Тенденции в изменението на количественото състояние на подземните води в периода 2001 - 2010 г.
В изменението на дебита на изворите в периода 2001–2010 г. са установени много добре изразени положителни тенденции в около 65 % от наблюдаваните басейни с подземни води. Такива са тенденциите в Бистрец – Мътнишки, Искрецки, Милановски, Нишавски, Етрополски, Котленски, Скакавишки, Бобошево – Мърводолски, Гоцеделчевски (Струмска част), Чепински, Перущица – Огняновски и Настан – Триградски карстов басейн, в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинала, на масива Голо бърдо и в малм-валанжки водоносен комплекс на Североизточна България (фиг. 27).
За същия годишен период в 15% от наблюдаваните басейни с подземни води са установени добре изразени отрицателни тенденции на дебита. Такива са тенденциите в Градешнишко – Владимировски и Куклен – Добростански карстов басейн, в барем-аптски водоносен комплекс и в басейна на барем-аптски карстово-пукнатинни води на Североизточна България, както и в басейна на студени пукнатинни води в Източнородопски район (фиг. 28).
Фиг. 27. Положителни тенденции на дебита на изворите (период 2001-2010 г.)
Фиг. 28 Отрицателни тенденции на дебита на изворите (период 2001-2010 г.)
Без добре изразени тенденции е дебитът на изворите в около 20% от наблюдаваните случаи, съответно в басейните на платото Пъстрина, Златна Панега, Тетевенска антиклинала, Башдерменска и Стойловска синклинала (Странджански район), както и в част от Разложки карстов басейн.
В изменението на нивата на подземните води в периода 2001–2010 г. са установени по-добре изразени положителни тенденции в 64% от наблюдаваните басейни. Такива са тенденциите на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Искър, Русенски Лом, Камчия, Струма, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, в Софийска, Дупнишка и Сливенска котловина, както и в сарматски водоносен хоризонт на Североизточна България. В малм-валанжки и барем-аптски водоносен комплекс на същия район на страната тенденциите са преобладаващо положителни (фиг. 29).
Фиг. 29. Положителни тенденции на водните нива в кладенците (период 2001 – 2010 г.)
За същия годишен период в 24% от наблюдаваните басейни са установени добре изразени отрицателни тенденции на водните нива. Тенденциите се проявяват на места в терасите на реките Янтра, Факийска, Места и Марица, както и в Кюстендилска, Карловска и Казанлъшка котловина (фиг. 30).
Фиг. 30. Отрицателни тенденции на водните нива в кладенците (период 2001 – 2010 г.)
Без добре изразени тенденции остават нивата на подземните води в 12 % от наблюдаваните басейни в терасата на р.Вит, на места в Казанлъшка и Сливенска котловина, както и в локални зони от разпространението на сарматски водоносен хоризонт на Североизточна България.
Политики за опазване и подобряване на качеството на водите
Основните изисквания за подобряване на качеството на водите (повърхностни и подземни) са базирани на Рамковата Директива за водите 2000/60/ЕО, която създава рамката за действие на Европейският съюз в областта на политиката за водите.
Разработване на изменения на Закона за водите, свързани както с установени при проверките на ЕК пропуски и непълноти при вече транспонираната Рамкова директива за водите 2000/60/ЕО, така и във връзка със следните европейски директиви, които са в сила или през отчетния период следва да бъдат транспонирани в националното законодателство:
-
Директива 2007/60/EО на Европейския парламент и на Съвета, за оценка и управление на риска от наводнения
-
Директива 2009/90/ЕО, съгласно Директива 2000/60/ЕО за техническите спецификации за химически анализи и мониторинг на състоянието на водите.
-
Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16 декември 2008 година за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на Директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО и за изменение на Директива 2000/60/ЕО
-
Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)
След влизането в сила на закона, министърът на околната среда и водите одобри Пътна карта за необходимите действия, отговорностите и срокове, които трябва да бъдат изпълнени от МОСВ при изготвяне на подзаконови нормативни актове, произтичащи от Закона за водите. В тази връзка, през 2010 г..са разработени и публикувани в Държавен вестник следните подзаконови актове:
-
Наредба за опазване на околната среда в морските води
-
Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители
-
Постановление на МС за създаване на Консултативен и координационен съвет по опазване на околната среда в морските води на Черно море и управление на изпълнението на Морска стратегия и програма от мерки
През 2010 г. са предприети действия по изготвяне на:
-
Проект на наредба за изменение и допълнене на Наредба №1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изменение от 08.01.2010 г.,
-
Проект на наредба за изменение и допълнене Наредба №10/03.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, за привеждане в съответствие с измененията на Закона за водите на дейностите свързани с издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти;
-
Проект за изменение и допълнение на Наредба №13 от 2.04.2007 г. за характеризиране на повърхностните води;
-
Проект на Наредба за определяне на технически спецификации за химичен анализ и мониторинг на състоянието на водите;
-
Проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води;
-
Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5/23.04.2007 г. за мониторинг на водите;
-
Проект на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
-
Проект за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите
-
Проект на Наредба за ползването на повърхностни води
-
Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №2/2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
-
Проект за изменение и допълнение на Устройствения правилник за дейността на Басейновите дирекции
Повърхностни води
Една от основните цели е да се постигне "добро състояние" на повърхностните води, чрез избор на цели за качество и подходящи мерки. Специфичните цели и мерки за подобряване на качеството на повърхностните води са определени в плановете за управление на речните басейни (изготвени от 4-те Басейнови дирекции), които са одобрени през месец декември 2009 г., и които ще се актуализират на всеки шест години.
Екологичното и химичното състояние на повърхностните води се определя на базата на получените данни от програмите за мониторинг. Въз основа на характеризиране и оценка на въздействията, басейновите дирекции разработват програми от мерки за постигане на „добро състояние” на водите.
Планираните мерки са в следните насоки:
-
регулиране на заустването на отпадъчни води, изграждането на ПСОВ и доизграждане на канализационни системи;
-
насърчаване на екологично земеделие;
-
редукцията на влиянието на съществуващите ВЕЦ и баластриери;
-
възтановяване на речни корита,регулиране на оттока и осигуряване на екологичен минимум;
-
контролиране и ограничаване на добива на инертни материали;
-
почистване на нерегламентирани сметища;
-
забрана за сечи на естествена дървесна растителност по бреговете и островите и залесяване с подходящи местни видове;
-
възстановяване и създаване на влажни зони;
-
подобряване на стопанисването и състоянието на хвостохранилищата.
Подробно планираните мерки по поречия са описани в ПУРБ на съответните басейнови дирекции: Дунавски район (www.bd-dunav.org), Черноморски район (www.bsbd.org), Източнобеломорски район (http://bd-ibr.org) и Западнобеломорски район (www.wabd.bg).
Подземни води
Една от основните цели е да се постигне "добро състояние" на подземните водни тела (ПВТ), чрез избор на цели за качество и подходящи мерки. Специфичните цели и мерки за подобряване на качеството на подземните води са определени в плановете за управление на речните басейни. Дейностите и програмите от мерки за намаляване на замърсяването с нитрати от земеделски източници се планират и разработват в съответствие с Директива 91/676/ЕИО, коята е транспонирана в българската Наредба №2/2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. Тези дейности и програми са част от програмите от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни и се изготвят за период от четири години, който започна на 4 април 2008 г.
В националното законодателство са определени стандарти за качество на подземните води с Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, (с изменение от 08.01.2010 г.), където са посочени и изискванията за определяне на прагове на замърсяване на подземните води. На базата на тези изисквания в България е разработена методика за определяне на праговете за замърсяване на подземните води и класификационна система за химичното състояние на подземните водни тела. Чрез прилагане на методиката подземните водни тела са разпределени в 5 категории и за тях са определени прагови стойности за всеки от 4-те райони на басейново управление. Така определените прагове за подземни води са увърдени и включени в ПУРБ на районите за басейново управление.
Сподели с приятели: |