72
Тежкият няколкодневен преход през кошмарната, заливана от почти непрестанен дъжд, джунгла ви дава отлична възможност взаимно да се опознаете и прецените възможностите си. Външният вид на новите ти съюзници е силно обезобразен от продължилата много поколения генетична мутация. Телата им са дребни и слаби, с тесни, сплескани странично гърди. Краката им са дълги, с много широки стъпала и свързани с ципа пръсти. Гъвкавите, сръчни пръсти на още по-дългите им ръце също са частично свързани с по-малка ципа. Най-странно изглеждат обаче главите им, продълговати и със силно изтеглен назад тил и две големи изпъкнали очи, разположени така, че могат да виждат почти на всички посоки, без да се обръщат. Устата са с тесни, стиснати устни, носът е почти незабележим, сведен до малка издутина с две коси цепки, затварящи се с ципа, ушите са големи, остри и много подвижни.
Въобще местните приличат на странни, странично сплескани жаби, но както се оказва, идеално приспособени за условията на свят, покрит с блата и наводнени джунгли.
Но, разбира се, не видът им е това, което привлича вниманието ти; галактиката е пълна и с много по-странни същества. Най-силно си поразен от оръжията им. На пръв поглед приличат на обикновени примитивни арбалети, но вместо с обичайния лък стрелите се изстрелват от полето на силен електромагнитен генератор. Самите стрели са къси и дебели, с вградена в тях мощна кондензаторна батерия. Ударната сила на оръжието е сравнително малка, но в поразяващите възможности на електрическата стрела се убеждаваш още първия ден, когато ловците повалят само с два изстрела голямо колкото слон и бронирано с дебели костни плочки животно.
Най-невероятното обаче е, че дългата широка тръба, снабдена с удобна ръкохватка, се оказва стар термичен бластер от времето на империята. Загадка остава как са успели да го запазят изправен няколко века. Друго, не по-малко загадъчно обстоятелство, е как успяват да намират енергия за стрелите и особено за бластера.
Премини на 281.
73
Изстрелът ти е точен и ослепеният робот започва веднага да провежда контролни изстрели и да синхронизира прицела си с този на автомата. Ярките светкавици на лазерните импулси удрят все по-близо, но ти вече си застанал на твърда земя и хвърляш силно металния цилиндър. В същия момент си заслепен от яркия лъч, маркиращ попадение на снайпериста. Гранатата се удря в робота и като го залива с яркото проблясване на освободената плазма, го спира завинаги.
Ядосан от неуспеха си, разбиваш с ритник беззащитния прицелен автомат.
- Това не беше нужно лейтенант - чуваш гласа на инструктора. - Викат Ви при командващия. Обаче бяхте на косъм от загуба на битката.
Извади от първата контролна сума 5 и премини на 62.
74
След няколко напрегнати дни на подготовка и тежък петдневен преход през джунглата малката бойна група е залегнала в самия край на преминаващия под оградата тунел и с нетърпение очаква признаците на започналата атака.
След като решението да прибегнете до отвличаща атака е взето окончателно, племето се заема с всички сили да ви помогне и подсигури, доколкото му позволяват възможностите. При катастрофата сте загубили основното си въоръжение, въпреки това категорично отказваш да вземеш тежките и неудобни термични бластери на ловците. Леките и безшумни електрически арбалети ти се струват много по-ефикасни за тайна диверсия; те, заедно с внушителен комплект стрели и личните ви бластери, ще бъдат единственото ви оръжие. За преодоляване на непредвидени препятствия от няколко плазмени акумулатора сте сглобили нещо като термична мина. Като прибавите и джобния микрокомпютърен анализатор на кибернетика, това е всичко, с което разполагате.
Точно пред вас, само на десетина метра, е спряла автоматична бронирана патрулна кола и препречва пътя към енергоцентралата. Ако не се махне, привлечена от демонстративната атака в другия край на комплекса, ще трябва да похабите термичната мина за унищожаването й.
- Започна се, командире - обажда се възбудено лежащият зад теб кибернетик. - Това е нашето оръдие.
Премини на 13.
75
Веднага започвате рискован преход през редките редици на ниските храсти ситайк. Мрачният ден ви заварва все още срещу източната ограда и всичките ти надежди да се промъкнете незабелязано се разпадат при вида на кръжащата над вас голяма турбоплатформа.
- СПРЕТЕ НА МЯСТО И СЕ ПРЕДАЙТЕ НЕЗАБАВНО! - разнася се гръмлив глас отгоре. - СЪПРОТИВАТА Е БЕЗСМИСЛЕНА! ОБКРЪЖЕНИ СТЕ!
- Разпръснете се! - крещиш в отчаян опит да спасиш армията си. - Опитайте да се прикриете! - и като изтръгваш ръцете на един от ловците термобластера, изстрелваш целия заряд срещу турбоплатформата. Отговорът е порой от малки ракети и серия лазерни светкавици, които ви засипват отвсякъде.
Всички контролни суми са равни на нула.
Един от първите изстрели те засяга и слага край на теб и мисията ти. КРАЙ.
76
ВЕРЕН ИЗВОД. ПЪРВА КОНТРОЛНА СУМА: ПЛЮС 5 КОЙ ОТ ТЯХ Е ТЕРОРИСТЪТ:
- ПЪРВИЯТ - 83.
- ВТОРИЯТ - 26.
ВРЕМЕ ЗА ИЗБОР: 5 СЕК.
Избери един от отговорите и премини на съответния епизод.
77
След още няколко минути на колебание дежурният наблюдател се решава и включва цялата мощност на активната система на следене. Вашите защитни екрани работят с пълно натоварване, но сканиращият лъч ви достига и макар и замъглен и изкривен, образът на совалката се появява на екраните. По-нататък всичко се развива с главоломна скорост. Защитната система се включва автоматично и като обявява тревога, задейства програмата за отразяване на нападение.
- Регистрирам следящ лъч! - докладва бързо един от пилотите. - Проникна през екраните. Край, засечени сме!
Премини на 101.
78
- Добре, нека да потърсим местните - съгласяваш се след кратък, но бурен спор. - А сега да се махаме оттук, всеки момент може да се появи някоя група, претърсваща наоколо.
Събирате набързо каквото може от разпиляната екипировка и се отправяте към вътрешността на джунглата. За около десетина минути достигате до края на опустошения от взрива на совалката район и разколебани се спирате отново.
Пейзажът на чуждия свят изглежда като кошмар, създаден от болен мозък. Криви дървета и зловещи, виещи се растения са преплетени в почти непроходим гъсталак. Всичко е обвито в тежки изпарения и разкъсани парцали гъста мъгла. Под дърветата цари сив сумрак, през който се движат неясни сенки. Растенията имат странен посърнал цвят, преливащ от белезникаво зелено до мръсно сиво.
- Ама че място! - обажда се тихо някой зад гърба ти. - Скоро ще се мръкне.
- Какви ли зверове обикалят нощем! Какво да правим, командире?
Отново ти предстои да вземеш трудно решение.
Ако смяташ, че е по-безопасно да използвате времето до залеза за построяване на нощен лагер, премини на 43.
Ако решаваш да опитате да се придвижите през нощта, премини на 71.
Сподели с приятели: |