Въпрос 7 – Международен обичай (МОб). Основни елементи. Съвременно състояние. Взаимодействие с международния договор

1. 
   Обективен – 3 съставни елемента:
   

• 
  еднообразие на практиката
  
• 
  продължителност – при МОб не е свързано с хилядолетия и столетия, поради динамичното развитие на международното общуване.
  
• 
  обхвата на практиката – за да се говори за универсален обичай и практиката трябва да е разпространена в повече страни.
  

2. 
   Субективен – да се изпълнява с чувството, че това е юридическо задължение.
   

Възможно ли е МОб да измени или отмени МД – правилния отговор е ДА. В чл.38 от Статута на Международния съд – договорите и обичая са сложени в началото, като доказателство, че имат еднаква юридическа тежест. Както обичая може да доведе до развитие на МД (Кодифициращите конвенции по Дипломатическо консулско право – тези конвенции се отнасят до една материя, която до тогава не е била разглеждана по такъв комплексен начин), възможно е и обратното – един МД може да създаде предпоставка за развитие на обичай. Този обичай може да съществува в 2 аспекта – в съгласие с договора, или обичая да се явява ново решение по своя характер (контра леге).

Макар обичая сам по себе си да е неписано право, проявните форми на обичая имат материални носители. Когато търсим наличието на обичай не се намираме в ситуация на препредаване на митове, а това е ситуация при която трябва да се намерят тези материални носители – формирани изказвания, правна воля и др.

Пример – в космическото право действат 2 основни принципи. 1-я е забрана за национално присвояване на космическото пространство. 2-я е пълна свобода за изследванията на космическото пространство за мирни цели. Тези 2 принципа са формулирани в Договора за космоса от 1968 г., но те са създадени по обичаен ред още преди този договор, чрез комюникета и декларации.

Прогресивно развитие – създаване на нови отрасли, на нови институти. Прогресивното развитие може да бъде съчетание както на договора, така и на обичай.

Кодификацията може ли да бъде извършвана чрез обичай – НЕ. Ролята на кодификацията е писменна. Не може да има кодекс, който да е устен.
Въпроси 8 и 9 – от Юридически сборник, т.9 – от стр.61 до 112 стр. – за самоподготовка. Примери за кодификация и прогресивно развитие. Как е създадена комисията по МП на ООН, които са основните резултати от нейната дейност.

Въпрос 10 – Основни принципи на МП. Значение на актовете, в които те са провъзгласени.
Основните принципи на МП не са се появили изведнъж. Те имат дълга история. Те са рожба на многогодишно развитие и всички основни принципи имат обичайноправна характеристика, т.е. те са се развили като обичай.

Кои са основните принципи.

1. 
   Суверенно равенство – Държавния суверенитет върху определена територия, независимост от друга власт.
   
2. 
   Добросъвестно изпълнение на МД
   
3. 
   Разрешаване на споровете по мирен начин.
   
4. 
   Неизползване на сила или заплаха със сила.
   
5. 
   Ненамеса във вътрешните работи.
   
6. 
   Равноправие и самоопределение на народите.
   
7. 
   Сътрудничество на държавите.
   

За тези принципи се счита единодушно, че са основни принципи на МП. Освен в чл.1 и 2 от Устава на ООН, те са формулирани и в Декларацията за принципите, която е приета от Общото събрание на ООН през 1970 г. (при навършването на 25-годишнината от създаването на ООН, в декларацията са обяснени подробно принципите).

Освен тези 7 принципа в един по-късен период през 1975 г. е проведено Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа (в Хелзинки) и е приет т.н. Заключителен акт. Заключителния акт съдържа 10 принципа

Допълнителните 3 принципа са:

1. 
   Уважаване на основните права на човека.
   
2. 
   Ненарушимост на границите.
   
3. 
   Териториална цялост на държавите.
   

Общо взето това е родов термин, който визира въвеждането на мправопорядък във вътрешния правен ред. Според един от начините на имплементация, който е възприет в Обедин кралство, Канада, Израел, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, мдоговори не се прилагат пряко, асе трансформират чрез спец закони. Според други решения, характерни за САЩ, Франция, Испания, Австрия, Гърция, Германия по-възприет е методът на прякото въвеждане, те тн инкорпориране на мправни норми.

Чете го...................Виждаме, че са налице три кумулативно дадени предпоставки, че договорите трябва да са ратифицирани, обнародвани и влезли в сила.

Ратифициране-голяма част от договорите се ратифицират.

Обнародването става не само в държавен вестник. Уставът н ООН в РБ никога не е бил обнародван в ДВ.Така са се стекли обстоятелствата, следователно някога може да възникне хипотезата каква е ролята му у нас. Ако един мд е многостранен , той трябва да е влязъл в сила първо за себе си, а после и за РБ. Ако договорът не е влязъл в сила, той не може да възпроизведе действия. Трите изисквания са – ратификация, обнародване и влизане в сила. С изключение на Конституцията, където мд нямат примат спрямо нея, което от своя страна сочи, че ако РБ трябва да се обвърже с мд, който ще противоречи на Конституцията й, тя първо трябва да си промени К. За това, когато РБ направи втората поправка в К, за да бъде дадена възможност да влезем в ЕС. До сега са правени общо 3 поправки. И сега тече 4-та поправка.

Решение №7 по конституционно дело № 6, вече се е произнесъл с едно дело по-нататък.

РБ се базира на дуалистичната теория, като примат е чл5 ал6 от Конституцията. Те се ратифицират първо и тогава се приемат във вътрешното ни право. Монизъм има, когато мп директно въздейства на вътрешния правен ред.

Всички мнорми ли имат превес над вътрешния правен ред? Има самоизпълняващи се и несамоизпълняващи се норми. Нормата трябва да притежава конкретика, която да я прави годна да се изпълни във вътрешния правен ред. Например за раб време от 6 часа за мините, която се явява императивна норма за всички държави. Или държавите са длъжни да създадат максимално добри условия за жените майки – несамоизпълняваща се норма, нормата е дизпозитивна. Чл5 ал6 от Конституцията на РБ се отнася само за самоизпълняващи се норми.

От конституционното право.

Допълнение по въпрос 12 – чл.149, ал.1, т.4 да се има предвид при подготовката на този въпрос.

Въпрос 13 – Понятие за субект на МПП. Видове субекти на МПП. Основни способи за възникване и изчезване на държавата.
Субекти на МПП се делят на първични и вторични, основни и производни. Международните организации са вторични, те са рожба на волята на държавите, а държавите са първични. Ако искат да ги създадат ги създават, ако не ги унищожават. Освен държавите други първични субекти са нациите и народите, борещи се за своята независимост, равноправие и самоопределение. Те са характерен пример за мправната доктрина, докато съществуваше колониалната система, но сега тя вече не съществува.

Видове държави от гледна точка на Конституционното право –

• 
  от гледна точка на държавно устройство – конфедерация (няма сега вече), федерация(САЩ, Федерална Р Германия, Русия, Малайзия, Бразилия, Индия, Испания), унитарни(РБългария)
  

• 
  първоначално заселване, намиране на земя, заселване върху нея, така са създавани най-първите държави в света, където е липсвала държавност
  
• 
  заселване на чужда територия, отвоювана територия
  
• 
  освобождаване от колониална или друга зависимост
  
• 
  възникване на изцяло нова държава – в Южна Африка
  
• 
  разделяне на държави – Чехословакия, Югославия, СССР(на 15 републики)
  
• 
  отделяне на държави една от друга – от една държава се отделя друга, като първата не престава да съществува – Сингапур от Малайзия (1965)
  
• 
  обединение на държавите – (1958) Египет, Сирия и Йеменската република се обединяват и образуват Обединената Арабска Република, (1964) Танганайка и остров Занзибар и се образува Танзания, Германия, но там е по-скоро присъединяване
  
• 
  изчезване на държавата – чрез завладяване, покоряване, поставянето й в зависимо положение, чрез присъединяване (1940 Литва, Латвия и Естония са присъединяване към СССР), чрез обединение(Сев и Южен Виетнам), чрез разделяне (Австро-Унгария)
  

Други видове субекти извън държавите – правосубектност има и воюващата страна.

Специфична правосубектност, а другата се нарича ограничена.

Специфична – Светия престол (Ватикана)

Основни форми на ограничена правосубектност принадлежат на държави, които по силата на междунар ангажименти са дали част от свои суверенни права на други държави. Примери са – Монако, Сан Марино, Лихтенщайн и Андора.

Предшествениците на международните отношения са международните конгреси и конференции (Вествалските конгреси, Виенският конгрес 1815, Парижкият, Берлинският). Първата международна организация е Обществото на народите.

Основното деление на м организации са – правителствени и неправителствени. Правит организации са субекти на МП, а неправителствените не са субекти на МП.

Други деления по териториален обхват-

-универсални –

-континентални

-трансконтинентални- ОССЕ, Орг Ислямска конференция

-от открит тип – ООН

-от полузакрит тип – Ислямска конференция

-закрит тип – Северна лига, в която участват само 6 скандинавски държави

Какво се разбира под понятието реформа на ООН – преодоляване на всички архаизими в международната организация. Откакто е създаден Уставът, той е променян 3 пъти – с козметична цел. Членовете на Икономическия съвет се променят 15-21-54 (?), а на Съвета за сигурност – от 11 на 15. Когато се създава ООН има 51 държави членки, Съвета за сигурност – 11. След това броя на държавите започва да нараства – 15 държави от Съвета за сигурност, при 191 държави членки. Колкото по-голям е броя на членовете, толкова по-трудно могат да бъдат взети решения.

Паразитни структури – Военно-щабен комитет.

Подготовка от учебниците.

Въпрос 19 – Специализирани организации от системата на ООН – общ преглед.
Чл.57ⁱ от Устава на ООН – Кои организации могат да бъдат специализирани

• 
  само универсалните, които са с открито членство за всички от света;
  
• 
  само междуправителствени организации;
  
• 
  в областта на икономиката, социалните въпроси, културните въпроси, образованието, здравеопазването. Една политическа организация не може да бъде специализирана.
  

– валутно-финансови организации – МВФ, Международната банка за възстановяване и развитие, Международната асоциация за развитие, Международната финансова корпорация; Световна банка –т.н група на Световната банка включва МБВР, МАсоциация за развитие, Международната финансова корпорация, Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите.

• 
  икономически организации – Организация за прехрана и земеделие, МФонд за селскостопанско развитие, ООН за промишлено развитие;
  
• 
  в областта на комуникациите и транспорта – Международен съюз по телекомуникации, Всемирен пощенски съюз, Световна метеорологична организация, Международна морска организация, Международна организация за гражданска авиация и Световна организация по туризъм.
  
• 
  Социално-културни организации – Световна здравна организация, Международна организация на труда; ООН за образование, наука и култура; Световна организация за интелектуална собственост.
  

Основна разлика между ЕС и Съвета на Европа – т.н І-ви стълб на ЕС са икономическите елементи (създаването на общ пазар и премахването на бариерите пред търговията), до създаването 1992 (Маастрихтския договор) не съществуват политически елементи. Страсбург, Брюксел – Европейски парламент. Към момента в ЕС членуват 25 държави.

В Америка – Организацията на американските държави. тя е най-старата организация на регионално политическо обединение – през 1890 г. като Панамерикански съюз. През 1948 г. на конференция в Богота се преименува на Организацията на американските държави. Организация с много разгърната структура – Американски съд по правата на човека,

През 1963 – Организация за африканско единство, чиято първоначална цел е борбата срещу колониализма в Африка, но след като режимът на Апартейд в Южна Африка, Намибия пада, тя става общоафриканска организация. 2000 г. превръщане в Африкански съюз.

През 1945 – Лигата на арабските държави (Арабска лига). Членуват над 20 арабски държави от Африка и Азия.

През 1968 – Асоциация на нациите от Югоизточна Азия, включва всичките 10 държави от този регион.

През 1991 – Общността на независимите държави – стремеж на фона на разпадането на бившия Съветски съюз да бъдат запазени добрите връзки и взаимоотношения между някои от бившите съветски републики. Тук не членуват Литва, Латвия и Естония и Грузия.

Въпрос 21 – Признаването в МПП. Форми на признаване. Правни последици. Видове признаване според субекта.
Кои са Великите сили в края на ХІХ, началото на ХХ– Русия, Франция, Обединеното кралство, Австро-Унгария, Прусия (до обединението на Германия), Италия, САЩ (по силата на доктрината Мънроу).

В МП от гледна точна на признаването има 2 теории, които са създадени:

- конститутивна теория – 1 субект може да се изявява на международната сцена, само и единствено, дотолкова доколкото е получил признание. Тази теория е била удобна на великите сили, защото те колективно са можели да вземат решение на кого да предоставят и на кого да не предоставят признание. Тази теория е била в разцвета си през ХІХ, началото на ХХ в.

- декларативна теория – много по-прогресивна, защото според нея признаването не води до възникване на правосубектност, а само до установяване на отношения с конкретния субект.

• 
  пълно признаване (де юре) – чрез установяване на дипломатически отношения. Това е най-голямото доказателство за признание на една страна.
  
• 
  ограничено признаване (де факто) – не се установяват дипломатически отношения, но могат да съществуват друг тип отношения – търговски, икономически
  
• 
  признаване за конкретен случай (ад хок - ad hoc) – налице, тогава когато отношенията между субектите са лоши и само в името на водене на определени преговори в тях те се съгласяват за т.н признание за конкретния случай (отношенията между Израел и Палестина)
  

• 
  признаване на държава
  
• 
  признаване на въстанал народ или нация в борба за национално освобождение
  
• 
  признаване на воюваща страна – Обединеното Кралство по време на Американската гражданска война признава Южните щати за воюваща страна
  

• 
  по отношение на международните договори
  
• 
  по отношение на държавната собственост
  
• 
  по отношение на държавните дългове
  
• 
  по отношение на държавните архиви
  
• 
  по отношение на членуването в МОрг.
  

• 
  за т.н. чиста дъска (tabula raza - табула раза) – Субектът, който е правоприемник не е обвързан по никакъв начин, с ангажименти поети от предходния субект
  
• 
  континюитета – счита се, че трябва да бъдат запазени и изпълнявани поетите преди това ангажименти.