СВ. Климент охридски

Една извънредно интересна интерпретация на повторенията в психологически план намираме върху някои белетрезирани спомени на Толстой. До известна степен Шкловски се доближава до тълкувание на повторението, известно ни от психоанализата. Вероятно авторът е бил запознат с една от нейните гледни точки, но дали самостоятелно извежда своята теза или под влияние на психоаналитични методи, това не сме в състояние да твърдим. Става дума за повторението като избавление от нещо преживяно, насадило постоянен страх у персонажите. Колкото повече се повтаря това, което е предизвикало страха, или това, което довежда или може да доведе до страх, толкова повече нараства възможността за освобождение от страха. Шкловски нарича такива повторения повторения-анизи. Те се срещат както в класическата руска проза, така и в приказките за деца.

В епоса повторенията са от друг тип. Те "са по-драматични и по друг начин се свързват със съдржанието на творбата"60, защото епическата релация е построена по-другояче.

Без да е необходимо да се спираме на подробностите в анализа на Шкловски върху "Песен за Роланд", ще изтъкнем, че то! разкрива характерния за епоса тавтологичен композиционен па-ралелизъм, съпътствувай от повторителни синтактични конструкции. Така напр.: Когато сарацините ограждат тилните стражи на Карл, Оливер, бойният другар на Роланд, го моли да изсвири с рога си за помощ. Ще чуе рога Карл, ще извика бароните, ще

59 Пак там, 68-69.

60 Пак там, с. 73.

135
обърнат войските си и ще помогнат на оградените стражи. "Ро-ланде, мой другарю, изсвири с рога! Карл ще чуе, ще обърне войските, ще ни помогне със своите барони." Роланд отказва да търси помощ; отказът се повтаря при всяка молба. Между текста на първия отказ и следващия има сходства в плана на съдържанието и плана на изразяването. Най-после Роланд, ранен, изнемощял, се съгласява. Три пъти изсвирва с рога, три пъти предателят, който стои до Карл, го разубеждава да тръгнат на помощ на Роланд. След третото изсвирване, Роланд изнемощял, удря три пъти меча си о камък и умира.

Шкловски анализира успоредицата между трикратно повторения текст с отклонения в съдържанието, които градират все по-изнемощялото състояние на Роланд, и повтарящите се трикратно използувани езиково-стилни средства, които не са "дословни повторения", но също тъй градират мотива. Повтаря се в градация три пъти не само основният мотив, но и детайли. "Роланд, загивайки, трикратно възнася към небето своята желязна ръкавица. Арахангелът Габриел я приема като довод за вярност на рицаря към неговия нов суверен - Бога."

По-нататък разсъжденията на Шкловски подробно анализират ролята на повторението в епоса. Шкловски изтъква, че когато съдбата на героя се разкрива последователно, читателят я възприема по-убсдително. Едновременно с това действието се развива сте-пенчато, ситуациите и състоянията следват едно след друго, повтарящи нещо и допълващи нещо; моментите имат по-застинал, нединамичен ход, но емоционалната им мотивация е по-силна.

В ранните изследвания на Якобсон61 могат да се отбележат също редица анализи, прокарващи идеята за изоморфизма, макар че могат да се възприемат и извън тази гледна точка.

И така да стигнем до обобщението:

1. Руските формалисти, разработвайки общите проблеми на поетиката, тръгват от спецификата на предмета, с който се занимават. Тази специфика намират във формата. Формата обаче не се приема от тях като член на опозицията в противопоставянето "форма-съдържание", формална страна - съдържателна (смислова) страна. Между тяхното разбиране и разбирането на Елмслем може да се прокара паралел по отношение на схващането им, че формата действува организиращо както в плана на съдържанието, така и в плана на израза.

61 Вж. Якобсон. Р. Новейшая русская поззия 295-297, 301-302 и др.

136

Поради това по-късно от общото и мъгливо понятие 'форма' самите формалисти преминават към понятието 'похват' (прийом). А в поезията от понятието 'ритъм на стиха' като противопоставяне на метрума - към понятието ритъм като конструктивен фактор за цялостната структура на стиха. От понятието 'основен мотив' до разбирането на материала като мотивация, а следователно - до разбирането на материала като елемент, който участвува в конструкцията в зависимост от характера на формообразовател-ната доминанта.

3. Формалистите достигат до концепцията за изоморфизма в двата плана. Така както и Елмслев. И благодарение на успоредицата с Елмслев и структуралните направления, които го следват в това отношение, изоморфизмът на формалистите може да бъд изведен и изяснен.

4. Формалистите твърдят, че за тях основен проблем е литературата като предмет на изучаване, а не методът за изучаване на литературата. "Съзнанието за метода настъпва тогава, когато се схваща, че самият "предмет" се изгражда или пък когато се направи разлика между "материала" и "предмета" за изучаване. Един и същи материал може да послужи като изходна точка за изграждане на различни "предмети"62. По този начин се стига до две нива при поставянето на методологичния проблем и разликата между "материал" и "предмет". Тази разлика обаче никъде не е точно изтъкната, поради което се очертават и две концепции за "предмета". Това предизвиква и еволюционния път на анализаторските процедури. Отначало се тръгва към изучаването на звуковата стряна на поезията, като се пренебрегва връзката между звуковата страна и смисъла и се отхвърля въпросът за образността. Проблемът за звука в стихотворната реч се поставя на първо място. Формалистите се присъединяват

137
към футуристите в негативното им отношение към символясти-те, и се изследват символите извън езиково-структурната реалност на художественото произведение. В. Шкловски в статията си "За поезията" и безсмисления език посочва чрез многобройни примери, че "на хората са им нужни и думи извън рякакъв смисъл". Оказва се, че "несмисловостта" е факт, който е назпространен и присъствува навсякъде, и особено характерен е за поезията. Това означава, че изследователят на поезията трябва да насочи вниманието си главно към звуковия строеж на поезията. Настъпва една ревизия от страна на към Потебня, че поезията е "мислене в образи"; насочват към изследването на самостоятелната функция на езиковата страна на поезията. Статията на Брик "Звуковне повтори" се появява, за да посочи, че поезията в своите различни жанрове реализира самостоятелната стойност на звуковите единици, с определена естетическа функция. Тук не става дума да се обяснява и търси смисъла на едни или други алитерации, асонанси, звукосъчетания и др., а да се види, че един и същи похват, напр. повторението - повторението на звукове, думи, словосъчетания и др. може да се изгради от разнороден "материал" с определена функция.

Нека не забравяме тезата: "Фактите на изкуството свидетелствуват, че спецификата му се изразява не в самите елементи, съдържащи се в произведението, а в специфичното им използуване. Спецификата на изкуството се изразява в начина на използуване на материала"63. Поетичният образ е само едно от езиковите средства, похват, близък до всички останали - паралелизмът (положителен и отрицателен), сравнението, повторението, симетрията, хиперболата и др. Поради това именно методът на формалистите се развива в насока, която не търси противопоставянето на "форма" - "съдържание", а обогатява понятието за формата като специфична структура на поетическия език. Формалистите твърдят, че техният метод е привлякъл вниманието и е бил предмет на дискусии, на отхвърляне и възприемане не от гледище на анализаторския подход към изкуството и специално -' литературното произведение, колкото от принципно различното разбиране на изкуството. Благодарение на това разбиране формализмът се движи по посока на една цялостна теория за изкуството.

" 3 й х е н б а у м, Б. Теория "формального метода". МюЬ^ап 51аую та1спа12. К.саЩп<5 т Ким1ап Рое1!с1(, № 2, с. 4.

138

Радвойният път на формалния метод не може да бъде специален предмет на нашето разглеждане, защото той е част от въпроса за методите, използувани в литературната критика и част от теорията на поетиката е извън нашите интереси.

Ако имаме една съвременна теория за поетичния език, изградена на основата на структурализма в езикознанието и по-спс-циално - чешкия структурализъм, за чиито основи и развитие голям дял има Р. Якобсон - то началото й трябва да се търси в школата на руския формализъм.

Защо руските формалисти се занимават с въпроса за поетиче-ния език, какви са причините той да заеме едно основно място в техните разсъждения, има ли и доколко има някакви пресечни точки с въпроса за стила - ето какво ще ни занимава сега.

Поетиката е една от дисциплините, които влизат в литературознанието. А художествената творба, според формалистите, е словесна конструкция, притежаваща определен тип структура;

поезията като част от общото понятие литература е също словесна конструкция с определена структура - структура, която е постоянна, така реализирана, че вниманието върху нея да се задържи именно като словесна. Тинянов в една от по-късните си студии "Литературният факт"64 поставя в самото начало два въпроса:

"Какво е литература?"

"Какво е литературен жанр?", за да докаже, че дефинициран отговор не може да се даде, защото едни и същи литературни форми в зависимост от историческата ситуация могат да се приемат като принадлежащи към литературата, а в други-не, или поточно само определени елементи от тях могат частично да принадлежат на нови жанрове. Според авторът не е възможно веднъж завинаги да се определи системата на литературните жанрове и да се установят структурните им и композиционни параметри, особености, понятия, чрез които могат да се изяснят. Но едно е несъмнен факт - художествената литература е "ориентирана" към "изказа" или към онази функция на езика, която Якобсон по-късно ще разграничи между останалите като "поетична функция". Известна е по-късно формулираната теза от Якобсон, че в поетическото произведение, както във всяко езиково

м Т м н я н о в, Н. Ю- Литературньи! факт, с. 130 - Теопа Ьас1гп I-1егас1асЬ га вгашса, Кгак6<у, 1986, 130-148.

139
съобщение, се проявяват всички езикови функции, но доминира- | щата тук е именно поетичната или онази, която насочва внима- 1 нието към израза като такъв. "Поетиката изследва в тези произ- | ведения (поетическите - б. м. В. П.) само поетичната доминанта, | както и нейната основна ръководна роля по отношение на други, 1 допълнителни тук функции, които представят от своя страна разнородни напластявания в зависимост от жанра, епохата и литературната школа. Освен това сферата на интересите на поетиката ';

се подчинява на разширяването на кръга за всички видове езикова ;

дейност, при които се изисква осветляване на помощта на поети- ]

ческата функция"66. ^ Следователно тъй нар. "литературност" има чисто езиков характер, докато понятия като "фабула", "завръзка", "развръзка" ] и др. не са език в точния смисъл на думата, те имат знаков |

характер, но не точно литературен. 1 Езиковият характер на понятието 'литературност' кореспон- |

дира с понятието 'поетичен език'. ! Как се формира то, какви са изходните му начала, какви са 1

вариантите му у различни представители на школата на руските |

формалисти? | 'Поетичен език' като понятие не се покрива с понятието 'език |

на поезията'. Искаме да вземем под внимание казаното от М. Майс- 1 нова във връзка с разграничението между двете понятия: Всяка | от двете формули - език на поезията и поетичен език - имат раз- 4 лично съдържание. "Първата, генетически по-ранна, се свързва ;

със становище, което не позволява да се въведе в дефиницията | на поезията отделен тип език. Знаковете на поетическия текст не | се поддават на същинска вътрешна трансформация по отношение на езиково непоетическите текстове. Когато се употребява тази' формула, се мисли за езиковата форма на фактически съществуващите поетически жанрове (напр. "поеми"). Втората формула схваща, поетичния език като особена форма на езика, представяща същински разграничител на поезия или поетичност. Знаковете на езика в тази функция се подават на вътрешна трансформация по отношение на знаковете на други типове езикови текстове. В такъв | случай се има предвид не толкова езикът на някаква група текстове, | колкото прекрачващия тези граници език, за да реализира опре-1

делена функция - именно поетична. | Всяка от предложените формули характеризира различен тип|

разбиране на поезията и различно разбиране за езика"66. |

03 ^ а 1с о Ь в о п, К. О рогус)асЬ \ рег5ре1<1у\\'ас11 \У5г6}е;2пе) р1С(у<;

М<жа 1(и11ига, 1960, № 46.

66 М а у е п о V/ а, М. й. Рое1у1са 1еоге1усгпа, 48-49.

Защо М. Майенова твърди, че формулата "език на поезията" е "генетически по-ранна", е ясно от историческия път на развитие на риториката и поетиката.

В древността понятието изкуство на словото и поезия не са синонимни. Имахме вече случай да изтъкнем, че риториката и поезията принадлежат към изкуството, но между поезията и риториката (в смисъл на красноречие) се посочват разлики. Според Горгий поезията е особена организация на речта, нейната най-важна особеност са ритмичността и тъй нар. риторични фигури. Развойният път на теорията на поетичното дело е не само дълъг, но и противоречив. Той върви успоредно с теорията на риториката. И двете не изключват размислите и разсъжденията върху езика. Факт е обаче, че границата между риториката и поетиката като теории за езика никога не са били ясно разграничени и са били твърде неустойчиви. Поради това структурата и задачите на всяка от тях се е изменяла в различни исторически епохи: специално под името "реторика" са били обхващани различни принципи и проблеми от изучаването на словесните форми; понятията "поезия" и "проза", върху които се е основавало съотношението между поетиката и реториката, сами по себе си също са менили своето съдържание.

Според Аристотел особеностите на езика не съставят специфика на поезията. Границата между поезия и проза още от античността е неустойчива и още от античността теоретиците блуждаят в характеристиките й. Според Горгий поезията се определя по стихотворната й структура, а Аристотел изтъква, че същността й е да подражава на човешката действителност, но използува различни средства при подражанието, или подражава на различни неща67.

Най-важното разграничение обаче на поезията настъпва, когато красноречието се осъзнава като литературна проза и реториката се осмисля като устна реч, красноречие и теория за красноречието: поезията е творчество в стихотворна форма, а красноречието - в прозаическа форма. Поезията е вид красноречие, познавайки изява в два вида - ораторски и поетически, или красноречие аепзи 81г1с1о и поезия. Друг е въпросът, че нещата по-нататък далеко не се развиват така просто и ясно с поетиката и реториката като теории както в европейския свят, така и по-кон-кретно - в славянския. От съчинението на Аристотел в "За поетическото изкуство" (гл. 19, 20, 21, 22, 23) се вижда, че Аристотел

67 За термина "подражание" (ц{цт1СЯ$) вж. подробно Ал. Н и ч е в. Предговор, 14-15, и Коментар, бл. З, е. 106 към Аристотел, За поетическото изкуство, С., 1975.

140

141
прави разлика между красноречие и поезия. Различна е постройката на реторическите и поетически текскове, защото е различно предназначението им (красноречието е предназначено за определена слушателска аудитория или определен слушател, докато поезията за един абстрактен, обобщен възприематсл); различни са езиковите средства, които им принадлежат, както и логиката, поради която им принадлежат. Или с други думи, диференцираният подход и избор на езиковите средства за поезията и реториката се определя от целта и задачите на оратора и на поета. Езикът на поезията трябва да възбуди доверие в истиността на изобразяваните характери и действия, а езикът на риториката - също трябва да възбуди доверие, да "изобрази достойното за състрадание, страшното, значимото или вероятното", но крайната му цел е убеждението и аргументацията. Риторичният текст е свързан с мисълта като способност, процес и въздействие. "Въпросът за мисълта трябва да се разглежда в съчиненията по риторика, защото се отнасят повече до тази дисциплина. Към областта на мисълта пък причисляваме всичко, което трябва да бъде дело на словото. Тук спадат доказването, опровергаването, възбуждането на чувства, като състрадание, страх, гняв и други подобни, а също - преувеличението и преумаляването. . . Наистина каква би била задачата на оратора, ако мисълта му се изразяваше и без речта му?

Езикът на оратора е съотносим със ситуацията, с реалния свят;

риториката, красноречието трябва да изградят такава структура на текста и съставящите го изказвания, които са необходими на конкретната цел, задача, обстановка, получател69, а езикът на поета, поради това че "подражава" (изобразява) действителното,:

трябва да съотнася текста не само със ситуациите на реалния свят, а и с нещо, което е извън него, т. е. - фикцията, измислицата ("фабулата [която] е подражанието на действието"). У Аристотел не намираме разсъждения относно изграждането на поетичния текст на равнището на знака, на мотивацията на отделните знакове на езика, на отношението знак и значение. Поетиката като теория на поезията у Аристотел не е теория на езика на поезията. "Езикът, както се казва по-напред, е изразяването на мисълта чрез думи, което има еднакво значение и при стихотворната, и при прозаичната реч"70. Под "език", твърди пак Аристотел, като

68 Аристотел, За поетическото изкуство, с. 88.

<'9 Срв. Аристотел, Риторика, 51-55.

70 Аристотел, За поетическото изкуство, с. 74.

142

има предвид езикът на поезията, - аз разбирам самото съчетание на размерите"7!; "Под "украсена реч" разбирам тази, която има ритъм, мелодия и песен, а под "различна в отделните части" - това, че едни части се изпълняват само чрез стихотворен размер, докато пък други чрез песен"72.

По-нататъшното развитие на теорията за езика на поезията свързва езика на поезията с орнаментацията.

Нека ни бъде позволено да отминем теориите на Вико, Кроче, Русо, Хердер, Хумболт и др. върху поетичния език, които се развиват от XVII в. насам, не поради тяхната незначимост, а точно обратно - поради тяхната значимост, изискваща обстойна интерпретация, но по същество не представящи изходен пункт за теорията на руските формалисти. Естествено е руският формализъм да се опре на нещо и да се разграничи от нещо, което е възникнало преди всичко на негова родна почва, достатъчно богата на идеи и направления в езикознанието и литературознанието. Това е теорията на А. А. Потебня, в която съществува понятието "поетически език и която по свой начин се противопоставя на тезата за примарната функция на практическата езикова комуникация. Едно прецизно изследване на теорията на Потебня разкрива връзките й с Вико и Хумболдт, но в случая ни интересува не генетичната основа, очевидна за всеки историк на естетическата и лингвистична мисъл, а тя самата. Нейната основа е теорията на думата.

71 Пак там, с. 73.

72 Пак там, 72-73.

143
Защо теорията на думата - е въпрос с ясен отговор. В цялата лингвистична традиция думата се приема като онзи езиков елемент, който манифестира връзката между човека и света, мисълта и езика, начина, по който се обхваща действителността от дадена култура и т. н. Но у Потебня освен тази традиционна постановка73 съществува и друга, която от своя страна ни позволява да разберем и теорията му за думата: "При изследването на която и да е дума, налага се да спираме вниманието си на разнообразни явления. Това показва, че езикът-система е нещо подредено, всяко негово явление се намира във връзка с други. Задачата на езикознанието се състои именно в това - да улови тази връзка, която само в някои случаи е очевидна"74. Езикознанието поради това тръгва от редуването на звуковете, от фонетиката, без която никакво обяснение на думата не би било възможно. "Думата притежава цялост и определена форма, вътрешна, чрез понятието, което изразява и външна - чрез звука и ударението"75. Или: всяка нова дума се ражда от предходната, осмислена като звукова цялост със свое значение.

По такъв начин, според Потебня, думата е съставена от три същности: материална, фонична; фонична повтореност - носител на понятието, което е залегнало в думата; нематериална - значението на думата. Връзката между материалната и нематериалната същност може да се осъществи само защото съществува третата същност - повторителността на определени звукове, свързани с някакво значение. Нека я наречем междинна или произ-водяща, най-близка до етимологичната. Ето един от многобройните примери на Потебня: в руски език "жалованье" има значение на заплата ('сума пари, парично възнаграждение, получени за извършване на работа през определен период от време'). Това значение на думата е получено от глагола "жаловать", който означава "награждать", "даровать". Значението на новата дума се създава от предходната, но предходната не съдържа семантиката й като цяло. Новосъздаденото значение се изгражда само на една особеност, признак или "мотив". И то е именно знакът на значението на новата дума. А този знак е "общото между две сравними сложни мисловни единици, основа за сравнение, т. нар. 1ег1шш

73 Сра. разсъжденията на А. А. П о т е б н я в "Психология гк.з и-чвского и прозаического мьнцлекия" (1910) - В: Хрестоматмя по истории русского язьисознания. Москва, 1973, 243-248.

74 Пак там, с. 243.

75 П о т е б н я, А. А. Из запнсок по русской грамматике. Т. 1-2. Москва, 1958, с. 13.

144

сотрагаНоша. ТегИгт сотрагаНоша свързва новата дума; с предходната; товасвързващо, мотивиращо ново значение с повторената фонична смислова цялост е "вътрешната форма" на думата76.