Роля на световните организации в международните икономически

• 
  Концептуални основи и цели на световните организации
  

Голяма роля в международните икономически отношения имат световните отганизации (СО), като Организацията на обединените нации (ООН), Организацията за икономическо сътруд-ничество и развитие (ОИСР), Световната търговска организация (СТО), Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и др.Те бяха създадени съгласно споразумение в Бретън – Уудс, САЩ, през периода 1944 до 1949. Целите на СО се определят и променят според политико-икономическите реалности и концепции за тях.Политико-икономическите концепции изграждат две исторически рамки за изясняване ролята на СО от началото на създаването им досега.

Според политическата философия на реализма целта на СО е осигуряване на баланс между националните интереси. Смисълът на тази цел е запазване сферата на влияние и икономи-ческата власт на Великите сили. Тя се постига чрез приемане на международни по форма политически решения в границата на националните икономически интереси при доминира-щата роля на силните държави и едностранните им решения. Политически предпоставки са престижът на държавите победителки във Втората световна война,студената война,разпадането на колониализма.Чрез създаването на СО се отговаря на потребностите на развитите страни от разширяване на световната търговия чрез запазване на съответните сфери на световно влияние в условията на двуполюсната световна система.Прилагат се международно правни,структурни и функционални подходи.

Според международноправния подход СО се изграждат под формата на международен договор.Взема се предвид, че до Втората световна война международната правна практика служи за поддържане на равновесието между двете тенденции на разширяване и задълбочаване на международното икономическо сътрудничество, от една страна, и за утвърждаване на принципа на държавен суверенитет, от друга.Чрез СО се решават едновре-менно два проблема : първо, разработването на международноправни норми за икономическо сътрудничество и второ, защитата на националните икономически интереси.

Структурният подход разглежда СО като форма на сътрудничество между държавите за осъществяване на общоикономически и секторни функции също на междудържавно равнище. СО изпълнява функциите си според устава в съответствие с наличието на едни или други свои структури.Те са предимно постоянни организации и се създават постепенно в зависимост от условията на съгласуване на отделни икономически политики на страните, вкл. международно-търговски и др.

Третият подход към СО има за основа теорията на функционализма и нефункционализма.Същността и значението на СО се дефинират според основната им цел, а именно координиране на икономическите политики.Организацията трябва да бъде функционално специализирана, да служи за по-пълно съгласуване на икономическите политики на страните.Функциите и съответно структурите на СО трябва да се развиват в зависимост от политиките на страните и от общочовешките ценности.Според конкретните функции се определят конкретните структури.Тяхната вътрешна организационно-управленска структура е не само йерархична и централизирана, но и децентрализирана.Структурите на СО са политически и технически.Те имат координационни, регулативни, контролни и оперативни функции.Чрез международната координация се съгласуват позициите между участници от едно и също управленско равнище.По този начин се обвързват целите на различните държави и се намаляват рисковете при решаване на конфликти.СО се разглеждат като равнище за во-дене на многостранни преговори между държавите като представители на своите народи.

Според глобалнолибералната теория целта на СО е осъществяването на политики в съоветствие с потребностите на икономическата взаимозависимост в света.Смисълът на поли-тическата интеграция е да се осигури участие на по-голям брой държави в световното регулиране без функциониране на формален център на власт, при съгласуване на националните интереси и вземане на решения чрез консенсус.Приемането на международни политически решения от СО се извършва чрез преговорен процес в границите на общите интереси на повече държави и глобални икономически центрове.В практиката целите им се постигат според усложняването и повишаването на степента на политическата интеграция и изграждането на световна политическа общност.Реалните предпоставки за тяхното създаване са икономически, политичски и културни.Основната предпоставка са достигната степен на икономическа взаимозависимост в света и глобализирането на световните пазари на стоки, услуги, капитали и труд.

• 
  Промени в ролята на световните организации
  

Основа на дейността на СО е институционализирането на двустранното и многостранно сътрудничество в съответствие с междудържавните договори.Многостранните договорености водят до създаване на постоянни органи за тяхното осъществяване.Например договореностите на страните победителки непосредствено след Втората световна война в Бретън-Уудс се реализират от новите международни икономически организации, институционализирани през 1947-48г. – ГАТТ,МВФ,ОИСР.Преодолява се ограничеността на прилагане на принципите на международните отношения.Поставя се началото на процеса на сближаване на националните икономически политики чрез координационни функции.

До началото на XXI век ролята на СО е относително зависима от ролята на развитите страни. Световнополитическата им роля е определена от икономическите и политическите им ресурси, технологично лидерство, военна мощ и дипломатически невидими добродетели.Те са домини-ращи сили в международните отношения. Ролята на СО се състои в способността им да влияят и променят икономическите отношения в рамките на правомощията си и според демократични-те и културните си ценности.Държавите контролират осъществяваната от СО политика в опре-делените от тях насоки и променят политическите резултати.Политиката е изкуството на едни държави да властват над други и да определят единствено правилното им поведение.Между-народната помощ е държавна.Състои се от помощи и заеми, които са безусловни и условни, според политическите убеждения на правителствата, за групи по интереси и държавни институции.

Самото регулиране на МИО се осъществява чрез различни подходи, пряко сътрудничество и колективни структури в съответствие със стратегии и дългосрочни планове за развитие в света. Военната мощ на държавите и дипломацията на СО се допълват, а обществено-политическите организации са представители на икономически напредък.При глобализацията икономическото развитие и общественият напредък зависят пряко от политическата динамика и интензивността на дипломатическите практики.Мястото на идеалите се заема от практически правила за задълженията и правата на хората, организациите и държавите и перспективата за създаване на равни възможности за развитие на всички хора и държави.Същевременно се уве-личава рискът от зависимост на националните икономически приоритети от стратегиите на частните глобални корпорации.Поведението на държавата в много случаи се определя от решенията на МНК, от тяхната пазарна, маркетингова и финансова политика.При тези условия господстващата идея за върховенството на суверенитета на националната държава отстъпва място на едно по-гъвкаво разбиране.Много развити държави на практика предоставят част от своя суверенитет на на световни и интеграцинни институции.

Световната система функционира на четири равнища.Първото от тях е националната дуржава.Второто са интеграционните общности.Третото са световните междуправителствени универсални и секторни СО.Четвъртото равнище са обществените и частни световни организации.В началото на XXIвек СО са самостоятелно равнище на глобалната система.В света има над 4000 организации. От тях около 500 са официални междуправителствени СО.Според мащаба на дейността си те са универсални, регионални и секторни.Според предмета на дейност те биват финансови, търговски, в образованието, науката и културата и в други области.Характерните за всяка СО особености се отнасят до нейния състав, цели, принципи, управленски структури и дейност.Основа на дейността на СО е многобразието на търговските, финансовите, технологичните и други проблеми, които, както е известно, са едновременно технологични, социални, екологични и т.н. Общите тенденции са : първо, отвореност за всички демократични страни; второ, висока динамика в позициите на развитие, НИС, БРИК и развиващите се страни и на техните групи – Г3, Г5, Г7, Г8, Г20 и други.,според икономическата мощ и начините за преобразуването й в политическа.; трето, сближаване между области и проблеми на международното сътрудничество, защото глобалните проблеми са едновременно политически , икономически, екологични, социални, религиозни и философски; четвърто, усложняване функциите на СО; изостряне на проблемите на бюрокрацията, политическата корупция, квалификацията, нарастването на рисковете, въвеждането на нетрадиционни мрежови структури на организация, оптимизирането на икономизацията на политиката чрез вземане на колективни решения, оценката за ефективността на дейността им според икономически критерии, изискващи добавените доходи да бъдат повече от добавените разходи.

• 
  Дейност на светоните организации – организация на обединените нации
  

Организацията на обединените нации (ООН) е създадена в резултат на преговори между държавните ръководители на бившия СССР, САЩ и Великобритания в периода 1944 – 1945 г. Уставът й е подписан от 50 държави на 26 юни 1946 г. в Сан Франциско.Той влиза в сила на 24 октомври 1945г.През 1960г. броят на държавите членки достига 100.До 1988г. той се увеличава на 159 страни.През 1988 – 2008 г. в ООН са приети 33 държави сред тях са Северна и Южна Корея и Швейцария.През 2008г. в ООН членуват 192 държави.

Принципите на ООН са суверенно равенство на всички държави членки, доброволно изпълнение на поетите по Устава задължения, уреждане на международни спорове с мирни средства, въздържане от заплахи със сила или употреба на сила в международните отношения, оказване на всестранна помощ на организацията, осигуряване на възможност на всички държави, които не са нейни членки, да действат според нейните принципи, ненамеса на ООН във вътрешните работи на страните.

Органите на ООН са : Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономическият и социален съвет, Съветът за попечителство, Международният съд и Секретариатът,

Функциите на Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС) са : извършване на проучвания и подготовка на доклади за международната икономика; подготовка на препоръки за Общото събрание за други органи на ООН; свикване на международни конференции за разглеждане на глобални икономически проблеми; осъществяване на връзка между ООН и специализираните международни организации; подготовка на споразумения, които се утвърждават от Общото събрание; предоставяне на информация на Съвета за сигурност; изготвяне на проектодоговори, които се утвърждават от Общото събрание и други.

Сесиите на ИКОСОС са редовни и извънредни.Редовните сесии се провеждат два пъти годишно в продължение на един месец.Дейността на ИКОСОС се извършва от помощни, специални и специализирани органи.Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ) е създа-дена през 1947г. от ИКОСОС като временен орган.През 1951г. получава статут на постоянна комисия.В нея членуват 34 държави( от тях 32 са европейски, плюс САЩ и Канада).Седалището й е в Женева,Швейцария.Целите на ИКЕ са съдействие за икономическото възстановяване на Европа; развитие на икономическите отношения между европейските страни и останалия свят. Органите на ИКЕ са пленарната сесия и секретариатът.Помощните органи са 18.ИКЕ осъществя-ва дейност за развитие на общоевропейското сътрудничество, участва в Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа и др.

Една от специалните структури на ИКОСОС е Програмата на ООН за развитие (ПРООН).Тя се създава през 1965г. със седалище Ню Йорк.В ПРООН членуват всички държави - членки на ООН. Целите й са предоставяне на многостранна техническа помощ за развиващите се страни, в т.ч. експерти, оборудване и подготовка на национални кадри.Централен орган е Управителният съвет.Той се избира за срок от 3 години.Прилага се принципът на ротация между държавите. Дейността на ПРООН включва: разрабоване на четиригодишни програми; сътрудничество с други СО,в т.ч. ФАО,ЮНЕСКО и др.; поддържане на специален фонд за проекти в най-слабо развитите страни, в който 40% от средствата са за тези страни; предоставяне на опит – до началото на новия век 10 000 съветници и специалисти са оказали помощ в над 100 страни.

Глобалният пакт на ООН е приет на 26 юли 2000г.Той е съюз между ООН и частната икономика. В него членуват няколкостотин предприятия и международни организации. Принципите на Глобалния пакт са спазване на човешките права и гарантиране ненарушаването им, свобода на обединяване и преговори за равнището на работните заплати, премахване на детския труд и трудовата дискриминация, отговорно отношение към околната среда ,прилага-не на безвредни за хората и природата технологии и др.Предприятията се задължават да под-крепят принципите на Глобалния пакт, да дават пример в изпълнението им, да участват в конкретни проектим да информират своите акционери и работници за дейността си в него.

Конференция по търговия и развитие на ООН (ЮНКТАД) е учредена през 1964г. като специализирана организация на ООН.Седалището й е в Женева.В ЮНКТАД участват развиващите се страни – членки на ООН.Органите на ЮНКТАД са : конференция свиквана на четири години.Съвет по търговията; комитети – постоянни и временни; работни групи и др.; Секретариат.Дейността на ЮНКТАД се осъществява в съответствие с 15 основни принципа, вкл. суверенно равенство на държавите, недискриминация, право на свободна тъговия и разпореждане със собствените си ресурси, ускоряване на икономическия растеж и намаляване на разликата в доходите и други.Функциите на на ЮНКТАД са да съдейства за развитието на международната търговия чрез ускоряване на икономическото развитие, да фомулира политиките и проблемите на икономическото развитие, да прави предложения и да взема мерки за осъществяването им, да бъде център за координиране на политиките на правителствата и регионалните общности и др.

Групата 77 е създадена на първата сесия на ООН. В нея първоначално членуват 77, а в началото на XXI век всички развиващи се страни. Груапата 77 защитава интересите на развива-щите се страни чрез идеите на Новия международен икономически ред (НМИР).През 1974г. на Шестата специална сесия на ООН са приети Декларацията, Хартата и Програмата на НМИР, които определят основите, принципите и целите му.По- важните проблеми са включени в мерки за регулиране на международната търговия, международните финанси, специална програма за най-бедните страни и действия за политическа демокрация.

Световната банка или Международната банка за възстановяване и развитие и Асоциацията за международно развитие са също специализирани организации на ООН.Те предоставят дългосрочни заеми при по-изгодни условия от пазарните.СБ обединява най-големите донори на развиващите се страни и оказва помощ в съответствие с Програмата за развитието на Хилядолетието на ООН.Стратегиите на СБ включват всички насоки на икономическото развитие в света.Заедно с МВФ тя осъществява стартегия за намаляване на бедността в света.Структути и правила на СБ : Ново партньорство за развитие на Африка, Център за инвестиционно съфинансиране, Организация за хармонизиране на бизнес условията, Многостранни договори за сътрудничество при защита на бизнес средата и презграничните ефекти, Стандарти за корпо-ративна социална отговорност, Механизъм за публично – частни партньорства в изследванията и развитието, Правила за равнопоставеност и ефективност на участието на развиващите се страни в икономическо сътрудничество и др.

ООН си сътрудничи с Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО).НАТО е създаде през 1948г.През 2010г. в нея участват 28 държави – САЩ, Канада, повечето държави членки на ЕС, Турция, Исландия и Норвегия.Тя е международна организация за отбрана на независими държави.НАТО не е глобална организация, но осъществява дейността си освен на постоянното членство и на основата на партньорство и поддържане на връзки със страните от Средиземно-морския регион.Програмата „ Партньорство за мир “ на НАТО бе създадена през 1994г. Русия се присъедини към нея чрез споразумение за широко партньорство – партньорство за икономически напредък.В рамките на партньорствата НАТО осъществява мисии в конфликтни световни региони, например ЕСФОР в Босна и Херцеговина.

Използвана литература :

1. 
   Международни икономически отношения – доц.
   

2. 
   Устав на Организацията на обединените нации
   

3. 
   Edwards S. “Trade orientation, distortion and growth in developing countries”