XIII. ТЕЛЕПАТИЧНАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ И НЕЙНОТО НОРМАЛНО РАЗГРЪЩАНЕ
Забелязвате, че не съм давал указания относно изкуството за развиване на телепатична чувствителност. Причината е, както казах и по-рано, че тази чувствителност трябва да се развива и винаги се развива по естествен начин, когато ученикът е ориентиран правилно, напълно е всеотдаен и се учи на децентрализация. Ако този процес се форсира, развитата чувствителност няма да е нормална и ще носи много трудности и бъдещи опасности. Доколкото това засяга ученика, освобождаването от непрестанното обмисляне на личностните обстоятелства и проблеми закономерно води до забележима умствена свобода; в резултат от това се появяват области на свободно умствено възприятие, които правят възможна висшата чувствителност. Постепенно, когато ученикът придобива истинска свобода на мисълта и способност да възприема впечатленията от абстрактния ум, той създава за себе си резервоар от мисли, към който при необходимост може да се обръща, за да помага на другите хора и да удовлетворява нуждите на нарастващото си световно служене. По-късно той придобива чувствителност за впечатленията, които идват от Йерархията. Отначало те са чисто ашрамни, но впоследствие, когато ученикът стане Учител, се трансформират в цялостно йерархично впечатление; тогава Планът става динамична субстанция, осигуряваща съдържанието на резервоара от мисли, от който той може да черпи. Това твърдение има уникална, необикновена значимост. Още по-късно той става чувствителен към впечатленията, идващи от Шамбала и качеството на Волята, която осъществява планетарната Цел, се добавя към съдържанието на достъпното за него знание. Това, което искам да подчертая тук обаче, е фактът за съществуването на нарастващ резервоар от мисли, който ученикът е създал, откликвайки на многобройни и [95] различни впечатления, към които е ставал все по-чувствителен; идеите, концепциите и духовните цели, за които е осведомен, постоянно се формулират от него в мисли със съответните им мисъл-форми, от които той се учи да черпи, стремейки се да служи на своите събратя. Ученикът открива, че притежава резервоар или запас от мисловна субстанция, който е резултат от неговата собствена умствена активност, от вродената му възприемчивост, осигуряващ му материал за обучаване и „източник на знание", от който може да черпи в стремежа си да помага на другите хора.
Същественият момент, който трябва да се схване е, че чувствителността към впечатления е резултат от нормално и естествено разгръщане, което съответства на духовното развитие. Дадох ви ключ за целия процес, когато казах, че:
„Чувствителността към впечатления предполага формирането на магнетична аура, способна да приеме най-висшите впечатления. "
Бих искал да обмислите тези думи най-внимателно. Когато ученикът започне да проявява качеството на душата и вторият аспект на божествеността го завладее и контролира, характеризирайки целия му живот, автоматично се развива и висшата чувствителност. Той се превръща в магнит за духовни идеи и представи и привлича в своята област на съзнание очертанията, а по-късно и подробностите на йерархичния План, като накрая осъзнава и планетарната Цел; всички тези впечатления не изискват от него особено внимание, изучаване или влагане на много усилия, за да ги установи, осмисли и приложи. Те се спускат в полето на неговото съзнание просто защото той е създал магнетична аура, която ги призовава и ги въвежда „в ума му". Тя започва да се оформя от първия момент, в който той осъществи контакт с душата си; аурата се задълбочава и нараства, когато контактите увеличат своята честота и в крайна сметка станат обичайно състояние на [96] съзнанието; от този момент, когато и да пожелае, той е във връзка със своята душа, т. е. с втория божествен аспект.
Тази аура всъщност е резервоарът от мисловна субстанция, на който той може духовно да разчита. Неговата фокусна точка е на менталния план. Той вече не е контролиран от астралната природа; успешно изгражда антахкарана, по която могат да протичат висшите впечатления; учи се да не разпръсква потока, а да натрупва в аурата си (с която се е обградил) знание и мъдрост, които, според неговото разбиране, са необходими, за да служи на събратята си. Ученикът става магнетичен център от светлина и знание само доколкото поддържа магнетичната си аура в състояние на възприем-чивост. Тогава тя непрестанно призовава впечатленията от висш порядък, като същевременно може да откликва и да бъде въвличана в „разпределителна активност" от стоящите по-ниско от нея и търсещите помощ. Следователно след време ученикът се превръща в миниатюрно съответствие на Йерархията - призоваващ по отношение на Шамбала и лесно откликващ на човешката нужда. Тези твърдения изискват внимателно обмисляне. Те включват първоначално разпознаване на точките на напрежение и последващо ги разширяване в магнетичните аури или области, способни да призовават и откликват.
Тези области на чувствителност преминават през три етапа, върху които нямам намерение да се разпростирам:
1. Чувствителност към впечатления от други човешки същества. Тази чувствителност става полезна за служенето, когато необходимата магнетична аура е създадена и подчинена на научен контрол.
2. Чувствителност към групови впечатления - преминаване на идеи от група към група. Ученикът може да стане приемащ агент във всяка група, част от която е - тази способност показва неговия напредък. [97]
3. Чувствителност към йерархични впечатления, достигащи до ученика през антахкарана, а по-късно и от Йерархията като цяло, но когато приеме някои от по-висшите посвещения. Това показва способност за регистриране на впечатления от Шамбала.
Полезно е да обсъдим трите точки, свързани с чувствителността към впечатления, изграждането на последващ резервоар от мисли и отзивчивостта към последващите призиви. Тези три пункта са:
1. Процес на регистриране.
2. Процес на отбелязване на интерпретациите.
3. Процес на последващ призивен отклик.
Бих искал да ви припомня, че аурата, която всеки от вас е създал 80
около централното ядро на въплътения си „аз", или душата, е фрагмент от осенящата душа, която е предизвикала вашето проявление. Тази аура е (както добре знаете) съставена от излъчванията на етерното тяло, което на свой ред включва в себе си три типа енергия, за които вие лично сте отговорни. Тези три типа (добавени към праничната енергия, съставяща етерните носители) са:
1. Аурата на здравето. По същество тя е физическа.
2. Астралната аура, която обикновено и безусловно е най-доминиращият фактор. Тя е обширна и контролираща.
3. Менталната аура, която в повечето случаи е относително малка, но се развива бързо, щом ученикът поеме съзнателно развитието си в свои ръце или щом поляризацията на личността премине на умствено ниво. В крайна сметка ще настъпи момент, в който [98] умствената аура ще заличи (ако мога да използвам този неадекватен термин) емоционалната или астрална аура и тогава душевното качество на любовта ще създаде заместител, така че необходимата чувствителност няма да изчезне напълно, а ще бъде от по-висша и много по-проницателна природа.
В тази тройна аура (или по-точно - четворна, ако се брои и етерният проводник) всеки човек живее, движи се и съществува; именно тази жива и жизненоважна аура е регистриращият агент на всички впечатления - както обективни, така и субективни. Именно този „агент на чувствителния отклик" трябва да се контролира и използва от обитаващия „аз" с цел да регистрира впечатленията или да насочва етерните и менталните впечатления към света на хората. Астралните впечатления имат чисто себичен и индивидуален характер и макар че могат да окажат влияние на човешкото обкръжение, те не притежават насочено действие, както другите регистрирани енергии. Влиянието, което човек има върху хората, с които е свързан, се поражда предимно от неговата аура; обикновено не думите предизвикват реакции, макар да се предполага, че въплъщават реакциите и мисленето на човека - всъщност те са израз предимно на емоционалните му нагласи.
Следователно, всички ние носим в себе си субективен механизъм, който показва истинската и съвършената картина на специфичната ни еволюционна точка. Учителят наблюдава именно аурата и това е фактор с основно значение в живота на ученика. Светлината на душата в аурата и състоянието на различните аспекти на аурата показват дали ученикът се приближава към Пътя на Ученичеството. Когато емоционалните реакции намалеят и умственият апарат се пречисти, напредъкът на стремящия се може да бъде точно отбелязан. Бих искал внимателно да различавате астралното и менталното тяло, както и онова, което те излъчват. Така наречените „тела" са веществени по природа, а аурата по същество е излъчваща и се разпространява от всеки [99] веществен носител във всички посоки. Това трябва да се отбележи с особено внимание.
Проблемът на стремящия се, „пораждащ" своята магнетична аура, се състои в това да се оттегли и така да намали обсега и силата на астралната аура като разшири и увеличи мощта на менталната аура. Трябва да се помни, че преобладаващото мнозинство от стремящите се определено е поляризирано в астралната природа и следователно неговата задача е да постигне различна поляризация и да се фокусира върху менталния план. Това изисква време и огромни усилия. В крайна сметка (както бе споменато по-горе) излъчването на душата заменя присъстващата дотогава емоционална активност на стремящия се; това излъчване всъщност е излъчването от венче-листчетата на любовта на егоичния лотос.
Когато стремящият се при своето придвижване по Пътя на Завръщането започне да работи съзнателно над собственото си отваряне, да взема под внимание и да използва аурата, с която е екипирай, той преминава през следните три етапа:
1. Етап, в който открива силата и качеството на своята астрална аура. Поради факта, че това е (в нашата втора слънчева система) качеството на любовта и неговото изопачаване в астралната природа, развитието на емоционалната чувствителност е особено и почти неестествено силно. Тя е по-силна от умственото тяло и неговото умствено ръководство.
2. Етап, в който умственият проводник увеличава своята мощ и в крайна сметка предизвиква умствено излъчване, което е толкова силно, че доминира и контролира астралната аура.
3. Етап, в който душата изразява своята същностна природа на любовта и започва да изпраща излъчването си в астралната аура, чрез астралното тяло. [100] Накрая чувствителността на любовта заменя емоционалната чувствителност и желанието.
За стремящите се са присъщи и трите етапа на чувствителност. По време на второто посвещение настъпва момент, когато душата на посветения се активизира и фундаменталната сила (ако мога да използвам този термин) насища астралната природа, като оживотворява и вдъхновява астралното тяло; временно променяйки качеството на астралната аура, то установява контрол, който в крайна сметка води до гореспоменатата замяна. Това е аспект от истината, който стои в основата на доктрината за „изкуплението на чуждата вина" - доктрина, печално изопачена от Християнската теология.
Нека сега разгледаме гореспоменатите „Процеси на регистрация, на отбелязване, на интерпретация и на последващ призивен отклик". Винаги трябва да се помни, че аз излагам общите правила, без да обсъждам идеалите или онова, което не е желателно; с напредването на ученика източниците на впечатления се променят, макар че винаги по-обширният и по-голям източник включва всички по-малки източници.
Фактът, че човек е чувствителен към йерархични впечатления, постъпващи в неговата ментална аура, не му пречи да бъде чувствителен в своята астрална аура към призивния и емоционален зов на човешките същества. Съвместното съществуване на двата вида чувствителност всъщност е най-полезно, ако ученикът следи те да бъдат взаимосвързани. Не забравяй това, братко мой. Способността за интерпретация на отбелязаните впечатления се придобива и с развитието на умствената аура под влиянието на „ума, устойчиво държан в светлината" на душата; ученикът научава, че всички отбелязани истини допускат многобройни тълкувания, които се разгръщат с нарастваща яснота при последователното приемане на посвещенията и с развитието на съзнателна отзивчивост. Способността за призоваване се проявява от живот на живот и включва [101] извикването на съзнателен отговор от аnima mundi, или от подсъзнателната световна душа на всички неща, също както и от човешкото съзнание и от света на свръхсъзнателния контакт.
Тази способност се развива неотклонно с напредването на стремящия се по Пътя на Ученичеството; на ранните етапи тя често е предшествана от многобройни обърквания, силен астрален психизъм и чести погрешни интерпретации. На този етап няма основания за излишни терзания, тъй като всичко, което е необходимо, е най-вече опитът, а той се придобива чрез експериментиране в ежедневния живот. Когато става дума за живота и опита на приемания ученик, баналността, че научаването става чрез проби и грешки, е изключително подходяща. След като той стане приет ученик, грешките намаляват, макар че изпитанията (или експерименталното използване на многобройни различни и енергии) стават по-обширни и следователно обхващат по-широк спектър от дейности.
Процесите на регистрация се основават върху това, което мога да нарека призивни подходи от широката област на другите възможни контакти. Ученикът трябва да се научи да различава многобройните въздействия, възприемани от чувствителната му аура. На ранните етапи повечето от тях се регистрират несъзнателно, макар регистрацията да е точна и правилна. Целта обаче е съзнателното регистриране, а то се постига чрез непрестанното и устойчиво пребиваване в позицията на Наблюдател. Тя се развива чрез постигане на безпристрастност - безпристрастността на Наблюдателя към всички желания и копнежи, които засягат отделния „аз". Става ясно, че употребата на думата „наблюдател" включва понятието за двойствеността и следователно за обособяването. В този случай обаче мотивът, подбуждащ наблюдаването, не е личен интерес, а решимостта за пречистване на аурата, така че тя да регистрира единствено [102] онова, което е просветляващо и свързано с божествения План, което е от полза за човечеството и следователно за създаването на нов служител в Ашрамите на Йерархията.
Разделянето на човешкото съзнание на подсъзнание, съзнание (или себесъзнание) и свърхсъзнание, направено от някои психолози, тук е от голяма полза. Трябва обаче да се помни, че ученикът става най-напред напълно съзнателна единица от човечеството и така развива истинската си себесъзнателност. Той постига това чрез разграничаване между нисшия и висшия „аз", което прави неговата аура чувствителна към този аспект от себе си, който дотогава не е бил контролиращ фактор. От така постигнатата позиция той започва да регистрира впечатления с растяща яснота и точност. Единственото желание на ученика на ранните етапи обикновено е да регистрира впечатления от Йерархията; тази идея го привлича много повече, отколкото идеята за регистриране на впечатленията от собствената му душа или от заобикалящите го човешки фактори: неговите събратя, обкръжението и обстоятелствата, които те създават. Той копнее за това, което може да бъде наречено „вертикално впечатление". Този мотив, тъй като е до голяма степен егоцентричен, обръща ученика интроспективно към себе си и именно в този етап много от стремящите се стават пленници в астрален смисъл, защото в своята магнетична аура те регистрират многобройните астрално мотивирани мисъл-форми, вярвайки и надявайки се, че това са „вертикални впечатления". Те много лесно осъществяват контакт с астралните съответствия на висшите светове, които са отразени (и поради това изопачени) в астралния план; регистрираният там свят е изопачен от неправилните егоистични желания и от пожелателното мислене на добронамерените поклонници. Върху това не е необходимо да се разпростирам повече. Всички ученици на един или друг етап от своето обучение трябва да преминат през тази фаза на заслепение; правейки това те [103] пречистват и усилват своята магнетична аура и едновременно с това пречистват заобикалящия ги астрален свят, с който са в контакт. Те научават също, че копнежът за регистриране на впечатления от Йерархията трябва да отстъпи място на решимостта за предоставяне на своята магнетична аура на разположение на човечеството; тогава те се научават да регистрират човешката нужда, разбирайки къде е възможно да се окаже помощ и как може да се служи на събратята. Благодарение на съзнателното регистриране на призивните апели, произтичащи от света на хоризонталните контакти, магнетичната аура на ученика се пречиства от пречещите и увлекателни мисъл-форми и от домогващите се желания и копнежи, които дотогава са затруднявали правилната регистрация. Тогава ученикът престава да ги създава, а вече създадените изчезват или атрофират поради липса на внимание към тях. По-късно, когато приеманият ученик стане приет ученик и му бъде позволено да участвува в ашрамната активност, той придобива способност за регистриране на йерархични впечатления; това обаче е възможно единствено след като той се научи да регистрира впечатленията, идващи от неговата собствена душа (вертикални впечатления) и от заобикалящия го свят на хората (хоризонтални впечатления). Когато приеме някои важни посвещения, магнетичната му аура ще бъде способна да регистрира впечатленията и от дочовешките царства на природата. Още по-късно, когато стане Учител на Мъдростта и следователно пълноправен член на петото природно царство, светът на йерархичния живот и активност ще бъде сферата, от която ще постъпват хоризонтални впечатления към неговата магнетична аура, а вертикалните впечатления ще идват от висшите нива на Духовната Триада и по-късно от Шамбала. Тогава за него светът на човечеството ще бъде това, което са били дочовешките царства, когато четвъртото царство - човешкото, е било поле на регистрираните от него хоризонтални впечатления. [104] Тук ясно се вижда истинското значение на Кръста на човечеството.
Фактът на регистрацията не е необичайно явление. Чувствителните хора непрекъснато получават впечатления от едно или друго ниво на съзнание и са възприемчиви към тези впечатления в зависимост от нивото на съзнание, на което обикновено функционират; медиумите например, са изключително склонни да получават впечатления от етерните или астралните нива, подобно на огромното мнозинство астрални психици, каквито има навсякъде по света. Впечатленията от менталните нива (конкретни, абстрактни и по-възвишени) оказват своето въздействие върху умовете на онези, които са постигнали определено фокусиране върху менталния план. Учените, мистиците, математиците, изучаващите окултизъм, стремящите се и учениците, педагозите, хуманистите и онези, които обичат своите събратя - всички те са възприемчиви към такива впечатления и едно от първостепенните изисквания към ученика е да развива адекватна чувствителност към ашрамните впечатления и контакти. След което той напуска гореспоменатата група на умствено чувствителните хора.
Проблемът, който сега разглеждам е много по-дълбок. Той е свързан с интерпретациите, с ясното и точно отбелязване на впечатленията, което е много по-трудно. Този, който получава впечатления, трябва да познава техния източник; трябва да може да определя дали те носят търсената информация, указание, коригиращ съвет, или се обуславят от разпределянето на енергията. Той трябва да е способен ясно да определи върху кой аспект от неговия регистриращ механизъм (ума, астралното тяло, енергийното тяло или мозъка) е оказало въздействие предаденото и регистрирано впечатление. Например една от трудностите, стоящи пред стремящия се ученик и сериозно изучаващ окултизма, е непосредственото регистриране в мозъка на впечатленията от Духовната Триада (а по-късно и от Монадата) чрез антахкарана. [105]
Такива впечатления трябва да бъдат спуснати пряко от умствените нива към мозъка, като се избягват всякакви контакти с астралното тяло; и доколкото това непосредствено спускане бъде постигнато, дотолкова няма да има и грешки в регистрираните впечатления. Тогава те няма да бъдат оцветени от каквито и да е емоционални комплекси, защото именно астралното ниво на съзнание е великият изопачител на същностната истина. Впечатленията от Ашрама или от Духовната Триада (единственият тип впечатления, с които се занимавам тук) преминават през три етапа:
1. Етап на умствена регистрация. Яснотата и точността при нея зависят от състоянието на канала за приемане - антахкарана; любопитното е, че при тази регистрация е налице определен времеви елемент. Това не е времето, познато на физически план, при което мозъкът регистрира преминаващите „събития"; става дума за висше ментално съответствие на времето. В тази тема няма да навлизам - тя е твърде сложна за разбиране, тъй като това време зависи от разстоянието, от низхождението, от фокуса и от способността за регистрация.
2. Етап на възприемане от мозъка. Точността на това възприемане зависи от качеството на клетките на физическия мозък, от поляризирането на мислещия човек в центъра на главата и от освободеността на мозъчните клетки от всякакви емоционални впечатления. Тук трудността се състои в това, че приемащият стремящ се или фокусиран мислител винаги емоционално е осведомен за низхождението на висшите впечатления, чиято последица е изясняването на темата, по която той мисли. Те обаче трябва да бъдат регистрирани от съвършено неподвижен астрален проводник, което е една от главните цели на истинската медитация. [106]
3. Етап на осъзнатите интерпретации. Това е изключително трудна фаза. Интерпретацията зависи от много фактори: образователната квалификация, постигнатата точка на еволюция, мистичния или окултен подход на ученика към центъра на истината, неговата освободеност от нисш психизъм, същностната му смиреност (главният фактор, съдействащ за правилното разбиране) и личностната му децентрализация. Всъщност всички черти на характера играят голяма роля във важната задача за правилната интерпретация.
В този аспект на впечатленията непременно трябва да бъде включена и темата за СИМВОЛИТЕ. Всички впечатления задължително трябва да бъдат преведени и тълкувани като символи, под формата на думи, или като картинни изображения; стремящият се не може да избегне това; има вероятност именно словесните форми (т. е. По същество същите символи) да го заблудят. Те са средството, чрез което регистрираните впечатления се предават на мозъчното съзнание, т. е. влизат в присъщата за физическия план осведоменост на ученика и така става възможно успешното разбиране на абстрактните идеи или на онези аспекти от Пътя, които той задължително трябва да осмисли и усвои.
Не е необходимо да доразвивам тази тема. Истинският ученик винаги е осведомен за възможността от грешки, от намесата на психични смущения и изкривявания. Той добре знае, че правилните и ефективни тълкувания на предадените впечатления до голяма степен зависят от чистотата на приемащия канал и от освободеността на неговата природа от всички аспекти на нисшия психизъм - нещо, за което често се забравя. Плътната завеса от конкретни мисъл-форми може да изопачи истинските интерпретации, астралната намеса - също; обучението по Пътя и духовните впечатления могат да бъдат възпрепятствани от заслепението на астралния план и от обособени и [107] конкретни идеи, произтичащи от менталните равнища. В този случай действително може да се твърди, че ,умът е убиец на реалността". Определението „отворен ум" има дълбоко окултно значение; за постигането на правилна интерпретация това състояние на ума е също толкова съществено, колкото и свободата от заслепението и психичните проявления, характерни за астралния план. Тук отново разбирате необходимостта от фактическо изравняване, за да се създаде пряк канал, по който впечатленията (насочени от по-висш от личността източник) да могат да се спуснат в мозъка. Първоначално този канал и изравняването трябва да бъдат установени между мозъка и душата, което включва всичките три аспекта на личността - етерното тяло, астралният проводник и умствената природа; в основата си този процес на изравняване трябва да бъде започнат и развит по Пътя на Изпитанията, докато на по-ранните етапи от Пътя на Ученичеството той трябва да бъде доведен до относително високо ниво на ефективност. По-късно, когато ученикът съзнателно създава антахкарана и стане функционираща част от Ашрама, той се научава (практикувайки изравняване) да пренебрегва (ако мога да използвам тази дума) двата аспекта от себе си, които дотогава са били от основно значение: астралният проводник и душевното или причинното тяло. Така преди четвърто посвещение се пренебрегва астралното тяло, а душевното тяло - преди петото; целият процес на „пренебрегването" отнема много време и над него трябва да се работи интензивно - най-напред с фокусиране върху емоционалната природа и съзнателно разграничаване от нея, а накрая и върху природата на душата под вдъхновението на Духовната Триада, която в крайна сметка замества душата. Всичко това отнема много въплъщения, защото регистрацията и тълкуванието на висшите впечатления е основна окултна наука, която, за да бъде усъвършенствана, изисква дълго обучение и прилагане.
С постепенното развитие на двата процеса, третият етап автоматично става все по-ефективен. [108] Приетите и интерпретирани впечатления довеждат до фундаментални промени в живота и състоянието на съзнанието на стремящия се и преди всичко в неговата ориентация. Той става откликващ и призоваващ енергиен център. Това, което е приел с помощта на своя изравнен канал, се превръща в могъщ фактор за призоваване на свеж поток от висши впечатления; това го прави и откликващ на физически план, така че породената от него магнетична аура става все по-чувствителна към навлизащите духовни впечатления и към онова, което той пробужда в заобикалящата го физическа среда и в човечеството като цяло. Той се превръща в енергийна станция, свързана с Йерархията, като приема и разпределя (в отговор на зова на човечеството и човешката нужда) получената енергия. Превръща се също в „приемник на светлина" и духовно просветление, в разпределител на светлина в тъмните места по света и в човешките сърца. Така той става призоваващ и откликващ център, използван от Йерархията в трите свята на човешката еволюция. [109]
Сподели с приятели: |