Как „се създава" символът?
Щом се сблъскаме с някое абстрактно понятие, ние се опитваме да го представим чрез „знак". За да изразим идея, чувство, усещане, използваме знаци, тоест образи, черти, предмети и пр.
Поначало символът притежава субективен смисъл. За да стане той общ за много хора, е необходимо „знакът" да напомня на всеки и незабавно представената абстракция. Казваме например, че "безкрайност" е математическият символ за безкрайност. За повечето от нас това е само знак, който не поражда никаква емоция. Но за някои, които имат усещане за безкрайност или за числа, той ще се превърне в истински символ.
Следователно още веднъж се убеждаваме колко е трудно да се даде дефиниция на символа! Ще цитирам по този повод.
Йохан Бахофен1
„ Символът пробужда интуицията; езикът може само да го обясни. Символът задвижва едновременно всички струни на човешкия дух; езикът предава само една идея наведнъж. Символът е пуснал корените си в най-тайните дълбини на човешката душа; езикът докосва като полъх само повърхността на интелекта. Единият е обърнат навътре; другият - навън. Единствено символът е способен да слее най-разнообразни неща и да създаде впечатление за еднородно цяло. Душите правят безкрайното крайно; символите позволяват на духа да прекрачи границите на крайния свят..."
Сподели с приятели: |