107 намаляване на
дълга на развиващите се страни, които често просрочват по своите кредити. Те са наречени на името на министъра на финансите на САЩ
Никълъс Брейди, който лансира програмата. Държавите участнички са
Аржентина,
Бразилия, България, Виетнам, Доминиканската република,
Еквадор,
Йордания, Коста Рика, Мароко, Мексико, Нигерия, Перу, Полша,
Уругвай и Филипините.
Разпознаване на епизодите на обръщане на дългаЗа да откроят епизодите на обръщане на дълга сред държавите със средни и ниски доходи за годините 1970-2000, Райнхарт, Рогоф, и Савастано съставят извадка с всички случаи, при които съотношението на външен дълг към БВП е спаднало с 25 процента или повече в рамките на три години. След това те установяват дали този спад се е дължал на намаление в числителя, нарастване в знаменателя или на комбинация и от двете. Използваният от тях алгоритъм дава
общо петдесет и три резултата, отговарящи на условията, като двадесет и шест от тях касаят страни със средни приходи, а други двадесет и седем – такива с ниски приходи.
Примерите на обръщане на дългаОт двадесет и двата епизода на обръщане на дълга, засечени в държави със средни доходи и с развиващи се икономики, петнадесет съвпадат с някакво неизпълнение или преструктуриране по външните ангажименти. В
шест от седемте случая, които не са свързани с кредитно събитие, промяната е постигната чрез нетни погашения по задълженията. Само в един от всички примери (Свазиленд, 1985 г.) спадането на коефициента се дължи основно на икономическия ръст на държавата! Отново икономическият ръст е водещ фактор и за спадането на дълговите индикатори при три от петнадесетте държави, преструктурирали своите задължения: Мароко, Панама и
Филипините. Като цяло това упражнение показва, че държавите рядко
„надрастват“
своето дългово бреме, давайки ни още една причина да бъдем скептични по отношение на прекалено оптимистичните прогнозни модели за устойчиво развитие на държавите с ниска поносимост към дълг.
От случаите, включващи кредитни събития, Египет и Русия далеч задминават всички останали по намаление на номиналния си дълг чрез преструктурирания. Сред примерите, при които кредитно събитие е било избягнато, две преминали през кризи азиатски страни (Корея и Тайланд) постигат най-големи погашения по своите задължения.
От тези епизоди на обръщане на дълга обаче подозрително отсъстват голяма част от добре известните преструктурирания с брейди облигации от
108 90-те.
Макар алгоритъмът, ползван отРайнхарт, Рогоф и Савастано да хваща
България, Виетнам, Йордания, Коста Рика и Нигерия, по-големи държави като Бразилия, Мексико и Полша не се появяват в извадката.
Загадката на липсващата „Групичка на Брейди“: Случаят с бързото ново задлъжняванеРайнхарт, Рогоф и Савастано проследяват развитието на външния дълг на седемнадесетте държави, чиито ангажименти са преструктурирани в рамките на брейди сделките в края на 80-те. След анализа на профила на задълженията им стават ясни причините, поради които алгоритъмът е пропуснал дванадесет от тези случаи:
В десет от дванадесетте случая намаляването на коефициента външен дълг към БВП в резултат от брейди сделката е било по-малко от 25 процента. Всъщност при Аржентина и Перу само три години след емитирането на брейди облигациите това съотношение вече е било дори по-високо, отколкото в годината, предшестваща преструкту- рирането!
Към началото на 2000 г. седем от седемнадесето държави
(Аржентина, Бразилия, Еквадор, Перу, Полша, Уругвай и Фили- пините) са имали коефициент на външен дълг към БВП по-висок от онзи, който са показвали три години след брейди сделката, а към края на 2000 г. при четири от тях коефициента вече е бил по-висок дори от този през годината, предхождаща сделката.
Към 2003 г. четири члена от „групичката на Брейди“ (Аржентина,
Брегът на слоновата кост, Еквадор и Уругвай) вече отново са успели да просрочат или преструктурират външните си задължения.
Към 2008 г. по-малко от двадесет години след преструктурирането,
Еквадор вече е изпадал в неизпълнение два пъти. Още неколцина от останалите скоро могат да последват примера му.
В следващата глава ще изложим обстойни
доказателства за повторяемата (или серийна) природа на цикъла от неизпълнения, разгледан по държави, региони и епохи. За илюстрация ще приведем както някои прочути епизоди, така и други, по-слабо документирани случаи на неплащания или преструктурирания от страна на развити в наши дни икономики, както и на няколко азиатски държави.