„тайната история на човешката цивилизация”

Химично и радиометрично датиране на находките от о. Ява

Изтегляне 2.12 Mb. страница 75/113 Дата 05.12.2022 Размер 2.12 Mb. #115780 Тип Книга

Химично и радиометрично датиране на находките от о. Ява Тук ще се. спрем на проблемите, свързани с калиево-аргоновото датиране на геологичните формации, съдържащи фосилите на о. Ява. Освен това ще разгледаме и опитите да се определи възрастта на самите фосили с помощта на различни химични и радиометрич-ни методи. Дюбоа направил първите си открития в намиращата се при Три-нил формация Кабух, за която калиево-аргоновото датиране дало стойност 800 000 години. Други находки, свързани с Явайския чо­век, произхождат от пластовете на формацията Путжанган при Дже-тис. Според Т. Джейкъб, намиращите се близо до Моджокерто плас­тове от тази формация са дали дата от ранния плейстоцен - около 1,9 млн. години. Тази възраст е много важна, по няколко причини. Както вече видяхме, много фосили от Homo erectus (по-рано описа­ни като Pithecanthropus и Meganthropus) са приписвани на плас­товете при Джетис. Ако те наистина са на 1,9 млн. години, това ги прави по-стари и от най-старите африкански находки кг. Homo erectus, които са на около 1,6 млн. години. Според стандартните представи обаче, Homo erectus се появява в Африка и не напуска пределите й до преди най-малко 1 млн. години. Освен това съществуват предположения, че мегантропът на Фон Кьонигсвалд трябва да се класифицира като Australopithecus. Ако това мнение бъде прието, това би означавало, че Явайските предста­вители на австралопитеците са пристигнали от Африка преди пове­че от 1,9 млн. години и че тук Australopithecus се е развил самос­тоятелно. И двете хипотези не съответстват на общоприетите предс­тави за човешката еволюция. Не трябва да се забравя обаче, че калиево-аргоновия метод, който е дал възраст 1,9 млн. години, не може да се разглежда като абсо­лютно доказателство. Двамата учени, на които принадлежат опити­те да се датират повечето находища на о. Ява - Т. Джейкъб и Г. Къртис - открили, че от повечето проби не могат да се получат смис­лени резултати. С други думи - били получени някакви резултати, но те дотолкова се отклонявали от очакваното, че Джейкъб и Кър­тис се видели принудени да припишат незадоволителните стойнос­ти на замърсявания на пробите. През 1978 г. Г. Дж. Бартстра съоб­щил, че за пластовете при Джетис е получил калиево-аргонова дата от под 1 млн. години. Видяхме, че бедрените кости от Тринил са неразличими от тези на съвременните хора и не приличат на тези на Homo erectus. Този факт стои в основата на предположенията, че те не си съответстват с черепа от питекантропа и че вероятно са попаднали случайно в сред-ноплейстоценските пластове при Тринил, произхождайки от по-гор­ни нива. Една друга възможност се състои в това, по време на средния плейстоцен на о. Ява да е имало хора с модерна анатомия, които да са съжителствали с човекоподобни създания. В светлината на всички факти, представени в тази книга, това по никакъв начин не изглежда невъзможно. За да се провери дали костите от едно и също находище са с една и съща възраст, често се използва методът на флуорното съдържа­ние. Костите абсорбират флуор от подпочвените води и следователно -ако костите имат сходно съдържание на този елемент (което се съотна-ся със съответното съдържание на фосфат) - те би трябвало да са били погребани в земята за приблизително еднакъв период от време. В една публикация от 1973 г. М. X. Дей и Т. И. Молесън предс­тавят резултатите от анализите на черепа и бедрената кост от Три-нил, които показали, че двете находки имат приблизително едни и също процентно съотношение на фосфат и флуор. От друга страна, костите от средноплейстоценски бозайници от Тринил също демон­стрирали подобни стойности. Според Дей и Молесън резултатите очевидно показвали, че черепният свод и бедрената кост са съвре­менни на фауната от Тринил. Да приемем, че бедрените кости от това находище са различни от тези на Homo erectus, но са идентични с тези на Homo sapiens sapiens. При това положение, получените от Дей и Молесън резултати показват, че флуорното съдържание на бедрените кости подкрепя те­зата за това, че през средния плейстоцен - преди около 800 000 години - на о. Ява са съществували хора със съвременна анатомия. Дей и Молесън обаче предположили, че холоценските (т. е. къс­ните) кости от находището при Тринил могат да имат, подобно на фосилите от Явайския човек, съотношение фосфат-флуор, което да е сходно с това на животинските кости от средния плейстоцен. В случая това би обезсмислило теста за флуор. К. П. Оукли - изобре­тателят на метода на флуорното съдържание - изтъква обстоятелст­вото, че степента на абсорбиране на флуор във вулканични райони, какъвто е и о. Ява, обикновено е с много непостоянни стойности. При това положение, може да се получи така, че кости с много раз­лична възраст да имат сходно съдържание на флуор. Това не може да се види много ясно на находището при Тринил, където фосили има само в пластовете от средния плейстоцен. Дей и Молесън показали, че костите, намирани на холоценски и късноплейстоценски пластове на други места на о. Ява, имат съотношение между фосфат и флуор, което е близко до това на находки­те от Тринил. Те допускат, обаче, че въпросното съотношение от други обекти „може би не е директно сравнимо" с това от Тринил. Това е така, защото степента на абсорбиране на флуор от костите зависи от много фактори, които варират в зависимост от мястото. Ето някои от тях: съдържанието на флуор в подпочвените води; нивото на под­почвените води; естеството на седиментите; видът кост. Следователно публикуваните от Дей и Молесън резултати от тес­та за флуорно съдържание на фосилите не противоречат на (макар да не са доказателство за) отнасянето на съвременните от анатомич­на гледна точка бедрени кости от Тринил към средния плейстоцен - преди около 800 000 години. Находките от Тринил били подложени и на тест за съдържание на азот. Дюбоа изварил черепа и първата бедрена кост в животинско лепило, чиито протеини също съдържат азот. Дей и Молесън се опи­тали да коригират това, като обработили предварително пробите -идеята била, преди анализа да се премахне разтворимият азот. Ре­зултатите показали, че в костите от Тринил е останал изключител­но малко азот. Това би трябвало да покаже, че всичките кости тряб­ва да се отнесат към началото на средния плейстоцен. Дей и Моле­сън обаче съобщават, че костите от о. Ява толкова бързо губят азота си, че той често липсва дори в холоценски образци. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели: