„тайната история на човешката цивилизация”
Откритията на Дж. Рейд Моар в Източна Англия
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Откритията на Дж. Рейд Моар в Източна АнглияИзследователското ни пътешествие ще ни отведе към Югоизточното крайбрежие на Англия и откритията на Дж. Рейд Моар - член на Кралския антропологически институт и председател на Праисторическото общество на Източна Англия. В хода на своите проучвания, започнали през 1909 г., Моар открил кремъчни сечива в и под пластовете на Ред Краг и Коралин Краг. Формацията Ред Краг, в която Моар направил някои от най-значителните си открития, е съставена от черуп-честите пясъци на морето, което някога миело брегове-ге на Източна Англия. На някои места, под Ред Краг, може да бъде открита друга подобна формация, наречена ЕСоралин Краг. Изучаването на съвременните геологически съчинения показа, че Ред Краг е тй-малко на2-2,5 млн. годишни. Следователно Коралин Краг би трябвало да е по-стара. В Източна Англия - под Ред Краг и Коралин Краг -има детритни пластове, които понякога са наричани „костните" пластове. Те са съставени от всевъзможни материали - пясъци, чакъл, раковини и кости, които произхождат от различни по-стари формации, включително еоценските лондонски глини. Дж. Ред Моар открил в детритните пластове, намиращи се под Ред Краг и Ка-ролин Краг, каменни сечива, по които можело да се видят следи от различна степен на преднамерена обработка (фиг. 3.4). Като заключил, че по-грубите сечива трябва да са чак от еоцена, Моар излязъл с твърдението, че е „необходимо да се признае една много по-голяма древност на човешката раса, отколкото се предполагаше досега". Сечивата на Моар могат да са най-късно от късния плиоцен. Според общоприетата еволюционна теория обаче не може да се очакват следи от способни да обработват камък хора, които да са обитавали Англия преди 2-3 млн. години. М оар сметнал, че създателите на най-старите и най-грубите от намерените от него сечива „представят един ранен и примитивен етап от човешката еволюция". Но дори и в наши дни са известни племена, които създават много примитивни каменни сечива. Следователно е възможно, дори и най-грубите сечива, открити от Моар под пластовете на Ред Краг, да са изработени от същества, които са били много подобни на Номо sapiens sapiens. Самите находки станали предмет на ожесточени спорове. Много учени ги определили като резултат от действието на естествени сили, а не от антропогенна обработка. Въпреки това Моар намерил мнозина влиятелни поддръжници. Сред тях бил и Анри Брьой, който лично проучил обектите. В колекцията на Моар той открил несъмнени камъни за прашка, които били открити в пластове под Ред Краг. Моар бил подкрепен също така и от Арчибалд Гейки - уважаван геолог и президент на Кралското общество - и от сър Рей Ланкастър - директор на Британския музей. Ланкастър идентифицирал сред материалите на Моар един представителен тип сечиво, на който дал името „рострокаринат". Тези две думи насочват вниманието към две от основните характеристики на артефактите. „Ростро" се отнася към работния край на сечивото, който наподобява човка, а „каринат" — към острия киловиден ръб, който минава по дорсална-та (гръбната) им повърхност. Ланкастър представил детайлен анализ на това, което нарекъл „опитен екземпляр от Норуич" (фиг. 3.5). Тази находка - особено добър пример за „ростро-каринатния" тип сечива - била открита под Ред Краг при Уитлингам, близо до Норуич. Ако артефактът наистина произлиза от пластовете под Ред Краг, то той трябва да е на повече от 2,5 млн. години. „Опитният екземпляр от Норуич" съчетава две характеристики - явни следи от преднамерена обработка и ясна стратиграфска позиция. През 1914 г. в доклада си за Кралския антропологически институт Ланкастър пише следното: „Не е възможно някой, който е запознат едновременно и с обработката на кремък, и с естествените отцепвания на кремъка, да твърди, че има и най-малката възможност за това, оформянето на опитния кремък от Норуич да е резултат от нещо друго, а не от човешка дейност." Ланкастър смятал, че подобни сечива могат да бъдат отнесени към миоцена. Важен комплекс материали бил открит от Моар при Фоксхол, където той намерил, насред късноплиоценските пластове на Ред Краг, каменни сечива (фиг. 3.6). Те би трябвало да са на повече от 2 млн. години. През 1927 г. Моар пише следното: „Находките се състоят от останките от работилница за изработка на кремъчни оръдия и обхващат каменни чукала, ядра, от които са били отцепвани пластини, завършени оръдия, многобройни отломки и няколко обгорели камъка, които показват, че на това място са палени огньове... Ако знаменитата човешка челюст от Фоксхол, чиято форма явно не е особено примитивна, наистина произхожда от древната повърхност, която сега е покрита от наслагите на Ред Краг и от дебел ледников чакълен пласт, то можем да заключим, че анатомичните характеристики на тези хора не са били особено различни от нашите." Челюстта, за която споменава Моар, има интересна история (вж. Глава 7). Някои от учените, които се занимавали с нея, сметнали, че тя прилича на такава на съвременен човек. За съжаление челюстта от Фоксхол не е достъпна за по-нататъшни изследвания. Тя би могла да добави аргументи в полза на тезата, че кремъчните оръдия от Фоксхол са дело на човешка ръка. Но дори и без челюстта, самите сечива са достатъчно доказателство за съществуването на хора в Англия през късния плиоцен - може би преди2-2,5 млн. години. През 1921 г., американският палеоантрополог Хенри Феърфийлд Осбърн се обявил в подкрепа на оръдията и предложил отнасянето им към плиоцена. Според думите му, доказателствата за съществуването на хора през плиоцена „вече почиват на солидната основа, предоставена от кремъците от Фоксхол, при които следите от човешка дейност е несъмнена". Сред оръдията Осбърн определил про-бивачи, островърхи артефакти, подобни на върхове за стрели, стъргалки и странични стъргалки. Осбърн подкрепил не само кремъците от Фоксхол, но и цялата останала работа на Моар: „Откритията на Дж. Рейд Моар, които свидетелстват за съществуването на шшоценски хора в Източна Англия, отварят нова епоха в археологията... Те дават неоспорими доказателства за това, че в Югоизточна Британия са живели хора, които са били достатъчно интелигентни, за да могат да обработват кремък и да палят огън; това е било преди края на плиоцена и преди началото на първия ледников период." Един друг учен, който бил спечелен за каузата на находките от Фоксхол, бил Хуго Обермайер, по-рано твърд и явен противник на еолитните открития. Обермайер бил сред тези изследователи, които смятали, че еолитите били резултат от естествени сили, подобни на тези, които могат да се наблюдават в мелниците за цимент и варовик. През 1924 г. обаче той пише следното: „Откритията във Фоксхол са първото доказателство за съществуването на хора през терциера, с което разполагаме." Терциерът обхваща периодите от еоцена до плиоцена. Моар прави няколко открития и в по-късното находище Кромър Форест в Норфък. Намерените там оръдия би трябвало да са на възраст между 0,8 и 0,4 млн. години. Съществува и друго мнение, според което датата на долните пластове от формацията Кромър Форест може да се изтегли назад до преди 1,75 млн. години. Голям брой учени обаче продължавали да не приемат находките на Моар като автентични оръдия. С. Хейзълдийн Уорън например твърдял, че те се били получили в резултат на действието на геологичното налягане, което притискало кремъчните парчета към твърдите варовикови пластове. Като доказателство за това той се позовава на няколко каменни отломки от еоценското находище Булхед в Англия. Ето какво казва Уорън за един от тези предмети (фиг. 3.7) в доклада си пред Геоложкото общество в Лондон, изнесен през 1920 г.: „Този предмет, който е добър пример за заострена пластина, е най-забележителният екземпляр от цялата група. Ако го разгледаме самостоятелно - в рамките на собствените му характеристики и независимо от съпътстващите материали и обстоятелствата на откриване, то едва ли бихме се усъмнили в близостта му с мустиерски находки." Терминът „мустиерски" описва едно общоприето кремъчно производство от втората половина на плейстоцена, наречена така по името на находището от Мустие, Франция. Според Уорън, невъзможно било да се откриват оръдия в пластове от еоцена. Тези изследователи обаче, които не са обременени с предразсъдъци, биха могли да се запитат дали в еоценските пластове в Есекс Уорън всъщност не е намерил автентично сечиво. По време на дискусията, която последвала доклада на Уорън, един от присъстващите учени изтъкнал, че в някои случаи оръдията на Моар били намерени в средата на наслагите от терциера, а не директно върху твърдия варовик. Този довод би трябвало да опровергае обяснението на Уорън, основаващо се на земния натиск. В един определен момент споровете около находките на Моар били предоставени за разрешаване на международна научна комисия. Тя била сформирана по молба на Международния институт по антропология и в нея били включени осем видни европейски и американски антрополози, геолози и археолози. Групата се обявила в подкрепа на изводите на Моар. Те заключили, че кремъците от основата на Ред Краг при Ипсуич произхождат от ненарушени пластове, които са датирани най-късно от плиоцена. Също така обработката на кремъците определено била дело на човешка ръка. Членовете на комисията освен това направили и четири сондажа в детритните пластове под Ред Краг и открили със собствените си ръце пет типични образци. Тези оръдия би трябвало да са на поне 2,5 млн. години. И тъй като същите детритни пластове съдържали материали и с по-древен, еоценски характер, то възрастта на оръдията би могла да бъде и 55 млн. години. Луи Капитен, един от членовете на комисията, заявил следното: „В основата на Ред Краг съществуват ненарушени пластове, които съдържат обработени кремъци (самите ние се запознахме с тях). Те не може да са резултат от нищо друго, освен от дейността на хора или хоминиди, които са съществували през терциера. Според нас -праисториците - този факт е абсолютно доказан." Колкото и да е изненадващо това, дори и след доклада на комисията, опонентите на Моар - сред които бил и Уорън - продължили да упорстват в опитите си да докажат, че кремъчните сечива са резултат от естествени сили. Уорън излязъл с хипотезата, че кремъците били разтрошени от движението на айсберги върху океанското дъно, близо до брега. Доколкото ни е известно обаче, все още никой не е доказал, че айсбергите са в състояние да направят нещо, което да прилича на многобройните следи от удари и на внимателния ретуш, които се наблюдават по оръдията на Моар. Нещо повече, много от образците от Ред Краг лежат посред седиментите, а не на твърда скала, върху която айсбергите да могат да ги разтрошат. Можем да добавим също така и бележката на един английски археолог - Дж. М. Коулс, - според когото оръдията от Фоксхол произхождат от пластове, които представляват земни повърхности, а не плажни наслаги. Това наблюдение също оборва айсберговата хипотеза. Малко след като Уорън представил теорията си за айсбергите, споровете заглъхнали. Ето какво пише Коулс през 1968 г.: „Фактът, че научният свят все още не е съумял да приеме без сериозни колебания едно от двете становища, най-вероятно се дължи на забележителната липса на внимание към този проблем на Източна Англия, която се наблюдава след големите спорове." Това може и да е вярно отчасти, но има още едно възможно обяснение - може би някои елементи в научните среди са решили, че мълчанието ще погребе находките на Моар по-добре, отколкото едно явно публично несъгласие. Още от 50-те години на XX в., научната общественост застава твърдо зад теорията за ранноплейстоценския африкански еволюционен център. И следователно едва ли би имало някакъв смисъл непрекъснато да се правят опити да се опровергаят доказателствата за съществуването на хора в Англия през епохата на плиоцена, което -от теоретична гледна точка - е невъзможно. Напротив, това би донесло само неудобства и вреди. Освен това, подобни спорове биха поддържали активността и на двете страни. Политиката на мълчание - целенасочена или не - се оказала изключително успешен начин за потулване на находките на Моар. Не е необходимо да се оборва нещо, което дори не си струва да бъде споменато, а и едва ли може да се извлече много полза от поддържането му. Коулс е единственото изключение от.обичайното инстинктивно отричане на откритията на Моар (или от пълното мълчание). Той сметнал, че е „нечестно да се пренебрегне целия този материал, просто без да му се обърне внимание", и в една публикация от 1968 г. колебливо допуска, че някои от оръдията може и да са автентични. Макар че повечето днешни авторитети дори не споменават за откритията на Моар, една от редките отрицателни бележки може да се открие в книгата на Б. У. Спаркс и Р. Дж. Уест „Ледниковият период в Британия": „В началото на този век се появили публикации, които описват като артефакти много кремъци,tоткрити в пластове от ранния плейстоцен. Сред тях са кремъците, някои от които са бифаси (с две лица), намерени в Ред Краг, близо до Ипсуич, и т. нар. „ростро-каринати" от основата на Норуич Краг, близо до Но-руич. В наши дни всички те са определени като естествени продукти, тъй като не удовлетворяват изискванията, които са необходими, за да бъдат признати за оръдия. Тези изисквания са следните: предметът да принадлежи към серия с постоянни характеристики, да е намерен във възможно от геологична гледна точка място на обитаване, като е желателно да са открити и други следи от човешка дейност (например отломки, кости или погребения), и да носи следи от ретуширане под прав ъгъл от две или три страни." Спаркс и Уест работят в университета в Кеймбридж и са специалисти по плейстоцена в Британия. Без да се впускаме в дълъг коментар, можем да отбележим, че Моар и други авторитети - например Осбърн и Капитен - успели да определят образците от Ред Краг като различни видове оръдия (брадви, пробивачи, стъргалки и т. н.), сравними с тези от общоприети палеолитни каменни производства, като например Мустиерското. Находището при Фоксхол, заедно с челюстта от Фоксхол, било прието от много учени като геологически възможно място на обитаване. Моар го интерпретирал като работилница и отбелязал наличието на следи от огън. А що се отнася до ретуширането от няколко страни, това не е единственият критерий, който може да бъде приложен при търсенето на следи от човешка дейност върху каменни предмети. А дори и да би било така, М. С. Бъркит от Кеймбридж открил по някои от оръдията от колекцията на Моар ретуш от няколко различни страни и под прав ъгъл. Бъркит бил включен в международната комисия, която,през 20-те години на XX в. инспектирала находките на Моар. В публикуваната през 1956 г. книга „Старата каменна епоха", той дава положителни отзиви за тях. Авторът бил особено впечатлен от находището при Торингтън Хол, на две мили (3,2 km) южно от Ипсуич, където, в пластовете на Ред Краг, били открити кремъчни сечива. „При Торингтън Хол, точно над артефактите, бяха намерени миди, с по две неразделени черупки... не е възможно да е имало някакво по-късно разместване на чакълестите пластове, което да е предизвикало фрагментирането на кремъците, тъй като то би довело до скъсването на крехките връзки между черупките." След това Бъркит прави едно смайващо заключение, засягащо оръдията, намерени в и под Ред Краг: „Повечето от самите еолити са много по-стари от късноплиоценските пластове, в които са открити. Някои от тях дори могат да бъдат отнесени към предшшоценс-ки епохи." С други думи той бил готов да приеме съществуването на интелигентни хоминиди, способни да създават оръдия, в Англия от преди повече от 5 млн. години. А тъй като съществуват многобройни доказателства, сред които и кости, за съществуването на напълно съвременни хора преди началото на плиоцена, то няма никаква причина да отхвърляме възможността, находките на Моар от формацията Ред Краг да са били създадени от Homo sapiens преди повече от 5 млн. години. Сред поддръжниците на намерените от Моар материали бил и Луис Лики, който през 1960 г. пише следното: „Повече от възможно е в Европа през ранния плейстоцен да са съществували примитивни хора, както са съществували и в Африка. При всички положения изглежда, че част от образците, открити в пластовете под Ред Краг, са обработени от човешка ръка и не могат да бъдат разглеждани като резултат от действието на природни сили. Възможно е оръдията от пластовете под Ред Краг да не се отнасят към ранния плейстоцен, а към късния плиоцен." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|