Техники за психична защита Тед Андрюс Посвещение На Акаша, с любов Предговор

БУНТОВНИКЪТ
8
Когато умра,
ще ми устроят голямо погребение...
Любопитните...
ще се струпат да видят дали наистина съм мъртъв...
или само създавам проблеми...
Призраци
Призрак и безплътно същество са названия, прикачвани на често виждан дух на човек, който е починал. За целите на нашата книга ние ще го използваме за описание на безплътен дух.
Повечето хора са имали преживяване с призраци в някой момент - обикновено любим човек, кой- то е починал. Въпреки че подобен инцидент може да подейства разстройващо, не трябва да се страхуваме от него, а да го приемем като прекрасен дар, който ни помага да се уверим, че всъщност никога не се разделяме истински с онези, които обичаме.
Идеята за призраците и духовете на покойните, останали близо до земята, трябва да ни успокоява. Много пъти роднини, които умират, остават наблизо, за да служат като водачи и пазители на останалите след тях. Те обикновено се разпознават благодарение на познато докосване, аромат, дори реално появяване.
Призраците - същностите на онези, които са вървели по земята - правят много за нас. Те ни показват, че няма умиране. Те ни утешават в моменти на загуба и често се връщат периодично през целия ни живот, дарявайки ни с напътствия и любов. Те дори служат като водачи при собс- твената ни смърт и ни помагат да преодолеем страховете си от нея.
Често страхът ни от призраци се поражда от това, че те ни напомнят, че смъртта ни разделя с любимите хора. Заради това много души остават свързани със земята известно време след смъртта, за да успокоят опечалените и да им вдъхнат сила.
Онези, които ни обичат, не спират да ни обичат, независимо, че са умрели. Обичайно е за духа на починал любим човек да остане или да се завърне за малко, за да ни увери в това. Макар и стряскащо, това не е преживяване, от което трябва да се страхуваме, а което да приемем с радост.
Звучи отвратително, но аз обичам сватбите и погребенията. (Разбира се, в старата шега се казва, че те са едно и също.) Обичам ги, защото и на двете винаги протича огромна духовна дейност.
Няколко години преди да почине баща ми, почина леля ми, неговата сестра. Тя беше интересна жена. Винаги си слагаше някакъв сладникав парфюм с мирис на цветя, а червилото й обикновено беше толкова дебело нанесено, че когато ни поздравяваше с прегръдка и целувка, миришехме на нея през останалата част от деня и ни се струваше, че никога няма да можем да отмием червилото й. По-малката ми сестра особено много мразеше това и често се криеше, когато пристигаше леля.
По времето, когато почина баща ми, той и майка ми живееха в Южна Каролина. Там се извърши скромна служба и после тялото беше върнато в Охайо за погребението. Стоях до сестра си и посрещах идващите в погребалния дом в Южна Каролина, когато започнах да долавям мириса на леля. Усмихнах се, като го разпознах, побутнах леко сестра си и прошепнах: "Ей,
Тереза, помириши това."
Тереза подуши въздуха и лицето й се набръчка. Без да се замисли, тя мигновено изтри бузата си, все едно изтриваше червило. Не можах да не се засмея.
Да, трябва да скърбим от загубата на любимите хора във физическото измерение, но можем също така да се научим да приемаме тяхното ново проявление. Можем да помним, че докато
8
Мери Е. Еванс, "Бунтовникът" от "Наше собствено дело" (Енгълууд Клифс, Ню Джърси: Prentice-Hall, 1973), стр.
156. -Б.а.
21

носим любовта в себе си, те винаги ще бъдат част от нашия живот. И като начало можем да прео- долеем страховете си.

Изтегляне 1.24 Mb.

Сподели с приятели: