„тайната история на човешката цивилизация”
Неолитни сечива от златоносния район на Калифорния
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Неолитни сечива от златоносния район на КалифорнияПрез 1849 г. в чакъла на пресъхналите речни корита по склоновете на планините Сиера Невада в Централна Калифорния било открито злато. Новината привлякла тълпи от съмнителни авантюристи, които се стекли на места като „Градът на брендито", „Последен шанс", „Загубеният лагер", „Можеш да бъдеш сигурен" и „Разкриване на картите". В началото самотни златотърсачи промивали люспи и бучки от пясъците на днешните потоци, но скоро се появили големи златодобивни компании, които вкарали в употреба далеч по-значителни средства. Някои дълбаели шахти в планинските склонове, за да проследят докъде ще ги отведат златоносните пластове. Други използвали силни водни струи, за да отмият същите тези чакъли от хълмовете. Миньорите открили стотици каменни артефакти и макар и по-рядко, човешки фосили (Глава 7). Най-значителните артефакти били публикувани от Дж. Д, Уитни, който по това време бил щатен геолог на Калифорния. Предметите, които били намирани по повърхността и в изкопаната от машините земна маса, били с неопределима възраст, но откриваните в дълбоките минни сондажи и галерии можели да бъдат датирани с по-голяма сигурност. На времето, Дж, Д. Уитни решил, че геологичните податки за златоносните пластове ги отнасят най-късно към плиоцена. Съвременните учени смятат, че някои от тях могат да са дори от еоцена. Много шахти били прокарани в Плоската планина, окръг Тюо-лумн. Те трябвало да преминат под дебели пластове от базалтов вул-каничен материал - латит - преди да достигнат до златоносните базалтовата шапка в продължение на стотици метри (фиг. 5.10). Материалите от чакълестите пластове, които били откривани непосредствено над материковата скала, можели да са на възраст между 33,2 и 55 млн. години, а тези от други нива на същите пластове - в широките граници на 9 до 55 млн. години. Уитни лично се запознал с колекцията от артефакти от Плоската планина, принадлежаща на д-р Перес Снел от Сонора, щата Калифорния. В нея имало върхове на копия и други оръдия. Снел не разполагал с много информация за откривателите и първоначалната стратиграфска позиция на сечивата. Имало само едно изключение. Ето какво пише Уитни: „Става дума за каменно чукало или някакво друго сечиво, предназначено за стриване. Д-р Снел информирал Уитни, че го извадил „със собствените си ръце от количка, натоварена с пръст от някаква шахта под Плоската планина". В колекцията имало и човешка челюст, с която Уитни също се запознал. Тя била дадена на д-р Снел от миньорите, които твърдели, че са я открили в наслагите под латитните пластове на Плоската планина в окръг Тюолумн. Едно по-добре документирано откритие в същата планина било направено от Албърт Дж. Уолтън - един от собствениците на участъка Валънтайн. В златоносните пластове, на 180 фута (55 m) под повърхността и под латитната шапка, Уолтън намерил каменен хаван с диаметър 15 инча (39 cm). От значение е и това, че хаванът бил открит в една хоризонтална галерия, водеща от главната шахта на мината към участъка Валънтайн. Това изключва възможността предметът да е паднал отгоре. Също в мината Валънтайн бил намерен и фрагмент от фосилен човешки череп. Уилям Дж. Синклер предположил, че съществуват връзки между многото хоризонтални галерии, разположени до този участък и че следователно хаванът може да е попаднал там по един от тях. Но по-късно той си признал, че когато през 1902 г. посетил мястото, дори не успял да намери шахтата Валънтайн. Това не му попречило да използва недоказаното си предположение, за да опровергае съобщението за находката на Уолтън. Ако човек действа по този начин, той би могъл да си намери основания да отхвърли което и да било палеоантропологическо откритие. През 1871 г. Джеймс Карвин съобщил за още една находка от Плоската планина в окръг Тюолумн: „Този документ трябва да удостовери, че аз, долуподписаният, през 1858 г. открих каменна брад-вичка. Това стана при разработването на няколко минни участъка, известни като компания „Станислаус", в Плоската планина в окръг Тюолумн, срещу ферибота на О'Бърн, на река Станислаус... Спомената антика беше намерена между 60 и 75 фута (18,2-23 т) под повърхността в чакълен пласт под базалта и освен това на около 300 фута (91,4 т) от началото на галерията. Приблизително на същото място и по същото време бяха открити и няколко хавана." През 1870 г. Оливър У. Стивънс представил следната нотариално заверена декларация: „През 1853 г. аз, долуподписаният, посетих галерията Сонора, която се намира в Плоската планина, на около миля (1,6 km) и половина северозападно от ферибота на Шоу. В този момент от гореспоменатата галерия Сонора тъкмо излизаше една количка, натоварена със златоносен чакъл. Аз, долуподписаният, намерих в този чакъл (който произхождаше от под базалта и от галерията, на около 200 фута (61 т) навътре и на дълбочина около 125 фута (38 т) зъб на мастодонт... Заедно с него намерих и каменна антика, която приличаше на голямо каменно мънисто и може би беше от алабастър." Това мънисто, ако наистина произхожда от чакълестите пластове, е най-малко на 7 млн. години, като е възможно да е дори на 55 млн. години. Уилям Дж. Синклер възразил, че обстоятелствата, при които е направена находката, не са достатъчно ясни. При много от общоприетите открития обаче съпътстващите обстоятелства са абсолютно идентични с този случай. Един пример - фосилите от Homo sapiens sapiens от Граничната пещера в Южна Африка били открити в купчини пръст, изхвърлени от минни сондажи години по-рано. На фосилите била приписана възраст от 100 000 години, и то главно защото били намерени сред скалните материали. Ако трябва да приложим строгите критерии на Синклер към подобни находки, то те също трябва да бъдат отхвърлени. През 1870 г. Луелин Пиърс дал следните писмени показания: „Аз, долуподписаният, на днешния ден предадох на господин С. Д. Войд, за да го съхранява в колекцията си от древни каменни антики, един каменен хаван, който очевидно е бил направен от човешки ръце. Хаванът беше откопан от мен, през 1862 г. под Плоската планина. Намерих го в чакъла на около 200 фута (61 т) под повърхността и под базалта, който беше с дебелина повече от 60 фута (18,2 т) и на около 1800 фута (549 т) от отвора на тунела. Находката беше направена в сондажа, известен като компания „Бостън Тънел"." Чакълестите пластове, в които бил открит хаванът, са на възраст между 33 и 55 млн. години. Уилям У. Синклер възразил, че хаванът е изработен от андезит -тъмна вулканичяа скала, която не се намира в дълбоките чакълести пластове на Плоската планина. Съвременните геолози съобщават обаче, че в района на север от Плоската планина има четири находища, които са със същата възраст като предвулканичните златоносни пластове и съдържат залежи от андезит. Андезитните хавани биха могли да бъдат ценна стока и биха могли да бъдат пренасяни на значителни разстояния с лодки и салове, а дори и по суша. Според Синклер Пиърс открил заедно с хавана и още един арте-факт: „На автора беше показана и малка овална плочка от шиста (скалноглинест пласт) с тъмен цвят, на която в нисък релеф бяха гравирани лист и пъпеш... По плочката не личаха следи от износване, причинено от чакъла. Всички драскотини са късни нарушения. Изображението показва ясни следи от стоманено острие и явно е било замислено и изпълнено от художник със значителни умения." Синклер не уточнява какво точно го е накарало да мисли, че изображенията по плочката са направени със стоманено острие. Следователно той може и да греши по отношение на използвания инструмент. При всички случаи шистовата плочка била открита заедно с хавана в предвулканичните чакъли, намиращи се дълбоко под латитната шапка на Плоската планина в Тюолумн. И дори по нея да има следи от гравиране със стоманено острие, това не означава, че е късна. Човек би могъл да достигне до логичното заключение, че изображението е направено от човешки същества, които вече са били достигнали сравнително високо културно равнище; това трябва да е станало преди 33-55 млн. години. Синклер казва също, че по плочката не се забелязвали следи от триенето в чакъла. Може би тя не е била влачена дълго от някой поток и следователно е останала нена-рушена. Освен това, възможно е тя да е попаднала в чакълестите наслаги на някое пресъхнало легло. На 2 август 1890 г. Дж. X. Нийли подписал следното изявление, описващо направените от него открития: „През 1877 г. господин Дж. X. Нийли бил надзирател на компанията „Монтесума Тънел", и прокарал гарлерията Монтесума в чакълестия пласт, който се намира под лавата на Плоската планина, окръг Тюолумн... На разстояние между 1400 и 1500 фута (427 и 457 m) от отвора на тунела, и на между 200 и 300 фута (61 и 91 т) от края на солидния пласт лава, господин Нийли забелязал няколко върха за копие, направени от тъмен камък, с дължина почти един фут (30 cm). Когато продължил проучването, самият той открил малък хаван с диаметър 3-4 инча (8-10 cm) и с неправилна форма. Откритието било направено на 1-2 фута (1,6-3,2т) от върховете за копия. След това той намерил голямо, добре оформено чукало, което сега е собственост на д-р Р. И. Бромлей, и в близост - голям и много правилно оформен хаван, понастоящем също собственост на д-р Бромлей." Последните две находки са показани на фиг. 5.11. Клетвената декларация на Нийли про-дълждва по следния начин: „Всички тези антики били намерени... близо до мате-риковата скала, може би на около един фут (1,6 т) над нея. Господин Нийли декларира, че е абсолютно невъзможно те да са попаднали на това място по друго време, освен при образуването на чакълестия пласт и преди образуването на вул-каничната шапка. Не се забелязвали каквито и да било следи от нарушаване на земните маси, нито пък някаква естествена пукнатина нито на това място, нито в близост." Местонахождението на арте-фактите в чакъла, близо до материковата скала на Плоската планина, издава възраст между 33 й 55 млн. години. През 1898 г. Уилям X. Холмс решил да интервюира Нийли и през 1899 г. публикувал следното резюме на казаното от него: „Един от миньорите, който излязъл за обяд, донесъл в кабинета на надзорника каменен хаван и счупено чукало, за които казал, че били намерени в най-дълбок ата част на галерията, на около 1500 фута (457 т) от входа на мината. Господин Нийли го посъветвал, когато се връща на работа, да се огледа на същото място за други сечива. Напълно според очакванията му, там били открити още два предмета - малък яйцевиден хаван, с диаметър5-6 инча (13-15,6 cm), и плосък хаван или паница, с диаметър 7-8 инча (18-21 cm). Тези две находки сега са с неизвестно местонахождение. При друг случай, един работник от мината му донесъл много обсидианови остриета или върхове на копия. Те били единадесет на брой и били със средна дължина около 10 инча (26 cm)." Двете описания се различават. Ето какво казва Холме, по отношение на Нийли: „По време на нашия разговор той не спомена да е бил в мината, когато се били направени откритията." Това може да се интерпретира по посока на заключението, че Нийли е излъгал при първоначалните си показания. Но току-що цитираният пасаж всъщност съдържа думи не на Нийли, а на Холмс, който казва следното: „Неговите (на Нийли] показания, които аз записах в бележника си по време на и непосредствено след интервюто, бяха с това съдържание." Може да се поспори дали трябва да вярваме повече на индиректното обобщение на думите на Нийли, направено от Холмс, или на нотариално заверената клетвена декларация на самия Нийли, под която той е сложил подписа си. От значение е и това, че Нийли не е потвърдил истинността на версията на Холмс за техния разговор. Е дно по-късно интервю с Нийли, направено от Уилям Дж. Синклер през 1902 г., подсказва с голяма доза сигурност, че Холмс е сгрешил. Като обобщава казаното от Нийли, Синклер пише следното: „Един от миньорите (Джо), който работел дневна смяна в галерията Монтесума, изнесъл от мината каменна паница или поднос с дебелина около два инча (5 cm). Нийли посъветвал Джо да се огледа, на същото място за още предмети... По време на нощната смяна господин Нийли отишъл там и в една яма за укрепваща греда „мер-нал" един от обсидиановите върхове за копия. С изключение на донесения от Джо, всички останали били намерени лично от господин Нийли, по едно и също време, на площ с диаметър около 6 фута (2 т), намираща се в периферията на тунела. Оръдията лежали в чакъла, близо до материковата скала, и били смесени със субстанция, която приличала на въглени." Ако претеглим внимателно всички показания, би трябвало да стигнем до заключението, че самият Нийли е слязъл в мината и сам е извадил оръдията от чакъла. Ето какво казва Холмс относно обсидиановите върхове за копия, намерени от Нийли: „Идентични обсидианови остриета са били откривани в погребални ями в този район заедно с останки от индианците дигър. От това може да се заключи, че донесените на господин Нийли върхове са били намерени от миньорите в някой от некропо-лите, които се намират в съседство." Но Холмс не е представил никакви доказателства, че миньорите наистина са намерили остриетата в гробни ями. Той просто заявява следното: „Това, как единадесет големи върха за копия са попаднали в мината и дали въобще произхождат от мината, са въпроси, на които не се наемам да отговоря." Ако използваме методите на Холмс, бихме могли да дискредитираме което и да било палеоантропологично откритие: трябва просто да откажем да повярваме на съобщените данни и да предложим всевъзможни неясни алтернативни обяснения, без да отговаряме на въпросите, които напълно закономерно ще ни бъдат поставени. Ето какво още пише Холмс по въпроса за обсидиановите остриета: „Изглежда много невероятно те да произхождат от леглото на терциерен поток; как би могло едно струпване от единадесет крехки листовидни предмета да остане неразпръснато в тези условия; как е възможно чупливите стъклени остриета да устоят на разрушителните сили, действащи в леглото на един поток; и как е възможно такъв брой крехки остриета да останат незасегнати от кирките на работниците, копаещи в тъмната галерия?" Човек би могъл да си представи многобройни обстоятелства, при които струпването от предмети може да се е запазило незасегнато в леглото на един терциерен поток. Да предположим, че в някакъв момент през тер-циера група търговци са преминавали или са плавали през потока. При това те са изпуснали известен брой обсидианови остриета, които са били опаковани здраво в парче кожа или тъкан. Възможно е пакетът с остриетата да е попаднал в дълбока дупка на дъното и да е бил покрит бързо от чакъла, като по този начин да се е запазил сравнително незасегнат в продължение на десетки милиони години. Това, как сечивата са останали цели при откриването си, също не поставя непреодолими препятствия. В момента, в който Нийли е разбрал за остриетата, той е могъл да предприеме необходимите предпазни мерки, за да ги запази. Очевидно той е направил точно това. Може дори да е счупил някои от тях." В един доклад, представен пред Американското геоложко общество през 1891 г., геологът Джордж Ф. Бекер казал следното: „За мен лично щеше да бъде по-удовлетворително, ако сам бях откопал тези оръдия, но не мога да открия нито една причина, която да обяснява, защо показанията на господин Нийли да не са достатъчни, както биха били моите. Той е също толкова компетентен, колкото съм и аз, да открие пукнатина, водеща към повърхността, или пък следи от древни сондажи. Всеки миньор ги разпознава на момента и изпитва огромен страх от тях. Някой биха могли да предположат, че работниците на Нийли са „подхвърлили" сечивата, но никой, който е запознат с минното дело, не би възприел сериозно подобна хипотеза... Златоносните чакъли изискват много копаене, в повечето случаи - дори използването на взрив - и дори и най-некомпетентният надзирател не би могъл да бъде измамен по този начин... На кратко, не можем да избягаме от заключението, че споменатите в показанията на господин Нийли сечива наистина са лежали близо до дъното на чакъла и че те са се оказали там, където са били намерени, по същото време, когато са били отложени и речните наслаги." Макар разглежданите досега оръдия да са били откривани от миньори, има и един случай, в който артефакт е бил открит на място от учен. През 1891 г., Джордж Ф. Бекер съобщава пред Американското геоложко общество, че през пролетта на 1869 г. геологът Кларънс Кинг — директор на Службата на Четиридесетия паралел -провеждал проучване при Плоската планина в Тюолумн. По това време, той открил каменно чукало, вградено дълбоко в депозит от златоносен чакъл, притиснат под шапка от базалт или латит. Този пласт е бил подложен на ерозия едва малко преди това. Ето какво казва Бекер: „Господин Кинг е абсолютно сигурен в това, че този предмет е бил открит на място и че е оригинална част от чакълестия пласт, в който е открит. Трудно е да си представим по-удовлетворително доказателство, което да потвърди откриването на сечива в златоносните, предледникови, суббазадтови чакъли." От това описание и от съвременното геологично датиране на пластовете от Плоската планина става ясно, че находката е била на възраст от над 9 млн. години. Дори Холмс бил принуден да признае, че чукалото на Кинг, което било включено в колекцията на Института Смитсониън, „не може с лека ръка да бъде подлагано на съмнения". Холмс внимателно претърсил района и отбелязал присъствието на няколко хромелни камъка на съвременни индианци, които били пръснати по повърхността. Ето какво казал той: „Опитах се да разбера дали е възможно някой от тези предмети да е попаднал в откритите туфни {шуплести варовити) пластове е скорошен или сравнително скорошен момент, тъй като това понякога се случва - при преотлагания и повторни споявания на свободни материали. Не можах да достигна до никакви сигурни заключения по този въпрос." Ако Холмс беше намерил и най-малкото сигурно доказателство за подобен процес, той щеше здраво да прегърне тази възможност да хвърли сянка на подозрение върху чукалото, открито от Кинг. Но понеже не намерил нищо друго, с което да дискредитира това съобщение, Холмс се ограничил с това, да се учуди от факта, „че господин Кинг е пропуснал да публикува находката - че е пропуснал да даде на света информацията, която може да се окаже най-важното наблюдение върху историята на човешкия род, правено някога от някой геолог, а я е оставил да се появи 25 години по-късно чрез посредничеството на д-р Бекер." В своя доклад Бекер отбелязва следното: „Аз показах на господин Кинг съобщението за неговото откритие и той потвърди, че то е правилно." Дж. Д. Уитни също съобщил за открития, направени под ненару-шени пластове с вулканичен произход на други места, а не само под латитната шапка на Плоската планина в Тюолумн. Сред тях имало каменни оръдия, намерени в златоносните пясъци при Сан Андре-ас, окръг Калаверас, при Спаниш Крийк в окръг Ел Дорадо и при Чероки в окръг Бют. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|