XIII. ТЕЛЕПАТИЧНАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ И НЕЙНОТО НОРМАЛНО РАЗГРЪЩАНЕ

Забелязвате, че не съм давал указания относно изкуството за развиване на телепатична чувствителност. Причината е, както ка­зах и по-рано, че тази чувствителност трябва да се развива и винаги се развива по естествен начин, когато ученикът е ориентиран пра­вилно, напълно е всеотдаен и се учи на децентрализация. Ако този процес се форсира, развитата чувствителност няма да е нормална и ще носи много трудности и бъдещи опасности. Доколкото това за­сяга ученика, освобождаването от непрестанното обмисляне на лич­ностните обстоятелства и проблеми закономерно води до забеле­жима умствена свобода; в резултат от това се появяват области на свободно умствено възприятие, които правят възможна висша­та чувствителност. Постепенно, когато ученикът придобива ис­тинска свобода на мисълта и способност да възприема впечатлени­ята от абстрактния ум, той създава за себе си резервоар от мисли, към който при необходимост може да се обръща, за да помага на другите хора и да удовлетворява нуждите на нарастващото си све­товно служене. По-късно той придобива чувствителност за впечат­ленията, които идват от Йерархията. Отначало те са чисто ашрамни, но впоследствие, когато ученикът стане Учител, се трансфор­мират в цялостно йерархично впечатление; тогава Планът става динамична субстанция, осигуряваща съдържанието на резерво­ара от мисли, от който той може да черпи. Това твърдение има уникална, необикновена значимост. Още по-късно той става чувст­вителен към впечатленията, идващи от Шамбала и качеството на Волята, която осъществява планетарната Цел, се добавя към съдържанието на достъпното за него знание. Това, което искам да подчертая тук обаче, е фактът за съществуването на нарастващ ре­зервоар от мисли, който ученикът е създал, откликвайки на много­бройни и [95] различни впечатления, към които е ставал все по-чувствителен; идеите, концепциите и духовните цели, за които е осведомен, постоянно се формулират от него в мисли със съответ­ните им мисъл-форми, от които той се учи да черпи, стремейки се да служи на своите събратя. Ученикът открива, че притежава резер­воар или запас от мисловна субстанция, който е резултат от негова­та собствена умствена активност, от вродената му възприемчивост, осигуряващ му материал за обучаване и „източник на знание", от който може да черпи в стремежа си да помага на другите хора.

Същественият момент, който трябва да се схване е, че чувстви­телността към впечатления е резултат от нормално и естествено разгръщане, което съответства на духовното развитие. Дадох ви ключ за целия процес, когато казах, че:

„Чувствителността към впечатления предполага формира­нето на магнетична аура, способна да приеме най-висшите впе­чатления. "

Бих искал да обмислите тези думи най-внимателно. Когато уче­никът започне да проявява качеството на душата и вторият аспект на божествеността го завладее и контролира, характеризирайки це­лия му живот, автоматично се развива и висшата чувствителност. Той се превръща в магнит за духовни идеи и представи и привлича в своята област на съзнание очертанията, а по-късно и подробнос­тите на йерархичния План, като накрая осъзнава и планетарната Цел; всички тези впечатления не изискват от него особено внима­ние, изучаване или влагане на много усилия, за да ги установи, ос­мисли и приложи. Те се спускат в полето на неговото съзнание про­сто защото той е създал магнетична аура, която ги призовава и ги въвежда „в ума му". Тя започва да се оформя от първия момент, в който той осъществи контакт с душата си; аурата се задълбочава и нараства, когато контактите увеличат своята честота и в крайна смет­ка станат обичайно състояние на [96] съзнанието; от този момент, когато и да пожелае, той е във връзка със своята душа, т. е. с втория божествен аспект.

Тази аура всъщност е резервоарът от мисловна субстанция, на който той може духовно да разчита. Неговата фокусна точка е на менталния план. Той вече не е контролиран от астралната природа; успешно изгражда антахкарана, по която могат да протичат висши­те впечатления; учи се да не разпръсква потока, а да натрупва в аурата си (с която се е обградил) знание и мъдрост, които, според неговото разбиране, са необходими, за да служи на събратята си. Ученикът става магнетичен център от светлина и знание само до­колкото поддържа магнетичната си аура в състояние на възприем-чивост. Тогава тя непрестанно призовава впечатленията от висш порядък, като същевременно може да откликва и да бъде въвличана в „разпределителна активност" от стоящите по-ниско от нея и търсе­щите помощ. Следователно след време ученикът се превръща в миниатюрно съответствие на Йерархията - призоваващ по отноше­ние на Шамбала и лесно откликващ на човешката нужда. Тези твърдения изискват внимателно обмисляне. Те включват първона­чално разпознаване на точките на напрежение и последващо ги раз­ширяване в магнетичните аури или области, способни да призова­ват и откликват.

Тези области на чувствителност преминават през три етапа, върху които нямам намерение да се разпростирам:

1. Чувствителност към впечатления от други човешки същест­ва. Тази чувствителност става полезна за служенето, когато необ­ходимата магнетична аура е създадена и подчинена на научен кон­трол.

2. Чувствителност към групови впечатления - преминаване на идеи от група към група. Ученикът може да стане приемащ агент във всяка група, част от която е - тази способност показва неговия напредък. [97]

3. Чувствителност към йерархични впечатления, достигащи до ученика през антахкарана, а по-късно и от Йерархията като цяло, но когато приеме някои от по-висшите посвещения. Това показва способност за регистриране на впечатления от Шамбала.

Полезно е да обсъдим трите точки, свързани с чувствителност­та към впечатления, изграждането на последващ резервоар от мис­ли и отзивчивостта към последващите призиви. Тези три пункта са:

1. Процес на регистриране.

2. Процес на отбелязване на интерпретациите.

3. Процес на последващ призивен отклик.

Бих искал да ви припомня, че аурата, която всеки от вас е създал 80

около централното ядро на въплътения си „аз", или душата, е фраг­мент от осенящата душа, която е предизвикала вашето проявление. Тази аура е (както добре знаете) съставена от излъчванията на етер­ното тяло, което на свой ред включва в себе си три типа енергия, за които вие лично сте отговорни. Тези три типа (добавени към праничната енергия, съставяща етерните носители) са:

1. Аурата на здравето. По същество тя е физическа.

2. Астралната аура, която обикновено и безусловно е най-доми­ниращият фактор. Тя е обширна и контролираща.

3. Менталната аура, която в повечето случаи е относително мал­ка, но се развива бързо, щом ученикът поеме съзнателно развити­ето си в свои ръце или щом поляризацията на личността премине на умствено ниво. В крайна сметка ще настъпи момент, в който [98] умствената аура ще заличи (ако мога да използвам този неадекватен термин) емоционалната или астрална аура и тогава душевното ка­чество на любовта ще създаде заместител, така че необходимата чувствителност няма да изчезне напълно, а ще бъде от по-висша и много по-проницателна природа.

В тази тройна аура (или по-точно - четворна, ако се брои и етер­ният проводник) всеки човек живее, движи се и съществува; имен­но тази жива и жизненоважна аура е регистриращият агент на всич­ки впечатления - както обективни, така и субективни. Именно този „агент на чувствителния отклик" трябва да се контролира и изпол­зва от обитаващия „аз" с цел да регистрира впечатленията или да насочва етерните и менталните впечатления към света на хората. Астралните впечатления имат чисто себичен и индивидуален ха­рактер и макар че могат да окажат влияние на човешкото обкръже­ние, те не притежават насочено действие, както другите регистри­рани енергии. Влиянието, което човек има върху хората, с които е свързан, се поражда предимно от неговата аура; обикновено не ду­мите предизвикват реакции, макар да се предполага, че въплъщават реакциите и мисленето на човека - всъщност те са израз предимно на емоционалните му нагласи.

Следователно, всички ние носим в себе си субективен меха­низъм, който показва истинската и съвършената картина на специ­фичната ни еволюционна точка. Учителят наблюдава именно аура­та и това е фактор с основно значение в живота на ученика. Светли­ната на душата в аурата и състоянието на различните аспекти на аурата показват дали ученикът се приближава към Пътя на Учени­чеството. Когато емоционалните реакции намалеят и умственият апарат се пречисти, напредъкът на стремящия се може да бъде точ­но отбелязан. Бих искал внимателно да различавате астралното и менталното тяло, както и онова, което те излъчват. Така наречените „тела" са веществени по природа, а аурата по същество е излъчва­ща и се разпространява от всеки [99] веществен носител във всички посоки. Това трябва да се отбележи с особено внимание.

Проблемът на стремящия се, „пораждащ" своята магнетична аура, се състои в това да се оттегли и така да намали обсега и силата на астралната аура като разшири и увеличи мощта на менталната аура. Трябва да се помни, че преобладаващото мнозинство от стре­мящите се определено е поляризирано в астралната природа и сле­дователно неговата задача е да постигне различна поляризация и да се фокусира върху менталния план. Това изисква време и огромни усилия. В крайна сметка (както бе споменато по-горе) излъчването на душата заменя присъстващата дотогава емоционална активност на стремящия се; това излъчване всъщност е излъчването от венче-листчетата на любовта на егоичния лотос.

Когато стремящият се при своето придвижване по Пътя на Завръ­щането започне да работи съзнателно над собственото си отваря­не, да взема под внимание и да използва аурата, с която е екипирай, той преминава през следните три етапа:

1. Етап, в който открива силата и качеството на своята астрална аура. Поради факта, че това е (в нашата втора слънчева система) качеството на любовта и неговото изопачаване в астралната приро­да, развитието на емоционалната чувствителност е особено и почти неестествено силно. Тя е по-силна от умственото тяло и неговото умствено ръководство.

2. Етап, в който умственият проводник увеличава своята мощ и в крайна сметка предизвиква умствено излъчване, което е толкова силно, че доминира и контролира астралната аура.

3. Етап, в който душата изразява своята същностна природа на любовта и започва да изпраща излъчването си в астралната аура, чрез астралното тяло. [100] Накрая чувствителността на любовта заменя емоционалната чувствителност и желанието.

За стремящите се са присъщи и трите етапа на чувствителност. По време на второто посвещение настъпва момент, когато душата на посветения се активизира и фундаменталната сила (ако мога да използвам този термин) насища астралната природа, като оживотворява и вдъхновява астралното тяло; временно променяйки качес­твото на астралната аура, то установява контрол, който в крайна сметка води до гореспоменатата замяна. Това е аспект от истината, който стои в основата на доктрината за „изкуплението на чуждата вина" - доктрина, печално изопачена от Християнската теология.

Нека сега разгледаме гореспоменатите „Процеси на регистра­ция, на отбелязване, на интерпретация и на последващ призи­вен отклик". Винаги трябва да се помни, че аз излагам общите правила, без да обсъждам идеалите или онова, което не е желател­но; с напредването на ученика източниците на впечатления се променят, макар че винаги по-обширният и по-голям източник включва всички по-малки източници.

Фактът, че човек е чувствителен към йерархични впечатления, постъпващи в неговата ментална аура, не му пречи да бъде чувстви­телен в своята астрална аура към призивния и емоционален зов на човешките същества. Съвместното съществуване на двата вида чув­ствителност всъщност е най-полезно, ако ученикът следи те да бъдат взаимосвързани. Не забравяй това, братко мой. Способността за интерпретация на отбелязаните впечатления се придобива и с раз­витието на умствената аура под влиянието на „ума, устойчиво държан в светлината" на душата; ученикът научава, че всички отбелязани истини допускат многобройни тълкувания, които се разгръщат с нарастваща яснота при последователното приемане на посвещени­ята и с развитието на съзнателна отзивчивост. Способността за призоваване се проявява от живот на живот и включва [101] извик­ването на съзнателен отговор от аnima mundi, или от подсъзнател­ната световна душа на всички неща, също както и от човешкото съзнание и от света на свръхсъзнателния контакт.

Тази способност се развива неотклонно с напредването на стре­мящия се по Пътя на Ученичеството; на ранните етапи тя често е предшествана от многобройни обърквания, силен астрален психизъм и чести погрешни интерпретации. На този етап няма основания за излишни терзания, тъй като всичко, което е необходимо, е най-вече опитът, а той се придобива чрез експериментиране в ежедневния живот. Когато става дума за живота и опита на приемания ученик, баналността, че научаването става чрез проби и грешки, е изключително подходяща. След като той стане приет ученик, грешките на­маляват, макар че изпитанията (или експерименталното използване на многобройни различни и енергии) стават по-обширни и следова­телно обхващат по-широк спектър от дейности.

Фактът на регистрацията не е необичайно явление. Чувстви­телните хора непрекъснато получават впечатления от едно или дру­го ниво на съзнание и са възприемчиви към тези впечатления в за­висимост от нивото на съзнание, на което обикновено функциони­рат; медиумите например, са изключително склонни да получават впечатления от етерните или астралните нива, подобно на огромно­то мнозинство астрални психици, каквито има навсякъде по света. Впечатленията от менталните нива (конкретни, абстрактни и по-възвишени) оказват своето въздействие върху умовете на онези, ко­ито са постигнали определено фокусиране върху менталния план. Учените, мистиците, математиците, изучаващите окултизъм, стре­мящите се и учениците, педагозите, хуманистите и онези, които обичат своите събратя - всички те са възприемчиви към такива впе­чатления и едно от първостепенните изисквания към ученика е да развива адекватна чувствителност към ашрамните впечатления и контакти. След което той напуска гореспоменатата група на умствено чувствителните хора.

Проблемът, който сега разглеждам е много по-дълбок. Той е свързан с интерпретациите, с ясното и точно отбелязване на впе­чатленията, което е много по-трудно. Този, който получава впечат­ления, трябва да познава техния източник; трябва да може да опре­деля дали те носят търсената информация, указание, коригиращ съвет, или се обуславят от разпределянето на енергията. Той трябва да е способен ясно да определи върху кой аспект от неговия регис­триращ механизъм (ума, астралното тяло, енергийното тяло или мозъка) е оказало въздействие предаденото и регистрирано впечат­ление. Например една от трудностите, стоящи пред стремящия се ученик и сериозно изучаващ окултизма, е непосредственото регис­триране в мозъка на впечатленията от Духовната Триада (а по-късно и от Монадата) чрез антахкарана. [105]

Такива впечатления трябва да бъдат спуснати пряко от умстве­ните нива към мозъка, като се избягват всякакви контакти с астрал­ното тяло; и доколкото това непосредствено спускане бъде постигнато, дотолкова няма да има и грешки в регистрираните впечатле­ния. Тогава те няма да бъдат оцветени от каквито и да е емоционал­ни комплекси, защото именно астралното ниво на съзнание е вели­кият изопачител на същностната истина. Впечатленията от Ашрама или от Духовната Триада (единственият тип впечатления, с които се занимавам тук) преминават през три етапа:

В този аспект на впечатленията непременно трябва да бъде вклю­чена и темата за СИМВОЛИТЕ. Всички впечатления задължително трябва да бъдат преведени и тълкувани като символи, под формата на думи, или като картинни изображения; стремящият се не може да избегне това; има вероятност именно словесните форми (т. е. По същество същите символи) да го заблудят. Те са средството, чрез което регистрираните впечатления се предават на мозъчното съзна­ние, т. е. влизат в присъщата за физическия план осведоменост на ученика и така става възможно успешното разбиране на абстракт­ните идеи или на онези аспекти от Пътя, които той задължително трябва да осмисли и усвои.

Не е необходимо да доразвивам тази тема. Истинският ученик винаги е осведомен за възможността от грешки, от намесата на пси­хични смущения и изкривявания. Той добре знае, че правилните и ефективни тълкувания на предадените впечатления до голяма сте­пен зависят от чистотата на приемащия канал и от освободеността на неговата природа от всички аспекти на нисшия психизъм - нещо, за което често се забравя. Плътната завеса от конкретни мисъл-форми може да изопачи истинските интерпретации, астралната намеса - също; обучението по Пътя и духовните впечатления могат да бъдат възпрепятствани от заслепението на астралния план и от обособени и [107] конкретни идеи, произтичащи от менталните равнища. В този случай действително може да се твърди, че ,умът е убиец на реалността". Определението „отворен ум" има дълбоко окултно значение; за постигането на правилна интерпретация това състоя­ние на ума е също толкова съществено, колкото и свободата от за­слепението и психичните проявления, характерни за астралния план. Тук отново разбирате необходимостта от фактическо израв­няване, за да се създаде пряк канал, по който впечатленията (насо­чени от по-висш от личността източник) да могат да се спуснат в мозъка. Първоначално този канал и изравняването трябва да бъдат установени между мозъка и душата, което включва всичките три аспекта на личността - етерното тяло, астралният проводник и ум­ствената природа; в основата си този процес на изравняване трябва да бъде започнат и развит по Пътя на Изпитанията, докато на по-ранните етапи от Пътя на Ученичеството той трябва да бъде дове­ден до относително високо ниво на ефективност. По-късно, когато ученикът съзнателно създава антахкарана и стане функционираща част от Ашрама, той се научава (практикувайки изравняване) да пренебрегва (ако мога да използвам тази дума) двата аспекта от себе си, които дотогава са били от основно значение: астралният про­водник и душевното или причинното тяло. Така преди четвърто по­свещение се пренебрегва астралното тяло, а душевното тяло - преди петото; целият процес на „пренебрегването" отнема много вре­ме и над него трябва да се работи интензивно - най-напред с фоку­сиране върху емоционалната природа и съзнателно разграничаване от нея, а накрая и върху природата на душата под вдъхновението на Духовната Триада, която в крайна сметка замества душата. Всичко това отнема много въплъщения, защото регистрацията и тълкува­нието на висшите впечатления е основна окултна наука, която, за да бъде усъвършенствана, изисква дълго обучение и прилагане.

С постепенното развитие на двата процеса, третият етап авто­матично става все по-ефективен. [108] Приетите и интерпретирани впечатления довеждат до фундаментални промени в живота и състо­янието на съзнанието на стремящия се и преди всичко в неговата ориентация. Той става откликващ и призоваващ енергиен цен­тър. Това, което е приел с помощта на своя изравнен канал, се превръща в могъщ фактор за призоваване на свеж поток от висши впечатления; това го прави и откликващ на физически план, така че породената от него магнетична аура става все по-чувствителна към навлизащите духовни впечатления и към онова, което той пробужда в заобикалящата го физическа среда и в човечеството като цяло. Той се превръща в енергийна станция, свързана с Йерархията, като приема и разпределя (в отговор на зова на човечеството и човешка­та нужда) получената енергия. Превръща се също в „приемник на светлина" и духовно просветление, в разпределител на светлина в тъмните места по света и в човешките сърца. Така той става призо­ваващ и откликващ център, използван от Йерархията в трите свята на човешката еволюция. [109]