Въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Изтегляне 12.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Предположение за бащинство на съпруга.
- Иск за дирене на бащинство.
ВЪПРОС №55 ПРОИЗХОД
Произходът е биологична връзка на детето с родителите му. Той е връзка между две лица, едното от които е майка или баща на другото. Разглеждана от позицията на детето, тази биологична връзка се нарича произход, а разглеждана от позицията на родителите, тя се нарича майчинство или бащинство. Произходът е биологична връзка, но тя с въздигната в ЮФ, с който законът свързва правни последици. Естественото отношение между родители и деца е превърнато в правно отношение. Съдържанието му се състои е съвкупност от взаимни права и задължения. Някои последици от произхода са установени в други глави на СК, например, отношения между родители и деца, издръжка, пречки за брак, пречки за осиновяване и т.н. Ред последици са уредени в други нормативни актове: ЗЛС, ЗС, ГПК, НПК и т.н. Правилата за произхода имат много важна значение, те регламентират въпроси, извънредно съществени както за отделната личност, така и за цялото общество. Тези правила се отнасят до гражданския статус на лицето Те уреждат състояние, което съпътства индивида през целия му живот. Основни начала при уреждане на произхода. Най-същественото начало, което има важно морално и обществено значение е началото на кръвната (а не брачната) връзка като източник на правоотношения между родители и деца Обстоятелството дали тази връзка е брачна или извънбрачна е без значение за правата и задълженията Меродавен е биологичният произход без оглед на това, дали между родителите е имало брак или не. Истинност на произхода. Това начало се свързва със стремежа на закона за установяване на обективната истина, относно биологичната връзка на произхода. Това е стремеж да се превърне в юридическо едно действително отношение. Основните правни средства са правните възможности за дирене и оспорване на бащинство и майчинство и възможностите за използване на всички доказателствени средства. Възможността за свободно дирене на обективната истина е ограничена само до такива законови предпоставки, които произхождат от другите начала в материята, например, срокове, активна процесуална легитимация на лицата, предявяващи искове и т.н. Стабилност на произхода. Това начало се свежда към стремежа на закона за ограничаване и спешно приключване не споровете, за бързо превръщане не отношенията в непоклатими. Смисълът е свързан с правната сигурност и със спокойствието на личността и семейството. За това е необходимо бързо стабилизиране на определен граждански статус. Заради тази непоклатимост на отношенията са въведени редица ограничения: активната процесуална легитимация на лицата е стеснена, има срокове, които са преклузивни, недопустимост при необорен наличен произход да се търси друг. Това значи следното, исковете за произход могат да бъдат предявявани, поначало, само от и срещу най пряко заинтересуваните лица детето, майката и бащата Сроковете в материята са преклузивни, т.е. погасяват самото право и тяхното течение не може да се спира и прекъсва. Изискването за стабилност на произхода може в някои случаи да доведе до отклоняване от началото на истинност. Не такива са положенията, веднъж трябва да се мисли. Овластеност на ограничен брой лица за установяване и оспорване на произход. Установяването и оспорването на произхода е ограничено в триъгълника на отношенията между детето, майката и бащата. Само от тези лица и срещу тези лица могат да се водят искове за установяване или оспорване на произход. Само тези лица могат да бъдат автори или адресати на припознаване. Изключени са третите заинтересувани лица, даже и наследниците. Те са оправомощени само да продължат един започнат процес или да се явят като ответници при смърт на родителя. Това е продиктувано от деликатния и дълбоко интимен характер на отношенията в областта на произхода. Засяга се съдбата на детето и на родителите, репутацията им. отношенията в семейството. Инициативата е тази област е строго лична. Тези отношения не търпят намеса на трети лица, независимо дали са заинтересувани или не. Всеобща важимост на установения произход. Установеният по надлежен ред произход има действие по отношение на всички. С такова действие се характеризира съдебното решение, с което се установява или оборва произход (виж чл. 220 (2) ГПК). Действие спрямо всички има и припознаването, което създава титул за произход. Даже и установеният произход по изключение да не отговаря на материалната истина, той действа спрямо всички, докато не бъде оспорен по надлежния ред. Изчерпателност на способите за установяване и оспорване на произход. Това означава, че тези способи са точно определени от закона. Само чрез тях може да се установява и оспорва произход. Други начини не са допустими. Способите са два: Специфични, отнасящи се само до майчинството или само до бащинството: Общи, отнасящи се до произхода и от двамата родители, какъвто способ е припознаването. Произход от майката. Същност на майчинството. Майчинството е биологична връзка между детето и жената, която го е родила. Според чл. 31 (1) произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена. Раждането и неговото доказване като факт не се влияят от обстоятелството дали се касае за брачно или извънбрачно дете. Едни и същи правила уреждат у нас и двата случая. Семейното ни право винаги е считало за майка жената, която е родила детето. Медицината днес позволява различна видове извънутробно оплождане на човешка ембриони, включително и чужди. Но законът е категоричен - майката е жената, която е родила детето. Целта на тези операции е жената да стане майка, нейният съпруг да стане баща и да се сдобие с потомство семейството. Правните способи за установявано на произхода от майката са: акт за раждане, иск за установяване на майчинство и припознаване Нормалният способ за установяване на майчинството е документирането му с акта за раждане Актът за раждане има пълна доказателствена сила за отразените факти чл. 124 от ЗЛС. Той установява две обстоятелства: 1) самия акт на раждане и 2) произхода на новопоявилия се субект от определени родители, когато са известни, по специално от майката. Раждането трябва да се обяви в срок от 5 дни. В този срок се съставя и актът за раждане, като денят на раждането не се брои. Задължението за обявяване е, преди всички, на бащата. Ако бащата е починал, отсъства или е в невъзможност да действа, задължението за обявяване тежи върху лекаря, акушерката или всяко друго лице, присъствало при раждането. Ако то е станало вън от жилището на майката, обявяването става от лицето, в чийто дом е станало. Майката също може да съобщи за раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице. При раждане в болница, ако бащата не е в състояние да го обяви, задължението тежи върху управителя или върху натоварено от него лице. Актът за раждане трябва да съдържа: 1) името на новороденото; 2) полът и гражданството; 3) годината, деня и месеца на раждането, 4) населеното място, общината и адреса, където детето се е родило; 5) имената на родителите възрастта им, техните местожителства и гражданство; 6) ЕГН на детето и родителите; 7) други данни. Ако детето е извънбрачно и произходът на детето не е установен, в акта за раждане се вписва само майката. Съставеният акт за раждане може да бъде изгубен или унищожен, възможно е актът за раждане въобще да не бъде съставен. За подобни случаи чл. 126 ЗЛС предвижда: "Когато съставеният акт за гражданско състояние е изгубен или унищожен или когато не е съставен акт за раждане или за смърт, районният съд, след като призове заинтересуваните лица и изслуша прокурора, може да постанови да се състави такъв акт". Производството е охранително от типа на производствата за установяване на факти. То ще доведе до съставяне на акт за раждане само ако основателността на искането не бъде оспорена Предмет на установяването е фактът на раждането от майката. Лицата, чиито отношения с молителя зависят от този факт, са тези, които могат да оспорят произхода от майката. Ако те оспорят истинността на молбата производството се спира и им се дава срок за предявяване на иск за майчинство, който е едномесечен според чл. 430 б) от ГПК. Ако искът не бъде предявен, охранителното производство се прекратява, а ако бъде предявен, решава се съобразно с конкретните обстоятелства.
Искът за установяване на майчинство е уреден в чл. 40 СК: "Произходът от майката може да се търси с иск, предявен от детето, от майката или от бащата". Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се считал за баща на детето съгласно чл. 32. Предмет на доказване е произходът от майката, т.е раждането на определено дете от определена жена. Това включва два момента: 1) че жената, която се сочи като майка, е родила и 2) че тя е родила тъкмо това дете. Допустими са всички доказателствени средства. Овластени да подават иска са трите непосредствено заинтересувани лица: детето, майката и бащата По-точно, това са лицата, които твърдят, че имат това качество. Дали го имат, ще се определи в процеса. Детето е лицето, което твърди че жената е негова майка. Майката е жената, която твърди, че определено лице е нейното дете. Щом детето няма установено майчинство, майката би могла да го припознае. Но, ако тя е извършили припознаване и то е било оспорено от другия родител и от детето, този иск за нея е единствената възможност за установяване на произхода от нея. Иск за установяване на майчинство трябва да бъде предявен и от жената, която се стреми да оспори майчинството на друга жена, документирано в акт за раждане. Виж чл. 31 (1) СК. Бащата е мъжът който твърди, че определено дете е родено от определена жена, заченала от него. Той би могъл да има интерес от установяване на майчинството, ако това е свързано с неговото бащинство. Не е необходимо доказването на брачни връзки с предполагаемата майка. Но ако мъжът установи че детето е родено от жената по време на брак с него или до изтичане на 300 дни от прекратяване на брака, за него ще важи т. нар. презумпция за бащинство в чл. 32 (1) от СК. Ако липсват тези предпоставки за тази презумпция, мъжът, който дири майката в качеството на баща, би трябвало да е припознал детето. Лицето, срещу което се предявява искът, т.е пасивно легитимирания, зависи от това кой предявява иска. Ако искът се предявява от детето, ответник е майката или нейните наследници. Като ответника се призовава и съпругът на майката, който би се считал за баща, съгласно предположението за бащинство. Ако искът се предявява от майката, ответник е детето. Ако искът се предявява от бандата, ответници са майката и детето. Срок за предявяване на иска не е предвиден. Майчинството може да се търси безсрочно. Законът изхожда от съображението че майчинството е централният факт в областта на произхода. Без изяснено майчинство не може да се установява и оспорва бащинство. Затова предявяването на иска е освободено от срокови ограничения. Съдебното решение, с което искът се уважава, само установява произхода, а не го създава.
В някои редки случаи документираното с акта за раждане майчинство може да не съответства на действителността. Например, две деца биват случайно разменени в родилния дом и т.н. СК допуска произходът от майката да бъде оспорен. Съгласно чл. 31 (2) СК произходът от майката установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето и от мъжа, който претендира, че е баща на детето. Предположение за бащинство на съпруга. Бащинството е биологичната връзка между детето и мъжа, от когото то е заченато. Докато произходът от майката се определя от раждането, произходът от бащата се определя от зачеването. За разлика от раждането, което с очевидно, зачеването е факт без външна манифестация. Затова произходът от бащата се установява по-трудно. При това, докато установяването на майчинството не зависи от брачния или извънбрачния характер на произхода, установяването на бащинството се влияе от това обстоятелство. Ако детето е родено от омъжена жена е налице една предварителна достоверност за бащинство на определено лице, но ако то е родено от неомъжена жена, има пълна неизвестност. Способите за установявано на бащинство са три: 1) презумпция за бащинство; 2) иск за установяване на бащинство, 3) припознаване Предположение за бащинство. Когато едно дете е родено от омъжена жена, нормално негов баща е съпругът на майката. Тази житейска логика е намерила израз в едно старо законно предположение: "Pater is est quem nuptiea demonstrant" или "баща е този, когото бракът посочва". В сега действащият СК тази презумпция е закрепена в чл. 32(1): "Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено по време на брака или до 300 дни след прекратяването му". Както всяка презумпция, това според закона е вярно и не се нуждае от доказване. На доказване подлежи опровержението й. Презумпцията е изградена върху убеждението за съжителство между съпрузите и вярност на съпругата. Законното предположение за бащинство важи при наличието на определени предпоставки:
С иск. Предмет на иска е установяването, че жената, посочена в акта за раждане като майка, в действителност не е родила детето. Искът е приложим, когато майчинството е установено със самия акт за раждане. Той е неприложим, ако майчинството е установено чрез припознаване, вписано в акта за раждане. В този случай се подава иск за оспорване на припознаването (от другия родител и от детето). С иска за оспорване на майчинство не може да се оспорва и неистинско майчинство, документирано със съставен акт за раждане, прикриващ пълно осиновяване. При този случай на осиновяване черпенето на данни от автентичния акт за раждане е забранено. Искът за оспорване на майчинството може да бъде предявен преди всичко от детето. Касае се за детето, което счита, че само формално фигурира в акта за раждане. Друг активно легитимиран е "жената, посочена в акта като майка и нейният съпруг". Касае се за формално фигурираща майка. Овластени да предявят иск за оспорване на майчинство са и жената, която претендира, че иска детето и мъжът, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. Въпросната жена предявява претенция с двойно съдържание - тя оспорва майчинството с разглеждания иск и същевременно иска установяване на майчинство. Срок за предявяване на този иск не е посочен. Ако искът бъде уважен, решението ще отрече произхода на детето от жената, фигурираща в акта като майка от момента на самото раждане. Това ще повлече с обратна сила всички правни последици, оказали се изградени върху нереална основа. за установяване на бащинство или чрез припознаване Същото е и при фактическо съжителство
3. Третата предпоставка се отнася до времето на раждането. Тя е свързана с най-много проблеми Едната ситуация е времетраенето на брака. Детето да е родено през време на брака (чл. 32 (1) СК). Това е периодът между сключването и прекратяването на брака. Няма значение колко време след брака е родено детето. Дори и при положение, че детето е заченато преди брака, съпругът на общо основание се счита за негов баща. Това е в интерес на детето. Втората ситуация, в която важи презумпцията за бащинство, е раждане на детето до 300 дни от прекратяването на брака. Без значение е дали прекратяването на брака е след смърт, развод или унищожаване. Презумпцията се изгражда върху зачеване по време на брака. Срокът 300 дни по идея е максимално възможната продължителност на бременността. Ако детето се роди след тези 300 дни, то е извънбрачно и бащинството се установява чрез припознаване или съдебно решение. Презумпцията е неприложима, ако след прекратяването на брака майката се е освободила от бременност (чрез раждане или аборт) и след това роди дете преди изтичането на тези 300 дни, защото важимостта на презумпцията се основава на зачеване през време на брака Предположение за бащинство при два последователни брака. Така би било, ако детето се роди по време на следващ брак на майката, но преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на първия брак. Чл 32 (2) СК гласи: "Ако детето е родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от втория брак." Това е в интерес на детето. Отделен е въпросът, че настоящият съпруг може да оспори своето бащинство (чл. 33 (2) СК).
Според чл. 32 (3) СК в случай на обявено отсъствие на съпруга, предположенията по (1) и (2) не се прилагат, ако детето е родено след изтичане на 300 дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт. Към тези два момента бракът не е прекратен. Обявяването на отсъствие не прекратява брака изобщо. Обявяването на смъртта прекратява брака от момента на влизане в действие на съдебното решение за това, а не в посочения момент на предполагаемата смърт. Ако, обаче, отсъствието или смъртта не са обявени формално, презумпцията за бащинство на съпруга ще важи, колкото и отдавна да е изчезнал той. Оспорване на предположението за бащинство. Предположението за бащинство е оборимо. Отчетена е възможността то да не отговаря на действителността. Оспорването може да стане само чрез специален иск - иск за оспорване на бащинство. То не може да стане чрез възражение на бащата в друг процес. Овластени да предявяват иск за оспорване на бащинство са само две лица: съпругът на майката (чл. 33 (1) СК) и самата майка (чл. 33 (2) СК). Съпругът на майката е презумптивният баща. Съпругът има право да оспори приписваното му по закон неистинско бащинство. Но той не може да стори това и да пожелае да приеме детето за свое. Презумпцията създава за него и правото да бъде считан за баща. Това право той може да противопостави на всички, включително и на самото дете, макар бащинството да не отговаря на истината. Непълнолетният съпруг (той е еманципиран), както и ограничено запретеният съпруг могат да предявят иска за оспорване на своето бащинство лично, без съдействие. За пълно запретения съпруг липсва правна уредба. Приема се, че искът може да бъде предявяван от специално назначен представител (чл. 16 (6) ГПК), а не от законния му представител, защото, съгласно чл. 128(3) СК негов настойник е дееспособната му съпруга, а тя не може да предяви от негово име срещу себе си иск за оспорване на бащинството. Майката придобива законно право да оспорва бащинството на съпруга си от 1968 година насам. Фактически, майката се позовава на своята брачна изневяра, а в същото време съпругът се въздържа от оспорване поради психологически задръжки. Майката овластена с това, главно, при случаи на дълготрайна и окончателна фактическа раздяла и пълно дезинтересиране формалния съпруг относно детето, което тя ражда. След една година от раждането майката не може повече да оспорва бащинството. За баща трябва да е вписан съпругът, макар и това да не отговаря на истината. След това съпругът само може да оспори бащинството. Детето, обаче, не е овластено. Такава възможност не е установена от закона. Счетено е, че истината относно произхода му е гарантирана чрез исковете на майката и нейния съпруг. А тогава, когато тези две лица не оспорват, не е морално и оправдано самото дете да оспорва произхода си. Детето не може да оспорва предположението за бащинство и под формата на установяване, че съпругът на майката е всъщност негов осиновител. Чл 34 СК гласи: " При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът..." Искът за оспорване на бащинство е ограничен със срок. Продължителността му е една година. Началният момент е установен различно за майката и за съпруга. За майката срокът тече от момента на раждането, а за съпруга - от узнаването за раждането. Предметът на доказването е строго определен. Както съпругът, така и майката трябва да установят, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга. Ако бащинството на съпруга бъде оборено със съдебно решение, последното ще декларира това обстоятелство от момента на раждането. Ще отпаднат с обратна сила всички правни последици, основани върху оборения и неистински произход. При иск за оспорване на бащинство са овластени само съпругът на майката и самата майка. Иск за дирене на бащинство предявяват само детето и майката. Иск за дирене на бащинство. Чл. 41 СК гласи: "Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето". Касае се за търсенето на извънбрачния баща, което е сложен социален проблем. Искът по чл. 41 СК може да бъде предявен само при условие, че произходът от бащата не е установен чрез предположение за бащинство или чрез припознаване. ВС допуска предявяване на иска и въпреки наличието на пълно осиновяване. Искът има за предмет установяването, че майката е заченала от претендирания баща. Трябва да се установи, преди всичко, предполагаемият период на зачеването. Трябва по-нататък да се докаже, че през този период претендираният баща е имал съответни връзки с майката на детето. Другите връзки на майката само затрудняват доказването на този иск. Допустими са всички доказателствени средства. Овластени да предявят иска са само детето и майката. Бащата не е легитимиран, защото той би могъл просто да припознае детето. Само ако припознаването му бъде оспорено, той е принуден да установи своето бащинство чрез иск, уреден в чл 37 (2) СК, който е различен от иска по чл. 41 СК. Искът за дирене на бащинство принадлежи поотделно на майката и детето. Разбира се, те могат да предявят своите искове в един общ процес. Самостоятелният иск на майката се оправдава с нейния собствен морален и материален интерес - да осигури издръжка на детето си и т.н. Майката не може да предявява този иск, ако детето е само заченато. Приема се, че тя може да предяви този иск, ако детето е починало. Майката може да предяви иск за дирене на бащинство в тригодишен срок от раждането. Искът на детето, ако то е малолетно, трябва да се предяви от законния му представител. В това качество може да се яви и майката. Детето може да предяви иск за дирене на бащинство до три години от пълнолетието, т.е. до навършване на 21 години. Ако детето е непълнолетно, то може и само и само да предяви иска по реда на чл. 271 (2) във връзка с чл. 258 (2) от ГПК.
Конкретните правни последици, които се поставят в действие от установеното бащинство, са въобще последиците на произхода. Следва да бъде променено името на детето. Установено при раждането съобразно с името на майката, сега то трябва да бъде изменено съобразно името на бащата. Детето придобива и наследствени права спрямо бащата и спрямо всички роднини от момента на раждането - виж чл. 2 от ЗН. Ако наследството е било открито преди установяване на произхода, наследствените правоотношения трябва да бъдат преуредени съобразно с наличието и на този наследник. Чл. 258 (2) ГПК: "Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях". Чл. 271 (1): "По реда на тази глава се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за отменяне на осиновяването".
|