Съзерцавайте с любов Дома на щастливия камък
Прегледах очите на Равил и не открих нищо освен леко почервеняване на конюнктивата.
- Странен е Домът на щастливия камък - тихо проговори монахът. - Понякога не разрешава да го гледаш. И запомнете! Не бива да се приближавате към него. Там действат особени сили.
- Които превръщат хората в старци - не се стърпях аз, припомняйки си разказите на ламите. Вече бях убеден, че сгъстеното време предизвиква подобен ефект.
- Някои се превръщат в старци, а други - не - незабележимо се усмихна монахът. - Зависи от човека. Едни намират в него велико щастие, други - смъртта си...
В този миг сякаш наяве усетих значимостта на човешките мисли и дори започнах да се страхувам някоя гадничка мисъл да не посети съзнанието ми. В Града на боговете всичко беше необичайно и изострено - тук човешката мисъл сякаш беше кацнала върху острието на нож и съвсем лесно можеше да се наклони в една или друга посока - към великото щастие или фаталния край.
- Какво означава велико щастие - да попаднеш в чудния свят на Шамбала?
- Не зная, още не съм чел -простодушно отвърна монахът. - Зная само, че върху една от стените на Каменния дом има голям квадратен отвор, прикрит от вътрешната страна с плоча. Както и няколко по-малки. Към тях обаче човек не бива да се приближава. Стори ли го, ще го застигне Божието наказание.
- Портата към Шамбала... -замечтано промълвих аз. – Ако знаехме заклинанието, тя би могла и да се отвори.
- Споменавали са ми за него. Но никой не може да го произнесе, докато Бог не му разреши. Бог дава тази възможност само на изключителни хора, за да влязат в Дома на щастливия камък и да видят с очите си какво е велико и вечно щастие.
След минута мълчание попитах:
- Били ли сте в Долината на смъртта?
- Не, не съм.
- Но навярно сте чувал за двата камъка, нали до тях протича съдът на съвестта на царя на смъртта Яма?
- Поназнайвам нещо, но слабо.
Монахът замълча, после вдигна ръка към Гомпо-Панг и Дома на щастливия камък и каза:
- Всеки поклонник свежда глава пред тях.
И отново замлъкна. След минута-две тихо произнесе:
- Има и трети монумент, пред който поклонниците задължително свеждат глава. Намира се на петнайсет километра от тук, в северна посока. Наричаме го пиковете Тшела Намсум.
- Пикове ли?
- Да, планински върхове. Те са два, абсолютно еднакви и плоски, свързани помежду си. И олицетворяват силата.
- Силата ли?
Монахът внезапно извади от джоба си парче хляб и започна да го размачква. Постепенно оформи пира-мидка, а после и конус.
- Какво е това? - запита го Равил.
- Свещена форма - отвърна той.
Сбогувахме се. На изпроводяк монахът подхвърли след нас: - Съзерцавайте с любов Дома на щастливия камък.
Сподели с приятели: |