Тема № 3. Интернационализация на предприемаческата дейност. Трансгранично и
глобално предприемачество 14
Транснационалните банки преминават няколко етапа на своето изграждане, което съвпада с етапите на развитие на ТНК.
Първи етап - края на XIX-началото на XX в., преди Първата световна война- 1914-1918 г.
Втори етап - от края на Първата световна война (1918 г.) до началото на Втората световна война (1939 г.). В периода между двете световните войни международната финансова дейност се забавя и намалява своя обем, а между воювалите страни изобщо се прекратява.
Трети етап - от края на
Втората световна война (1945 г.) до 70
- те години на XX в. Това е време, когато се възстановяват икономиките включително и банковите системи, разпада се световната колониална система и се изграждат нови икономически отношения с развиващите се страни, отношения налагащи формирането на нови международни банкови структури.
Четвърти етап - 80-90
- те години на XX в., когато се проявява тенденцията на бурен растеж на
ТНК, което налага необходимостта от разгръщане на широко разклонена мрежа от транснационални банки за финансово обслужване на
ТНК и рязко увеличаване на потребностите на световните финансови пазари.
Петият етап от развитието на
ТНБ започва в началото на XXI в., когато се засилват регионалните интеграционни процеси в
Европа, Северна и
Южна Америка и
Азия. По това време глобализацията на международните икономически връзки увеличава оборотите си, а в тях естествено са включени и
ТНК и
ТНБ. В
тези условия се налага невиждана по-рано концентрация на капитали необходима за осигуряване на
Международно фирмено поведение
15 финансовите ресурси на
ТНК и другите участници на международния бизнес.
В началото на XXI в. в света се формират три главни финансови региона, в които се групират най-големите транснационални организации в света:
САЩ, Европа и
Япония. Продължителната еволюция с остри конфликти и твърда конкурентна борба между банките както и
с техните могъщи клиенти - ТНЙ води до образуването на редица международни финансови центрове в тези региони: в
САЩ - Ню-Йорк, в
Европа - Лондон (Великобритания), Париж (Франция), Цюрих (Швейцария), Люксембург, Франкфурт-на-Майн (Германия), в Япония - Токио. Освен тях, съществуват още редица международно признати финансови центрове:
Чикаго (САЩ), Базел (Швейцария), Амстердам (Холандия), Виена (Австрия), Хонконг (Китай), Тайван, Сингапур, Сеул (Корея), Сидни (Австралия), Кейптаун (ЮАР), Сан-Пауло (Бразилия) и др.
В началото на XXI в. в света има около двадесет големи финансови центъра, с над хиляда филиала и поделения на транснационалните банки.
Тези банки са основни източници на финансиране на международния бизнес.
Международната дейност на ТНБ през последните десетина години придобива редица
характерни особености:
ТНБ е главният и най-големият посредник между собствениците на финансови ресурси и инвеститорите, заемащи капитал за функциониране на международния бизнес.
ТНБ е
главният субект, определящ формите и разпределящ каналите за движение на финансовите ресурси от техните собственици към заемодателите.
ТНБ е универсално финансово звено за осъществяване на мащабни международни плащания, за привличането на свободни парични средства
Тема № 3. Интернационализация на предприемаческата дейност. Трансгранично и глобално предприемачество
16 тяхното разполагане на международните финансови пазари в условията на спазване на сроковете и ставките за плащане.
ТНБ е източник на големи инвестиционни средства с висока
степен
на
надеждност от гледна точка на техния произход.
Финансовите центрове и ТНБ увеличават своята роля за поддържане функционирането и развитието на глобалната система от големи и малки средни предприятия.
Сподели с приятели: