Уейндайър
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| Четвърто, в съня всяка отделна пречка се превръща в някаква възможност. Ако насън шофираме по път, който внезапно свършва с урва, можем да превърнем това във възможност да прелетим над терена, вместо да се разбием в пропастта. В сцена на преследване развиваме по някакъв начин изумителната способност да ловим куршумите във въздуха.
Пето, ние създаваме всичко, от което се нуждаем за нашия сън. Това е много важно за моята хипотеза. Ако имаме нужда от човек, който да крещи и пищи в съня, създаваме и човека, и епизода. Създаваме всеки и всичко, от което се нуждаем за съня. Ако не го правим ние, тогава кой го прави? Шесто, нашите реакции в съня се проявяват във физическото ни тяло, но нещата, създаващи реакциите, са илюзии или мисли. Ако създадете например някой, който ви заплашва с нож, сърцето ви ще започне да бие по-бързо и това е реално. Ножът и човекът, който го насочва, обаче са илюзии. И накрая, единственият начин, по който знаем, че сънуваме, е да се събудим. Ако сънувахме 24 часа на ден, това би било нашата реалност. Убедени сме, че тялото е реално, но въпреки това всичко, което изпитваме в съня, е изцяло в царството на мисълта. Няма физическа реалност - това е илюзия, която разбираме само когато се събудим. Прекарваме приблизително една трета от живота си в спане, а голям процент от времето ни за сън - в сънуване, което си е чиста мисъл без форма, изглеждаща много реална, преди да се събудим, фактически, докато сме в сънуващото тяло, сме способни на някои доста фантастични подвизи. Можем да летим, да се издигнем над времето, да създадем всичко, което поискаме, а сънуващите мъже могат дори да създадат целия танц на живота в това състояние на чистата мисъл. Какво е нощната полюция или мокрият сън, ако не еякулация на протоплазмата на живота? Чистата мисъл, създаваща възможността за танц - на живота. Никакъв физически контакт. Чистата мисъл, създаваща живота. Доста изумителен процес в този страшно мистериозен свят на чистата липса на форма, на мисълта. Аз не засягам тук интерпретацията на съдържанието на сънищата. Пиша за процеса на сънуването, за да ви насърча да станете буден сънуващ, т.е. да ви помогна да разберете, че правилата, които сякаш се прилагат само към сънуващото ви тяло, могат да се приложат също и към ходещото ви тяло. Този урок е започнат от Торо, който го изразява така: „Най-истинският ни живот е, когато сме будни в сънищата си." За целите на сравнението си помислете за трите нива на съзнанието. Нивото на дъното ще наречем сънуващото ни съзнание, следващото по-високо ниво е будното ни съзнание, а третото ще наречем по-висше ниво на съзнание. Сега нека видим какво представляват тези различни равнища и какво означават в живота ни. Ще използвам един личен пример. Като малко момче често сънувах как чистя сняг и понякога мрънках на глас заради лопатата и събуждах един от братята си. Той откри, че ако се престори на част от моя сън, като ми говори нежно, можеше да ме накара да му подам лопатата, която сънувах, и той намираше това за много забавно и ме будеше със смеха си. Докато обаче се преструваше на част от съня ми, на моето равнище на сънуване аз си сътрудничех с него на неговото будно ниво. Според мен това илюстрира способността ни да комуникираме между сънуващото и будното ни съзнание. Какво ще стане, ако някой от по-висша от будното съзнание дименсия иска да си говори с нас? Този човек също трябва да е дегизиран и да се преструва на един от нас, макар че той или тя ще знае, че съществува много по-висше съзнание от равнището на будното съзнание. Ако това същество е обаятелно и убедително, много хора биха слушали и осъзнали възможността за по-висше съзнание отвъд будното съзнание. Такъв според мен е случаят със силно духовните водачи, дошли тук, за да ни научат на дименсиите, които ни чакат в света отвъд нашата форма. Каква би била добрата декизировка? Какво ще кажете за тази на дърводелеца, намекващ ни за онова, с което можем да разполагаме, който ни казва, докато върши чудо след чудо: „Този, който е повярвал в мен, ще може да прави нещата, които правя аз, а и по-велики от тях." Какво ще кажете за учител, писател или работник на бензиностанция? Да, това са чудотворците ей там, които могат да ни заведат до ръба на будното ни съзнание, за да видим нещо повече. Великите духовни майстори, които са живели между нас и които продължават да живеят, са се издигнали над правилата на формата, които според нас са единственият набор от правила. Докато сме в сънуващите си тела, преживявайки частта от живота си, прекарвана в света на чистата мисъл, имаме трансценденталните преживявания, които си изберем. В това нямащо форма състояние не се нуждаем от сетивата си. Не е нужно да докосваме, чувстваме или миришем нищо - да използваме сетивата си, за да знаем, че е истинско. Мисълта е истинска. Като станете буден сънуващ, ще навлезете в това по-висше ниво на съзнанието отвъд будното съзнание - равнището, което духовните майстори са ни позволили да прозрем чрез своите учения и примера си като човешки същества. За да направите това обаче, трябва да предизвикате своята система от убеждения за реалистичното мислене. За да станете буден сънуващ, трябва да се научите да - „умирате, докато сте живи". Нека започнем, като накратко разгледаме процеса на умирането. Моето убеждение е, че (1) не можем да убием мисълта и (2) всяка форма е в преход. Тогава следва, че смъртта ще прилича много на съзнанието на Сънищата, което описах по-горе. Ние - нашите мисли, напускаме тялото си, когато влезем в съня, и тогава влизаме отново в тялото на будното съзнание. По сходен начин, когато умрем, нашите мисли напускат тялото и можем да хвърлим поглед назад върху този сън, който живеем сега и наричаме будно съзнание, със същия тип поглед, който хвърляме назад към сънищата си. Това е доста силна идея. Тя би могла да ни освободи от страха от смъртта, ако се научим да я интеранализираме. Причината, заради която ни е трудно да приемем, че будното съзнание е сън, е това, че всичко изглежда просто прекалено реално. Но да се върнем на сънуващото ни съзнание. Същата обосновка е приложима и тук. Докато сме в сънуващото тяло, сме убедени, че е истинско, но то е истинско само за съня и се превръща в илюзия, когато се събудим. Всичко, което преживяваме в будното си съзнание, за нас е също реално. Да умираме, докато живеем, ни дава единствената възможност, която изобщо някога ще имаме, за да излезем от временно приютяващата ни опаковка. Древна притча, повтаряна поколение след поколение от духовните майстори на Индия, илюстрира този момент: Пътник от Индия отишъл в Африка, за да получи някои местни продукти и животни, и докато бил в джунглата, видял хиляди красиви, шарени, говорещи папагали. Той решил да си улови говорещ папагал и да го вземе със себе си като домашен любимец. Вкъщи държал говорещия папагал в клетка и го хранел с чудесни семена и мед, свирел му и се отнасял много мило с него. Когато след две години настанало време отново да се върне в Африка, попитал папагала дали има някакво съобщение, което иска да предаде на приятелите си в джунглата. Папагалът отговорил на господаря си да им каже, че е много щастлив в своята клетка, че се радва на всеки ден и им праща своята любов. Когато пътникът пристигнал в Африка, предал съобщението на папагалите в джунглата. Точно когато привършвал историята, един папагал със сълзи на очи паднал мъртъв. Мъжът се разтревожил и решил, че той трябва да е бил много близък с неговия папагал в клетката и това е било причината за неговата тъга и смърт. Когато пътникът се върнал в Индия, разказал на любимеца си случилото се. След като свършил, очите на папагала се изпълнили със сълзи и той паднал мъртъв в клетката. Мъжът бил слисан, но решил, че любимецът му е умрял от отчаяние по смъртта на близкия си приятел от джунглата. Търговецът отворил клетката и изхвърлил мъртвата птица навън върху купчината смет. Любимецът му незабавно излетял и кацнал на едно дърво. Търговецът му казал: „Значи не си мъртъв. Защо направи това?" Папагалът отговорил: „Защото тази птица от Африка ми изпрати много важно съобщение." „Какво беше съобщението?" - нетърпеливо попитал търговецът. „Тя ми каза, че ако искаш да избягаш от клетката си, трябва да умреш, докато си жив." Наистина трябва да умрем, докато сме живи, за да можем да погледнем назад към будното си съзнание и да видим, че сме хванати в клетка, която в случая е тялото ни. Едва тогава ще видим колко ненужно е да останем затворени в клетката. Нека отблизо погледнем онези седем правила, които се отнасят до сънуващото ни тяло, и да видим колко по-пленително ще стане будното ни съзнание, ако се научим да умираме, докато сме живи - да станем будни сънуващи. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|