37
Но същият мъдрец отново изразил съмненията си:
– Погледни горите наоколо.
Всичко е изгоряло, тревата е жълта и суха, дърветата са покрити с изсъхнали клони... Как този бог ще изпрати дъжд на нашите поля, след като не може да спаси собствените си владения от сушата.
Минало
още време, а безпощадната суша продължавала и хората вече били на ръба на отчаянието. Те продължавали по цял ден да гледат е надежда в небето и да чакат живителния дъжд. Царят отново се изправил пред поданиците си:
– Ще се опитам да измоля дъжд от бога на реките.
– Не си губи времето напразно, господарю – и този път се намесил мъдрецът. – Не виждаш ли, че всички
реки и езера са пресъхнали, капка вода не е останала в тях и всичко живо е загинало. Как ще ни помогне богът на реките, като не може да спаси собствените си владения.
– Добре, а какво да направя? – попитал владетелят. – Как да се справим с това тежко положение?
Мъдрецът отговорил:
– Господарю, наистина сушата е голямо бедствие за нашата земя. Но докато чакаме да
дойде спасителният дъжд, по-добре разпореди на хората вместо от сутрин до вечер да се взират в небето, да се хванат за работа и да започнат да носят вода от кладенците, с която поне малко да напоят своите изсъхнали ниви. А
на теб, царю, искам да кажа: Никога не търси помощ от този, който не може да помогне на самия себе си. И преди да търсиш помощ,
направи всичко, което е по силите ти.
Сподели с приятели: