Всекиму според мярата
1) Да вземем един човек с ниска култура и беден живот. Той е заобиколен от предмети без стойност, които за него са безценни. Затова се превръщат в символи. Какво му напомнят те в емоционален план? Детството? Скърби или радости, неизразими с думи? Някоя голяма любов, излиняла с времето? Съгласие с природата? Ами тази благочестива картинка, кътана като фетиш, не символизира ли единението с Абсолютното по мярата на нашия човек, който по този начин става огромен?
2) Да вземем друг човек с добре развит вътрешен живот. За него всичко се превръща в символ - дървото и вятърът, денят и нощта, долината и камбанарията, океанът и приливът, работата и почивката. Този човек е неизмеримо богат.
3) Ето и трети човек, който е прекалено рационален; вътрешният му живот сякаш е пресъхнал. За него символите са само архаичен обект на любопитство, откъснат от всякакъв емоционален контекст.
Но идва нощта и с нея сънищата. Тогава и у тримата възникват еднакви образи. Това са големите символи.
Те съществуват у всички - у невежия и образования, у младия и стария, у мъжа и жената, у детето и първобитния човек. Големите символи не зависят от раса, религия или морал. Те са преминали през вековете. Родили са безброй митове и легенди. Подхранвали са потребността от рай и ад на всички народи.
Благодарение на тях се появяват „големите съновидения", чийто произход трябва да се търси в архетиповете.
Що е архетип.
Ако е трудно да се определи що е символ, то е почти невъзможно да се обясни какво е архетип! А архетиповете съществуват, след като произвеждат символи. Само че самите те са „неуловими" като осезаема и ясна действителност. Какво значи това?
Архетипът е чисто усещане. Той е чиста потенииалност. Нещо като психически склад. Ако се опитаме да си представим архетипа, в съзнанието ни ще се появи символ. Той ще е повече или по-малко близък до архетипа, но все пак ще е само символ.
Можем да направим едно сравнение: архетипът е не-диференцирана енергия, докато символът е нейният „видим образ". Или; архетипът, това са виртуалните фотони, свързани с електроните; символът е светлината; произведена от фотоните, „активирани" след възбуждането на електроните.
Да си представим, че някой художник например реши да нарисува архетип. Това е невъзможно - както казахме no-горе, той ще изобрази символ. Ясно е обаче, че съществуват твърде близки до архетипа символи, които буквално са „слепени" с него. Това са много големите символи, онези, които карат човешките същества да реагират по един и същи начин навсякъде по земята.
Така разбираме колко могъщ е близкият до архетипа символ, когато се появи в съня ни с всичките си емоционални и енергетични последствия! Дотолкова, че понякога може изцяло да промени живота ни... Ще видим това в следващите страници.
VI
ГОЛЕМИТЕ СЪНОВИДЕНИЯ
В някои сънища „индивидуалните" символи изчезват. Това може да изглежда в противоречие с казаното досега, тъй като в контекста на дадена личност всеки символ е индивидуален.
Но в „големите" сънища се явяват символи, дошли пряко от дълбоките усещания, свойствени на цялото човечество. Тези сънища са могъщи, понякога незабравими. Те могат да бъдат заредени с огромна енергия и да породят у човека много положителен или много отрицателен психологически климат.
Сподели с приятели: |