски агент и пр. За русофобите - разбира се, обратното: той бил спасителят на България. Когато князът беше руски губернатор, когато той с помощта на 250 руски офицери беше запършил ръкави да прави от България Задунайская губерния, когато той беше кукла, която се движеше от Петербург - то наша скромност най-дръзко и най-горчиво осъди този руски губернатор и неговите кръстници - пише Захарий Стоянов2 и продължава: Но когато той стана конституционен господар, след неговото поведение към нашето народно дело, след враждата и гоненията, които е подигнала върху му официална Русия, моето мнение за княз Александра е такова: той днес е стражата на българската самостоятелност. Няма Батенберг - няма България! От противната страна се провикваше Константин Величков: Изворът на злото е в двореца на българската столица - в оная свещена и неприкосновена особа, която сме имали нещастието да изберем за български княз. В малката глава на тази немска натура се кроят адски планове за страната, която го е приела гол, която го е въздигнала и облагодетелствувала; омразата му към българския народ се крие дълбоко в неславянската му натура... За да се помирим с Русия, изискват се тридесет и три условия: първото е да се освободим от княза. Да, князът е ябълката на раздора, князът е изворът на нещастията за България. Додето Батенберг князува, България няма да прокопса. Психозата се засилвала от слуховете, че Сърбия отново ще нападне България, а положението на България - тръбял сам военният министър Никифоров - било трагично: Съвършено отсъствие на парични средства в държавното съкровище, недостиг на коне за артилерията, нямаме запасно облекло, запасните солдати ще трябва да се турят в редовете на войската със свои ризи, обуща и пр. облекло, имаме само 16 милиона патрони, с които ще можем да прекараме 3-4-дневна война, имаме само 45 хиляди изправни за бой пушки..3 Кой може да ни спаси при това положение? „Само Русия може да ни спаси!" - викали русофилите. Но Царят всеросийски казвал: - Докато е Батенберг, няма да си мръдна пръста за България. И Михаил Маджаров4 направо зовял:
Кандидати за спасители на България се оказали много. Колкото и да е обидно за нашето младо и храбро офицерство, първите „кандидати за спасители на Отечеството" се намерили там. Пръв бил капитан Радко Димитриев. Самолюбив военен франт, галеник на пловдивския конак1, началник на персонала в щаба на милицията и жандармерията, което ще рече: гавазин на карикатурния генерал Фон Дригалски паша (напразно някои приписват на Радко Димитриев „дейно участие" в Съединението); без героически прояви по време на Сръбско-българската война, той не бил повишен в майор, но затова пък имал самочувствие на гений, за когото България е тясна, и той открито мечтаел за присъединяването на България към Русия по примера на Финландия (той дори името си порусначил» - от Димитров се прекръстил на Димитриев2); Русия му се представляваше като единствения театър за неговите бъдещи подвизи - пише подигравателно Симеон Радев през 1910 година, но само след 4 години шегата му сесбъдва: през 1914 година Първата световна война заварила Радко Димитриев в Санкт Петербург, където е пълномощен министър на България; несъгласен с присъединяването на България към Тройния съюз, той напуснал дипломатическия си пост и постъпил в руската армия, участвал във войната като командващ 8-и армейски корпус на 3-а армия и 3-и сибирски корпус на 12-а армия, произведен бил в чин генерал-аншеф; нататък съдбата му е тъмна: след Февруарската революция 1917 г. бил уволнен от правителството на Керенски, заедно с други генерали и аристократи избягал в Кавказ, по-далече от люлката на революцията, но на 18 октомври бил арестуван заедно с още сто офицери и генерали, Революционният трибунал, съставен от болшевики, меншевики и есери, ги обвинил в контрареволюционен заговор, осъдил ги по бързата процедура на смърт и на 18 октомври 1918 година генерал Радко Димитриев бил разстрелян край Пятигорск заедно с другите сто офицери и генерали, паднал полужив в ямата и бил доубит с щик. След 9 септември 1944 година му бе издигнат паметник, на който бе произведен в „червен генерал" и „жертва на контрареволюцията"... Но засега Радко е жив, млад и здрав и търси сродни души - офицери с наранено честолюбие. Нараненото честолюбие е най-честият мотив за предателство. Ето го капитан Бендерев - истински герой от Сръбско-българската война, награден с орден за храброст, но заради неизпълнение на заповед по време на война, което се наказвало с разстрел, не бил произведен в чин майор; майор Груев, началник на Военното училище, се вплете в съзаклятието от Бендерева, с когото бяха в много другарски интимни отношения3; капитан Вазов - краен румелийски русофил по родство и по политическо минало, тоже бивш адютант на Кръстевича, одобри идеята с ентусиазъм4... И тъй нататък. Е, да не помислиш, читателю, че всичко е било съвсем безкористно, ей така, от сляпа любов към Русия - след низвергването на Батенберг руският посланик в Цариград Нелидов признава срамежливо: - Организирането на преврата на 9 август струваше на Русия само 300 000 лева. Русия не криела намеренията си. На 29 март 1886 година редакторът на вестник „Московские ведомости" царедворецът М. Н. Катков5 пише в упор: „Единственото решение на сегашната криза е окупация на България. Там не ни е нужен дипломатически представител при незаконното им правителство, а комисар с диктаторски права". Като тъмно ехо откъм Балкана отвърнал Драган Цанков в своя вестник „Светлина": „Русия трябва да ни окупира. Ако в един прекрасен ден в Русчук и Варна би се показали донците и руската музика би разиграла нашия национален марш, народът пак би въздъхнал свободно, както в 1878 година, при освобождението от турците". Вече стана дума за странните метаморфози на Драган Цанков. Как човекът, който извика навремето в лицето на руския дипломатически агент Хитрово, който се разпореждаше из България като губернатор: „Не ти щем ни меда, ни жилото!", което беше първият русофобски вик, същият този човек сега зовеше за руска окупация (по-късно ще предложи на султана да окупира България). Докато трябваше да се разправяме с един руски агент, нашата задача имаше смисъл - обяснява той сам на Симеон Радев. - Но да се опълчим срещу руския император бе едно явно безумие. Само един наивен човек като княз Александра можеше да си въобрази, че това е възможно. Аз му казах: виж какво става около нас - румънският Kpaл най-много се бои от Русия, същото е и в Гърция. Защото на Изток православната вяра е русофилска, не търпи хора против Русия. А какво да кажем за нашата маса, която освен това е и славянска, освободена, вчера се вика, от русите? Това не стигало, Бисмарк взел, че нарекъл нашия любим княз „кариерист, който обърква мира", а казал ли го е веднъж железният канцлер, то значело, че ще направи всичко за премахването на пионката Батенберг от балканската шахматна дъска. Драган Цанков уточнил как трябва да стане това. Когато съзаклятниците го попитали: какво да направят с княза - той отговорил: - Да се убие. Когато се прави революция против държавен глава, трябва да му се отнеме всяко средство, за да се върне на престола и да отмъщава, а досега по-сигурно средство от смъртта няма.1 Капитан Вазов поддържал друга, много по-подла версия: Смъкне ли Русия княза със своя сила - няма вече България, а ще има Задунайска губерния, ще се изгуби и самият народ! Единственият изход, единственото и последно средство да се спаси страната е свалянето на княза, това трябва да стане час по-скоро или Русия ще ни окупира - и тогава няма спасение. - Господа! - казвал той на слисаните офицери. - Аз ви говоря не от себе си само, а от името на военния министър, от името на правителството, на всички партии в България, от името на всичко българско, интелигентно, честно, благородно, патриотическо...2 Да оставим настрана „всичко българско, интелигентно, честно" и прочие демагогски атрибути - стояло ли е наистина правителството зад заговорниците? Знаел ли е министър-председателят Каравелов за заговора, участвал ли е в него, защо не му е попречил? - остава тайна тъмна.
Драган Цанков разказва за друга своя среща с Каравелов при Кояндер, станала година по-рано - през пролетта на 1884-та. Кояндер ги бил извикал в агентството и бил им казал: ,,Въпросът с детронацията на княза трябва да се реши колкото се може по-скоро. Вие разисквайте сега и дайте ми отговор". Останали сами с Каравелова - изповядва се Драган Цанков пред Симеон Радев, - ние възприехме напълно идеята, че князът трябва да се изпъди, но върху средствата не можехме да се споразумеем... Димитър Маринов обаче, който бил много близък приятел с Петко Каравелов още от 1878 година, когато цели две години живели заедно, продължили да бъдат приятели и след това, познавал отблизо и жената на Каравелов - Екатерина, Димитър Маринов прехвърля вината върху нейната красива глава: Кака Катя е виновницата за всичките нещастия, които сполетяха и княза, и Каравелова, и България. От най-ниско обществено положение тя бе издигната на най-високо - министерка на България; със знанията си тя беше обикновена гимназистка, но ако й липсваха други качества, то качествата амбиция, славолюбие и каприз да управлява - изобилствуваха. Тя назначаваше, тя уволняваше, тя диктуваше окръжните на министерските разпореждания, без нея нищо не ставаше. Ето към тая жена се обърнаха Богданов и Сахаров1. Пред обещанията, които й дадоха, пред перспективата, пълна със слава, почести и отличия като първа дама в Руския двор и от омраза към княза, който я беше в последно време отблъснал, тя се предаде всецяло и стана главна конспираторка срещу княза. Тя много вещо подведе Каравелова и го вплете в своите интриги, младите отлични офицери Бендерева, Груева и Никифорова направи предатели, а Отечеството ни тласна за своите амбиции в нещастия. В какво се състояло това превъзходство на една обикновена жена върху толкова мъже? - пита се Димитър Маринов, макар да знае отговора. - На тоя въпрос не се наемаме да отговорим по много съображения и причини, защото те могат да бъдат изложени всякъде другаде, само не в един летопис... - пише летописецът и заключава загадъчно: - Такива жени се срещат в историята нерядко.2 Вярно ли е това, не е ли вярно - историята засега мълчи, но май не им върви с жените на братята Каравелови. А какви са тия „такива жени" - оставям на въображението ти, читателю... В своя „Дневник" Стамболов коментира по-иначе поведението на министър-председателя3: „Заемал ли е Каравелов прямо участие в преврата? Не, отговарям аз. Знаел ли е за преврата? Да! Както самите автори на преврата, така и верните му приятели, нееднократно са му заявявали, че ще нападнат княза, че се готви преврат и пр. Страхливостта на Петка не му бърка на само(на)деяността: нищо не могат да направят, не слушам аз сукашки приказки, аз ще ги избеся, ако се осмелят да направят подобно нещо - и между това не взема никакви мерки. Превратът стана и на Петко му клюмнаха ушите".
Виж, министърът на външните работи Илия Цанов хич не се правел на болен и в никаква чужбина не се бил запътил, ами към руското агентство и преговарял там с посланика и военния аташе кога и как да стане детронацията на княза. Руският посланик Богданов обаче бил против убийството на княза - това щяло да злепостави Русия, и за да прогони страховете на Драган Цанков, заявил, че ако офицерите заробят княза и го предадат на руска територия, той гарантира, че оттам вече няма да се върне в България.4 А през това време верните на княза офицери Николаев и Паница пиели шампанско из виенските шантани, началникът на генералния щаб майор Рачо Петров бил на сватбено пътешествие в Париж и обладавал бурно в хотел „Крал Джордж V" сластната плът на чаровната Султана, а председателят на Народното събрание Стефан Стамболов дотъркалял бъчва руйно вино в лозята край Търново, забъркал гърне тлъст гювеч и гуляел на воля под дебелите орехови сенки със старите си приятели и една сюрия палави девички... Как е станало детронирането на княз Александър се е писало много. Аз ще предпочета да предложа на читателя си изповедта на самия княз пред неговия дворцов пастор Кох: На 21 август5 работих до късна вечер и тъкмо бях заспал, когато ме разбуди шум откъм коридора пред моята спалня. Трябва да е било към един и половина. В следващия миг в стаята се втурна българският ми прислужник Димитри, целият разтреперан от страх, и извика: - Предаден сте, искат да Ви убият! Бягайте, докато не е станало късно! Скочих от леглото и сграбчих пистолета си в ръка. В този миг чух военни команди и въздъхнах с облекчение: - Спасен съм! Армията е тук. Отчаяният Димитри изговори с пресекващ глас: - Не! Не! Бягайте! Тъкмо те искат да Ви убият! Миг след това се чуха изстрели от всички страни, дворецът беше обграден, за бягство не можеше и да се мисли. Куршумите се сипеха, трещяха и аз чувах стогласен вик: - Долу князът! Изгасих светлината и в тъмнината бързо се облякох. С долни дрехи и чорапи не се занимавах, само навлякох униформата: ако ме застрелят, поне да бъда в бойната си униформа... Шумът, дрънченето на оръжие и виковете ставаха все по-силни. Излязох в коридора. Мигом ме заобиколи цяла тълпа от мъже и при светлината на единствената запалена свещ видях по просветването на байонетите, че са около сто и петдесет души. Всяка съпротива бе невъзможна, само двама от моите телохранители бяха налице, те искаха да стрелят, но аз им забраних. Тълпата ме изтика в преддверието. В този момент се появи и брат ми. Някакъв дързък кадет (и моето юнкерско училище беше сред предателите!) откъсна лист от почетната книга, която лежеше на масата, и цялата обезумяла, силно пийнала банда започна да крещи насреща ми да подпиша абдикацията си. Капитан Радко Димитриев държеше револвера си опрян до лицето ми. Аз извиках: - Пишете вие и назовете причината за абдикацията! Аз не знам такава! Един от заобикалящите ме посегна към писалката, но бе толкова пиян, че не можеше да пише. Тогава аз дръпнах листа от ръката му и написах: „Бог да пази България!" Капитан Димитриев грабна листа и, без да погледне написаното, го пъхна в джоба си. След това отведоха мен и брат ми във военното министерство. Там ни вкараха в една стая, пред която стояха войници на стража. В самата стая се разхождаше напред-назад някакъв офицер с револвер в ръка. После влезе капитан Бендерев (един от командирите в Сръбско-българската война). Пъхнал ръце в джобовете на панталоните си, той с явно злорадство се наслаждаваше на моя вид. - Ти заминаваш за Русия - заяви той язвително. Половин час по-късно ме заставиха да се кача в една кола. На брат ми не разрешиха да пътува с мен, него качиха в друга кола. Приблизително 90 офицери от Струмския полк и от някои други наблюдаваха спокойно моето отвличане. Пътувахме 25 километра до някакъв изоставен манастир в Етрополския балкан. Натикаха ни в тясно, тъмно помещение, което гъмжеше от бълхи, дървеници и други инсекти. Нямаше нито маса, нито стол... На сутринта продължихме за Враца по неравни, каменисти пътища. Стигнахме в десет вечерта. Градът изглеждаше опустял, като че ли нямаше жива душа. Нощта прекарахме в някакъв мизерен хан. Сутринта в четири и половина поехме отново. След като се отдалечихме на десет кшометра от града, внезапно спряхме на едно място на шосе, обрасло от двете страни с ниски, иглолистни гъсталаци. Видях как офицерите, които яздеха от двете ни страни, се пръснаха из гората, явно да търсят нещо. Мигом ме обзе предчувствие за беда. И действително, както по-късно ми съобщи един офицер от охраната, те търсели място, където да ме разстрелят. Защото във Враца научили, че част от войската се е възпротивила да положи клетва пред новото правителство. След половин час, преминал в ужасно и мъчително напрежение, продължихме за Ряхово на Дунава. Там бе акостирала моята яхта, докарана от Русчук. Ние трябваше да се качим и с конвой от стотина мъже - повечето от офицерите бяха съвсем непознати - отплавахме надолу по реката... В полунощ минахме край Русчук, а в два часа на другия ден - покрай Галац. В четири часа подир обяд стигнахме руската граница и в пет бяхме в Рени. На другата сутрин пред мен се яви жандармерийски подполковник, който ми показа телеграма от Обручев1 с нареждане властите на Рени да отведат по най-краткия път „принц Фон Батенберг" извън границата, тъй като в Русия животът му бил в опасност. По моя молба руското правителство ми предостави специален влак. С него заминахме рано на другата сутрин. Парите за път ми бяха предадени в кутия за пури. До мен в купето седяха един руски полицейски префект и трима жандарми. Вечерта пристигнахме в Бендер. Там се бе събрала многобройна тълпа, запалиха всички лампи и тъй като прозорците на вагона нямаха завеси, аз седях като в някакъв фенер, изложен на погледите на всички. Най-сетне в десет стигнахме австрийската граница. Бях вече свободен. Едва тук научих от австрийските вестници какво се бе случило в България. И така, изминали са пет дни, десет часът вечерта е на 13 август. Да видим и ние какво се бе случило през това време в България. В България се водеше война с телеграми. 9 август, 3 часът До всички окръжни управители и бригадни командири: Принц Батенберг низвержен от българския престол тази вечер. Привременно правителство съставено от Каравелова, Стамболова, Цанкова, Бурмова, Т. Икономова, Величкова, Маджарова, Радославова, Грекова и военния министър Никифорова. Немедленно присегнете войската на временното правителство. Главнокомандующий на българската войска: майор Груев * 9 август, 3 часът и 35 минути До окръжните управители: Принц Батенберг низвержен от престола. Направете митинги с утвърдителен смисъл. Каравелов Главнокомандующий на българската войска: майор Груев * Същата телеграма в същия час Груев изпраща до Тьрново, Председателю Стамболову, накрая е добавено: Тръгнете незабавно за София. * 9 август, 10 часът 22 минути София, майору Груеву: Елате на станцията да се разговорим за новото чудо, инак депешите остават без последствие. Стамболов. *
До окръжните управители, командирите на полковете и бригадите в Русе, Варна, Плевен, Шумен, Ловеч, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Хасково: Ако сте получили от София известие, че князът е свален и че аз с Каравелова и пр. съставляваме привременно правителство, знайте, че не съм приел да бъда член на правителството и се боя, че това нещо е мистификация. Виках на станцията Каравелова и Никифорова, не се обаждат. Тук известието посрещнато с отвращение и негодувание. Обичам да вярвам, че офицерите ще съумеят да спазят честта си и интересите на Отечеството. Стамболов. * 9 август, 10 часът и 50 минути До всички командири на полкове и бригади: Председателят на Народното събрание не беше посветен в делото и си позволил вън от правата си да дава такива телеграми, но се надявам, че войската трябва и ще слуша само заповедите на началството. Офицерите, които са отказали да присегнат на временното правителство, да бъдат благоразумни и още днес, часа до 5 най-късно след пладне, да присегнат. Които откажат, ще бъда принуден да ги предам на полевия съд немедленно. Главнокомандующий на българската войска: майор Груев * 9 август, 11 часът и 15 минути До окръжните управители, войнски началници и командирите на полковете: Навсякъде в България се обяви военно положение. Градските власти се подчиняват на старшите военни началници, които са и коменданти. Разпоредете се незабавно, щото да не се допуща никой да излиза вън от границите на Отечеството. Главнокомандующий на българската войска: майор Груев * 9 август, по обяд между Груев и Стамболов се провежда следният разговор по телеграфа. Стамболов: Кои са инициаторите? Кои са причината и поводът за изпъждането на княза? По чие предложение стана това изпъждане и кои го изведоха от палата - и каква полза ще произлезе от това за Отечеството? Свалянето на княза по искането на Русия ли стана? Какво мнение имат европейските сили по това дело? Груев: Инициатори са военните с пълното съчувствие на правителството и на всички партии. Князът е на път за отвъд границата на България. Свалянето стана без кръвопролитие и е поддържано от цялото население. Кога ще тръгнете за София? Стамболов: Искам да говоря с Каравелов и Никифоров. Каравелов не се явява на станцията, нито Никифоров. Явява се пак Груев и протелеграфирва до Стамболов написаните върху листче думи на Каравелов: „Моето лично мнение е да не се прави нищо, което би могло да усложни и тъй сложните работи. В интереса на страната е да се спази редът и тишината. Делото е тъй далече отишло, щото не може да се повърне". Груев добавя: Уверявам ви под честно слово, че Каравелов ви моли да не бъркате на започнатото дело. Стамболов: Коя част от войската е в преврата? Груев: Целият Струмски полк, кавалерията, артилерията и Военното училище.
Цяла нощ двамата крояха какво да правят... На 11 август призори извикаха Стамболова на телеграфа, викаше го Пловдив, на телеграфа бяха Стоянович, Тончев и Муткуров. Моят читател, свикнал със съвременните средства за комуникация - телефони, скайпове с видеокамери и пр., сигурно трудно си представя как са ставали разговорите по телеграфа - нито чуваш гласа на този, с когото говориш, нито пък го виждаш, чуваш само едно ти-ти-ти и по лентата се изписват точки и чертички - кой е отсреща, дявол знай! За да се увери с кого говори, Стамболов прилагаше оригинални средства за идентификация. В случая зададе въпрос на Тончев: как се казва ханъмата, с коята и двамата бяха имали съкровени преживявания. Тончев отговори правилно. Чак тогава започна разговорът. Телеграфът затрака бавно с големи паузи - това бе още едно категорично доказателство, че в Пловдив диктуваше Муткуров, този флегматик изговаряше по три думи в минута, хубаво, че за разлика от говоренето, действаше бързо.
Стамболов бе на върха на щастието. Той телеграфира мълниеносно: - Съобщете Муткурову, че всичко, от него направено, одобрявам, от името на народното представителство провъзгласявам го за главнокомандующий войските на двете Българии. Да обяви военно положение в цяла България и да заяви на узурпаторското правителство да сложи управлението под страх на смъртна казън. Заловете всички станции в Тракия. Тук ще направя нужното за войската. Плевенският полк тоже ще бъде с нас. Председател на Народното събрание Стамболов. *
До всички гарнизони и окръжни управители: ПРОКЛАМАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД В името на българский княз и на Народното събрание обявявам за изменническо и вън от законите на страната привременното софийско правителство воглаве с Климента и всеки, който слуша приказанията на това правителство, ще бъде съден и наказан по военните закони. Назначавам [Указ№ 1] за главнокомандующий на всичките български войски бригадния командир Муткурова и заповядвам на всичките граждански и военни власти да изпълняват безпрекословно неговите заповеди. Призовавам доблестний Българский народ да защити короната и Отечеството от предателите. Да живее България, да живее Българский Княз Александър I. Председател на Народното събрание Стамболов. Главнокомандующий българските войски подполк. Муткуров. Стамболов изпрати на Климент втора телеграма. София, митрополиту Клименту: От името на княза и Народното събрание заповядвам Ви в 24 часа да сложите властта и да се подчинявате на главнокомандующия на българските войски подполковника Муткурова, инак ще бъдете застреляни заедно със съучастниците си. Председател на Народното събрание Стамболов. * След минути Климент и майор Груев получиха телеграми от Пловдив с еднакво съдържание: В силата на Указ № 1, с който председателят на Народното събрание ме назначи за главнокомандующий на войските на Северна и Южна България, ви предписвам да ся оттеглите най-късно в продължение на 24 часа от узурпаторски заетата власт под страх от смъртно наказание. Главнокомандующий на войските в Северна и Южна България подполковник Муткуров. Митрополит Климент побягна към митрополията, разсъблече свещеническите си одежди и след броени минути излезе оттам облечен в цивилни дрехи и се завтече към руското агентство... Междувременно Бендерев изпрати телеграма до полковия командир в Търново капитан Бонев да арестува Стамболов. Когато Бонев влезе в станцията, Стамболов го посрещна радостно на стъпалата в антрето, взе го приятелски под ручка с лявата си ръка, с дясната извади револвера си и го опря в гърдите му: - Ще бъдеш с мен или си убит! - Слушам! - изкозирува Бонев. Към обяд съобщиха на Стамболов, че на телеграфа го търси Олимпий Панов. Стамболов се зарадва. С Олимпия те бяха близки другари, в Букурещ бяха делили братски коравия хъшовски залък, когато Стамболов мина в България, Олимпий отиде да се бие в Сърбия, след Освобождението живееха като братя.
Стамболов: За нас князът не е свален. Ако вий с Никифоров сте противни на станалото, как гледа Каравелов на същото нещо. Отговори! Панов: Каравелов гледа също тъй, както и аз. Стамболов: Сам ли си, или има някой до тебе? Панов: Сам съм. Стамболов: Моля те и ти предлагам да вземеш командата на Софийския гарнизон. Кажи Груеву, че му предлагам да сложи властта от ръцете си и му обещавам, че ще остане цял и невредим. Не първи път ти защищаваш народа, правдата и честта. Бъди и сега решителен, храбър и велик като преди. Приемаш ли предложението? Отговори немедленно! Панов: Могъл бих да убедя офицерите, взели участие в преврата, да вземат моя страна, ако им обещая, че князът няма да се върне. Стамболов: Обещай на офицерите, че им давам пълна амнистия от името на княза и на Народното събрание. Като вземем София в ръцете си, ще се съберем и въпроса за княза ще решим. Нека знаят офицерите, че и нам България е no-мила от княза. Назначавам те комендант на Софийския гарнизон. Всеки, който не изпълни приказанията ти, ще бъде разстрелян. Целувам те. Бог да ти е на помощ. Каравелов затворен ли е още? Отговорете! Панов: Каравелов не е затворен. Как да постъпя с Груева? Стамболов: Оставете го свободен. * Вечерта късно Панов се обади отново на Стамболов: - Едва ли ще бъде възможно да приема командуването на Софийския гарнизон, тъй като офицерите искат гаранции, че князът няма да бъде отново повикан от Народното събрание. Стамболов: Хвърли жребието и тръгвай напред! Намеси се Г р у е в:
Стамболов: Сдай властта Панову! Груев: Най-категорически заявявам, че щом последва разпореждание за клетва пак на вярност князю, тука ще последват безпорядъци, кръвопролития - безусловно, неизбежно. Искам да чуя последен отговор. Стамболов: Нека пролятата кръв на братоубийствената война се излее над главите ви! Груев: Аз съм жертва на измама. Жертва на измама от страна на правителството. Панов: Офицерите ми съобщават, че правителството на Каравелов не е вело себе си в делото за изпъжданието на княза съвсем безучастно. Напротив, Цанов е ходил да преговаря с руския агент за гаранциите, които руското правителство дава в случай извършването на това дело. Стамболов: Груев, сдай властта Панову! Груев: Стамболов, защо искате да правите от мене нова жертва? Стамболов: Че ти си станал жертва, това за всекиго е ясно, но освен това искаш да станеш и братоубиец. Сдай властта Панову! Груев: Утре с какви очи ще изляза пред войниците си и не ще ли те на мене да гледат като на последния мерзавец и лъжец? Стамболов: Сдай властта Панову и ела при мене в Търново, дето ще намериш приятелски прием и защита. Решете и отговорете! Но никой не му отговори. Панов и Груев си бяха отишли. Часът бе 4 сутринта. Повика Муткурова: - Мъча се да придумам да се сдадат софийските войски. Ако видим, че това е невъзможно, тогава ще употребим сила. Утре изпращам двама души да намерят княза и да го върнат в България. А сега лека нощ или по-добре добро утро, че взе вече да се съмва. От Петербург Гирс зорко следеше събитията в България. Всичко вървеше като по ноти, докато не се намеси Стамболов. В началото Гирс не отдаваше особено значение на този млад поет революционер, който се правеше на политик, но за всеки случай даде знак на Бендерев да действат в София, когато Стамболов тръгна за Виена; за зла участ на път за Букурещ той се бе отбил в Търново, загулял се беше, както видяхме, в лозята край града и превратът го завари там. Сега това момче беше на път да провали всичко, като някакъв Наполеон воюваше против детронаторите, но не с армии, а с телеграми, и печелеше гарнизон след гарнизон, град след град. Митрополит Климент се оказа безпомощна плашлива пешка. Срещу Стамболов трябваше да се вкара в играта най-силният български играч - Каравелов, макар Гирс да ненавиждаше този руски храненик, който се правеше на нихилист. На 11 август късно следобед Гирс изпрати на Богданов шифрована телеграма...
Муткуров: Не, напротив. Никифоров: Злоупотребиха с името ми. Шест пъти протестирах.1 Снощи руският агент Богданов идва у Каравелова да му предложи да вземе върху си властта. Каравелов иска необходимите гаранции. Дадоха му се. Муткуров: Какви гаранции? Никифоров: Гаранция пълна. Неограничени пълномощия. Всичко да стане със съгласието и поддръжката на Русия. Богданов одобри предложението му, при условие че Батенберг няма да бъде възвърнат. Каравелов се съгласи охотно. Превратаджиите и привременното правителство се отказаха от властта. На същия 12 август петербургският вестник „Новое время" излезе със следната статия: „Бидейки вакантен престолът в България, там трябва немедленно да се назначи администратор. Това лице трябва да се ползува с доверието на българския народ и на Русия. От само себе си се разбира, че тия две условия не могат да се съединят в някое лице, което да не е от руска народност. Затова немедленно да се изпрати... " И т.н.
Към обяд министърът на войната Панов потърси Стамболова: - Руското агентство и всичките други представители се отнесоха съчувствено към новото правителство, обещаха поддръжка и припознаване от всички сили. Стамболов: Преди да правите правителство, трябваше да имате съгласието на хората, които разполагат с войската и населението. Регентството не одобрявам, в него не мога да вляза. Правителството, съставено от вас, не познавам. На станцията дойде Каравелов, той призова Стамболова:
В този момент предадоха депеша от Рени до Груев: Днес в 5 'А часа пристигнах. Няма никакво разпореждане. Отговорете какво да правя с княза. Капитан Корабаров. Стамболов му отговори: Върнете незабавно яхтата заедно с принца Батенберга и се установете в Свищов. Резултата телеграфически явете. Главнокомадующий войските майор Груев. После се обърна към Олимпий Панов: - Регентство не признавам, понеже князът нито е малолетен, нито е умрял, а само е вън от държавата: в такъв случай може да се назначи само наместничество съгласно 19-и член от Конституцията. Получих известие, че князът е в Рени. Ако това е истина, съветвам авторите на преврата да си намерят място вън от България. Авторите вече бяха побягнали: Радко Димитриев, преоблечен като овчар, с торба на рамо, вече минаваше Пазарджик на път към Истанбул, Вазов също, а Бендерев и Груев, снабдени с руски пашапорти и голяма парична сума, преоблечени в цивилни дрехи и дегизирани до неузнаваемост, посред нощ срещу 13 август тръгнали към Дунава, платили на един селянин да ги прекара през реката, но той ги познал, вързал ги, после по заповед на Стамболов били откарани в Търново. На 13 август в десет и половина сутринта Каравелов, Панов, Никифоров и Стоилов отидоха на телеграфната станция и повикаха Стамболова: - Положението от ден на ден става по-опасно. Струмският и артилерийският полкове стоят на позиция против Софийския и кавалерийския полкове. Един изстрел и ще се сбият полковете, резултат на което ще бъде окупация на България от Русия и на Румелия от Турция. Стамболов: Аз имам сношение в Букурещ с Начовича и от него положително знам мнението на великите сили, че никой няма да допусне окупация на България. Каравелов: Вашият отказ от вчера насам разклати нашия авторитет твърде много. Стамболов: Провинцията гледа с голямо недоверие на столицата по въпроса за възвръщането на княза. Каравелов: Възвръщането на княза зависи главним образом от волята на княза, който по всяка вероятност ще постави условия за възвръщанието си. Въпросът за княза трябва да се остави за сетне. Стамболов: Ако князът не пожелае да се върне или тури условия невъзможни, тогава ще търсим друг княз. * Стамболов потърси Муткурова, съобщи му критическото положение в София и му нареди: - Ако артилерийският и Струмският полкове не се подчинят, тръгнете незабавно за София, изберете за център на съсредоточаване висините Ихтиман или Вакарел. Късно следобед пристигна телеграма от Корабарова до Груев: Сдадох го в часа 10 на руските власти. Чакам заповед за тръгване. Стамболов отговори: Привременното правителство падна. Майор Груев и капитаните Бендерев и Димитриев побегнаха. От името на Народното събрание заповядвам ви, дето и да ви намери тази депеша, да потребувате назад Н. Височество и да го доведете в Русе, инак ще отговаряте с главата си. Председател на Народното събрание и наместник на княза С. Стамболов. На 14 август авангардът на пловдивските войски стигна до Ихтиман. В София настана паника. Министрите, начело с Каравелов, отидоха на станцията да разговарят с Муткурова. Министрите: Необходимо е да знаем, идат ли вашите войски и кога ще пристигнат. Муткуров: На разположение ми са три пеши бригади, един артилерийски и един кавалерийски полкове, съсредоточават се по пътя между Пазарджик и София. Освен това явяват се маса доброволчески чети. Щом съсредоточението се завърши, в едно непродължително време ще бъдат пред София. Министрите: Досега ний упазихме мира. Ако дойдете вий с войските си, ще има смутове и сражения и окупацията е неминуема. Това ни е заявил категорически Богданов. Муткуров: Малко странно ни се види категорическото заявление на Богданова. Кой е готвил смутове, за да ни окупира, ако не руското правителство, а пък сега то искало спокойствие, инак щяло да ни окупира. Съветите на Богданова да не се вземат енергични мерки спрямо метежниците целят да се продължи анархията, за да има причини да ни окупират. И настина, на същия 14 август вестник „Московские новости" пишеше: „Само руските войски могат да подействат в България миротворно. За мирната и спасителна цел на руската окупация няма нужда от много войска, достатъчно е само появяването на руския мундир". А в същото време руският военен аташе казваше на капитан Вазов:
Каравелов: Отказваме да се съгласим. Въпросът за княза трябва да се остави за сетне. Стамболов: Не може вече да се чака нито една минута. Но знайте, че никакво опитвание срещу възвръщанието на княза от никого няма да допуснат народът и войската. Ако не приемате да бъдете министри, отговорете категорически да търсим други хора, а пък сетне светът ще съди кой е бил прав. Каравелов: Богданов сега дойде в станцията и съобщи, че Сърбия се мобилизира, турците тоже; заяви, че Русия ни гарантира от нападение, но само под известни условия. Стамболов: Какви условия? Каравелов: Русия дава ултиматум. Искаш ли да го чуеш от Богданова? Стамболов: С Богданова няма защо да приказвам, той е забравил положението си и е станал главатар на един бунт колкото незаконен, толкова и подъл. Той, представителят на царя - какъв срам и позор! И с тоя човек вие искате да спасявате Отечеството! Каравелов: Ние си умиваме ръцете и отхвърляме всяка отговорност пред потомството. Па н о в: В името на Отечеството ви моля да спрете войските в Южна България да не идват тук. Стамболов: Нека всичката отговорност падне отгоре ми. Аз с Муткурова скоро ще бъда в София, а пък който обича да се бие с нас, нека заповяда. Аз не искам да ме зачислят в лика на предателите и опропастителите на Отечеството. * На 16 август сутринта Стамболов разпрати по телеграфа следната прокламация: До всичките окръжни управители и коменданти на градовете. Като прочетете слудующата моя прокламация, незабавно ще й дадете най-широка гласност, за замедляванието й ще отговаряте строго. ПРОКЛАМАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Понеже софийският преврат стана причина за неволно отдалечаване от пределите на нашето Отечество за известно време на нашия любим господар Александър I, обявявам, че в негово отсъствие съгласно чл. 19 от Конституцията управлението в страната в името на Н. Височество се възлага на едно наместничество, състояще от председателя на Народното събрание С.Стамболова, председател на наместничеството, и от членовете г. г. Петко Р. Славейков и д-р Странски. За главнокомандующий на всичките български войски остава и занапред подполковник Муткуров. Министерство се образува от следующите лица: г. В. Радославов се назначава за министър-председател и министър на вътрешните работи, г. Начович - за министър на вънкашните дела и на финансите, полковник Николаев - за министър на войната, г. Д. Тончев - министър на правосъдието, и г. Г. Живков – министър на просвещението. Да живее България! Да живее Негово Височество Българският княз Александър I. Председател на Народното събрание С. Стамболов. * Едновременно с тази прокламация Стамболов изпрати следната телеграма: София, Каравелову, Стоилову, Иванчову, Гешеву, Никифорову, Панову и Орошакову. Предлагам занапред да престанете да действувате като правителство. Стамболов. * В този момент получи телеграма от Лемберг: 16 август, 9 часът и 50 минути, Търново, Стамболову: Съобщете на народа и войската, че утре, неделя сутринта, ще стигна в Русчук, за да тръгна веднага за София, за да взема от Бога дадената ми и по волята на народа власт. Александър. Същата минута Стамболов телеграфира: Ихтиман или където и да е, подполковник Муткурову. До утре вечер непременно трябва да завземеш София. Аз и Радославов заминаваме за Русе да срещнеме княза. Стамболов. Тук нека спрем за малко, читателю, за да се оправим криво-ляво с имената, че станаха много. Някои от тях познаваме добре (Петко Рачов Славейков, Драган Цанков, Петко Каравелов, Константин Стоилов, Григор Начович и пр.); за други съм дал кратки сведения (д-р Странски, Михаил Маджаров, Радко Димитриев, Бендерев и др.); трети не си струва да се помнят (Тончев, Иванчов, Орошаков и т.н.); тук искам да ти обърна вниманието, читателю, върху името на д-р Васил Радославов, когото току-що Стамболов назначи за министър-председател. Д-р Васил Радославов (1854—1929) е връстник на Стамболов, но докато Стамболов ходи по горите да воюва за свободата на Отечеството си, Радославов учи право в Хайделбергския университет; завръща се в България през 1882 година и за 4 години прави главоломна кариера: обаян от Каравелов, се включва в свитата му, Каравелов го прави министър на правосъдието в кабинета си през 1884 г., но Радославов се скарва с него и напуща кабинета му през юли 1886; след преврата на 9 август го включват в мимолетните правителства на офицерите, на Климент и на Каравелов; в разпрата между Каравелов и Стамболов Радославов взема страната на Стамболов и след отказа на Каравелов да оглави правителството Стамболов го назначава за министър-председател на 16 август 1886 г. - най-младият министър-председател в нашата история, на 32 години. От благодарност ще измени и на Стамболов, ще бъде министър още два пъти, два пъти ще бъде съден за измяна на Отечеството, министър-председател ще бъде още веднъж - и тогава едва не погребва България... На 17 август към два часа подир обед яхтата на княза се приближи към русенското пристанище. Съгледах Стамболова начело на една депутация – пише Григор Начович1, който съпровождал княза от Букурещ. - Стамболов беше нечист, небръснат, с почти парцаливи дрехи. Стамболов ми беше всякога вдъхвал отвращение и по тая причина не бързах да отида при него. Той започна словото си... - Ваше Височество - извика Стамболов, когато князът стъпи на българска земя, - поех властта във Вашето отсъствие, за да запазя честта на България. Днес Ви предавам управлението, за да спасите Отечеството. Народът е с Вас, той Ви обича, той е готов да се жертвува за Вас. Следват прегръдки, целувки, речи, сълзи и прочие. Но не бързай да се радваш, читателю. Сред дипломатическите агенти на европейските държави, дошли да посрещат Александър, князът съгледа и руския консул Шатохин в пълна парадна униформа, Шатохин му направи дружелюбен знак, сърцето на княза трепна радостно: щом руският консул ме посреща приятелски, значи Царят се радва на моето завръщане! Тук следва най-тъмната мистерия в новата българска история. Когато всички се разотидоха, в квартирата на княза се промъкна същият този руски консул Шатохин. Какво са си говорили с княза - е подла неизвестност. След два часа, щом излезе от квартирата на Батенберг, движейки се бърже по тъмните среднощни русенски улици, Шатохин отиде в пощенската станция и изпрати в Петербург дълга телеграма. На другия ден, на 18 август, князът, придружаван от Стамболов, отплава за Свищов, оттам с файтон отпътува за Търново; на 19 август преспа в Елена; на 20 август беше в Нова Загора. Посрещането навсякъде бе грандиозно. Навсякъде арки, цветя, речи, сълзи, прегръдки, целувки и прочие. В Нова Загора пиршеството бе в разгара си, когато донесоха на княза телеграма. Князът, както се смееше, като я прочете, пребледня. Стамболов го попита каква е тая телеграма. Князът му я подаде мълком. Там пишеше: „Получих телеграмата на Ваше Височество. Предвиждайки страшни последствия за тъй зле изпатилата страна, не мога да одобря Вашето връщане в България. Александър". Стамболов изпадна в недоумение: - Ваше Височество... тук става дума за някаква телеграма на Ваше Височество? Срамувам се, скъпи читателю, да препиша в моите хроники тази унизителна телеграма, пълна с лизане, мазане, подмазване и самоунижение, но няма как - набери кураж и чети, без да късаш книгата: Ваше Величество! Като поемам управлението на моята страна, осмелявам се да прося позволение да поднеса на Ваше Императорско Величество моите най-почтителни благодарности за официалното присъствие на Вашия представител в Русчук на посрещането ми, което показа на българския народ, че бунтовническият акт, насочен против моята личност, няма да бъде по никой начин одобрен от Императорското правителство. Първият ми акт, като вземам законната власт, е да подложа на Ваше Императорско Величество твърдото си намерение да съдействувам с всякакви жертви великодушните намерения на Ваше Императорско Величество да избави България от опасната криза, през която минава сега тази страна. Аз бих бил щастлив да дам окончателно доказателство на Ваше Императорско Величество за моята беззаветна преданост към Вашата августейша особа. От Русия съм приел короната, готов съм да я сложа в ръцете на нейния владетел. Александър. Стамболов изпадна в ярост: - Ваше Височество! За Вас ний дигнахме на крак цяла България, турихме главите си на въже, брат срещу брата извади нож, а Вие взехте, че тайно от нас хвърлихте короната си в краката на един чужд владетел! Овладя яростта си и добави: - Сега едно от двете: или ще останете в България, като разстрелим няколко души от детронаторите, или ще си изпълните вече решението, среден път няма.1 На 22 август Батенберг пристигна в София, столицата го посрещна с овации, но те не радваха сърцето му. Затвори се в двореца, четири денонощия не излезе от там, денем приемаше дипломатическите агенти, нощем четеше руските и европейските вестници - търсеше в тях глас на съпричастност и помощ, но напразно. „Московские ведомости" проливаха горчиви сълзи: „С какво униние, с какъв упадък на духа после мимолетното ликуване цяла Русия ще чете утре една след друга чудните телеграми за завръщането на Батенберга в България, за тържествения му прием в Русчук, за преданите към Русия български патриоти, изпълнили дълга на своя народ към нея и заради това опозорени и обявени за престъпници".2 „Окупацията на България е неизбежна, даже ако тя доведе въоръжено стълкновение между руските и българските войски" - пророкуваше петербургското „Новое время". Руският посланик в Цариград Нелидов предложил на турците да окупират Румелия и да оставят русите да окупират България; турците обаче отказали. Английският,,Times" заявяваше: „Княз Александър не е имал никога и най-малкия мотив да предполага, че Англия ще отиде да се бие, за да го поддържа на неговия трон". „Целта на нашата политика е да има на Балканския полуостров един немец по-малко" - злорадстваше „La Republique Francaise". Австрия го жалеше, но го считаше за изгубен. Италианският външен министър граф Ди Робилант, бивш съзаклятник на Мацини и Гарибалди, възклицаваше: „Невъзможно е да не почувствуваме искрено възхищение към този мил и млад княз, който е безстрашен рицар в истинския смисъл на думата". Но Берлинският официоз, „Morddeutsche Allgemeine" повтаряше безмилостно думите на железния канцлер: „Никой германски държавен мъж няма право да пожертвува приятелските ни отношения с Русия заради българския княз, па бил той и ангел в човешки образ". А германският дипломатически агент Салдерн всяка сутрин идваше в двореца да пита княз Александър от името на Бисмарк дали не е определил вече деня на своето отпътуване и вчера направо му каза в очите: - Ако Русия реши да окупира утре България, никой няма да си мръдне пръста. А над всички тези гласове от света в главата му ехтяха думите на Стамболов: - Monseigneur, si la Bulgaria dot perdue, il faut qu'elle se perde avec honneur! 3, Александър захвърли вестниците и тръгна по празните коридори на двореца, сянката му, родена от трепкащия пламък на свещите, бягаше по стените ту пред него, ту след него, гърчеше се, както се гърчеше душата му; изведнъж чу вик: „Предаден сте, искат да Ви убият! Бягайте!", миг след това в ушите му засвистяха изстрели от всички страни, куршумите се сипеха, трещяха, а под прозорците се чуваше стогласен рев: - Долу князът! Някой опря револвер до лицето му и изкрещя: - Пишете абдикацията си! Князът се извърна - нямаше никого. Огледа се: по тавана и по стените чернееха десетки дупки от куршуми. Бяха куршумите от нощта срещу 9 август. Князът се върна в кабинета си, седна на бюрото, взе лист и започна да пише с трепереща ръка:
Каталог: Polezni%20knigi Polezni%20knigi -> Стефан Цанев бъ л г а р с к и Х р о н и к и Polezni%20knigi -> Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и Polezni%20knigi -> Славянобългарска история паисий хилендарски Изтегляне 6.99 Mb. Сподели с приятели:
|