Андреева сваля лимитите на болниците

Д-р Таня Андреева познава добре здравната система, защото е в нея от 12 години. Специалността й е гинеколог, а за това време е изродила стотици бебета. Не й липсва обаче и административен опит. Последната година и половина тя беше начело на софийската АГ болница "Шейново". Въпреки трудните условия за работа за това време в цялата клиника няма нито една жалба от пациент.

В момента системата е на критичния минимум по отношение на кадрите. В някои градове като столицата те са под нужното. Дори малко хора да напуснат, пациентите веднага ще усетят още по-голямата липса на екипи, каза д-р Кателиева. Няма спешен медик, който да не е бил заплашван, руган или бит, защо да работим в тези условия, добави тя.

Повод за новата вълна на недоволство сред медиците стана побоят над д-р Красимир Йорданов от Спешна помощ-София в събота. Той обаче не е единственият за годината. От януари досега има 10 нападения над спешни екипи в страната, каза още д-р Кателиева.

Мария Чипилева, Ина Петрова, Кръстина Маринова


Последна линейка за здравеопазването
Стела Стоянова

"Не искам да ме подхвърлят като листо на есенен вятър". Това казва във филма "Последната линейка на София" д-р Красимир Йорданов. Година по-късно метафората, на която е подвластно цялото медицинско съсловие у нас, се превърна в жестока реалност. Екипът на Спешна помощ начело с д-р Йорданов бе зверски пребит, отивайки на адрес да спаси човешки живот. Защото линейката закъсняла с няколко минути. Защото пияната компания нещо не харесала докторите. Защото животът ни е оскотял и се опитваме да си го изкараме на всеки, който ни изглежда малко нещо беззащитен. Като листо, обрулено от вятъра. "Щом сме ги били, значи има защо", отсича някой от компанията във фейсбук. Има ли такива, които го "лайкнаха"?

Напоследък в България май набира популярност нов спорт, наречен "гавра с лекари". Да си припомним само няколкото нашумели напоследък случаи с ромски фамилии, нахлули в "спешното" да търсят "справедливост" за близките си. Или за компаниите, събрали се да пийнат и да разходят някоя линейка, за да видят за колко минути ще долети. Темата за скоростта, с която идва Спешна помощ, както и за това на кой "горещ" телефон трябва да я търсим, е обект на отделна дискусия. В случая обаче става дума за друго - у нас все повече набира скорост философията, че лекарите по презумпция са виновни за нещо. Набий ги, пък все ще се намери за какво. Безхаберието, с което държавата от години се отнася не само към Спешна помощ, а и въобще към здравеопазването, превърна всички лекари в отбрулени листа, чиято единствена надежда е вятърът да ги помете към чужбина. Те се превърнаха в изкупителни жертви на непрестанните и вечно недовършвани реформи, които всяко правителство започва и оставя по средата. Да променим Наказателния кодекс така, че побоят над медик да бъде криминализиран, е добра идея, но какъв проблем ще реши това? В крайна сметка НК трябва да пази от побои всички нас, а работата по промените в здравната система трябва да я свършат други хора. Които да върнат доверието в лекарите, а не да реагират едва тогава, когато видим поредния пребит с бяла престилка. Кой превърна джипитата в чиновници, които регистрират направление след направление и в края на месеца връщат пациенти, защото им е свършил лимитът? Не девалвира ли това доверие в така наречения личен лекар, който би трябвало да познава заболяванията ти - твоите и на семейството ти. Да бъде нещо като твой довереник, а не машинка за попълване на хартийки. И да реагира така, че да бъде най-добре за тебе. След всяко съобщение за лекарска грешка започва "лов на вещици" още преди да е установено дали действително докторът е сбъркал. Да, бунтът често е основателен, но защо не правим нищо, за да създадем на лекарите нормални условия на работа, които не ги превръщат в печалбари? Защо не благодарим на тези, които ни спасяват, но нетът е пълен с "черни списъци" на медици и призива "Не ходете при тях".

Въобще системата реагира едва тогава, когато се случи някаква ексцесия - както всичко останало в България. В останалото време здравеопазването ни пребивава потопено в тинята на посредствеността и безвремието, откъдето всеки може да се спаси само поединично. Някои успяват. Други все още вярват в някаква промяна. Тя няма да стане с промени в Наказателния кодекс, а с такива в здравния сектор. Защото, ако не върнем доверието в лекарите, "Последната линейка на София" скоро може да се окаже наистина последна.

- Проф. Петров, как може да се спре насилието срещу лекари?

- Изключителните ситуации изискват изключителни мерки. Такава мярка, според мен, са законодателните промени, с които посегателствата към лекари и здравни работници по време на работа да се наказват тежко. Новосформираният парламент трябва да засили драстично санкциите спрямо лица, които посягат върху медицински екипи, включително и затвор за драстичните случаи. Когато държавната репресия, облечена в закон, въздаде справедливост за деянието, тогава подобни случаи рязко ще намалеят. Подобни посегателства са немислими в цивилизованите държави и са елемент от противопоставянето в нашето общество. Когато преодолеем кризата, включително и в нравите, нещата ще си дойдат по местата.

- Една от основните ви цели като министър беше да промените финансирането на интензивните грижи, успяхте ли?

- Така беше, засега факт са обещанията на д-р Пламен Цеков. Както и консултациите с финансовото министерство, което даде разрешение да се повишат с по 100 лв. двете процедури. Очаквам на следващия Надзорен съвет на 29 май промените да бъдат приети, но не вярвам, докато не стане факт. Затова използвах изслушването в пленарна зала миналия четвъртък, за да отправя публично към д-р Цеков молбата си.

- Заради това ли не променихте наредбата?

- Не, оказа се, че няма много полезни ходове. Заплащането на интензивните грижи в една високотехнологична болница, където са най-тежките случаи, не може да бъде еднакво с това в една по-малка. Затова искахме да диференцираме два вида цени - за едното и другото, но механизмът на касата не го позволява. Затова не се стигна и до промени.

- Тези три месеца в МЗ промениха ли ви като човек?

- Като човек не могат да ме променят, аз съм си един и същ. Но промениха ежедневието ми, ощетиха ме от много лични неща, които са ми доставяли удоволствия. Лиших се от приятели, контакти, провалих пътувания. Трябваше да ходя в Банкок, където имаше световен конгрес по анестезиология, после в Пукет, бях купил дори билет на съпругата си, но се наложи да ги отложа. Трябваше да отменя посещението си на конгрес в Румъния и Белград. Пострада и научната работа - нашето дружество издава списание, отделно готвим конгрес тук, на който гости ще са световни имена, но организацията се забави. Това е цената.

- Кои са проблемите, които видяхте като министър?

- Това са статутът на общинските болници, контролът при разходването на бюджетите, спешната помощ, психичното здраве на нацията, детското здравеопазване, стоматологична помощ, профилактиката, ваксините, ин витрото... Много са. Но нали знаете: "Окото се плаши, ръката не се плаши". Човек, като гледа нивата, тя изглежда голяма, но като тръгне, ще стигне края й. Трябва последователност и приемственост. Би трябвало да се прави ревизия, но не, за да се набие главата на предходния министър и да започне летоброенето от нас. А да се направи анализ кое е добро и кое не. Което е добро, имай доблестта да го кажеш и да го доразвиеш. Ние не трябва при всяка смяна на властта да сменяме и стратегиите за здравеопазване, защото това е консервативна система. Ако един министър се нагърби да реши проблема с кадрите, резултатът от неговите усилия ще излезе след 6-7 г. И той си казва: "Аз съм тук за 4, защо да си създавам тези главоболия, а лаврите да жъне някой друг". Това не трябва да става.

- А новата методика за договаряне на отстъпки на касата - добра ли е, щом цените на 1/3 от онколекарствата ще са пo-високи от 2012-а?

- След като резултатът от договарянето не е добър, значи и методиката не е добра. Защото нашата цел е да постигнем добро лечение на разумна цена. Когато това не е така, значи нещо не е наред и трябва да се промени. Следващият проблем е свързан с избора на медикаменти за лечение. Кой взима решенията коя линия на лечение да се приложи? Някои лекари прeскачат направо от първа на трета линия. Това не може да е безконтролно, трябва да има правила, по които да става.

- Кое пречи да видим решенията на дело?

- На първо място трябва да има воля в парламента, на второ - кураж, на трето - познание. Ако не познаваш добре системата, не би се осмелил на промени. Нужно е и доверие - на гилдията и пациентите.

- Около какво трябва да се обединят новите управляващи?

- Принципните неща са развитието на спешната помощ, доболничната и болничната помощ. Там трябва да се въведе по-добър контрол и мениджмънт. В момента нямаме кой знае колко полезни ходове и следващият министър за късо време няма да може да реализира грандиозни промени. Ние сме в лодка, в която пробойните са много и темпото, с което изпомпваме водата, не е достатъчно. Трябва да запушим пробойните. И овладяването на цените на лекарствата в този смисъл е изключително важно.

- Не е ли време да се сложи ред и при броя на болниците?

- Време е. Трябва поне да се стопира появата на следващи болници за известен период. Но това трябва да бъде законово регламентирано. Защото, както всички пациенти искат да имат най-добрите лекарства, така е и с болниците. Eдна нова болница може да е по-добра и трябва да има ясен регламент. Ако разсъждаваме национално отговорно, трябва да е ясно къде какви клиники са нужни. Да се създаде т.нар. здравна карта. Тя е правена 100 пъти и е неработеща. Затова се погрижих това да влезе в стратегията "Европа 2020" и да бъде изготвена от Световната банка. Тогава, щем не щем, ще трябва да се съобразим с нея - иначе няма да получим финансиране. Трябва да е ясно къде има нужда от болница, където има свръхпредлагане трябва да се поставят ясни критерии и който ги покрие - остава, който не - отпада. Частните болници имат по-добро управление, по-ниски цени на лекарствата, но си избират дейностите, които са печеливши. Затова, когато се решава кои болници да остават, трябва да се отделят клиники с национално значение за пациентите, които другаде не са желани. Също така трябва да се помисли за болници в отдалечени места, които също трябва да са ангажимент на държавата.

- Многопартийното управление по-добри възможности ли дава за решаването на проблемите в здравеопазването?

- При тази конфигурация на парламента нещата са осъществими, ако народните представители трайно се обединят около приоритета здравеопазване. Но това е трудно осъществимо и е мечта. Промяната на здравеопазването би било във възможностите на силен кабинет със силно парламентарно мнозинство.

- Оставяте ли много текущи проблеми на вашия наследник?

- Нищо като проблем, който съм могъл да реша, няма да му оставя. До последния момент съм работил. За тези 2 месеца и нещо решихме много проблеми - направихме конкурси за директорите на болници, където са изтекли мандатите. Решихме проблема с болницата в Девин, с телефон 112, с избора на екип.

- Искате ли да бъдете отново министър?

- Не.

- Считате, че няма полезен ход на този пост ли?

- Какво бихте посъветвали вашия наследник?

- Няма да му давам съвети, но ще му пожелая успех. Защото, ако той го постигне, мен също ме засяга. Аз съм в системата и не ми е безразлично кой кара влака. Съвети няма да му давам, но го съветвам да се съветва - колкото повече мнения събереш, толкова си по-обективен.

- Кое е първото, което ще направите, когато си тръгнете оттук?

Дали и как ще бъде избрано ново правителство зависи от поведението на националистите и ГЕРБ, защото БСП и ДПС имат общо 120 депутати, т.е. нямат мнозинство. Според конституцията правителството може да бъде избрано с по-малко от 121 гласа, но заседание не може да започне без присъствието на поне толкова народни представители. Това значи, че поне още един избраник от ГЕРБ или „Атака" трябва да се регистрира в залата, за да има кворум и да се проведе вот.Вчера ,Атака" отказа среща с Орешарски, а след 18 ч националистите се събраха да обсъдят обявения от него екип и програмата му. През деня от „Атака" допускаха, че формацията би осигурила нужния кворум, ако ГЕРБ бойкотира, както Бойко Борисов заплаши след избора на Михаил Миков (БСП) за шеф на Народното събрание. Но най-вероятната позиция на хората на Волен Сидеров в тази ситуация би била „въздържал се".Ако депутатите от ГЕРБ се регистрират обаче, позицията на „Атака" може да повлияе на изхода от гласуването само ако всички хора на Волен Сидеров не подкрепят кабинета заедно с ГЕРБ. Малко след като отборът на Орешарски бе обявен, националист коментира пред „Труд", че на първо четене има експерти, но и ярки партийни лица, което може да промени нагласите в „Атака". До момента официалната позиция на Сидеров е, че подкрепа не дава, "но е лошо да има нови избори.

Още в началото на срещата с дипломатите, чийто старт закъсня заради забавяне на домакините от ГЕРБ, Борисов се извини, че е бил в залата, когато в първия пленарен ден лидерът на, Атака" Волен Сидеров ги нарече „червенобузи чичковци" и депутатите му демонстративно седнаха, докато звучеше химнът на Европа. Борисов декларира, че ГЕРБ ще са опозиция, макар „за първи път в историята на България в най-тежката криза партия да печели поредни парламентарни избори". И обяви, че позицията на ГЕРБ е да не влиза в никакви договорки с националистите, за разлика от политическите им опоненти. Бившият премиер даде пример с предстояща среща на БСП с „Атака". Но такава нямаше. Малко след като се зарадва на заявките на Орешарски, Борисов обаче отсече: „Не виждам никаква логика в това да се обявява, че утре (вторник - б.р.) ще има правителство без подкрепата на „Атака" и ГЕРБ, защото чисто математически БСП и ДПС имат 120 гласа. Не виждам логика, но явно има някаква комбинация, някакъв трик, който ще ни бъде приложен." Но не разкри как ще се държат депутатите му при избора - на въпрос дали ПГ на ГЕРБ ще се регистрира за пленарното заседание, за да има нужния кворум, Борисов се обърна към журналистите: „И утре е ден, и утре трябва да получавате заплати.