В един ранен момент от кариерата си Луис Лики, който по-късно си спечелил слава с откритията в дефилето Олдувай в Африка, внезапно се впуснал в радикални идеи по отношение на праистория-та на хората в Америка. По това време, учените смятали, че проникването на първите хора на континента не може да е станало преди повече от 5000 години.
Ето какво се спомня Лики: „През 1929-30 г., когато водех упражнения на студенти в университета в Кеймбридж... започнах да
твърдя пред тях, че в Новия свят би трябвало да има хора поне от 15 000 години. Никога няма да забравя един случай: така беше станало, че Алес Хръдлика - този голям учен от Института Смитсони-ън - беше дошъл в Кеймбридж и моят професор (аз бях още асистент) му казал, че д-р Лики обяснява на студентите, че в Америка трябва да има хора поне отпреди 15 000 години. Той влетя в стаята ми и дори не изчака да си стиснем ръцете."
Хръдлика запитал: „Лики, какви са тия работи, които чувам? Нима преподаваш ерес?"
„Съвсем не!", отговорил Лики. '
„Напротив! - казал Хръдлика. - Разправяш на студентите, че в Америка има хора от 15 000 години. Какви са ти доказателствата?"
Л ики отговорил: „Нищо сигурно, просто съпътстващи данни. Но като вземем предвид, че хора живеят от Аляска до нос Хорн, говорят огромно количество различни езици и са имали най-малко две цивилизации, то не е възможно те да са били по тези места само няколкото хиляди години, които им позволявате."
Лики продължил да таи неортодоксални идеи по този въпрос и през 1964 г., на находището Калико в пустинята Мохаве, щата Калифорния, се опитал да събере някакъв веществен материал. Обектът бил разположен на брега на пресъхналото плейс-тоценско езеро Маникс. При разкопките - ръководени в продължение на осемнадесет години от Рут Д. Симпсън — там били открити 11 400 подобни на еолити артефакти, принадлежащи към най-различни нива. Датирането с радиоактивни изотопи показало
- за най-ранното от тези нива
- възраст от около 200 000 години.
Както се случило с Тексас Стрийт обаче, по-голямата част от археолозите отхвърлили артефактите от Калико като естествен продукт, и сега находището Калико се подминава с мълчание в популярните археологически трудове. Биографката на Лики - Соня Коул - казва следното: „За мнозина от колегите, които питаели към Луис и семейството му възхищение и приятелски чувства, годините на Калико били период на тъга и объркване."
И все пак артефактите от Калико също намерили своите защитници, които предлагали сериозни аргументи в полза на това, че става дума за създадени от хора предмети, а не за „геофакти", получили се при естествени процеси. Ето какво казва — през 1979 г. -Филип Тобайъс, известният сътрудник на Реймънд Дарт, откривателя на австралопитека: „Когато д-р Лики ми показа една малка колекция от находки от Калико... веднага се убедих, че някои -макар и не всички - образци демонстрират несъмнени следи от човешка дейност."
През 1986 г. Рут Д. Симпсън заявява следното: „Природата би се затруднила да създаде многобройни образци, които да приличат на направени от хора, с абсолютно еднопосочен ретуш, изработен по еднообразен, целенасочен начин. Находището при Калико даде голямо количество напълно едностранни оръдия, с еднообразен ретуш по ръба. Сред тях има челни стъргалки, странични стъргалки и резци." Пластинчати сечива с едностранни и еднопосочни отцепи, каквито били намерени в Калико, са характерни за европейските еолити. Такива образци могат да се намерят и сред Олдованските производства в Източна Африка. Сред най-добрите оръдия, открити при Калико, е един клюнест резец (фиг. 3.12). Също така се споменава и за боласи (ласа с топузи).
Като общо, обаче, редиците на традиционната палеоантропология посрещнали откритията при Калико с мълчание, присмех или отрицание. Въпреки това, Рут Симпсън заявява следното: „Данните за много древни хора на територията на Новия свят се увеличават бързо и скоро няма да е възможно да бъдат пренебрегвани, просто защото не пасват на настоящите модели за праисторията на Америка... За да се направят равностойни и безпристрастни преоценки, е необходимо гъвкаво мислене."