Тази операция е десантна. В

79

- ВЪЗДУШНИ ТОРПЕДА В ЦЕЛТА - ярките проблясвания и тътнещи експлозии, които разтърсват кораба, показват, че защитните екрани са издържали.

- Изгубих го, командире! - отчаяно крещи първият пилот.

- Веднага локализирай и стреляй без заповед! Внимание, готови за аварийно напускане на совалката! Пилот, насочи се към гората!

- ИЗТРЕБИТЕЛЯТ Е ОТКРИТ - обажда се компютърът. - ПРИБЛИЖАВА СЕ ОТЗАД С ГОЛЯМА СКОРОСТ. СТРЕЛЯ… НЕ МОЖЕ ДА ПРЕОДОЛЕЕ ДЕФЛЕКТОРА.

- Подминал ни е при взрива на торпедата! Лазерите, огън!

- Не става, лейтенант - казва след няколко напрегнати секунди кибернетикът. - Има много мощен дефлектор. Трябва да го изчакам да се приближи още.

- Автомат, отклони мощност от защитните екрани! - издаваш прибързана заповед, което не минава безнаказано. Изведнъж корабът ви подскача от силни удари и веднага няколко системи регистрират попадения. За миг недоумяваш какво става.

- ПОПАДЕНИЕ ОТ ЛАЗЕРНИ БЛАСТЕРИ - обажда се компютърът. - ОТРАЗЕНИ ЧАСТИЧНО ОТ ДЕФЛЕКТОРА. НЯМА ПОВРЕДИ.

- Какво да правим, сър? - пита с отпаднал глас единият от пилотите. - Онзи отгоре сега ще налети отново и ако има ракети, ще ни довърши.

- ИЗТРЕБИТЕЛ НАД СОВАЛКАТА. ШЕСТДЕСЕТ ГРАДУСА ОТ ОСТА НА КУРСА. АТАКУВА. ДЕФЛЕКТОРЪТ Е НАСОЧЕН - безстрастно обявява компютърът.

- Виждам го! Виждам го! - почти шепне кибернетикът. - Хванах го! - и веднага вика: - Какво става? Автомат, повреда в бластерите!

- ЕНЕРГИЯТА НА БЛАСТЕРИТЕ: НУЛА - обявява компютърът. - ПРЕПОРЪЧВАМ АВАРИЙНО НАПУСКАНЕ НА СОВАЛКАТА.

- Приготви се за аварийно кацане! - командваш веднага.

- Командире, подмина ни! - вика радостно пилотът. - Изгубил ни е!

Въздишка на облекчение преминава през кораба, когато…

80

Само след няколко минути патрулът се обажда отново.

- Открихме ги, сър - нервно докладва водачът им. - Огромни са и изглеждат ужасно отвратително. Ау, това сигурно са татко и мама - в гласа му явно се прокрадва нотка на страх. - Тихо, тихо! Отдръпнете се…! Оттегляме се, само по-тихо…

- Кой е насреща? - прекъсваш го рязко ти. - Сержант, коя баба си пратил там!

- Ефрейтор Джоунси, сър - обажда се отново началникът на патрула. - Извинете, сър, но това са истински динозаври! Огромни са, сър, кошмарни…

- По-полека тогава - прекъсваш го отново ти. - Отпусни се и докладвай подред, какви динозаври ти се привиждат?

- Слушам, сър! Да… докладвам… само момент - известно време само тихо шумолене се чува в слушалките. - Уф, отдалечават се! - и вече по-спокойно: - Преследвахме някакви приличащи на малки слончета земноводни, когато налетяхме на две подобни същества. Но огромни, дявол да го вземе! Сигурно имаха поне седем метра височина!

- Татко и мама, нали? - подхвърляш иронично. - Успокой се най-сетне!

- Да, сър, добре - подхваща отново той. - Но наистина изглеждаха кошмарно! Представете си, гигантска жаба с муцуна на мравояд и покрита с плочки като крокодил. Движи се изправена на задните си крайници и на главата й е кацнала друга по-малка жаба, една такава кльощава и сплескана.

- Стоп! Повтори, каква сплескана жаба? - намесва се изведнъж кибернетикът.

- Не зная, сър, може и да не е било жаба - неуверено обяснява патрулът. - Не я видях добре.

- Аз успях да я разгледам - обажда се един от рейнджърите. - Наистина прилича на жаба или по-скоро на силно деформиран човек.

- Дребен, слаб, изглежда странично сплескан, с дълги крайници, свързани с ципа, така ли? - пита бързо кибернетикът.

- Да, сър, точно така! За ципата не съм сигурен, но видът му е точно такъв.

- Това са местните! - обявява тържествуващо кибернетикът. - Спомни си, лейтенант, „генетични мутации, породени от особености на микрофауната“ - цитира той.

- Да, значи сме попаднали право при тях - отбелязваш ти. - На спътниковата снимка тук няма селище, но като гледам джунглата, нищо чудно да не се вижда от космоса.

Й така, открили сте едно от племената на местните жители на планетата и сега пред теб стои въпросът да потърсиш ли контакт с тях?

Ако смяташ, че е необходимо да намериш местните, премини на 94.

Ако решиш, че не е необходимо да се занимаваш с тях, премини на 28.

81

Върни първоначалната стойност на първата и петата контролна сума, ако са нулирани.

82

83

Ако първата контролна сума е по-малка от 20, премини на 45.

Ако е по-голяма или равна на 20, премини на 3.

84

- Ние сме приятели! Идваме с мир! - и после тихо добавяш за хората си: - Свалете оръжията, но бъдете нащрек! - Надяваш се местните да разберат по-скоро жеста, а не думите ти.

- Ти не приятел! Ти от злите! - с омраза произнася един от ловците. С учудване разбираш, че той говори на стария универсален език на империята. Леко скърцане и трите стреломета отново са насочени към теб. Видът на заплашващите ви със стрели дребосъци изведнъж ти се струва толкова смешен, че не издържаш и като избухваш в смях, сядаш на калната земя.

- Не съм от злите - едва успяваш да кажеш ти. - Аз съм приятел! Ето виж - и като побутваш с крак оръжието, махаш на хората си да направят същото.

Всичко това идва прекалено много за бедните туземци и те също пристъпват наблизо.

- Кой вие? - пита вече по-дружелюбно водачът им. - Вие убили захуса и спасили нас. Защо прави?

- Какво е „захуса“? - питаш, като се опитваш да спечелиш време ти.

- Този е захуса - посочва мъртвия динозавър ловецът. - Защо спасили? Искаш роби? Не…? Ние не каже къде селото! - добавя твърдо той.

- Не ни трябва твоето село - отговаряш му вече сериозно. - Трябва ни водач до едно място с хора като нас.

- Ти ходи при злите! - скача пак туземецът. - Защо?

- За да ги унищожа! - вече започваш да се ядосваш и ти. - Ако не вярваш, ела да видиш кораба ми - хрумва ти изведнъж спасителната идея.

- Аз дойде на кораб - заявява след кратко колебание дребният ловец. - Вие чака тук и ходи предупреди старейшини - нарежда той на останалите.

Ако шестата контролна сума е равна на 0, премини на 68.

Ако шестата контролна сума не е равна на 0, премини на 239.