Учебна програма по спец. Двг

106
Автоматичността е свойство от изключително важно значение за спирачните системи, използвани в железопътния транспорт. То представлява свойството на определен тип спирачка да се задейства автоматично без намесата на управляващия персонал в случай на скъсване на влака. Това значи да задържат спирачните системи и на двете му части. Предвид спецификата на железопътния транспорт като: големи дължини на влаковете достигащи до
750m и повече; големите маси на возилата и др. автоматичните спирачни системи са задължителни за влаковете.
9.2. Принцип на действие на директната и индиректната спирачни системи
Директната спирачна система е патентована от Джордж Уестингхаус през
1868г. в САЩ. Принципът на действието и е илюстриран на фиг. 9.4.
Фиг. 9.4. Принципна схема на директна спирачка:
1 – компресор; 2- главен въздушен резервоар (ГВР); 3 – спирачен кран (СК);
4, 5 – спирачни цилиндри (С), съответно на първия и следващия вагон;
А – връзка към атмосфера.
Компресорът 1, фиг. 9.4 засмуква въздух от атмосферата и го сгъстява в
ГВР. В режим на спиране уредът за управление на спирачките - СК свързва ГВР с главния въздухопровод на влака – ГВ. ГВ се запълва със сгъстен въздух, а от него и С. Силата, получена в резултат на налягането в С задвижва механичната част от спирачната система и притиска калодките към колелата. При разхлабване СК свързва ГВ, а чрез него и С с атмосферата и спирачната система се разхлабва. При скъсване на влака между 4 и 5 се прекъсва и ГВ и спирачката не може да се задейства сама, а и въобще не може да се реализира задържане. Следователно тя не притежава белега автоматичност. Нарича се директна поради запълването на С направо от ГВР.
Тази система не е намерила приложение като спирачка на влаковете, поради споменатия недостатък. В момента тя се монтира на локомотивите и действа само на тях или някои железопътни возила с малка дължина. Тази схема обаче е основна за пневматичните спирачки в голяма част от автомобилите.

Изтегляне 4.37 Mb.

Сподели с приятели: