Уейндайър
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
- Навигация на страницата:
- 4. Пречките са възможности.
| 3. Няма начало и край. В сънуващото ни тяло не изчезваме и не умираме, защото само във формата има начало и край. Никога не умираме в съня си, в смисъл че продължаваме да бъдем. Нито пък умираме в будното си съзнание и трябва да разберем това, ако искаме да превъзмогнем страха от смъртта. Не можем да убием мисълта и доказваме това отново и отново всяка нощ. Вашата мъртва баба може да е тук в съня ви на 53 или 83 години, неограничена от правилата на формата. Когато влизаме в сънуващото си тяло, не е нужно да имаме начало за всяка последователност от сънища - чисто и просто ние сме си там.
Можем да бъдем тук и в будното съзнание, не обръщайки внимание на началото и края и вместо това представяйки си вечността. В понятието за вечността идеята за началото и края е просто един абсурд. Опитайте се да си представите къде започва и къде свършва вселената и ще видите колко глупаво е всичко това. Опитайте се да си представите мисъл с начало и край и ще видите, че тя изобщо не се подчинява на такива правила. Вселената и всичко в нея, включително човечеството, е мисъл и будният сънуващ се опитва да я схване, а не да превръща в идея-фикс това, къде започва и къде свършва. Истински просветените души са знаели, че не могат да умрат. Те знаят, че смъртта е просто преход на формата и че в дименсията на астралната мисъл няма такъв феномен като край или начало. 4. Пречките са възможности. Нашето сънуващо тяло знае как да превърне пречките във възможности и когато сънуваме, ние непрестанно правим това. Често пъти се издигаме над трудностите и се изместваме към нови реалности в сънуващото си тяло. Това е един от уроците, които трябва да научим и за будното си състояние. Всичко, с което се срещаме в живота, има на какво да ни научи. Всяка болест съдържа в себе си зърната за преодоляването й. Всяко взаимоотношение, независимо колко противно може да изглежда, има на какво да ни научи. Всяко пристрастяване съдържа в себе си силата за неговото преодоляване и всеки бивш наркоман, с който съм работил, винаги казва едно и също нещо: „Благославям своето пристрастяване за това, което ме научи за мен самия и собствената ми способност да се издигна над капана, който сам си създадох." Будният сънуващ знае, докато това се случва, че във всеки проблем, с който се среща, съществува дегизирана благословия, и става все по-добър в незабавното й откриване. Можем да развием тази нагласа на будния сънуващ, като прекратим потребността си да проклинаме проблемите, а се спрем за миг, за да видим какво можем да спечелим от тях. Трябва постоянно да помним в будното си съзнание, че всичко, с което се борим или проклинаме, само ще ни отслаби или ще ни попречи на способността да виждаме възможността в пречката. Знаем всичко това в сънуващото си тяло. Фактически докато сме в него, можем да изпаднем в ярост срещу някого и да се събудим все още гневни и напрегнати. Урокът тук е от голямо значение. Гневът е реален и ние го изпитваме едновременно и в сънуващото, и в будното си тяло, но хората или нещата, които са ни разгневили, са илюзии. Какъв велик урок! Ще изпитаме всичкия си гняв, но неговият източник съвсем не е реален, а е герой, когото ние сме създали за целите на съня си. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|