Трудът е един от четирите фактора на производството
Регулиране на трудовия пазар
Изтегляне 436.5 Kb.
|
Свързани:
KULTURNO POZNAVATELEN TURIZYM
- Навигация на страницата:
- Първият подход е характерен за централизираното авторитарно управление на икономиката.
- Вторият подход е характерен за условията на пазарната икономика.
| Регулиране на трудовия пазар
Икономическата и социалната значимост на пълната, свободно избраната, доброволната и ефективната заетост поставят проблема за регулирането на трудовия пазар. Да се регулира трудовият пазар означава да се въздейства по определен начин върху него така, че да се постигне оптималното съотношение между търсенето и предлагането на работната сила. Към регулирането на трудовия пазар съществуват два принципно различни подхода. Първият подход е характерен за централизираното авторитарно управление на икономиката. Той се основава на постулата, че високо ефективна може да бъде само пълната заетост независимо от нейната икономическа и социална цена. За неговото реализиране е създадена и цялостна система от средства и механизми за централизирано административно регулиране на трудовия пазар. Основно място в нея заемат: централно разработваният и административно налаганият план за развитие на икономиката, на отделните й отрасли и подотрасли, на дейностите извън материалната сфера, на отделните региони и организации; централизираното разпределение и преразпределение на материалните, трудовите и финансовите ресурси; централизираното и административно набиране, разпределение и преразпределение на работната сила; централизираното разпределение на младите специалисти и на квалифицираните работници, завършващи съответните учебни заведения; административното ограничаване на движението на работната сила по територията на страната, по отрасли, подотрасли, дейности и организации. Както показаха икономическите реалности в нашата страна, а и в останалите страни на Централна и Източна Европа през годините на авторитарното управление, този подход не даде резултат. Той не можа да осигури нито пълна, нито доброволно избрана, нито свободна, а още по-малко ефективна заетост. Вторият подход е характерен за условията на пазарната икономика. Той отхвърля административната и бюрократична намеса на трудовия пазар и определя като приоритетни икономическите мерки за неговото регулирани. В икономическата теория и практика съществуват няколко принципно различни схващания за икономическото регулиране на трудовия пазар. Едно от основните схващания се основава на постулатите на класическата политическа икономия. Неговите привърженици приемат, че пазара на работната сила, както и всички останали пазари функционира върху основата на ценовото равновесие, определено от конкретното съотношение между търсенето и предлагането на работна сила, а то от своя страна зависи от цената на работната сила. Когато търсенето на работна сила е по-голямо от нейното предлагане, поради дефицита на трудовия пазар цената на работната сила ще се увеличи. По-високата цена на работната сила ще доведе до увеличаване на нейното предлагане. В същото време обаче по-високата цена на работната сила постепенно ще охлади интереса на работодателите и търсенето на работната сила постепенно ще намалее до равнището на нейното предлагане. Според тази теория цената на работната сила проявява своите регулиращи функции и когато нейното предлагане превишава търсенето й. При такава ситуация работодателите могат да окажат ефективен натиск върху цената на работната сила и да я намалят. Това, от една страна, ще намали предлагането на работна сила от тези, които не са съгласни да се наемат на тази цена, а, от друга страна, ще мотивира работодателите да увеличат търсенето на работна сила тъй като тя вече има по-ниска цена. Следователно тъй като цената на работната сила като основен икономически регулатор на съотношението между нейното търсене и предлагане е вътрешноприсъща характеристика на трудовия пазар, в него се намира и икономическият му регулатор и той не се нуждае от външна интервенция. Привържениците на това схващане за икономическото регулиране на трудовия пазар възприемат две хипотези, които не са безспорни. Първата хипотеза е, че цената на работната сила може веднага да регулира на промяната в съотношението между търсенето и предлагането на работна сила. Това може да стане много трудно по две основни причини: За да могат да реагират на промените в търсенето и предлагането на работна сила, както работодателите, така и работниците и служителите се нуждаят от определено време. Дори и да допуснем, че и двете страни разполагат с безупречна информация /което не отговаря на реалността/, промяната в техните интереси и произтичащото от това поведение на трудовия пазар не може да стане мигновено. Промяната в цената на работната сила става при едновременния натиск върху блюдата на везните, от една страна, на работодателите, и, от друга страна, на работниците и служителите, респективно на техните организации. В съвременните условия промяната в цената на работната сила е свързана с множество процедури в системата на индустриалните отношения, които не могат да протекат така бързо, че тя да реагира автоматично в съотношението между търсенето и предлагането на работната сила. Втората хипотеза е, че работниците и служителите, които търсят платена заетост, ще се откажат от тези си намерения, когато цената на работната сила не ги задоволява. Това наистина би могло да се очаква при такава ситуация на трудовия пазар, при която всеки или почти всеки трудоспособен член на обществото, който търси платена заетост, може да направи това винаги, когато пожелае, т.е. при балансиран трудов пазар. Само тогава би могло да се получи така, че лицата, които на се доволни от предлаганата цена на работната сила, ще освободят заеманото работно място и ще приемат състоянието на безработица. При равни други условия той ще направи това, защото разчита, че веднага или сравнително бързо ще получи предложение за платена заетост, което би го задоволило. При друго състояние на трудовия пазар обаче и особено при трудов пазар, дефицитен на работни места, тази хипотеза не отговаря на очевидните факти. Тогава обикновено голяма част от хората, които търсят платена заетост, биха приели предложение и срещу по-ниска цена. Този избор при определени условия е по-благоприятен от една продължителна безработица не зависимо от това, каква е социалната защита на безработните лица. Другото основно схващане за икономическото регулиране на трудовия пазар се основава на разбирането, че класическият и неокласическият модел на равновесния пазар могат да бъдат само една теоретична абстракция. В действителност трудовия пазар като система се намира в постоянно и фундаментално неравновесие. Това схващане, разработено от Кейнс, се основава на два основни постулата. Първият постулат е, че цената на работната сила не може да се променя произволно, че тя зависи от множество различни фактори и във всички случаи не единствено от съотношението между търсенето и предлагането на работна сила. Нейното максимално равнище в страната и в дадения момент се определя преди всичко от реалните икономически фактори - равнището на производството, размера на инвестициите, природните ресурси, условията за внос и износ и т.н., т.е. от всички вътрешни и външни фактори, които определят равнището на производителността на труда и производствените възможности на икономиката. Разбира се, че при определени условия организациите на работниците и служителите могат да наложат и по-висока цена на работната сила от тази, която отговаря на реалните икономически фактори. Това означава, че при конкретната икономическа обстановка реалният размер на доходите на трудещите се ще се увеличи, без да са се увеличили стоките и услугите на пазара. По-високото платежоспособно търсене, породено от по-високата цена на работната сила, ще наруши съотношението между търсенето и предлагането на стоки и услуги и ще предизвика повишаването на тяхната цена. В резултат от това твърде скоро реалният размер на по-високата цена на работната сила ще намалее. По такъв начин с размера на доходите за положения труд при по-високите цени работниците и служителите ще придобият в най-добрия случай старото количество стоки и услуги, дори при определени условия и по-малко. Вторият постулат е, че безработицата не може да бъде резултат от прекомерно ниската или прекалено високата цена на работната сила. Цената на работната сила се определя от обективно действащи икономически фактори. Поради това основната причина за нейното съществуване би трябвало да се търси в прекалено ниското равнище на ефективното търсене на работна сила. В икономическата действителност обикновено безработицата възниква и се развива тогава, когато по една или друга причина ефективното търсене на работна сила намалява и става все по-малко в сравнение с предлагането на работната сила. Това неравновесие започва да се намалява в момента, в който производството на стоки и услуги започва да се увеличава и ефективното търсене на работна сила. Това неравновесие започва да се намалява в момента, в който производството на стоки и услуги започва да се увеличава, а с него да се увеличава и ефективното търсене на работна сила. На основата на тези два постулата Кейнс стига до извода, че цената на работната сила не може да бъде регулатор на трудовия пазар. За да се въздейства върху съотношението на търсенето и предлагането на работна сила, трябва да се внесе регулатор от вън, да се търси промяна в съвкупното търсене и предлагане на стоки и услуги. Увеличеното потребителско търсене на стоки и услуги при равни други условия провокира увеличаването на производството, което поражда и увеличеното търсене на работна сила. И обратно, намаленото потребителско търсене провокира свиването на производството, закриването на работни места, освобождаването на излишната работна сила, а от тук и увеличаването на броя на безработните лица. Самото повишаване на ефективното търсене на работна сила в крайна сметка може да се постигне чрез “инжектирането” на по-голямо количество пари за развитието на производството. При определени условия то може да провокира такова увеличаване на потребностите от работна сила, което да доведе до пълна заетост на населението. Широко разпространени са и монетарните схващания за регулиране на трудовия пазар. Хипотезите, върху които се изграждат те, са твърде близки до тези, които възприемат Кейнс и неговите последователи: Цената на работната сила не се влияе от съотношението между търсенето и предлагането на работната сила. В нейното развитие в следствия нарастването на производителността на труда доминира тенденцията към увеличаването на реалния й размер. Трудовият пазар не разполага със свои вътрешни регулатори; той не може да се саморегулира. Съотношението между търсенето и предлагането на работна сила може да се регулира единствено чрез инструментите на монетарната политика. В основата на своята концепция за икономическото регулиране на трудовия пазар привържениците на монетарните схващания поставят естественото равнище на безработицата. Те приемат действието на външните регулатори на трудовия пазар само до момента на естественото равнище на безработицата. За тях това равнище на безработицата е нормалната икономическа среда за ефективното функциониране на съвкупната работна сила, тъй като “охлажда” натиска на работниците и служителите върху работодателите за необосновано увеличаване на работната сила. Основната разлика между привържениците на монетарните схващания и възгледите на Кейнс е в това, че Кейнс и неговите последователи считат пълната заетост за абсолютно възможна при достатъчно пари в икономиката, докато монетарните възгледи считат пълната заетост за вредна и приемат за пълна заетост тази, при която безработицата отговаря на своето естествено равнище. Широко разпространена е и институционалната теория за регулирането на трудовия пазар. За разлика от предшестващите възгледи нейните последователи считат, че няма универсални механизми за неговото регулиране, че то не може да се осъществи чрез механизмите на макроикономическите въздействия. Те поставят акцента върху анализа на заетостта и безработицата в отрасъла, подотрасъла, региона и организацията, на професионалните и отрасловите различия в структурата на работната сила на факторите, които определят нейното доброволно и принудително движение. Според тях промените в търсенето и предлагането на работната сила могат да се разберат, а това означава и да се регулират, само след като се разкрият особеностите в развитието на отделните отрасли и подотрасли, на отделните демографски и професионални групи, на отделните региони в страната. Всяко от тези схващания има своите теоретични и прагматични основания, още повече, че при регулирането на трудовия пазар трябва заедно с всичко друго да се осигури и едно от основните човешки права - правото на пълна, свободно избрана, доброволна и ефективна заетост. Изтегляне 436.5 Kb. Сподели с приятели:
|