(ТЗ) са намерени на място. При тях има някакви основания да се предполага, че трябва да се отнесат към нивата от средния плейсто-цен от формацията Кабух при Тринил. Първоначалната позиция на останалите бедрени кости не е напълно ясна, но и за тях се твърди, че са намерени в същите пластове, като Т2 и ТЗ. При всички положения, първата бедрена кост (ТЗ), която е определена като напълно човешка, не е намерена заедно с примитивния череп и демонстрира характеристики, които я различават от бедрените кости па Homo erectus. По тези причини, нямаме никакви основани,я да свързваме черепа с бедрената кост ТЗ или с която и да било от другите, всички от които са определени като идентични с тези на съвременните хора. Следователно може да се каже, че черепът Т2 и бедрената кост ТЗ свидетелстват за съществуването на два вида хоминиди, които са обитавали о. Ява през средния плейстоцен - един, който е бил с маймунообразна глава, и втори, който е имал съвременни човешки крака. Ако се възползваме от типичната практика - да се дават названия на видовете само въз основа на непълни скелетни останки - бихме могли да кажем, че бедрената кост ТЗ е доказателство за това, че преди около 800 000 години на о. Ява е съществувал Но то sapiens sapiens. Поне засега не е известно друго създание, с изключение на Homo sapiens sapiens, което да е имало бедрени кости като тези, които са намерени в пластовете от началото на средния плейстоцен при Тринил на о. Ява.
9.
Разкриването на аферата Пилтдаун
Откритията на Йожен Дюбоа на о. Ява през 90-те години на XIX в. дали тласък на търсенето на фосили, които да запълнят еволюционните празнини между древните човекоподобни хоминиди и съвременния Но то sapiens. И точно в тази епоха на трескаво очакване в Англия била направена сензационна находка - човекът от Пилтдаун, създание с човешки череп и маймунска долна челюст.
Основните факти от тази история са познати както на поддръжниците, така и на противниците на Дарвиновата теория за човешката еволюция. Първите фосили били намерени от Чарлс Досън в периода от 1908 до 1911 г. През 50-те години на XX в. учени от Британския музей ги обявили за фалшификати. Този факт позволил на критиците на Дарвиновата еволюция да поставят под въпрос твърденията на учените, които в продължение на няколко десетилетия включвали фосилите от Пилтдаун в еволюционните родословия.
Реакцията била бърза - самите учени побързали да контрират с това, че именно те разкрили измамата. Някои се опитали да я припишат на ексцентричния аматьор Досън или на Пиер Тейлар дьо Шарден - католически свещеник и палеонтолог, обсебен от мистични идеи относно еволюцията. По този начин били оправдани всички „истински" учени, които били замесени в историята.
Общото впечатление, че фосилите дават абсолютна сигурност и убедителност, е погрешно. Напротив - сложната система от обстоятелства, която съпровожда всяко палеоантропологично откритие, би могла да възпрепятства получаването на каквото и да било просто познание. Подобна неопределеност може да се очаква най-вече в случаите, когато става дума за грижливо планирана измама, ако въобще случаят Пилтдаун е такъв. Но дори и „обикновените" палеоант-ропологични открития са обвити в многобройни пластове несигурност. Такова е общото правило. Ако проследим в детайл историята на аферата Пилтдаун, ще установим, че границата между фактите и измамата невинаги е толкова ясна.
