Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

1. издръжка на деца и

2. издръжка на бивш съпруг.

А)Издръжката на ненавършили пълнолетие деца, уредена в чл.82 (1). Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Новото тук е размерът, който може да бъде присъден. Чл.85 СК казва, че размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие лица, се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя в граници, установени от МС. Тези граници са то 15 до 65% то минималната работна заплата. Но от миналата година издръжката е в твърди граници - от 9 до 35 лева. И сега със скока на минималната заплата има ощетяване на имащите право на издръжка.

Съдът има право да определя издръжка и под минималния размер, ако детето се намира на държавна издръжка или други важни обстоятелства налагат това. Съдът може да определи издръжка и над установения максимум, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения.

Б)Издръжка на пълнолетни, учащи се деца. Този вид издръжка се урежда от чл.82 (1) и (2). Те са си пак деца, въпреки и пълнолетни. Това правило беше изоставено през 1985г. и от 1992г. - установено отново. Без значение е фактът дали родителите са разведени или не са. Предпоставките са:

1. изискването за нетрудоспособност не е задължително. По принцип студентът е трудоспособен.

2.от изискването студентът да не може да се издържа от имуществото си отпада възможността той да се издържа чрез продажба, като остава само възможността студентът да се издържа чрез използването му.

3.формата на обучение да е редовна.

4.максималната възраст на студента да е не повече от 25 години. След тази възраст той не получава издръжка. За средно образование максималната възраст е 20 години.

5.естествено издръжката е за срока на обучението.

6. родителите без особено затруднение да могат да дават издръжката.

Горните предпоставки трябва да е кумулативна даденост. Липсва ли една, няма издръжка.

Издръжка на бивш съпруг.

За издръжка между бивши съпрузи говорим при прекратяване на брака поради развод и унищожаване на брака, при което се прилагат правните последици на развода. Издръжката на бивш съпруг е особен случай на издръжка, тъй като за нея важат специални правила. Тази издръжка не е автоматично продължение на издръжката, която евентуално е била доставяна през време на брака. Разводът погасява правото и задължението за издръжка, основана на брачната връзка. Издръжката след развода има ново основание, различни условия и свои особености.

Бившият съпруг, както и настоящият, е на първо място в стълбицата на задължените и оправомощените лица по чл.80 и 81 СК. Издръжката между тях се обуславя от общите условия за получаване и даване на издръжка по чл.79 и 84 СК: нетрудоспособност, невъзможност за издържане от собственото имущество, възможност за даване на издръжка.

Специалните правила се отнасят до: значението на вината, срока на издръжката, прекратяването на издръжката. Те са установени в чл.83 СК.

Поначало издръжка се дължи до три години от прекратяването на брака. Този срок може да бъде продължен от съда - напр. след развода жената се оказва в напреднала възраст, нетрудоспособна и без доходи, след като цял живот се е грижила за съпруга, децата и домакинството. Продължаването на срока е по споразумение или по решение на съда.

Условията за удължаване на срока са две:

1. Първо, получаващият издръжката бивш съпруг, трябва да е "в особено тежко състояние". Примерно - тежка болест, пълна старческа безпомощност, липса на други близки. Тези неща могат да бъдат съчетани с трагическо изживяване на разрива на брака.

2. Второ, дължащият издръжка съпруг трябва да може да я дава "без особени затруднение". Той трябва да бъде с широки материални възможности и обезпечени условия на живот.

Двете условия трябва да са в кумулативна даденост.

Величината на продължението на срока не е посочена, следователно е по преценка на съда. Все пак издръжка не може да се присъди безсрочно.

Погасяване.

В чл. 83(3) СК е предвидена специална причина за прекратяване издръжката на бившия съпруг: "Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак". Издръжката се поема от настоящия съпруг. Но същевременно новият брак разрушава и последните остатъци от връзките между разведените съпрузи. Задължението на първия съпруг не може да се възроди.

1. съгласието;

2. дадено лично;

3. едновременно;

4. пред длъжн. лице по гражданско състояние;

5. безусловно;

6. подписан акт за гражд.брак;

7. актът си има реквизити;

8. подпис на длъжностното лице по гражд. състояние.

ВЪПРОС №59

НАСЛЕДЯВАНЕ
1.Понятие и видове

Наследяване преминаване на имущ. на починалия (наследодател) към др. - едно или няколко лица (наследници). Наследствено правоприемство. 2 вида наследство:

- по закон - по предписание на самият закон, който оказва реда и лицата на това наследяване (преживелият съпруг, децата, лицата в родствена връзка);

- по завещание - на основание волята на наследодателя, изразена в особен документ (завещание).

Наследниците придобиват наследството непосредствено от починалия, без посредничество на др. лица. Преминаването на имуществото на наследодателя към наследниците като съвкупност от пр. и задълж. Универсално правоприемство - става цялостно и едновременно. Наследниците не могат да приемат част от наследството и да се откажат от другата. Когато е един наследник - получава цялото имущество, когато са няколко - идеална (дробна) част от него. Частно правоприемство -възн. на основание на извършен приживе от починалия завет в полза на известно лице. Ч. правоприемник получава само конкретно определено имущество и то не непосредсвено, а чрез наследник, на който се явява особен кредитор. Ч. правоприемство може да възникне само но завещание, а универсалното - по закон и по завещание.
2.Откриване на наследство. Наследство

Наследство - съвкупност от права и задълж. на наследодателя. Права - пр, на собственост в/у недвижим имот и движими вещи; облиг. права във връзка със сключени от него договори и вземания; лични неимуществени права - преминават само някои пр. на публикуване.

Задължения -наследниците отговарят за тях, съобразно дела, който получават; задължения за причинени вреди; задълж. от финансови начети (глоба-само ако актът, с който е наложена е влязъл в сила преди смъртта на наследодателя - събира се от имуществото му). Не преминават по наследство - пр. на ползване погасява се със смъртта на наследодателя; пр. и задълж. по договори, сключени с оглед личността на починалия (д-р за поръчка); трудов договор; пр. и задълж. за издръжка (строго личен характер); пенсията. По наследство преминават само тези имущества, които са принадлежали на починалия преживее.

Откриване на наследство - ЮФ, при наличието на който възн. пр. на наследяване, а именно смъртта на наследодателя, което дава възможност на наследниците му да придобият пр. и задълж. , които той е имал и които не се погасяват със смъртта му. Наследството се открива и в случай, когато се обявява смъртта на едно безвестно отсъстващо лице с решение на съда.

Наследството се открива в момента на смъртта на наследодатели в последното му местожителство. Това е мястото, където същият се е установил да живее постоянно или преимуществено и е вписан в регистъра на населението на съвета като жител. С оглед времето на откриване на наследството се определят наследствени правоотношения - кои са наследниците, каква част се следва на всеки от наследниците, като се има в предвид закона, който е в действие при откриване на наследството. От този момент се пораждат наследствените права и задължения. Местооткриването на наследството има значение за определяне компетентността на държ. органи, които трябва да извършат известни действия във връзка с откриване на наследството (опис, мерки за запазването му), за определяне на местната подсъдност на иска за делба и др. искове, свързани с наследството. Ако мястото на откриване на наследството не е едно и също с мястото на смъртта на наследодателя, има се в предвид местожителството му.

ФЛ - по закон и по завещание;

ЮЛ - по завещание;

Държавата - по закон и по завещание - наследява само ако няма други наследници.

Откриване на наследството - ЮФ, пораждащ правото на наследяване и действието на завещанието е смъртта на наследодателя. Особености:

- време на откриване - открива се в момента на смъртта на лицето;

- място на откриване - последното местожителство на починалия.

Наследници могат да бъдат всички заченати преди откриването на наследството, родени живи и жизнеспособни Способността да се наследи може да отпадне, поради недостойнство, което се свързва с виновно и неправомерно поведение на наследника. Основанията са:

- умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, съпруг или дете;

- набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление;

- посегателство в/у волята на наследодателя

Недостойнството е по отношение способността за наследяване:

- само по отношение на определени лица;

- само при опр. основания;

- може да се възстанови способността за наследяване, като недостойнството се опрости. Опрощаването става само от наследодателя изрично (наследникът се признава за достоен в писмен акт с нотариално заверено съдържание) или чрез завещание (пълно или частично). Семейноправна връзка м/у наследодателя и наследниците - по нашия закон наследяването се основава на тази връзка; наследството се разглежда като имуществено отношение в семейството.

- умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, неговия съпруг или дете. При непредпазливо убийство деецът не може да бъде считан за недостоен да наследява, а също и когато деецът не разбира свойството и значението на деянието или не може да ръководи постъпките си, поради непълнолетие, умствена недоразвитост. Вината е необх. елемент при неизбежна отбрана и крайна необходимост. Недостойнството засяга не само извършителите, но и техните съучастници, подбудители и помагачи;

- набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление;

- посегателство в/у волята на наследодателя - чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещанието, за поправяне, унищожаване и скриване на завещанието.

Недостойнството възниква със самия факт на извършване на тези деяния, но този факт трябва да се констатира по съд. решение от съда, по делото във връзка с наказат. отговорност на наследника.

Заинтересованият наследник и всяко др. лице, което има интерес може да предяви спец. иск за признаване на недостойнството на някои от сънаследниците. Решението на съда има обратно действие и по отнош. на третите лица, които са придобили права от недостойния наследник. Нсдостойиството се отнася лично до недостойния, който е извършил някое от деянията и не се простира в/у наследниците му. Недостойнството е по отношение способността за наследяване:

- само по отношение на определени лица;

- само при опред. основания;

Може да се възстанови способността за наследяване чрез опрощаване. Опрощаването става само от наследодателя, изрично — наследника се признава за достоен в писмен акт, с нотариално заверено съдържание или чрез завещание -пълно или частично. При опрощаването се посочва причината за недостойнството. Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнство без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието. Завещанието, направено при незнание за недостойнство на лицето, не произвежда действие недостойния! не може да получи и това, което му е завещано

РАЗМЕР НА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ ДЯЛОВЕ.
Наследниците от 1-ви ред децата на наследодателя, включително осиновените получават по равни части. Когато децата на наследодателя или някои от тях са починали или са недостойни, наследяват др. низходящи (внуци, правнуци) по право на заместване, т. е. получават наследствена част, която се следва на замествания. При липса на наследници от 1-ви ред, наследниците от 2-ри ред (родителите, при O. осиновителите) получават равни части, а ако единият от тях е починал (или е недостоен) цялото наследство се получава от този, който е жив. Ако починалият е оставил само възходящи от 2-ра и по-горна степен, те наследяват равни части. Ако същите са от различна степен, наследство получават от най-близките по степен, без да се прави разлика дали е по бащина или по майчина линия. Когато в 3-ти ред има наследници само от 2-ра група - братя и сестри и техните низходящи до 2-ра степен, братята и сестрите на наследника получават по равни части, а низходящите им деца и внуци по пр. на заместване - частите им по колена. Когато починалият е оставил само братя и сестри + възходящи до 2-ра степен и по-горна стенен, първите получават 2/3 от наследството, а възходящите - 1/3. Дяловете на братята и сестрите се определят в зависимост от това дали те са еднородни или едноутробни или еднокръвни. Еднокръвните и едноутробните -2 пъти по-малък дял от наследството. Преживелият съпруг наследява заедно с всички наследници както следва:

- когато наследява с 1 - ви ред наследници - низходящите получават от индивид. имущ. на наследодателя част, равна на частта на всяко дете, без значение е броя и пола на децата. В този случай съпругът получава от СИО 1/7 като собственик и участва в др 1/2 на общността като наследник;

Право на заместване: Наследствена трансмисия: Право на наследника на едно лице, починало преди откриване на наследството или недостойно да наследява да наследи частта на възход. Призованият да наследява умира след откриване на наследството, но прели да е изявил волята си относно приемането на наследството.

Допустимо е за низходящия. Наследяват всички щети по права линия и наследници от 1 - 4-ти ред. за низходящите на братя и сестри на наследодателя.

Прилага се при наследяване по закон и при наследяване по завещание. Възможно е при наследяване по закон.

- част от тях имат право на запазена част - децата, родителите, съпруга. Запазена част-тази част от имуществото на наследниците,която закона запазва за посочения кръг наследници и с която същия не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Ако се получи запазената част. Наследник има право да иска възстановяването по съдебен ред и предявен иск самостоятелно или делбено производство или чрез възражение;

- право на обикновена покъщнина - наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижели за него получават в наследство и обикновената покъщнина , а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - получават и земеделския инвентар на наследения;

Предпоставки: съвместен живот с наследодателя:

- наследника да е полагал грижи за него. Закона не изисква грижата да бъде специална. Достатъчни са обичайните грижи. Няма изискване за срок в който да са полагани грижите /практиката приема тип една година преди смъртта на наследодателя/. Ако няколко наследници са се грижили за него или получават равни дялове от покъщнината.

Обикновена покъщнина - съвкупност от движими вещи които са служели за задоволяване на ежедневни битови нужди на семейството /луксозната покъщнина се изключва/. Взема се под внимание и стойността на вещите.

Право на обикновена покъщнина може да се търси преди и по време на делбата. Ако е преди делбата - покъщнината се определя от цялата наследствена маса. Ако наследството се изчерпва само с тези вещи - стига се до делба- доброволна или съдебна,

- права на наследниците, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството - могат да искат при делба да се пресметне това увеличение в тяхна полза ако не са били възнаградени по друг начин. Става дума за реално увеличение, което е резултат на труди средства, вложени от наследника от наследеното имущество приживе на наследодателя. То трябва да е изразено в някаква форма постройки, имоти, насаждения и др. и да е налице в момента на откриване на наследството. Това увеличение се дава свръх дела на наследниците. Дава се в натура, а ако е невъзможно в пари.

Претенцията може да се предяви преди и по време на делбата. Това право има имуществен характер и по пътя на правоприемството преминава към наследниците. Давностният срок е 5 години.

Преминаване на наследственото имущество към държавата.
Когато няма наследници на закона или по завещание или когато всички наследници се откажат от наследството си или загубят правото да го приемат, наследственото имущество преминава в полза на държавата.

Според нашето Наследствено право държавата, която придобива безстопанствено имущество, не се третира като наследник по закон.

Правата на държавата върху наследствено имущество се разглеждат и като права на наследяване от страна на държавата, макар че някои правила на Наследственото право /за приемане на наследството/ са неприложими. Държаната може да придобие качеството на универсален наследник по завещание.

Придобитото от държавата наследствено имущество става държавна собственост и по отношение на него намират приложение съответните разпоредби на ЗС. Според Закона за наследството държавата приема наследственото имущество по опис. Държавата не може да носи отговорност за наследствени дългове в размер, по-голям от полученото имущество, независимо от това дали е извършен опис или не.

- извършването на опис има техническо значение с него не е свързано получаването на самото наследство. Държавата не може да се откаже от наследството освен ако е придобито по завещание.