Тълкуване на сънищата

•Фройд, когото са упреквали, че разглежда всички сим­воли като израз на изтласкана сексуална ситуация, пише: „Символите често имат разнообразни и многобройни значения, така че, както при китайското писмо, те трябва да се тълкуват за всеки отделен случай само във взаимната им връзка. Към тази тяхна многозначност се прибавя свойството на съня да дава повод за противо­речиво тълкуване, да представя мисловни структури и пориви на желанието, различни по съдържание и често твърде отдалечени едни от други по природа." И про­дължава: „... важно е да се държи сметка за философски­те, религиозни или морални нагласи на съзнанието." Колкото до Юнг, той се е опитал да класифицира сим­волите според начините на формирането им.

а) Символът се създава по аналогия. Например слънце­то оплодява; така то се родее с любовта, чиято „топли­на" също оплодява в афективно отношение. Слънцето блести и сияе като Бог или Отец, ще рече Баща. Слънце­то е високо в небето, откъдето символът на изкачването - човек „се изкачва" към светлината; на кой ще му дойде наум да „слезе" към нея? Светлина може да се свърже със слава - „издигаме се" към славата и почестите, ни­кога не „слизаме" към тях! Това добре показва как един създаден по обикновена аналогия символ управлява ези­ка и трайните словосъчетания. Можем да продължава­ме колкото си щем с аналогиите, докато стигнем до го­лемите универсални символи, «а които ще се спрем по-нататък.

Друг пример: луната е бледа и мистериозна; тя при­надлежи на нощта. Превърнала се е в символ на женст­веност, нежност, тайнство, на непризнатата любов, на майката и т. н.

Още един пример: водата е аморфна и гъвкава. Или е гостоприемна, или е смъртоносно привлекателна. Така е станала символ на женствеността.

И тъй нататък.

б) Символите изразяват мощни и всеобщо разпрост­ранени усещания. Тук на преден план излизат големите природни явления - водата, дъждът, бурите, денят, нощ­та, изгревът и залезът на слънцето, плодородието на поч­вата, животът, смъртта, могъществото, Бог... И всичко във връзка с тях, което засяга дълбоките усещания на човека. Могат да се приведат и други примери. Да се върнем на слънцето и на неговата слава, символизираща Бог, Отец, блясък, успех и какво ли не още. Да си пред­ставим също плодородието на земята, от което зависи животът на хората - оръдията за обработването й се превръщат във важни символи. Земята (оплодената) ста­ва символ на жената. Слънцето и водата (които я оплодяват) се женят, за да осигурят плодородието. Ралото се превръща във „фалически" символ (то разорава и „про­бива" Земята-Жена) и т. н.

Слънцето, което всяка сутрин изгрява иззад хоризон­та, се възприема като символ на възраждането след смъртта. Неговият блясък, топлина, слава, непобедимост се предават на големия универсален символ на соларните герои, които населяват както класическите повество­вания, така и филмите, били те добри или слаби. Темата