213 решението на Мексико да изкупи в щатски долари всички
свои обвързани с долара tesobonos, останали непогасени към момента на кризата от декември
1994 г. (използвайки за целта кредитите, получени от МВФ и САЩ), след което да прекрати по-нататъшното издаване на местни облигации в чужда валута. Скорошен пример за втората стратегия пък е решението на
Аржентина от края на 2001 г. да конвертира в местна валута държавния дълг, емитиран първоначално в щатски долари (но в съответствие с аржентинското законодателство).
Повечето от примерите на понижаване на местната доларизация в нашата извадка се дължат на намаление на дела на валутните депозити спрямо общата парична маса. За да отсеем само онези от случаите, при които тенденцията на понижаване е била всеобхватна и трайна, проверихме при кои от тях съотношението на депозити в чужда валута към обща парична маса отговаря на следните три условия: (1) претърпяло е намаление от поне
20
процента; (2) установило се е на ниво под 20 процента веднага след спада и (3) запазило се е на ниво под 20 процента до края на наблюдавания период.
Само четири от осемдесет и петте държави, за които разполагаме с данни за депозитите в чужда валута за периода 1980-2001 г., отговарят и на трите критерия. Това са Израел, Полша, Мексико и Пакистан (фигура 12.6.).
При шестнайсет други държави в определен момент от периода относителният дял на валутните депозити е спаднал с повече от 20 процента, но при някои от тях – например България и Ливан – дори и след спада нивото на доларизация на депозитите се е установило на стойности, значително надвишаващи 20 процента. Също така в повечето случаи (дванайсет от общо шестнайсетте) коефициентът на доларизация първоначално е спаднал под прага от 20 процента, но скоро след това е отскочил обратно на по-високи нива.
216
Някои от формите на доларизация са дори още по-трудни за изкореняване. Понастоящем близо две трети от ипотечните кредити в Полша
(една от сравнително успешно дедоларизираните икономики) са деноминирани в чужда валута, най-вече в швейцарски франкове.
216
Това явление е особено често срещано през втората половина на 90-те сред икономиките в преход (като
Азербайджан, Беларус, Литва и Русия), но се наблюдава също и при други държави и периоди, например в Боливия и Перу в началото на 80-те, както и в Египет в средата на 90-те.
215
В три от четирите случая, отговарящи на нашите критерии за значим и траен спад на доларизацията, началото на обрата е било поставено с правителствено решение, ограничаващо конвертируемостта на валутните депозити. В края на 1985 г. израелските власти въвеждат минимален задъл- жителен срок от една година за всички депозити в чужда валута, правейки ги по този начин значително по-непривлекателни от други индексирани финансови инструменти.
217
Доста по-различен е подходът на правителствата на Мексико през 1982 г. и Пакистан през 1998 г., които принудително конвертират валутните депозити в местни парични единици,
използвайки при това курс, значително по-неизгоден за вложителите от пазарния.
Интересно е да се отбележи, че не всички страни, наложили сурови ограничения върху ползването на валутни депозити, са успели да постигнат трайно понижение на доларизацията. В началото на 80-те Боливия и Перу въвеждат мерки, сходни с тези в Мексико и Пакистан, но след няколко години на крайна макроикономическа нестабилност, довела ги до ръба на хиперинфлацията, и двете държави в крайна сметка разрешават отново депозитите в чужда валута. Оттогава въпреки забележителните им успехи в ограничаването на инфлацията икономиките им остават силно доларизирани.
Дори и
при държавите, където ограниченията върху валутните депозити до момента са довели до траен спад в доларизацията, цената на този процес съвсем не е била за пренебрегване. Така например в Мексико през двете години, последвали принудителното конвертиране на доларовите депозити, изтичането на капитали почти се удвоява (до около 6,5 милиарда долара на година), банковото кредитиране на частния сектор спада близо наполовина, а показателите на инфлацията и на брутния вътрешен продукт остават тревожни в продължение на няколко години.
218
Колкото до Пакистан, все още е прекалено рано да се каже дали принудителната дедоларизация от
1998 г. ще се окаже перманентна, или в крайна
сметка също ще бъде отменена, както стана в случаите на Боливия и Перу, а също и в Аржентина, с нейната насилствена „песоизация“ от 2001-2002 г.
В тази глава засегнахме широк спектър от теми, обрисувайки контурите на удивителната световна история по отношение на инфлационните и валутните кризи. На практика всяка държава, особено през периода на формиране на пазарната си икономика, е изживявала пристъпи на инфлация, често пъти повтарящи се и продължителни. Историята на инфлацията ни показва колко изключително трудно е за една държава да се отърси окончателно от хроничните проблеми в макроикономическото управление, без при
това да изпада в спорадични, но твърде болезнени кризи. Високата
217
Виж Буфман и Лайдерман (1992).
218
Виж Дорнбуш и Вернер (1994).