Тантриското преобразяване

В будно състояние можеш да потискаш, ала заспиш ли - няма начин! Губиш контрол. Будното съзнание е отхвърлило, но сега то спи... Поради това във всички стари предания светците се страхуват от съня... Намаляват времето за спане от осем на седем часа, после от седем на шест, от шест на пет, четири, три, два. Тъпаците смятат това за огромно постижение. Разсъждават: "Тозй светец е страхотен, спи само два часа!" Всъщност той демонстрира само едно - че се страхува от своето несъзнателно и му отказва време за изява.

Когато спиш само два часа на денонощие, несъзнателното не може да действа, понеже тези два часа са необходими за почивка на тялото. Сънуваш по-добри сънища, красиви сънища и ето, че двата часа изтекли - затова най-хубаво се спи в ранна утрин. Първо трябва да дадем дължимото на тялото - то се нуждае от отмора. Веднъж почине ли си тялото, идва ред и на ума, тук той е нещо вторично.

Когато на ума се даде възможност да почива, подсъзнанието освобождава своите желания - ето ти го и съня. Ако почиваш само два часа на нощ, може и да има съновидения, но ти да не ги помниш. Помниш единствено появилото се рано сутринта. Другите съновидения забравяш, защото си спал толкова дълбоко, че нищо вече не помниш. Светецът мисли, че не е сънувал секс, пари, власт, престиж, уважение. Щом спи само два

часа, сънят му е така дълбок, нуждата на тялото за почивка е тьй голяма, че се изпада в нещо като кома - къде ще помни! Помнят се сънища, сънувани в полубудно състояние. Тогава съновидението се запаметява, тъй като е близо до съзнанието -нещо от съновидението в полубудно състояние се филтрира в съзнанието, преминава в него. На сутринта си спомняш малка част от него. Поради това сигурно ще се учудиш, че ако попит таш някой работник дали сънува, той ще отговори; "Не!"

Примитивните хора не сънуват. Не че не сънуват, но не могат да си спомнят - това е всичко. Всички сънуват, но не могат да си спомнят. Ако цял ден сечеш дърва, копаеш трапове или чукаш камъни, когато заспиш, почти си в кома. Съновиденията идват, но ти не помниш, изплъзват ти се.

Така наречените светци винаги се страхуват от съня. Веднъж ми представиха един млад човек, последовател на Свамй Шивананда в Ришикеш. Беше луднал. Попитах го:

- Какво ви е?

- Нищо - отвърна. - Аз съм духовен човек, а хората смятат, че полудявам.

Разговарях с разтревожените родители, влязох в подробности. Ето ги: Отишъл при Свами Шивананда и Свами Шива нанда му казал:

- Спиш прекалено много. Това не е добре за духовното здраве, трябва да спиш по-малко. Момчето намалило съня до три часа - от осем на три! Спи му се цял ден, сънен е и това е съвсем естествено.

Видял това Шивананда и му казал:

- Ти си тамастичен. В тебе има много низша, лоша енергия. Промени храната си. Може би храната те прави тежък и поспалив.

Нашият човек започнал да преживява само на мляко. Ставал все по-слаб. Първо съкратил съня, а сега и храната.

Беше се докарал до такова положение, че комай всеки момент щеше да рухне.

Без храна е по-трудно да изпаднеш в дълбок сън дори в продължение на три часа. За добрия сън храната е необходимост. Когато стомахът няма какво да мели, цялата енергия отива в главата. Затова в дни на пост не можеш да спиш добре. Енергията не е в стомаха, а се освобождава в главата. Ако тази енергия е нужна в стомаха, главата не може да я притежава, понеже главатае вторична, а стомахът - първичен.

В тялото съществува известна йерархия... първото нещо най-напред. Стомахът е основен. Стомахът може да съществува без главата, но главата не може да съществува без стомаха. Поради това стомахът е нещо по-основно от главата. Когато стомахът се нуждае от енергия, той си я доставя отвсякъде.

Момчето не можеше да заспи дори за три часа. Очите му бяха празни, мъртви. Тялото му бе загубило блясъка си, имаше леко треперене. Като държах ръката му, усещах как тялото му трепери - не бе почивало от месеци. А той си мисли, че става духовен. Подобни глупости са продължавали достатъчно дълго, за да се превърнат в обект на всеобщо уважение. Продължи ли достатъчно дълго, всяко нещо става обект на уважение – само защото е било на мястото си от много време.

Вслушай се в тялото си, в неговите нужди. Вслушай се в ума си, разбери от какво се нуждае. Не бягай, навлез в тези нужди, изследвай ги с любов и грижовност. Сприятели се с тялото си, с ума, ако искаш един ден да ги надхвърлиш. Сприятеляването е особено важно. Това е тантристкият възглед за живота. Сприятели се с енергиите на живота. Не се противопоставяй, не давай път на антагонизма.

А сега към сутрите. Те са от огромно значение. Сараха казва на царя:

Наричат освобождение онова,

което ги държи в окови.

За тях безценен смарагд е

дори в зелено боядисаната дреболия.

Объркани, те не познават бисера,

не знаят от какво е той направен.
Сараха има предвид така наречените махатми, йоги, както аз преди малко ви говорих за т.нар. светци. Сараха казва:

Те говорят за това, което чувстват вътре.

Това е забележително твърдение и заслужава да бъде обяснено. Най-напред - върховният опит с реалността изобщо не е опит, защото, когато имаш опитност с нещо, съществува винаги и двойственост между този, който преживява, и преживяното. Поради това не може да има върховна опитност в смисъл, че ти имаш опитност с твоя аз. Как би могьл да имаш

опитност със себе си? Та нали тогава би трябвало да си разделен на две, да попаднеш в плен на двойствеността субект-обект?

Тантра казва - каквото и да знаеш, имай съзнанието, ти не си това. Това е велико твърдение. Ако виждаш нещо, бъди ди сигурен, че ти не си видяното, а този, който гледа. Ти никога не можеш да бъдеш видяното, да сведеш себе си до прост обект. Ти си субективност, чиста субективност, нередуцируема субективност. Няма как да се превърнеш в обект, в предмет. Не можеш да поставиш самия себе си пред самия себе си, нали? Не можеш, защото, каквото и да застане пред теб, вече няма да си ти. Ти винаги ще си останеш този, пред когото се намира нещото.

Сараха казва: Истината не е опитност - не може да бъде. Истината е опитване, а не опитност. Тя е знаене, а не познание. Разликата е огромна. Ти имаш опитност само, когато нещото е отделно от теб. Не можеш да имаш опитност от самия себе си по този начин. Тантра е измислила друга дума - "опитване". В санскрит съществуват две думи анубхав, апубхути. Анубхав означава опитност, а анубхути - опитване. Нищо не може да подлежи на опитност. Пред теб няма нищо, само пустота. Ти, обаче, си там, напълно там, без нищо да пречи. Няма никакъв обект... чиста субективност - само контейнер без съдържанието. Движението е спряло... само екранът, чистият бял екран... Няма обаче кой да погледне към този чист бял екран; ти си белият екран. Оттук и един нов свят, опитване.

На английски няма отделна дума, затова трябва да използвам "опитване". Ще покажа разликата - опитността се превръща в обект, докато опитването е процес, а не обект. Знанието е обект, знаенето - процес. Любовта е обект, обичането - процес.

Тантра казва: интимната ти дълбина се състои от процеси, а не от предмети. Тук има знаене, а не знание, обичане, а не любов. Няма съществителни, а само глаголи. Това е дълбоко вникване в действителността. Само глаголи. Когато кажеш "Това е дърво", твърдиш нещо погрешно - това е дървесност, а не дърво, защото то расте, а не е нещо статично. Когато казваш "Това е река", внимавай какво казваш - чиста безсмислица. Това е речност, движи се, динамично. Не е едно и също дори за миг, защо го наричаш река? Дори една скала не е скала, тя също е процес.

Съществуването се състои не от неща, а от събития. Не казвай на жената "Обичам те", а просто: "Аз съм в състояние на обичане". Любовта не е нещо, можеш само да бъдеш в състояние - на обичане, но не можеш да обичаш.

Съществуват будистки езици, в които всичко съществува като процес. За първи път Библията е била преведена в някои будистки страни - Бирма, Тайланд. Християнските мисионери се видели в чудо - не могли да намерят дума за Бог. Няма проблем, ако кажеш, че реката е речност, дървото - дървесност, човека - човешкост, мъжкост, женскост. Но за Бога - той Е. При него няма ставане. Всъщност, в бирманския език всички думи са глаголи. Всеки глагол показва ставането. Да се нарече Бог "ставане", процес, се сторило прекалено много за християните, трудно им било. Бог е... винаги същият, вечно еднакъв. На Бог никога нищо не му се случва.

Будистите твърдят, че ако никога нищо не се случва с Бога, то той е мъртъв. Как би могъл да бъде жив? Неща се случват само в живота. Животът е случване, ставане. Що се отнася до висшата опитност... Няма проблем да твърдим това за светската реалност. Можеш да кажеш: "Това е стол" и няма какво повече да се притесняваш, просто е! Друга е работата, когато тръгнеш, да наричаш всяко нещо "столност" или "дървоност" - срещаш неимоверни трудности. За върховното човек трябва много да внимава. Поне за него!

Сараха казва:

Те говорят за това, което чувстват вътре.

Ако си чел книгите на Пундит Гопи Кришна, сигурно знаеш, че той нарича кундалини висшата реалност. Това не може да бъде. Сараха не би се съгласил, би се изсмял на Пун-дит Гопи Кришна.

Ако усещаш, че някаква енергия се надига нагоре по гръбнака ти, то ти самият виждаш това. Гръбнакът е нещо отделно, нещо отделно е и кундалини, която се изкачва по него. Нима ти можеш да бъдеш това отделно нещо? Виждам ръката

си. Чрез самото това виждане вече съм нещо отделно от нея. Може би се намирам вътре в ръката, но не мога да бъда самата ръка.

Кундалини не е духовен опит. Духовният опит настъпва в момента, когато няма повече какво да се опитва. След разпадането на всяка опитност ти оставаш сам в своята чистота. Това не е опитност.

Сараха казва: Така наречените йоги и светци непрестанно дрънкат, че са постигнали по-висше съзнание. Какво всъщност са постигнали? Нечие кундалини се е вдигнало, привидя-ла му се е синя светлина и пр. Друг пък имал видения: видял Кришна, Мохамед, Махавира, Майка Кали - всичко това е въображение.

Всяка опитност е въображение.

Думата въображение е красива, защото произлиза от образ. Цялата опитност се свежда до образи, плуващи в твоето съзнание. Когато там вече не плува нищо - запомни, когато там го няма дори "нищото" - когато съзнанието ти е изпразнено от всякакво съдържание, тази именно безсъдържателна чистота в тантра се нарича истинска опитност. Не можеш да я наречеш опитност, защото по самата си природа тя не е. Когато свидетелстваш свидетеля, свидетелстване няма. Когато знаеш знаещия, знание няма.

Първото нещо, което той казва, е:

Те говорят за това, което чувстват вътре.

И второто нещо, което трябва да запомниш: разликата между вътре и вън също е фалшива. На определено равнище такова различаване е полезно: ти живееш във външното и трябва да бъдеш насочен навътре. Но вън и вътре са две страни на една и съща монета. В един момент ще трябва да изоставиш и двете – така, както си изоставил външното, сега изоставяш й вътрешното. Бъди трансцедентален - нито вън, нито вътре.

Вътрешното е също толкова външно, както и външното:

Това е прозрението на тантра. Какво е вътрешно? Гледам те и ти си вън. После затварям очи и виждам своето кундалини - то вътре ли е? Всичко онова, което мога да вндя, се намира вън, вън от мен, няма как да е вътре. После виждам синя светлина, тя е отвън. Виждам я - разбира се - със затворени очи. По-близо е до мен, но все пак е отвън. Виждам те с широко отворени очи, ти си отвън. През нощта виждам сън, ти идваш в съня ми - вътре ли си? Ти също си вън, макар очите ми да са затворени. Виждам те така в съня си, както и сега наяве. Всичко, което може да се види, е отвън. Гледащият не е нито отвън, нито отвътре.

Сараха казва: Тези приятели първо все приказват за външната си опитност, а после и за вътрешната.

Онзи ден дискутирахме това: любиш се с жена - тази жена е отвън, енергията, пламъкът на твоята сексуалност се издига високо в теб, стига до гърлото, до Вишудха, до гърлената чакра. Там започваш да мастурбираш с език, обърнат навътре. Наричаш това вътре? Всъщност то е вън. Толкова вън, колкото е било, когато си се любил с жената.

Тантра е велцко прозрение, дълбоко вникване, тя се осмелява да твърди: трябва да изоставим външното, но и вътрешното. Трябва да бъдем в такова състояние, че да можем да кажем - не съм нито вътре, нито вън, нито екстровертен, нито интровертен, нито мъж, нито жена, нито тяло, нито ум. Трябва да достигнем онази точка, в която можем да кажем - не съм нито самсара, нито нирвана. Това е точката, вратата към всички двойствености.

което ги държи в окови.

дори в зелено боядисаната дреболия.

Объркани, те не познават бисера,

не знаят от какво е той направен.

Да, хората владеят нещата във външния свят. Президентът, премиерът, също както и някой добър йогин, махатма владее от своя страна вътрешния свят, ала нито едното, нито дру-гото може да се сравни с истинския бисер. Външното е нещо стъклено, а сега и вътрешното се оказва дрънкулка. И външно-то, и вътрешното са дрънкулки: оцветени, докарани на форма, също толкова тежки - това не ги приближава до духовното.

Духовностга е чисто небе, където не съществува никакъв облак. Истински духовният човек не може да претендира за никакви духовни опитности, тьй като всяка духовна опитност е стьклена дрънкулка, боядисана в зелено, но не и самия скъпоценен камък.

Тъкмо затова Буда запазил мълчание. Когато хората го попитали:

- Постигна ли?

Той запазил мълчание.

- Познаваш ли Бог? - питали отвсякъде.

Той не казвал нищо, усмихвал се или се изсмивал. Защо? Защо избягвал да отговаря на такива въпроси?... Глупаците ще помислят, че е от незнание, от липса на опитност. Той не отговарял, именно защото вече имал опит! Съзнавал, че няма особен смисъл да говори, че ще бъде кощунство.

Истината не може да бъде изразена с думи. Можем да си приказваме за пътя, но не и за истината. Можем да обясним как се стига до нея, но не можем да кажем какво е тя, когато я постигнем.

Сараха казва: Онези, които говорят за някаква опитност, са лъжци:

не знаят от какво е той направен.

Обвързани от рационална мисъл

и от описания,

за най-върховното тез мисли смятат.

Копнеят за наслади, дарени от съня.

Бъркат с вечното блаженство,

преходния ум телесен.
Медта те вземат за злато. По-низшето, обективното, вземат за субективно. Познаващият все още не е познат. Познали са нещо друго и са недоразбрали - сметнали са, че са познали познаващия. Може да са познали кундалини, да са имали духовни визии - поетични, прекрасни, величествени, но:
Медта те вземат за злато.

Обвързани от рационална мисъл

й от описания,

за най-върховното тез мисли смятат.

В християнството 2000 години са били загубени в доказване на божието съществуване. Как би могъл да докажеш, че Бог съществува? Ако може да се докаже, значи може и да се опровергае. Логиката е нож с две остриета, тя е проститутка. Ако е в състояние да докаже, че Бог съществува, то в състояние е да докаже и противното. Тук привлекателното е в това, че един и същи аргумент служи и за доказване, и за опровергаване на божието съществуване.

Най-силното доказателство, предложено от тези т. нар. светци, се свежда до това, че светът има нужда от създател, понеже как може светът да бъществува, без да го е създал някой. Звучи привлекателно, поне за детински миелещите, незрелите умове. Такова обширно творение - как така без създател! Все някой трябва да го е създал. Само едно малко бодване и целият логичен балон се спуква. Някои пита: "Ами кой тогава е създал създателя?" Това е същата логика. Щом твърдиш, че светьт има нужда от създател, то и този създател трябва да е създаден от някого и така до побъркване. Номер едно създал

света, номер две създал номер едно, номер три създал номер две и т.н., и т.н. Основният въпрос си остава същият: кой е създал най-първия? Ако приемеш, че този най-първи не е бил създаден, защо е целият спор? Просто кажи, че светьт не е бил сътворен, и толкова. Щом Бог може да бъде несътворен, какъв е проблемът да се твърди, че светът си е такъв, без никой да го е създавал. Ще изглежда по-разумно от идиотската логика, която не води доникъде.

Вгледай се в аргументите за Бога: те са посредствени и глупави. Затова не можеш да убедиш нито един атеист в полза на Бога. Вече убедените, да, те са си убедени, за тях не говорим. Не можеш обаче да убедиш нито един скептичен ум, аргументите ти са безпомощни, самите те ти създават трудности.

Какво ни казва Сараха? Позналият вътрешната си действителност знае, че за нея няма никакво друго доказателство, освен самото й постигане. Той не вярва в описателната мисъл, не предлага никаква логика, алогичен е, отвъд разумността. Така постигаш или не, не можеш да докажеш или опровергаеш.

Атеизмът и теизмът са еднакво безсмислени. Религията няма нищо общо с тях. Религията е опитност за това, което е. Наречи го с каквото име искаш: Бог, нпрвана, хикс, игрек, зет, все едно, няма значение, но постигни. Тантра вярва в опитността, постигането. Тантра не е мозъчна, тя е екзистенциална.

Медта те вземат за злато. Този Бог, доказан чрез аргументи, те смятат за свой. Правят му образи, покланят им се, а всъщност се покланят на собствения си силогизъм. Какво има в църквите, храмовете и джамиите - силогизъм, нищо друго. Светът има нужда от създател и ти вярваш в този създател. Това е вяра, а всички вери са фалшиви. Вярата е нещо изкуствено. Е, успокоява, утешава, дава ти известна сигурност, удобство. Приятно е да вярваш, че някой се грижи за света, иначе те

обзема страх - ако никой не се грижи, всичко може да стане. Доверието и спокойствието изчезват.

Все едно си в самолет - знаеш, че си в ръцете на опитен пилот, който се грижи за всичко. Не щеш ли, вземеш, че надзърнеш - чисто любопитство! - в кабината. О, ужас! Там няма пилот - празно! Какво ще стане? Само преди минути си сърбал чай и си разговарял, флиртувал си с дамата, седяща до теб, докосвал си уж случайно тялото й и т.н. А сега изведнъж всичко това изчезва яко дим - пилота го няма! Досега всичко е било прекалено комфортно, но уви. Ставаш нервен, започваш да трепериш, губиш интерес към жени и мъже, храна и питие - край на всичко! Дишането ти ще се наруши, кръвното - също. Сърцето ще затрепти като страхлива птичка, започваш да се потиш... в самолет с климатична инсталация!

Комфортно е да се вярва, че в кабината има пилот, който знае как всичко да бъде наред - Бог се грижи. Можеш да останеш такъв, какъвто си, да не се променяш. Той е "Бащата", той познава всеки. Без неговата воля дори един лист не се отронва от дървото, така че всичко е наред. Това е то удобството! Умът е нещо много лукаво. Този Бог е част от лукавството на ума.

Сараха казва: Вярата не е истина, а истината никога не е вяра. Истината е опитност.

Копнеят за наслади, дарени от съня.

преходния ум телесен.

Обикновените люде, отдаващи се на наслади, принадлежат на първите три, на ниските чакри, остават при тях. Тези първи три чакри - Муладхара, Свадхищхана и Манипура, са свързани със земята. Те са земни чакри, гравитацията ги прив лича, тегли ги надолу. Следващите три чакри - Анахата, Вишудха и Аджня, са свързани с небето. Гравитацията не може да ги засегне. Те се подчиняват на друг закон, наречен левитация, който ги тегли нагоре. Тези три чакри са свързани с ума. Тялото тегли надолу, умът - нагоре. Ти обаче не си нито едно то, нито другото. Ти си седмата чакра, която не е нито тяло нито ум.

Хората, склонни да си угаждат, живеят само в първитч три чакри. Тези, които потйскат първите три чакри, започват да живеят във вторите три. Създават си свят от сънища и меч ти... Един ден постиш, а през нощта сънуваш, че са те покани ли на обяд в твоя чест при английската кралица. Там ядеш какви ли не вкуснотии - общо взето, всичко онова, което винаги си обичал и за което си мечтал, но докторът строго ти е забранил. Този сън е сътворен от постенето, но сънят не храни, на ли? На сутринта си толкова гладен, колкото и преди богатия обяд у кралицата, дори повече. Ала и сънят е помогнал малко нещо. Как? Като ти е позволил да продължищ да спиш. Иначе гладът би те събудил, не би ти позволил да мигнеш. Съновидението е трик на ума. Умът казва: "Няма нужда да се будя, да ходя по тъмното до хладилника с храната. Мога да си спя сладко. Ето, кралицата ме е поканила на угощение. Има толкова прекрасни ястия, ще взема да се наям хубаво!" И започваш да се храниш. Това е трик на ума, помага да продължиш спането, да не се събудиш.

Случва се много пъти... Мехурът ти се е напълнил и сънуваш, че си в тоалетната. Това помага - не че изпразва мехура, но създава илюзия за облекчение. Спането може да про-дължи. Твоите вярвания, въображението ти, сънищата, храмовете, църквите ти помагат да останеш заспал. Действат като успокоителни.

Бъркат с вечното блаженство преходния ум телесен... Понякога си мислят, че върховното блаженство се намира в тялото и започват да си въобразяват, че кундалини се изкачва... светлина, 1001 визии и опитности. Пазете се от тези визии.

Истински духовно ориентираната личност не се интересува от каквото и да било съдържание на съзнание, а от самото съзнание. Да, от самото него.

ще получат яснота за аз-а.

Спонтанните събития за тях са

с четири печата запечатани.

Сякаш гледаш ефимерни образи

във огледало.

Емил Куе е предложил директни внушения. Мисля: чувствам се по-добре, ставам здрав, по-щастлив съм - това са директни внушения. Емил Куе е западен човек - по-честен, истински и директен. Махариши Махеш Йоги ти предлага да повтаряш "Ом, ом, рам, рам" - това е индиректно внушение, по-характерно за източния ум. Не директно, а индиректно. Всички мантри се давят с обещанието, че ако ги повтаряш по 20 минути сутрин и 20 минути вечер, ще станеш по-здрав, по-тих, по-блажен и т.н. Обещават ти какво ли не - увеличение на заплатата дори! Ще те повишат и целият свят ще запее осанна на амбициите ти!